If your To-Be-Read pile is getting away on you (and I’ve been hearing that a lot lately), then brace yourself…the holiday season is coming, when friends and relatives who know you’re a bookaholic are just going to add to your misery.

You need a plan for whittling away at the pile.  More time to read?

Here are eight strategies for finding hidden pockets of time to add to your available reading time, and knock down the height of that stack of books a little.

1.  Add Mobipocket reader to your smartphone or cellphone.

Mobipocket Reader software is free, works on almost any platform, and converts just about any electronic file format going.  Plus, you carry your cellphone with you wherever you go.  Put the two together.

Then add a copy of the latest book you’re reading.

Now, you can read whenever you have a moment, wherever you are.  No matter where you are.  This snatching of moments really adds up.  And don’t let the tiny screen on your phone phaze you.  You’ll get used to it very, very quickly (like, as soon as you get sucked into the story again).  The Japanese have been reading novels on their phones for a couple of years now, and it’s screamingly popular over there.

As soon as you find yourself standing in a line anywhere, or paused waiting for anything, whip out your phone.  Mobipocket reader holds the book open where you left off, so you don’t even have to page through to find out where you were.  Just start reading.  Shut the phone down when you have to get moving again.  Even if it’s just a couple of screen’s worth, every few minutes or so, the pages will add up.  I speak from experience.

Mobipocket Reader can be found here.

2.  Break the paperback up into chunks and stuff it into your pocket/bra.

This is the dead-tree version of (1).  It destroys the paperback, but it gets it read.  If you later find out you loved the book, you can buy a keeper hardcover version, or another paperback with an un-cracked spine.

3.  Read for ten minutes (more) at night before you sleep.

If you already read at night before you sleep, add an extra ten minutes for a while.  If you don’t read before you sleep (is there any bookaholic who doesn’t?), then read for ten minutes before you shut off the light.  You won’t notice ten minutes’ worth of sleep deprivation.

4. Read in the bathroom.

Well d’uh.  If you don’t already and this is a complete shock to you, take a deep breath.  Jayne over at Dear Author has just run a poll and discovered a whopping 66% of readers read in the little room.  Join the majority, if you haven’t already.

5.  If you drive, listen to your books, instead.

I used to think that audio books were only good for non-fiction, but All About Romance are pretty big on them.  They’ve just done a round up for November that you’ll find interesting, including ratings on the narrators themselves.  If you drive yourself to work, here’s a great way to consume your favourite author’s titles, and make the commute interesting, both.

6.  Read on the treadmill.

You can actually buy boards and devices designed to hold a paperback or hardcover, but you can jury rig your own with a stiff piece of board and a few rubber bands, designed to sit on the dash of a treadmill that has a lip to hold magazines in place.  Instead of flipping through months-old fitness magazines, read a chapter or two of your current book, while you’re sweating through twenty minutes of jogging or hard walking.  Although reading while you’re at an all-out sprint probably isn’t going to work, any other pace will allow you to read — especially if you’re reading an electronic device that will scale up the font, and can be thumbed through easily.

7.  Stop watching television

This one usually goes over like a lead balloon, because television is like crack to most people.  But if you gave up watching television, you would immediately free up hours of time per week you could instantly devote to reading books instead.  At least think about it.  There’s not much benefit to television watching, and if you’re watching it live, you’re twice an idiot…but that’s a whole different subject.

There are varying levels of compromise.  You could read your book during the commercial breaks, if you must watch television live…but try recording the shows and watching them later.  Read your books while the show is recording.

Better still, buy the season when it comes out on DVD, and by-pass all the nasty commercials and cut scenes, and get to watch the show on your terms.  Much more civilized.  And surprisingly time efficient.

8.  Stop sleeping in on the weekends.

Surprise!  After slogging your guts out all week, you probably figure you’re entitled to lounge around on Saturday morning, right?

Actually, what you’re doing is screwing with your body clock and making yourself feel miserable.  If you go to bed at a reasonable time on Friday night and pull yourself out of bed at the same time on Saturday and Sunday as you do the rest of the week, and get going — have a normal breakfast, get dressed, and get moving, you’ll feel much, much better.  Energized, refreshed and actually happy.  And you’ll get astounding amounts of things done, freeing up your time to do lovely stuff, like reading for the rest of the day, while everyone else is just getting themselves into gear.  And you are going to feel so much better on Monday morning, too, because your body doesn’t have to reset itself all over again.

ООООООООООООоооооомг! Сериозно…. Просто…. Нямам думи. Този ден беше направо невъзможен!!!!! Тука нацъках хиляда удивителни, по подобие на Иън, но за него по-късно. Първо да си кажа за книгите. Ах, тези велики невероятни неземно яки не-мога-да-повярвам-че-ги-държа Книги! От вчера ме държи проклетата истерия!

Първо се тътрих до даскало, нямаше я госпожата ми. Окей, у тях ще ходя – то хубаво, че е на центъра, та не взимах никакви автобуси. И така, перипетиите настрана, звъня на вратата.

И в момента, в който се отваря, върху мен скача един  кокершпаньол, (така ли се пише?) И аз както не обичам кучета… преживя се. Всичко се преживява за книгите. Поне чух малко за Мексико и за Солт Лейк, предложиха ми да се уредя с останалите книги за нова година. А като се прибрах, онуй пале ми натресе три комплекта снимки на Иън… Ох.

-> останалите: тук. Само му вижте обувките на едната! Да бе, аз какво гледам xD

-> другите са тук. Какво му трябва на човек, освен кафе, iPhone и маркер за автографи?

-> и последно, но не и по важност!  Цък. Ох, само моите мозъчни клетки ли умряха? Бяла тениска, рошавост, бицепс и татуировка. А, и зареян поглед! Damn~!

Приятно колабиране на още невидялите тези,

C. Angelline

I took a visit to Dan Powell’s blog today to see what he had to say recently and found a post about an Honest Scrap Award. Since it’s about honesty, I will honestly say that it reminds me of those old chain letters and emails that you pass onto friends, but I genuinely like this one, and as Dan said,

This award is meant to be passed on to bloggers who post from the heart. The rules for receiving this award are simple, pass the award on to seven worthy blogs and list ten honest things about yourself. It’s all about driving traffic to your favourite sites so here goes.

So thank you for mentioning me, Dan. I suppose it’s my turn to do the same, right?

1) I’m going to cheat a little and mention Dan Powell – Fiction as the first blog, even though that’s who I got it from. I enjoy how he honestly posts up many of his short stories for all to see, and how he honestly expresses his opinion on the literary reality show, Fourth Fiction.

2) David Noceti at Divining the Words always has something interesting to say, and he very honestly talks about his journey as an aspiring author, his interactions with his critique partners, and other discoveries. I can relate to a lot of what he says, and I really enjoy visiting!

3) I’d like to point out a commenter, klstevens from Cutting My Own Path. I like her honesty about her own struggles to write and about knowing her own addictions and flaws, and again, I can really relate to it.

4) Although he’s just getting started, watch for Kevin Jeffrey’s blog on our local team, the Dauphin Kings. (Yes, this is my hubby-to-be. Yes, I’m biased.) Last year, the blog was hosted elsewhere, and this year he’ll be posting his honest thoughts about the team and broadcasting on the road, on his own blog site throughout the hockey season. Last year was a lot of fun and pretty interesting, sometimes even if you’re not a hockey nut or a local fan.

Honestly, I have a few more I could mention, but they really don’t need the traffic, so they don’t get a whole paragraph or a snazzy link. You can find them in the link list though. John Scalzi’s Whatever, Writing Excuses, and BookEnds LLC are all great places for honest writing and publishing advice, and I visit them regularly.

Now for ten honest points about me…

1) I am a bonafide geek. I squee at the thoughts of unicorns, Star Wars, and new RPGs. Yes, this makes Kevin facepalm a little.

2) I am addicted to video games. My current obsession is Guild Wars, which I only just bought. My excuse is that now I can play with my little sister, who lives on the East Coast, and whom I don’t talk to nearly often enough. But it’s also because it’s a video game.

3) I’m also a bookaholic and an online shopper. The UPS and Purcolater guys have figured out where I work during the day and drop off my packages with our receptionist for me, which makes me happy. The Post hasn’t discovered this yet, which is sad, because that’s how I get my Amazon fix.

4) I’m not religious, but I’m not atheist. Actually, I follow the philosophies in Albert Camus’ Theory of the Absurd. If you’d like to hear more, maybe I’ll talk about it one day.

5) I work in radio, I voice commercials, but I really dislike the sound of my own voice.

6) For about five years combined, I played on a text-only RPG MUD called Achaea. It combines the social fun of online MMORPGs with the elitist, mature text of forum and chat roleplays. It’s awesome and I still avoid the website to prevent myself from getting readdicted. It’s been 243 days since my last sign in, and I’m okay. I swear.

7) I’m getting married next year on July 31st. And I still don’t have a dress picked. Boo on me.

I can’t draw. Period. My family is very artistic and my sister is incredibly talented, but my talent is all in my writing.

9) I don’t own a car. I get around with a mixture of walking and a lot of begging.

10) I love horrible, horrible jokes. Like bad jokes. And puns. For example;

Two peanuts were walking in the park. One was assaulted. (Read this out loud.)

Two cannibals were eating a clown when one turned to the other and said, “Does this taste funny to you?”

Yeah. I’ve got worse. Don’t worry, I won’t subject you to it.

Първо идва въпроса какво е това в заглавието. Откровения 22:13

Втори въпрос: Аз луда ли съм? Възможно е, да. Но пък като знам какво са казвали от каста и екипа на Supernatural за тази част от Библията… Абе, искам да я прочета. Но, всичко с времето си.

Последвайте ме в останалата част на поста, за да видите какво ви готвя. Обещавам, няма никакви приказки за Апокалипсис. Само малко превъзнасяне по промо снимките от 5.02

Малко.

Да обясня първо единия таг на този пост (ако някой си е направил труда да ги гледа. Петъчна лудост. През септември (поради независещи от мен обстоятелства), няма да имам нет у нас и ще се добирам до такъв само в петъците. Но това не значи, че ще ви оставям без постове. Има си джаджа на това чудо за такива ситуации. Не че много хора обръщат внимание на постовете тук.

Междувременно – слънчеви очила, оръжия, тениски. Друго не казвам. Може би едно Holy tax accountant!

Причината да започна този пост? Част от един разговор. В общи линии въпросът е следния: От всички многобройни и разнообразни вампири, показвани по телевизията и обличани в думи в книгите… Кои се доближават до вашата представа като читател/зрител/автор.

Имаме си ковчези, зъби, чесън, сребро, блестене, скъпоценни камъни за защита от слънцето, кръстове… Какви ли не обичаи, сили и слабости, липса на такива.

На кои ви лягат най-много на сърцето? Аз по някое време ще едитна с конкретна теза, защото сега баш не мога да си събера мислите. Очаквам коментарите ви с нетърпение, милички.

До следващата захапала ме мания,

C. Angelline

Едит след няколко коментара от мили хорица. Защото коментарите са любов, а всички трябва да се обичаме. Нали?

Предварителна забележка: Наясно съм, че говоря з същества, чието съществуване не е доказано. Това не ми пречи да си дърдоря каквото искам, нали? xD
Всички обичаме вампирите, малко или много. Аз също имам всеизвестно увлечение по тях. Особено когато са сложни характери, подплатени с правилната митология.
Но пък какво значи правилна и кой има властта да я определя? Изминали сме дълъг път – първите легенди за вампири (ако не ме лъже паметта за чутото от някъде) датират от 11 век. Поправете ме, ако греша.
Бумът, разбира се, е дошъл с Дракула. Днес, ако се разровим, има толкова много вариации, алергични към какво ли не, бледи като тебешир, студени като камък, блестящи като диско топка… От ковчези до блестене – кой би се досетил? Аз със сигурност нямаше.

Когато я питат как избира коя митология от “класическата” да остави в книгите си, Таня Хъф (автор на Blood books, по които е правен сериалът Blood Ties, пояснявам), тя отговаря: Каквото има логика за мен. Да се страхуваш от кръст не може да причини физическо изгаряне. Но има хора с много тежки слънчеви алергии.
Да, това е интересен подход и със сигурност е създал една стабилна и обоснована митология. Друг вариант е напълно да се преоткрият вампирите като вид. House of Night например – промяната там се дължи на нещо в ДНКто на човек и може да ти даде магически способности. Имат си религия даже. Но оставям настрана другите автори.
С риск да вляза в спор със самата себе си.

Промяната от човек към вампир е… болезнена, най-малкото. Физически и емоционално. Душевността на един вампир, отношението му към хората зависи от часовете или дните преди или след промяната, както и от един куп други неща, които нямат място точно в тази дискусия.
Но вампирите, в каквото и да се превърнат, произлизат от хора, винаги. Независимо какво четем/гледаме (кажете ми, ако има изключение от това). Това според мен е основното. Колкото и да се променят и каквато и да е част от тях да умира, те все си остават… модифицирани хора. Колко грубо звучи това.
За чесъна и всякакви други нереални храни-убийци – да, това е начин да смъкнем от чудовището етикета „неуязвимост”. Но за кръста и слънчевата светлина е друг въпросът. Ако можеш да излезеш на слънчева светлина, значи имаш душа – така са ми казвали. Това би повдигнало доста интересни дискусии, които точно сега не искам да започвам, но които ме отвеждат до въпроса с кръста. Един кръст, подплатен с истинска вяра и сила, може би ще успее да прогони вампир, който е убеден, че това парче метал би му причинило зло.
В какво вярвам и какво използвам като принцип, когато определям митологията за „собствените” си вампири. Явно до това опира всичко. Подсъзнанието може всичко. Звучи клиширано, но вярвам, че е така. Ако убедиш себе си в достатъчна степен, че нещо би ти причинило вреда, ще се пазиш от това нещо. Дори могат да се проявят физически резултати от това убеждение.
И все пак силата на подсъзнанието и втълпяването не може да промени физическите характеристики на вампирите. Кръв? Разбира се. Тя е живот, а те живеят вечен такъв. Без нея накъде? Не ми отговаряйте. Зъбите… Не обичам издължени кучешки зъби, изскачащи когато най не ти трябват, просто не е логично, приятно. Аз лично си го представям като нещо постоянно и незабележимо. Което винаги е там и не реагира само на повика на кръв.
Колкото до онова потъмняване на очите, предполагам се напълват с кръв. Очите не трябва ли да са прозорец към душата? Тогава ако очите на всички потъмняват, те нямат душа. И как обичат? Не, и това не ми харесва. Въпреки че изглежда страхотно в сериали, казвам си го направо.
Как изглеждат физически? Не би трябвало да са по-различни от нас. Но със сигурност по-красиви, по-силни, повече. Как иначе да ни ловуват? Ако имат души и могат да излизат на слънце, не виждам защо да са бледи. И със сигурност не блестят като диско топки, освен ако не е замесена козметика. Същото се отнася и за изкуствения тен.
Вампирите произлизат от хора, повтарям го. Индивидуални човешки същества с различни слабости и сили, вкусове и предпочитания. Да, вампирите би следвало да имат общи характеристики (защото в крайна сметка всичко е започнало с един вампир) Но не всичко може да се сложи под общ знаменател.

Извод: малко се улях. Извинете ме за което. Дано мислите ми са проследими, защото говорех каквото ми дойде наум. Та, лека ви нощ, сладури.

Липсвах ли ви? Не мисля. Въпреки това реших да просна един пост, така и така имам какво да правя (смисълът на този идиотизъм беше, че не искам да правя това, което трябва да правя в момента. Объркахте се? Добре, това ми беше и целта. Зла съм, да. Други въпроси?)

Та как сте вие? Вземете проснете един коментар, да видя живи има ли. А когото случайно го интересува, не съм си написала още мотивационното писмо. А който па не знае що е туй чудо, да пита гугъл. Не съм ви бюро Справки.

Добре, признавам си, малко съм сприхава днес. Но се събудих неприлично рано (което ще рече девет сутринта) и трябваше да ходя до библиотеката да си вземам разни книги и каквото друго върши един ненормален човек като мен в библиотека.

Купчината книги до леглото ми заплашително упорито расте на височина, а снощи към нея се присъедини и едно учебно издание на Новия завет. Физиономиите ви О.о си личат и от тук – моля ви се, не се излагайте, приберете си челюстите от пода. А, така е по-добре, благодаря. Иначе там се помещават всякакви книги – от древногръцки трагедии до Лятото на вещицата, минавайки по пътя през Дориан Грей и какво ли не друго. А, май има и един литературен сборник на училището ми. Чудно как още стои там.  Този пост взе да се превръща в дърдорене за книгохолизма ми, лошо. Е, като стана въпрос, ще си получа прословутите Книги баш преди началото на учебната година. Забавно, нали? Но поне ще имам на какво да се радвам.

Какво ли друго май интересува вашите главици? Това се получи странно откъм словоред…  Кааааакто и да е, моя милост сега трябва да отиде да си схване ръцете с триене на учебници с гумичка, вие се наслаждавайте на следобеда си.

Пале – тази е за теб, защото това е песента на Мак и Крис и знам, че ще се ухилиш *гуш*

До следващия пост, който ще остане без коментари *намек*,

C. Angelline

Тъй като леко-далеко отдавна не съм писала тук, реших да ви напомня за съществуването си с един пост. Който, да ви предупредя отсега, няма да е много весел… Всъщност ще има и весели, и не толкова весели неща.

Първо: Как сте, как сте?  За един индивид знам, че си пече задника на морето. Друг е на работа сега. Някои се шматкат по улиците. Аз ли? Аз съм забита да пиша мотивационно писмо, хайде да ме убиете. И вместо да го пиша, аз най-прилежно си правя поста тук. Споменах ли, че ме боли врата? Ами, така е, когато седиш на компютъра по цял ден и само се чудиш какво да правиш.

Ядосана съм, защото ми натириха да пиша мотивационно, което е голяма досада. И автобиографията трябва да си оправя и блях. А докато върша това, гласовете в главата ми не млъкват. Вече сериозно обмислям да ги фрасна с нещо. Последния път беше чехла, обаче този път ще си материализирам… какво… ами, тиган звучи добре, но доста банално. Доообре… тавичка за кекс? xD Да, така е добре.

За какво друго се дразня? А, сетих се. От три дни на всеки няколко часа ми се повръща много забавно, ама не повръщам. Не знам дали съм се натровила или простудила. А когато от първи септември ми спрат нета – о, забава небесна! Аз как се очаква да си върша всичката работа без интернет? Че и от компютър да ме лишат… Оплаквайте ме, мили мой, оплаквайте ме. Ще се оцелява на Мтелска карта. Която още не е купена.

Весела съм, защото книгите ми са пристигнали в Солт Лейк и ще ми ги донесат на 14 септември. Обаче ако и усетя, че са отваряни, ще изкормя някого с нож за пица! Бившата ми учителка по английски тоест (не съм сигурна дали е разумно да споделя Злите си планове… оня сурикат знае какво стана с предния Зъл план.)

За какво друго да се радвам? Че най-накрая онези в главата ми (гласовете разбирайте) решиха да се разговорят и снощи не ме оставиха да заспя един час. Когато си напиша тъпото мотивационно, искам да седна да пиша малко, току-виж съм успяла да понапредна. Да не говорим за историите, които съм оставила на заден план и те търпеливо чакат да стигна до тях. Ох, в главата ми е една бъркотия значи.

Нещо друго случайно да ви интересува? Не мисля. Но все пак, ако случайно се случи така, че да искате да разберете нещо, коментарите са винаги много мила постъпка. Ааааа! Сетих се! Аватарите от оня ден! Понеже съм гадна.

Някои хора ще разберат историята с портокалите. Другите могат да се почудят

Ииии, една песничка.

Ужасно качество на песента… Обаче заради видеото си струва!

До следващия ми изблик на… нещо си!

C. Angelline

Аз сериозно ли пиша пост за добро утро, докато е още утро? Дам, чудо невиждано, но да го надраскам това, докато не е станало обяд. Та, драги мои, за какво ви се чете тази сутрин? Тъй като не можете баш да ми кажете, ще си дърдоря за каквото ми скимне ^^

Та, книгите ми са официално поръчани, ще пристигнат на 19 Август и да… Аз отново съм в ненормалносто си настроение. И за да не ви остане никакво съмнение, че не мога цял ден да съм усмихната, майка ми ми врещи да ставам вече от компа, щото нали съм го включила преди 20 минути. Тъй, както и да е, аз си имам вътрешен запас от щастие и докато не го изхабя, никой няма да ми прецака деня!

Какво друго, какво друго… Доу ми е влязъл под кожата, както се установи снощи. И сега още малко ще се позанимавам с него, даже мога и да успея днес да ви пусна една част. Зависи как се разбера с властите по въпроса колко време стаята ми ще е окупирана от the cleaning crew. Дано всички се уреди, че си искам дневната доза писане, иначе ще пукна. Айде, да ви оставя с нешо весело. Та, да го измисля в движение… Ми, песента, с която ми звъни тела, когато се обажда сестра ми:

До следващата възможност да се докопам до комп,

C. Angelline

Да не повярва човек, че пускам втори пост за един ден. Тъй, първо, успешно съм с офис 2007, честито.

Второто: КНИГИИИИИИИИ~! Ще ми ги донесат от Америка, йеееееееееей, в момента едва ме свърта на едно място, добре че съм с безжична клавиатура. Не знам какво ще стане, когато докосна дори с пръстче тея книги. Ако съм на даскало, ще умра просто. Нееееее, няма да умирам, как иначе ще се наслаждавам на Книгите си. Който ме познава, такава истерия не е виждал, а аз понякога ставам доста истерична. Отивам да пия вода и да се постарая да не хипервентилирам, защото, кълна се, няма да посмея да умра преди да си докопам книгите!

И за отрицателно време напрасках сто и колко думи, не е наред работата.

До следващата истерия,

C. Angelline

You know you’re a “bookaholic” when you spend most of the day dismissing everything you see in shops and malls that are 10 times larger than what you have at home, only to get excited at the prospect of visiting a Chapters.

While I didn’t find anything I wanted in any of Toronto’s shops while on vacation last week, I did manage to find about eight books I wanted, which I managed to reduce to three for purchasing. If you’re like me, you’ll be curious to know that I grabbed Brandon Sanderson’s “Warbreaker” (hardcover) and “Mistborn: Hero of Ages”, and Sarah Rees Brennan’s “The Demon’s Lexicon”. Suffice to say that Warbreaker, while a brilliant book, was probably a choice I could have waited on and ordered on Amazon at home, if only to free up some weight in my luggage!

I didn’t mean to be so quiet for so long. When I started this blog, I was determined to continue to add to it, more to get myself into the habit of writing regularly than because I thought anyone was really interested in what I had to say. While there were reasons, mostly related to workplace stress, that I was distracted as the summer wore on, a vacation has helped me relax and put things a little more into perspective. I want to continue to write here, in order to help me write at home. Thank you to everyone who visits and leaves a comment – I appreciate your support.

So! Planned topics for the next week or so. (Because if I tell you, I’ll do it!)

Warbreaker – A Review
I know its been out for a while, but I’d like to try my hand at reviewing a book, and it hasn’t yet hit stores as a paperback. Its a book that is not only worth reviewing, it’s worth purchasing, imho.

Interpretation and Personal Beliefs
Do you see your religion or philosophies in books that you read? It’s a topic that I’ve noticed in my own reading lately, and I’m interested in exploring it. If you have comments to add into the article, send me an email.

Again, thanks for sticking around. Hopefully this will help make it worth it!

Wie viele Menschen in der Buchbranche gehöre ich zu den Suchtlesern. Ich lese Werbeaufschriften auf vorbei fahrenden Lastern, die Vorder- und Rückseite von Pflanzetiketten und die Briefe an die Herausgeber in der FAZ. Die Vorstellung, vier Busstationen ohne Lektüre verbringen zu müssen, macht mich nervös, und ich würde tatsächlich nie das Haus ohne ein Taschenbuch verlassen, wenn ich umsteigen muss. Eine Zugreise trete ich mit mindestens zwei Büchern und verschiedenen Zeitungen an, nur für den Fall, dass eine Lektüre im Vorfeld falsch gewählt war oder sich während der Lektüre als falsch herausstellt. Süchte gehören nun nicht zu den gesellschaftlich erwünschten Erscheinungen und werden deshalb anonym kuriert.
Aber die Zeiten der Scham sind vorbei, wie ich in einem französischen Blog las, der wiederum einen amerikanischen kommentierte und mich überhaupt erst auf das Thema Lesesucht brachte, denn ich  lese auch dauernd Texte im Internet. Die amerikanischen Lobbyverbände Booksellers Association and Publishers Association haben sich auf eine neuen Typus verständigt: den bekennenden bookaholic, der nun mit aparten Slogans ausgestattet wird und die Sucht salonfähig machen soll.

Im Internet habe ich neulich auch gelernt, dass es zu den avancierten Web 2.0-Unternehmensstrategien gehört, Themen in Content, White Papers, Blogs, Threads, Communities, Twitter und Facebook zu positionieren, ohne dass der “Einsatz auf den Abverkauf einzahlt”. Seitdem weiß ich, dass man aufs Impressum schauen muss, bevor man längere Strecken zu lesen beginnt. Ich suchte beispielsweise nach Informationen zu einer Krankheit (nichts Schlimmes). Ich gebe also das Stichwort im Suchmaschinenfenster ein, erhalte Ergebnisse und klicke auf eine Adresse, die vernünftig klingt. Und glaube mich gut bedient. Eine übersichtlich aufgebaute, aufwendige  Seite, viel Text, Information und Links. Erst als ich zwanghaft alles gelesen habe, sehe ich, dass die Seite von einer großen deutschen Pharmafirma betrieben wird – keine Werbung, kein Link, kein Medikamentenname. Das Ziel besteht lediglich darin, das Thema zu beatmen und in den Suchanfragen nach vorne zu bringen.

Die Fischer Verlage machen ja jetzt auch mit bei der Kundenbindung. Twittern 140 Zeichen-Sätze aus ihren Büchern. Und die Branchenblätter kommentieren, besprechen und beurteilen. Kein Feuilleton, das nicht täglich über die new social media schreibt.
Die Nutzerzahlen erzählen von einer anderen Realität. Nach einer Harvard-Studie aus diesem Jahr generieren 10% der Twitterer 90% des Contents. 50% der Benutzer aktualisieren ihre Seite nur alle 74 (!)Tage, die andere Hälfte nach der Anmeldung nie wieder.
Man mag auf den Gedanken kommen, dass der “white noise” (so nennt ein englischer Kulturkritiker diesen endlosen Sums über die falschen Themen), der von braven Buchblättern mangels eigener Inhalte produziert wird, eine recht klug lancierte Web.2.0-Twitter-Unternehmensstrategie zur Markenbildung ist. Kostenfrei.

Aber für Zynismus sind die Zeiten schlecht im Buchgeschäft, wie man lesen kann. Der Marketing Consultant Damien Horner, der die Bookaholics-Kampagne erfunden hat, ruft seinen Kritikern unter den Verlegern zu:
“At this point all I would ask is that people suspend their cynicism and allow the next stage of the development process to happen.”
Wenn Sie jetzt immer noch lesen, gehören Sie zur Gruppe derer,  die aus diesem development process beiseite treten möchten, Ihnen sei für die Sommerfrische eines der schönsten Reiseabenteuerbücher der Literatur empfohlen: “Die Argonauten auf der Kosmobahn”, das mir vor vielen Jahren ein bekennender Bookaholic ans Herz legte.
Julio Cortázar und seine Frau Carol Dunlo reisten 1982 im VW-Bus von Paris nach Marseille. Die Forschungsreise unterlag einer einfachen Regel: Sie durften die Autobahn nicht verlassen und mussten auf allen 65 Parkplätzen der Autobahn Halt machen, und auf jedem zweiten, egal wie hässlich, übernachten, “Buchtenschippern in diesem Archipel der Parkplätze”. Das Logbuch dieser Reise erschließt eine fremde Welt in der bekannten, der Weg wird zum  Ziel, und die Erkundung ist – wie bei allen großen Expeditionen – auch Selbsterkundung.
Das Buch ist bei Suhrkamp erschienen und nicht mehr lieferbar. Vielleicht eröffne ich für die Dauer der Sommerferien ein Twittergeschäft (sagt man so?) und funke das Buch in Abschnitten von 140 Zeichen an die Welt der Leser. Kostenfrei.

Wah, buku ini mungkin harus dimiliki sama Potter mania seperti saya. Meskipun bukunya ringkas & agak mahal bo..haha. Anyway, isinya lebih mirip bukunya Hans C Andersen, cuma bedanya ini bedtime stories versi kaum penyihir. Bahasanya agak membingungkan menurut saya, tapi belum tahu juga giamana dengan versi aslinya..tapi bagus juga sih

I have a confession to make. I am inexplicably obsessed with the musty smell of old papers bound up in leather covers. I love holding a book in my hand, flipping through its creamy pages, and feeling history beneath my fingertips. However environmentally unfriendly it is, the physicality of owning a book is an experience that cannot be replaced by e-books or the Kindle.

But then again, I am a bookaholic. My desk in my dorm room is covered with tall stacks of books and my book shelf is completely filled with anthologies, reference texts, poetry, plays, and fiction (and a DVD collection). I also have two bookcases at home that contain the rest of my growing book collection. And yet I keep buying more and more books like an addiction. 

This weekend, I went to the LA Times Festival of Books and bought The World According to Garp (John Irving), The Curious Incident of the Dog in the Night-time (Mark Haddon), About a Boy (Nick Hornby), and I’m a Stranger Here Myself (Bill Bryson). 

I also bought a very nice copy of Mark Twain’s A Connecticut Yankee in King Arthur’s Court from a booth that sold rare and fine books. It’s really nicely bound with gold lettering and beautiful script on each page. I was also looking at a leatherbound copy of Joseph Conrad’s Heart of Darkness, but it was unfortunately out of my price range. 

(Perhaps even more exciting though was the fact that I got to see Kristin Chenoweth from Wicked in person!)

Inspired by Disney’s Beauty and the Beast, as a child I dreamed of having an enormous grand library with the books piled up to the ceiling. I will probably never own a house big enough to house such an ambitious library, but I still dream of having bookshelves line every wall of my future home (which I imagine to be cottage-like and cosy with the rooms painted gold like in Bridge to Terabithia). To this dream, I have added the desire to own tasteful artwork and fine wine. 

My research (and thesis) advisor is a fellow bookaholic. He has five or six book shelves in his (tiny) office filled with books about Shakespeare, Renaissance culture, and other topics related to his research. One meeting while we were talking about purchasing books out of print, he told me that whenever he goes to England, he would peruse the bookshops there and sometimes he would find really rare books for only £20 or so. He is currently registered at the British Museum as the owner of the earliest edition of this one 16th century book and owns some very nice editions of rarely printed plays such as John Fletcher’s The Woman’s Prize. My professor has so many books that he can’t put them all in bookshelves at his house (his American literature collection lies in sad little stacks in his garage – sorry AmLit majors ). Shelves and shelves of books, rare book collections, books categorized by genre and author (I’m an organization freak). This could be me in thirty years!

In addition to my new Mark Twain acquisition, my fledgling special books collection includes autographed copies of Ray Bradbury’s Dandelion Wine, Edward Albee’s Who’s Afraid of Virginia Woolf?, and most recently Oliver Sacks’s Musicophilia. Next week, I plan to get another book autographed by David Sedaris. 

I have caught the book bug (worm?) and I’m loving it. 

It's nice to see that reading isn't dead at all.

Also, happy belated 445th birthday (April 23) to Mr. William Shakespeare! Even though that might not be your real birthday… But I’m sure you don’t mind that we think of you as the literary St. George.