Dark Minimal Experimental German Techno assault on Auckland!

Fleet FM

Live on the air

THE BEGINNING:

me: I’m thinking about starting up a DIY publishing press/art love empire. Thoughts?

me: think Visionaire.

her: I love it. There is no one so lush with decadent creativity as you.

me: The name Golden God Press keeps floating in my head.

her: I love the idea of art love empire.

her: I like the way that dances on my tongue. It sounds grand and mysterious. Though masculine.

her: You know what I hate in particular right now? The human need to be held, if even without sex, if even without kisses. But the kind of holding that a friend can’t satisfy, no matter how dear.

me: oh, my darling, darling, girl I know all too well.

her: I wish they’d teach us how to hold ourselves.

If there was ever a way to hold ourselves, I think it would be this. We discussed the beginning in that same conversation. Sustainability, Wants, Needs…I want GG to be more than anything else,  a sporadic distribution of poetry, art, music, lessons, conversations, found things, all limited edition, all hand made. Every artist will receive an honorarium. There will (eventually) be a website through which we market and distribute the materials. We’ll release seasonal compilations: Golden God Press & Art Collective Presents…

She said “it should be a chaos theory publication–an organized coupling of creative projects, seemingly unrelated in their excitedness to simply BE MADE, BUT! upon closer inspection each piece is integrally tied to a common theme or idea per issue. The publication itself would evolve, then, into a representation or a symbol that certain levels of artistic engagement, of HUMAN existence are still in working order. So often literal theory is used as proof that there is a god, order within chaos. Not only is there a god, but a golden one, in fact–”

And there we have the foundation of our mission statement. Beautiful, beautiful, beautiful things are coming.

comment if you got something to say, if you wanna be loved, wanna be held, wanna be involved.

CODE IS POETRY!
Най-сетне!

Да притежавам блог беше дълго, изстрадано (но не мечта) желание. Трябваше ми място, където постоянно да пиша и надграждам. Първоначално ползвах поредицата от жалки подобия на лични сайтове, а по-късно и един подфорум към форумите на един от пловдивските Интернет доставчици, но не беше нито практично, нито удобно.

Сега всичко е различно. Системата WordPress, която задвижва тези страници е улеснена до степен такава, че дори аз мога да се справя.

Смятам, че човек трябва да е активен. Да прави нещо с живота си. Не става въпрос за типичната женска амбициозност тип “кариера и семейство”, макар че до някъде съм привърженик и на този вид развитие… Става въпрос по-скоро за негативното ми отношение към начина на живот “пошли сапунки, видео игри, хамбургери и чипс”.

Това е деволюция. Деволюцията не е просто спряла еволюция – тя е обратното на еволюцията. Намираме се на една мръсна планета, развиваща се технологично и западаща душевно и емоционално. И ако западъка е стремглав, то технологичното развитие не е кой-знае колко динамично (беше, до един момент – може би до преди 4-5 години). Защото основното в този свят са забавленията. Ако навремето хората са се мъчили да измислят и изобретяват, блъскали са си главите върху сложни въпроси, то днес основното в живота на масите са развлеченията. Сякаш има от какво да се развличат. Кой днес иска да стане учен? Че защо да мисли, след като може просто да се напуши или напие и да не го е грижа за нищо?! Важното е времето да минава. Много по-лесно е.

Освен всичко, наскоро мой приятел ми каза и нещо от сорта:

Трябва отново да почнем да бъдем креативни.

Наистина затишието беше голямо. Ежедневните проблеми на нормалния човек (а не мислещия за постоянно развличане) понякога така го поглъщат, че не му остава никакво време за себе си и за това, което наистина иска да прави.

Понеже казаното с думи в повечето случаи остава чуто, но неосмислено реших да започна да пиша и да водя нещо като собствен архив. Така че остава този блог. Тук ще си пишем, и – надявам се – поне тесен кръг от приятели и познати ще го четат. Оттам нататък всичко би било само в плюс.

Започваме (and so it began)