In an attempt to project an image of “old curmudgeon,” I thought about starting this article with the phrase “I don’t really understand all the fuss about this Twilight movie thing…” but realized that I actually do understand all the fuss. Sure, the trailers for the movie look like ads for Abercrombie & Fitch, with the obligatory topless young kouroi flaunting their six-pack abs and genetically enhanced dentition, but in our glossy celebrity-focused culture, this is par for the course.

New Moon kouros

The majority of Twilight fans are either teenage girls or moms reliving their teenage years, and ogling attractive young men in various stages of undress is hardly abnormal. It’s no different from my watching the spectacularly bad Bandidas (2006) solely because it has Salma Hayek and Penelope Cruz, or sitting through the vapidly banal Barb Wire (1986) just to marvel at the gravity-defying qualities of Pamela Anderson Lee’s frontage.

Bandidas (2006)

Barb Wire (1996)

The other element that makes the New Moon movie so appealing is the presence of male vampires. Without going into an extended psychoanalytical thesis, all you need to know is that as far as women are concerned, vampires are HOT. And by “hot,” I mean sexually charged and erotic. Although I’m acutely aware that feminists may hate me for saying this, a woman can get the chills thinking of being dominated by some dark, handsome vampire whose intentions are less than honorable and who are quite happy to use their sexual charisma (something vampires appear to have in spades) to take their wicked pleasures.

Anyone who actually does want to read a thesis on sexuality and vampires should pop out and buy a copy of the deliciously decadent romp by Camille Paglia called Sexual Persona. Ms. Paglia takes on the whole of western art and uses a psycho-sexual knife to pare it down to its roots – which turns out to be shockingly erotic and so mired in sex that a walk through the masterpieces in the National Gallery of Art in Washington turns out to be no different from an afternoon in a back-street porno theater with a bucket of buttery popcorn. Admittedly she spend more time talking about the notion of the female vampire or “femme fatale,” but to connection between vampirism and sexuality is explicit.

So anyone claiming they “don’t understand what all the fuss is about” is either woefully unable to understand women or lying just so they can seem to be intellectually aloof. And anyone pretending that they’re watching the movie for Oscar-winning performances by giants in the field of acting is simply suffering from the American disease called Puritanism. As a friend of mine told me many years ago, “America was founded by Puritans – and it still shows!” I’m with H.L. Mencken when he says that Puritanism is “the haunting fear that someone, somewhere is having a good time.”

As to understanding the word itself, vampire - or vampyr - is of Slavic origin. It exists in Czech, Polish, Russian, and Serb, as well as vapir and vepir in Bulgarian and vepyr in Ruthenian. Other variations include vopyr, opyr, upir, upyr and upior. The OED defines one as follows:

A preternatural being of a malignant nature (in the original and usual form of the belief, a reanimated corpse), supposed to seek nourishment, or do harm, by sucking the blood of sleeping persons; a man or woman abnormally endowed with such habits. (OED, Vol.XIX, p.422)

In 1796, the word is used in something called the Harleian Miscellany. The full – and well-worth repeating – title is Harleian Miscellany: A collection of scarce, curious, and entertaining pamphlets and tracts, as well in manuscript as in print, found in the late (Edmund Harley, second) Earl of Oxford’s library. Sounds like a forerunner of Ripley’s Believe It Or Not. In the relevant passage, the writer says, “These Vampyres are supposed to be the Bodies of Deceased Persons, animated by evil Spirits, which come out of the Graves, in the Night-time, suck the Blood of many of the Living, and thereby destroy them.”

By 1813, the vampire had become a thing literary comment, with Lord Byron including the following sentence in his poem, The Giaour; “The freshness of the face, the wetness of the lips with blood, are the never-failing signs of a Vampire.” Interestingly, Samuel Taylor Coleridge wrote the poem Christabel in 1797 (with the second part in 1800 and the third part never appearing), which is clearly about a female vampire but without the word actually being used.

Christabel and Geraldine

The publishing of Bram Stoker’s Dracula in 1897 marked the birth of the “modern” vampire, who is male, urbane, and a Romantic figure. Rather than being an ugly, evil, tortured spirit, the modern vampire is more along the lines of being “Mad, bad, and dangerous to know.” By the end of the 20th century, thanks to the writing of such authors as Anne Rice and the Hollywood movie machine, vampires had become romantically heroic. There’s even a whole sub-culture (or sub-cultures) of people who are convinced that (a) vampires are real and (b) they are vampires!. Take a diversion to the Vampirewebsite.net to find out if you are a vampire, how to “come-out,” and how to meet other vampires for fun, friendship, profit, and blood-letting.

Cruise and Pitt: Vampires

By extending the metaphor of sucking blood, the word vampire has also come to be used to describe “A person of a malignant and loathsome character, esp. one who preys ruthlessly upon others; a vile or cruel extractor or extortioner.” (ibid. 422)

The word can also undergo inflections: vampiric and vampirish are used to described someone as having the nature of a vampire; vampiredom means the state of being a vampire; and vampirism is the collective facts or ideas associated with the world of vampires.

At the beginning of the 20th century, a shortened form of the word, vamp, was used to describe, “A woman who intentionally attracts and exploits men; an adventuress; a Jezebel; freq. as a stock character in plays and films.” (OED, Vol. XIX, p.421). Note that this is NOT the same as the word vamp used to describe the part of the shoe or hose (stocking/sock) that covers the front of the foot. That word derives from the Old French avanpie, which in turn comes from avan(t)=before + pié=foot. It’s a great example of where two words appear to come from the same root but, in fact, don’t. This is sometimes referred to as a false cognate.

I won’t be going to see New Moon. There are only so many hours left in my life and spending two of them watching fantasy teenage angst seems a little bit of a waste. Now, where’s my Tomb Raider DVD…?

България и Вампири?!

(из “Народна вяра и религиозни народни обичаи”, Д. Маринов, 1994, БАН.)

От човека или някои обекти (обикновено закопано имане) може да стане дух нечист, но чието съществуване не е трайно, а временно. Тия нечисти духове стават поразличен начин и носят различни имена: вампирин, плътеник, въпер, лепир, вапир и дракос.

 Тия различни имена носи душата на човека в различните места и български краища. Плътеник в Западна Бълагрия; вампир във Воден, Битоля и Самоковско; въпер в Демирхисарско; лепир в Търновско; вапир в Прилепско; дракос в Хасковско.

Плътеник, оплътен, е душата на човека след неговата смърт. Според народната вяра душите или сенките се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни; хайдуци и паличи, които са ходили по друмищата, та обирали и убивали пътници, или са палили къщи, снопе, сено и пр., изобщо наречени паличи. Жени, които са били курви, предателки и ятаци на хайдуци и паличи; кръчмарици, които са били в същото време курви и са дружали с турци и които са давали ексик; жени, които са били вещици, бродници, магьосници, билярки, мамници, та с магии са причинявали злини на света.

Тия всички без друго стават нечисти духове вампири или плътници, защото душата им не може да се изкачи горе на небето, а остая някое време тука на земята да се мъчи и тя със силата на дявола стане вампирин (Баба Елка, с.Чупрене, баба Вида и баба Тодора, с.Стакьовци, Белоградчишко, баба Йона, с.Раковица, Кулско, баба Пена, с.Стубел, Кутловско, баба Мария Сив-Конова, с.Малорат, баба Райка, с.Кнежа, баба Стоеница, с.Балванци, Търновско, баба Деспа, с.Деремахле, Къзълагачко, и др.)

Плътеници, които стават условно:

Тези, които паднат убити от куршум, които бъдат обесени, удавени или посечени. (Баба Стоеница, с. Балванци и баба Деспа, с.Деремахле.)

Тези, които посягат сами на живота си, да се убиват (Баба Стоеница, с.Балванци, баба Велика, с.Русокастро).

Тези, които са умрели много стари (Баба Вида, с.Стакьовци, баба Суса, с.Обеля, Софийско).

Тези, които, когато умрат, не са кръстени или не са помазани с масло (зейтин) и вино и са погребани неприкадени (Баба Руса Славова, с.Кипилово).

Тези, които мъртви не са окъпани, а заровени неокъпани (Баба Дона Узун-Николова, с.Шипка).

Тези, които мъртви не са пазени, да ги прескочило нещо: котка, кокошка, или са давали жените една на друга нещо през мъртвия труп (Баба Пена Ристова, с.Стубел).

Оплътването на един човек вярването народно счита за голямо задгробно мъчение на умрелия, но в същото време то съставлява и голямо безчестие за семейството. Душата на умрелия се мъчи, но мъка и скръб чувствуват и живите.

Ето защо, когато умре човек, първата грижа на домашните е да го окъпят и помажат със зейтин и вино и да го прекадят, а също така и да го пазят да го не прескочи нещо.

Стар ли е много и изпуснат ли да го прескочи нещо – за да не се оплъти, лекуват го. Лекуването се състои в това. Промушват корема му (на пъпъка) с дълъг голям нажежен гвоздей, наречен паламарец. Това се върши, когато ще го турат в гроба. (Срещнах такива сцени в селата Ярловица, Ломско, 1886г. и в Обеля, Софийско, 1893г.) Операцията или лекуването по тоя начин се казват спони, “турят му спони”.

Също турят в пояса му запалителни вещества: барут, кибрит, кълчища и др., а ушите му запушват с памук.

В Демирхисарско забиват в корема му голяма игла, а отгоре турят тръне от капина и пак вещ, която лесно гори. Някъде освен това режат на умрелия петите (Баба Пена, с.Стубел, Кутловско).

Вампирът или оплътеният е сянка, а тая сянка според баба Стоеница в с.Балванци е неговата душа. Той ходи ноще и понеже е сянка, влиза през всяка дупчица и пукнатина; само не смее да влезне през куминя, макар че е много широк, и през вратата, ако има окачени на тях нищелки (Баба Стоеница). Той ходи, та прави пакости, защото, като грешен и надут от дявола, той е зъл и отмъстителен. Той чупи и хвърля покъщината: грънци, паници и друго; той излива котлите с водата върху огъня и го гаси; той бие хората с тояга; той натиска заспалите и ги души – а тежи много тежко (Баба Стана, с.Криводол, Ломско).

Дене седи в гроба, а нощно време излиза и борави до първи петли; после първи петли той се губи – прибира се в гроба. Така трае до 40 дни; ако не бъде убит, той се увълчва, т.е. усилва се и вече ходи не само ноще, но и дене и вече се не прибира в гроба. Ето защо до 40 дни лесно може да се убие, защото се намира дене в гроба, а после 40 дни много мъчно, защото трудно се намира къде е (Баба Мария, с.Криводол, Врачанско).

Убиват го само глогове (глог) – човеци, родени в събота, които го виждат. Тия глогове или вампираджии са човеци освен съботници още и такива, които за зачнати от самите плътеници или вампири. Само тия вампираджии могат да виждат и убиват вампирите.

Ако по разни причини плътеникът доживее до шест месеца, той се укоства – както казват в Самоковско, или увампирва – както казват в Западна България, т.е. получава плът и става человек, същ, какъвто е бил и преди смъртта си. Само сега тоя вампир има месо и кожа, а няма кости и нокти; костите му са хръщел. Тоя вампир живее като човек, само че пребягва надалече, дето го не знаят и познават, и тамо се занимава с търговия или занаят. Той се жени като всичките хора и има деца; тия деца от такива вампири са ония вампираджии или глогове, които са единствени способни да познават плътеници и вампири, да ги виждат и убиват.

Тия вампири пият кръвта на добитъка, па и на човеците, защото друга храна не ядат. Познават се по това, че всякога са чипи – без нос, и че тялото им е меко: когато ходят, то се друска и люлее. (Дядо Стойно и дядо Христо, к.Какрина, Ловчанско, дядо Георги и баба Петровица, с.Брусен, Тетевенско, дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

Вампирът става много пакостен, ако преживее три години (дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

В народа сочат многобройни конкретни случаи.

В с.Доспей, Самоковско, се помни и разказва такъв случай. От селото имало човеци, отишли в Стамбол по работа. Тамо един човек умрял и се уплътил. Като преминал времето, той се укостил и тръгнал от Стамбол, да си дошъл в село. Женя му, която била уведомена за смъртта, като го видяла, познала го по носа и по друго, че не е предишният й мъж, а увампиреният. Тя разказала на селяните за всичко и те се събрали, хванали го и като се и те уверили, че е вампир, затворили го в една плевня накрай селото, запалили я и го изгорили.

В с.Варуш, Прилепско, някой си Паче умрял и се увампирил, а го убил с пушка някой си Гьоре Ачков. На сутринта при гроба на умрелия намерили пихтия кръв.

В с.Месимир, Воденско, преди 50-60г. имало много вампири.

В Ломско тоже имало много вампири.

В записките на пътешественика Герлах, който посетил Турция в 1573-78г., четем следните редове касателно същите вампири:

“На 19 август 1577г. Доминик, нашият драгоманин, разказва, че в България и Гърция (тук разбирал Румелия, Тракия) някои умрели и закопани хора, които били отлъчени(?) от църквата или другояче безбожни, не гнияли. Нощем влизал в тях дяволът, щото излизали из гробовете и плашили хората, понякога дори ги заразяват и отравят. Заради това ги изкопават и изгарят. Тогава всеки един от това място принася едно или две пърчета дърва на огъня и поповете стоят при него с кадилница и викат: “Господи помилуй!”"

Същото се случило в Цариград на 21 май 1575г. Турците по просбата на гърците изгорили тялото на един грък, който наред две години бил останал в гроба цял с кожата си. Някой приказвали, че са го видели още същата нощ след смъртта му, а според други той ноще излизал и умъртвил 15 човеци. (Gerlach, 94. Гъркът, 375. Разказ на Доминик.)

Тоя разказ е много ценен за нас, защото той посочва как са гледали нашите деди на същия въпрос още 2 XVI век.

Умъртвяването на вампирите извършват само глоговете или вампирджиите. Начините са различни според усмотрението на глога. Или са вадили трупа и са го изгаряли публично – случаи, каквито ни сочи Доминик; или разравят гроба и промушват трупа с шиш нажежен, а после го заливат с вряло вино и зейтин – случай, какъвто ми посочиха в с.Камено поле, Врачанско; или го убиват с куршум – случаи много, каквито мене лично съобщиха и какъвто е описан в СбНУ, IX, 130, Велес. При тоя случай се предава, че вампирът много обичал музиката, затова вампирджията му свирел и вампирът излизал да играе. Додето тоя играял, вампирджията го убивал с пушка.

Убитият вампир става на черна съсирена кръв.

Вечерен Бюлетин

Новини :
НУЖНО ЛИ Е ИЗОБЩО ДА КОМЕНТИРАМ ? :-p TEEN WOLF!

Снимки на Тейлър за Ролинг Стоун

повече тук

TAYLOR LAUTNER В ESPN!

Роб… отблизо…

всички тук

КРИСТЕН И РОБ – ОБРАТНО В L.A.

повече снимки тук

АНА КЕНДРИК НА ЛЕТИЩЕТО В L.A.

всички снимки тук

ЧЕТИРИ НОВИ И ПРЕКРАСНИ ROB-WALLPAPERS!


в цялата им прелест тук
НОВА НЕВЕРОЯТНА СНИМКА НА ВЪЛКА!

ASHLEY – „LADY IN RED“ ИЛИ НЕДОРАЗУМЕНИЕ В ЧЕРВЕНО!

” Или по пътя за студиото на David Letterman е имало локви, или Ашли има намерение веднага след предаването да ходи на риболов…
По друг начин не мога да си обясня запретването на крачолите й…”
вижте я тук

CHARLIE BEWLEY ЗА LIFE AND STILE MAGAZINE!

НОВА/СТАРА И РАЗГОЛЕНА СНИМКА НА ALEX MERAZ!!!

Нови outtakes на Kristen за Dazed and Confused Magazine!!! МНОГО СНИМКИ!
всички тук

Интервюта :
Радклиф се надява, че Патинсън няма да се главозамае…

“Даниел Радклиф е впечатлен от начина, по който Робърт Патинсън се справя с шеметната си слава, и се надява, че младият актьор ще остане все така „приземен“, въпреки че кариерата му се развива главоломно, предаде Контактмюзик. “
прочетете тук

Tейлър в списание Ролинг Стоун

ИНТЕРВЮ С Kristen Stewart за Better.tv!

 Интересно
ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДА КЪЩАТАТА НА СТЕФЕНИ МАЙЕР!!!

КОЛАЖИ, КОЛАЖИ – СУПЕР СМЕШНИ И АКТУАЛНИ!

ЕДНА ЦЕЛУВКА, КОЯТО НЯМА ДА ЗАБРАВИТЕ!!! Подсказано от Алекс!

РОБ/СЕДРИК ФИГУРА!

 Видео материали:
PETER FACINELLI В ШОУТО НА RACHEL RAY!

Намерете ни във Фейсбук ( съобщение от Bella )
” Здравейте, исках само да ви кажа, че направихме група във фейсбук Twilight BG Fan Club. Това не е профил задължително на този блог, а просто място, където да се съберем българските фенове, за да можем да коментираме събитията на родния си език, да се уговоряме да ходим заедно на примиерата и защо не да си правим здрач срещи. Намерете ни и се присъединете към нас! “

A new funk filled Michael Jackson – esque gem from my country´s disco pride, Lindstrøm. It features Christabel on vocals, and is a poppy transition from the down tempo space disco usually associated with this man. Very nice indeed.

MP3 Lindstrøm & Christabel – Baby Can´t Stop

Head over to RCRD LBL to get the Aeroplane remix of the track.

Christabel shares an impromptu hoop dance that absolutely inspires flow.

At the Dance Ground Keriac in downtown San Francisco.

1. Въпрос: Кой е написал историята за вампирката Carmilla ?

B – Bram Stoker

A – Stephenie Meyer

C – J.S. Le Fanu

H – Edgar Allan Poe

2. Въпрос: Как се казва шефът на вампирите в книгата на Стивън Кинг “Сейлъмс Лот”?

A – Montague Summers

P – Графиня Germaine

T – Richard Straker

B – Edward Cullen

3. Въпрос: Как може да бъде убит един вампир, според традиционните вампирски легенди?

T – Като го удавиш във ваната.

И – Като му прободеш сърцето с дървен кол.

K – Като го залееш с бензин.

M – Kато го накараш да се ожени за баба ти.

4. Въпрос: Кой е написал роман за вампира Graf von Saint Germain?

P – Anne Rice

В – Chelsea Quinn Yarbro

E – Yo Mama

H – Stephenie Meyer

5. Въпрос: Къде спи традиционният вампир през деня?

T – В тъмен килер.

Ъ – В удобен ковчег.

A – Той е като Едуард и не спи, а наблюдава съня ти.

K – Във Forks, Washington

6. Въпрос: Какво трябва да носим на врата си , за да се предпазим от традиционните вампири?

O – Билки и горски плодове.

X – Телешка кръв.

H – Кръст.

E – Герба на семейство Cullen.

7. Въпрос: Коя актриса играе в ролята на във филма ?

A – Charlene Hale

K – Kristen Stewart

P – Anne Rice

C – Jennie Garth

8. Въпрос: С какво се хранят прилепите-вампири?

И- С кръв.

K – С орехи и ядки.

O – С плодове и инсекти.

T – С нокътя на  големия ти пръст.

9. Въпрос: Кой английски актьор играеEdward Cullen  във филма Twilight?

H – Rober Pattinson

C – Jack Nicholson

E – Brad Pitt

A – General Patton

10. Въпрос: Каква напитка обичат вампирите?

H – Вода от чешмата.

P – Светена вода.

Г – Кръв.

T – Минерална вода.

Отговори:

При правилно решение на теста, ще получите името на един от любимите писатели на Christabel .

Правилният отговор е (в бяло): СТИВъН КИНГ

Осма глава

Автор:Christabel.  Повече за мен тук 

Редактор: Mona Liza

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

( продължение от 7-ма глава ,  главата тук )

Новородените маршируваха по пустия път към Монтерей. Обутите им в ботуши крака едва докосваха земята, а тропотът на стъпките им бе недоловим за човешкото ухо. Невидим за човешките очи бе по- бързият им от светкавица ход. Заплаха и смърт бе това, което носеха със себе си и страх, който всяваха във всичко живо. Една армия от перфектно тренирани убийци- и аз, Джаспър, бях предводителят им.

Броят ни начисляваше общо двадесет и шест- двадесет и три новородени вампира, и трите жени – Мария, Люси и Нети. Вървяхме подредени в пет редици, зад всеки един в колона, крачеха още четирима. Строят ни бе добре обмислен и прецизен. Най- отпред в първата редица бяхме аз, Стивънсън, Конър, Люси и Нети. Мария вървеше пред  групата и показваше пътя. Разстоянието до Монтерей беше повече от сто мили, но с темпото, с което се движехме, щеше да ни отнеме малко повече от два часа, за да достигнем предградията му. По навик всички марширувахме, а жените се опитваха да поддържат скоростта и добре заучените ни движения. Войниците в нас допълваха и се сливаха по перфектен начин с новата ни вампирска същност. Мария не случайно избираше само войници. Всички, с изключение на мен носеха все още униформите си. Това им придаваше един особен вид. Ние бяхме живото превъплъщение на армия от безсмъртни. Миниатюрна армия от вампири-войници. Скоро щяхме да разберем дали месеците на тренировки и обучение в борба са били достатъчни, за да пожънем успех и да изпълним плана на Мария. Предстоеше първата ни битка.

Извърнах глава и видях как от сухата земя под бързите ни крака се вдигат ситни облаци прах. Приличаха на прозрачни петна, нанесени върху природната картина от треперещата ръка на незнаен художник.

Прашинките, разбудени от движенията ни, оставаха за известно време неподвижни във въздуха, преди отново да полетят бавно към земята. Не оставаше видима следа, която да чертае стъпките ни- това бе и една от целите ни. Хората не биваше дори да подозират за нас – най- важното правило в живота на вампирите. Предстоящата битка трябваше да остане невидима за човешкото население. Наложено бе да остане в сенките на познатия им свят, също както и нашето съществуване. Безброй пъти бяхме подготвяли новородените за предстоящото. Аз и Мария останахме искрено доволни и горди от резултата. Благодарение на способността ми да контролирам чувствата на другите, която все по- уверено и успешно използвах, направих от дивите новородени, дисциплинирани войници. Дори отношенията между Нети, Люси и Мария се подобриха. Те работеха по-добре заедно. Настана моментът да изпробваме силите си. Щяхме да се изправим срещу омразните врагове на Мария, които контролираха града Монтерей. Това бяха двама вампири, които също разполагаха с малка армия от новородени. Мария и кланът й бяха загубили битката срещу тях. Всички били избити, а Мария прогонена от града. Сега тя искаше отмъщение. Аз подкрепях Мария. От една страна исках справедливост, от друга страна военнокомандващия в мен тръпнеше от нетърпение да подложи на изпитание силата на войниците си.

Мария вървеше бързо, без да се обръща. Нямаше нужда, защото добре чуваше двадесет и пет чифта крака, които я следваха. Ние бяхме това, което тя бе създала  с упорита работа през последните месеци – нейната лична армия от новородени.

Идеята за армия от новородени вампири не бе откритие на Мария. Тя ми разказа за съществуването на многобройни такива. Преди тази идея вампирите изработвали различни тактики, за да разширят или запазят териториите, но най-ефективната тактика се оказала на един сравнително млад вампир на име Бенито. Първият път, когато някой изобщо чул за него, бил когато той дошъл някъде северно от Далас и избил двете малки групи, които заемали територията близо до Хюстън. Две нощи по-късно, той се заел с много по-силните кланове от долините, които владеели Монтерей, северно Мексико. И отново победил.

Бенито създал армия от новородени вампири. Той бил първият, помислил за това и в началото никой не можел да го спре.

Вампирите от южно Мексико разбрали какво ги чака и направили единственото нещо, което могли да измислят, за да се противопоставят на Бенито. Направили си собствени армии… Когато броят на телата достигнал размерите на епидемия – всъщност, човешките истории отдават причината за намаляването на популацията на зараза – Волтурите най-накрая се намесили. Цялата охрана дошла и издирила всеки един новосъздаден в долната половина на Северна Америка. Бенито се бил укрепил в Пуебла, събирайки армия възможно най-бързо с цел да си вземе наградата – Мексико сити. Волтурите започнали с него и после се заели с другите. Всеки, заловен с новосъздадените, бил екзекутиран незабавно и понеже всички се опитвали да се защитят от Бенито, Мексико бил опразнен от вампири за известно време. Волтурите разчистили всичко за почти година.

Но когато Волтурите се върнали в Италия, оцелелите бързо си възвърнали границите в Юга. Не отнело много време групите да започнат отново да се противопоставят. Зародила се голяма омраза между тях, преобладавали вендети. Идеята за новосъздадени отново се появила и някои не били способни да устоят. Едни от тях бяха и враговете на Мария. Те бяха успели с помощта на новородена армия да я изгонят от града.

В този момент Мария се закова на място и вдигна ръка със знак да спрем. Аз също ги усетих, още преди да видя синкавата мъгла, която носеха със себе си. Вампирите идваха. Естествено, бяха усетили заплахата в наше лице и бяха в пълна бойна готовност. Виждах как червеното в очите им искри враждебно през сивата мекота на мъглата. Сблъсъкът бе неизбежен.

Мария се обърна и ми кимна с глава. Това бе уговореното и предварително тренирано потвърждение за прегрупиране. Подадох сигнал на Стивънсън и той пое с половината от войниците в обратна посока. Планът бе да не даваме ясна представа за броя си. Не исках да дам възможност на врага да прецени шансовете си и да се откаже. Над двадесет новородени вампира представляваха истинска заплаха. Аз останах с другите десет и жените отпред, като чух как Стивънсън се отдалечи на достатъчно разстояние, за да не бъде забелязан. Вампирите се бяха приближили дотолкова, че вече и човек би разпознал ясно кои са двамата командващи. Те бяха ниски, но стройни, с ясен испански произход. Гарваново черните им коси бяха сресани назад. Облеклото им отговаряше на това на испански земевладелец от миналия век – ослепително бели ризи под черни сака и черни панталони. Двамата толкова си приличаха, че биха могли да минат за близнаци. От Мария знаех, че те нямаха роднинска връзка, напротив- тя дори бе намекнала, че двамата си принадлежат един на друг. Те бяха истински заедно, не само като съдружници. Имената им бяха Хуан и Амиго. Името на последният означаваше “приятел” на испански и естествено не бе неговото рождено, но той го носеше като титла. По този начин показваше предаността си към Хуан. 

Те вървяха на първа позиция , следвани неотменно от новородените. Полазиха ме тръпки, когато за пръв път срещнах погледа на един от тях. Тези новородени бяха пълната ни противоположност. Докато ние се движехме строени в подредени редици, то между тях дори не всички стояха на крака. Половината лазеха на колене и се гърчеха с ужасяващи гримаси. Бяха на видимо различна възраст и смесица от мъже и жени. Дрехите им стояха като съшити един за друг парцали отгоре им. Състоянието им можеше да се нарече окаяно-личеше си , че отдавна не бяха вкусвали кръв и това, освен че ги озлобяваше още повече, правеше и движенията им некоординирани. Мария ме погледна и видях в очите й отвращение към тези наши себеподобни. Не можех да я виня, защото и аз изпитвах същото.

Хуан  кимна с глава и всички спряха на метри пред нас. Въпреки уверената стойка можех да почувствам колебанието, което струеше на талази от него. Прикриваше го умело, но бе явно впечатлен от нас. Каквото и да бе очаквал, гледката бе надминала представите му. Очите му стреляха невидими куршуми от омраза към Мария. Погледът му обходи внимателно всеки един от нас и колкото и да не му се искаше, видях нотка на признание в тях.

Внезапно, той даде знак на лазещите в краката му като кучета новородени да се успокоят. Напрежението в тях ги тресеше като температура по време на треска и бе очевидно, че Хуан и Амиго ги бяха държали гладни, за да ги озверят колкото се може повече за битката. Нямаше да чакат дълго заповедта за атака. Усещах, че Мария още не бе готова. Тя искаше да говори с Хуан. Затова се опитах, доколкото мога, да успокоя вражеските новородени. Надявах се, че Мария иска да спечели малко време, в което да можем да преценим по- добре ситуацията. Да тренираме предварително тактиката си бе предимство, но още по- голям шанс щяхме да имаме при възможността да изучим , макар и за кратко, враговете си.

От видяното досега, можех да се обзаложа с главата си, че победата ще бъде наша. Тези новородени не бяха обучени да се бият. Те бяха домашни животни.

Като че ли, за да потвърдят истината в мислите ми, новородените легнаха мирно в краката на Хуан. Той ме погледна преценяващо за момент, но явно поведението на младите вампири не го учуди. Лукаво усмихнат, Хуан се обърна към Мария и заговори с акцент, което от своя страна не ме учуди.

- Мария, скъпа моя, какво води теб и приятелите ти по тези места? Носталгия по дома? – попита той невинно. Тонът му бе по- подходящ за воденето на нелеп разговор по време на следобедния чай в гостната на мисис Рочестър, отколкото за бойното поле.

Мария зае отбранителна позиция. За момент усетих колебание да пронизва стоманената й решителност, но тя се овладя навреме.

- Ти си долен мерзавец, Хуан! Нима ти изневерява паметта? Или времето прекарано в сладки игрички с Амиго в укреплението, което си си изградил, ти пречи да виждаш как времената се променят?

- Не буди ревнива, Бонита! Знам колко накърнена бе гордостта ти, защото никой от нас нямаше интереса да се възползва от телесните ти дарове.

- Копеле! Ти уби приятелите ми! Прогони ме от родния ми град!

-  Нищо лично, мила моя. Нищо лично. – повтори Хуан, повече на себе си, отколкото на нея.

Усещах как чувствата на всички в  ситуацията се променят. Хуан трепна с око. Може би нямаше да забележа, ако не го бях наблюдавал внимателно точно в този момент. Амиго пристъпи напред от мястото зад гърба на Хуан, където се бе спотайвал досега. Мигновено всички новородени се изправиха като един на крака и заеха позиции до създателите си. Строят им в бойна готовност не можеше да се сравни с нашия, дори при маршируване. Усмихнах се, като този път не направих опит да го скрия, защото знаех, че съм подготвил максимално новородените си. Досега не бях толкова сигурен във възможностите ни, но като гледах сбирщината пред себе си, съмненията ми останаха в миналото.

- Нямаш причини за колебания, Джаспър. – ми бе казал Стивънсън предната вечер след лова, когато му бях споделил за неувереността си. – Ти успя да ги подготвиш по- добре, отколкото някога съм мислил за възможно. Казвам ти, ако разполагахме с подобна армия, когато воювахме срещу янките, отдавна да сме натикали всеки един от тях в проклетата Аляска. Ти си най- добрият, приятелю! Такъв беше като човек, такъв си и като вампир. Ние ще победим!

Думите на Стивънсън не успяха да ме убедят напълно, но сега намирах смисъл в тях. Както и съзнателно за първи път забелязах, че той не ме бе нарекъл “майоре” както до сега, а „Джаспър“. Това само затвърждаваше приятелството ни и ми бе по- важно от всички жени, които можех да имам или всички битки, които щях да спечеля.

Насочих вниманието си отново към Мария и Хуан. Бях пропуснал част от разговора, но напиращото напрежение в новородените бе почти непоносимо.

- Спести си лъжите, Хуан! – викаше ядосано Мария. – Настъпи часът за разплата!

- Кучка! Мислиш, че имаш шанс срещу мен?! Дори и с тези оловни войничета, които си довела и с този надарен вампир – посочи той към мен – нямаш представа на какво съм способен!

- Ще видим! – каза Мария и ме погледна.

Повече не ми и трябваше. Изблъсках Нети и Люси към нея и свирнах с уста, за да заповядам атака. Бяхме решили жените да не участват в битката, освен ако не бе наложително. В дясно от мен видях как Конър и другите се подредиха в идеално права линия. Без мен силите на новородените в момента бяха равностойни. За всеки вражески новороден имаше един от нас. Стивънсън и останалите дванадесет от  нас, оставаха до втора заповед на задна позиция.

Хуан и Амиго също се дръпнаха встрани. Явно нямаха намерение да участват в битката, или не виждаха нужда да го правят. Замислих се какво удовлетворение ще изпитам, когато ги убия. Умъртвяването им не бе задължително-можехме да ги прогоним от града, както те бяха постъпили с Мария. Тя обаче искаше смъртта им. Инструкциите й не бяха в полза на двамата. Достойнството на Мария бе твърде накърнено, за да прояви снизхождение към тях. Хуан и Амиго нямаше да доживеят утрото.

- Достатъчно с игричките, Мария! Покажи на какво са способни пажовете ти!

- Джаспър? – повдигна вежда Мария, но без да насочи погледа си към мен. Очите й гледаха предизвикателно тези на Хуан.

- Готови сме. – потвърдих аз и вдигнах ръка, сочейки към другите. Всички, включително и Конър бяха приклекнали, готови за скок. Като диви хищници, нападащи жертвите си.

Това, което последва, бе сложно за описание. Нито една преживяна от мен битка, не можеше да се сравни с тази.

Първото, което оглуши полето и нощта, бе звукът от блъскащите се едно в друго вампирски тела. Силата му напомняше този на водата, удряща се в скалите в края на сто метра висок водопад. Новородените се вкопчиха един в друг. Борбата бе бърза, почти невидима. Беше странно да наблюдавам битка, в която единствените оръжия бяха зъбите на участващите. Въпреки че нямаше истински метал, забиването на вампирски зъби във вампирска кожа, предизвикваше не по- малко шум от ударите на мечове в рицарски доспехи.

Наблюдавахме битката безучастно. Тя траеше дълго и бе трудно да се определи кой е взел преднина. Очите на Мария следяха строго развитието на боя. Тези на Хуан и Амиго гледаха самодоволно и с насмешка.

Изведнъж се случи дългоочакваното, което повлече след себе си развоя на събитията. Двама от вражеските новородени бяха успели да привлекат вниманието към себе си. Разбрах маневрата твърде късно, за да реагирам.

Докато повечето от нашите се насочваха в обратна посока, Конър остана сам срещу трима. Преди някой да успее да осъзнае какво се случва, главата на Конър се търкаляше в прахта.

Висок и тънък писък процепи светкавица полето. Беше Нети. Лицето й бе издължено от крясъка и грозно от болката, изписана на него. Устата й бе широко отворена и показваше всичките й зъби. Конър бе нейния любимец. Спуснахме се към главата му едновременно, но тя ме изблъска и я прегърна любвеобилно, както майка прегръща новороденото си. Очите на Конър все още бяха отворени и се въртяха в орбити те си, но червеното в тях бе угаснало и имаха цвета на ръжда. Чувах как вампирите на Хуан ръфат като озверели кучета останалите части от тялото му.  Звукът бе зловещ и едновременно гнусен. Положението бе излязло извън контрол. Виждах как още един от нашите новородени пада на земята, притиснат от вражеските тела.  Хуан разшири от задоволство устата си като хиена . Нямаше какво да чакам повече. Свирнах с уста, за да дам сигнал на Стивънсън. Той се озова при нас след секунди. Хуан дори не можа да разбере какво става. Очите му се разшириха от изненада, а устата му не успя да последва движението им. Аз и Стивънсън го хванахме здраво от двете страни, а Мария откъсна главата му с едно движение. Ехидната усмивка бе като запечатана с восък на нея. Разкъсахме тялото му на парчета, така че да не може да се събере отново и се заехме с Амиго. Този път Мария и Стивънсън го държаха, а аз откъснах главата. Движението и звука при късането и ми напомни гротескно на бране на тикви. С другите вампири се справихме мигновенно. Аз и Стивънсън бяхме много добър екип. За по-малко от десет минути всички вампири под командата на Хуан последваха съдбата на водачите си. Накъсаните им глави, ръце, крака, торсове и ченета покриваха повърхността на полето като килим.

Въздухът се изпълни с дим, усещах топлината на пламъците. Люси бе запалила огън.  Започнахме да хвърляме разхвърляните по земята парчета от вампири. Бяхме загубили само четирима от своите собствени бойци, това бе наистина впечатляващо. Виждах почти затопленото от удоволствие лице на Мария. Тя скачаше еуфорично около огъня, събираше отломките от вампири и ги хвърляше в него. Приличаше на малко момиченце, което безгрижно събира цветя и горски плодове в гората. Пръскащите от огъня черни късчета кръжаха отгоре й като танцуващи нощни пеперуди.

- Мили, мой – изненадано забелязах, че се е приближила до мен. Хвърлих в огъня ръката, която държах и я погледнах. Виждах как Стивънсън се подсмихва отстрани. – Успяхме! Ти ми достави огромна радост! Благодаря ти! Заслужи си наградата, която отдавна съм ти приготвила.

С тези думи Мария се повдигна на пръсти и притисна меките си устни в моите. Не успях да помръдна от изненада. Зад гърба ми Стивънсън се кикотеше глупаво, почти като жена.  Еуфорията от спечелената битка явно бе проникнала и в неговия мозък. Изгледах го строго, докато Мария се отдалечаваше с танцови стъпки от мен.

- Джаспър, усмихни се, приятелю! – потупа ме Стивънсън по гърба – Спечелихме! Имаме повод да празнуваме.

- Много правилно, Стивънсън! – потвърди Мария с усмивка и се обърна към новородените – Вампири, Монтерей е наш! Да ловуваме!

Призивът на Мария се прие с ентусиазъм от новородените и те се разпръснаха във всички посоки. Градът беше голям и предлагаше неограничени възможности за утоляване на жаждата.

На бойното поле, освен догарящия огън останахме аз, Стивънсън, Люси, Мария и Нети,  която опечалена, още стискаше главата на Конър.

- Върви, Джаспър. – подкани ме Люси като проследи посоката на погледа ми – Върви със Стивънсън, ние ще се погрижим за нея.

Кимнах и придружен от Стивънсън се упътих към града. След няколко крачки Мария ме настигна и прошепна нещо в ухото ми. После ми намигна и се върна при двете жени.

- Какво ти каза? – попита Стивънсън. Никога не бях го виждал любопитен. Въпроса му ме накара да се изчервя вътрешно, но не му отговорих. Оставих го сам да направи заключение. Думите на Мария бяха “ Ще те чакам тук след два часа. “

- Стивънсън, след лова трябва да се разделим. – започнах неуверено аз. Не мислех, че ще ми се наложи да лъжа Стивънсън. – Мария иска да съм на нейно разположение. Сигурно иска да ми възложи някоя специална задача.

- Не се и съмнявам, приятелю. – потупа ме още веднъж по рамото – Не се притеснявай за мен. Хайде, гърлото ми гори от воденето на битки. Да не оставяме всичката прясна кръв на другите.

Като каза това, Стивънсън пое към града със скоростта на зараждащ се ураган. Насилих се на го настигна…

……………………………………………………………………………………………………

По- късно същата вечер се върнах на уговореното място, както ми бе казала Мария. Сам останах изненадан колко добре са прикрити следите от битката ни. Полето бе голо и широко- точно каквото го бях видял при пристигането ни. Единственото доказателство, че наистина бяхме победили Хуан и Амиго бе, обгорялата в огромен кръг трева, където е бил огънят.

Точно в средата на кръга ме очакваше Мария. Тя бе съблякла дрехите си и тялото и блестеше със златен отенък на светлините на нощното небе.

Тази нощ се любих за първи път с Мария. Да бъда с нея превъзхождаше всичко, което можех да си представя. Кожата й бе по- гладка, отколкото си бях представял. Устните й бяха по-сладки от най- вкусния плод, който бях вкусвал като човек и от най- вкусната кръв, която бях опитвал като вампир. В любовта тя бе властна и контролираща нещата, както и във всичко друго. Не тя бе инструмент в моите ръце, а аз в нейните. Не тя бе моята награда. Аз бях нейната. Правихме любов върху пепелта от останките на нашите врагове. По този начин се чувствахме наистина непобедими. Най- странното бе това, че тази явна демонстрация на мощ ми харесваше и ме завладяваше, почти толкова, колкото и целувките на Мария.

Миговете летяха и летяха, леки като крилата на птица, носена по вълните на вятъра. Първите слънчеви лъчи накараха сребърното на светлината на утрото тяло на Мария да заблести. Магията на изпълнената с преживявания нощ се изпари под лъчите на убиващото последните остатъци от нея слънце.

- Харесваш ми, Джаспър. – меко проговори Мария и се зае да облича дрехите си. – Ние двамата сме създадени, за да бъдем заедно. Това бе само началото.

- Само началото?- погледнах я объркан.

- О, мили мой майоре, Монтерей е наш. Сега честта да го защитаваме от набезите на други алчни вампири е наша. Защо да не извлечем полза от положението си и да не разширим още малко териториите си?

Знаех, че няма смисъл да отговарям. Въпросът бе риторичен. Ние бяхме доказали силата си. Мария искаше власт. Мария искаше още и още. И аз бях готов да й го дам. Ако имаше  Бог, то той  да ми е на помощ – бях готов да й го дам.

 (следва продължение)

Автор: Raquel

I looked at you
And I could feel I saw your soul
I could feel you in my bones
Just by looking at you

Then you were gone
Thinking that was best for me
Thinking I could just live
Without looking at your eyes

Without looking at your eyes
I feel that I’m breaking in parts
There’s a hole inside my heart
I can’t take you of my mind
I’m just trying to survive
One day at a time

A little light
Helped me survive
Gave me the strength
Not to fall again

But you are on my mind
In every thought
I can hear your voice
And it don’t hurt that much

The moment of the jump is here
I can hear you telling me not to
But I can’t live another day
Without looking at your eyes
I just can’t survive

Cause’
Without looking at your eyes
I feel that I’m breaking in parts
There’s a hole inside my heart
and I can’t take you of my mind
I’m just trying to survive
One day at a time

Дневен Бюлетин

(Christabel)

Новини :
Снимки от сета на 19ти.

източник
Снимки на Келън от Luxury Lounge In Honor

източник

Дейвид Слейд е туитвал отново вчера:
Wolves wolves wolves, my corrected english. The schedule has been a bit furry of recent. Shooting vampires very soon.
32 minutes ago from web
Night shoots, Wolfs Wolfs wolfs, the rain dumped on us but we had to keep shooting until 5am. Then of course the rain drifted away.
44 minutes ago from web
източник
Кристен и Еди на кориците на списания

twitter.com/DAVID_A_SLADE

 Интервюта :
Интервю с Justin Chon тук
Интервю с Melissa Rosenberg и Rachelle Lefevre тук

 Интересно
Стари снимки, но може да видите колко е хубава Catalina Sandino Moreno, която играе Мария в “Затъмнение”

Честит рожден ден на Christian Serratos ( Анджела ) !!!
Тя става днес на 19 години.  

Поема “Midnight Sun”
Автор : McKenzie, a.k.a. Golden_Eyed_Girl

„A wish
A wish to read his
as he reads ours
to know the story behind his tortured soul
to see the world he lives
through the blazing golden eyes“

 цалата  тук

Интересен материал на Bella  за Брам Стокър “Бащата на Дракула” тук
Ново! Ново! Ново!
Хриси е превела и третата част от английския фф по “Среднощно слънце”…
 ” Стомахът ми се сви и затворих очите си мисълта за кошмарния образ. “Но се сетих за това извинение едва по-късно. Докато се случваше, единственото, за което можех да си помисля, бе , ‘Не и тя!”
цалата глава тук
Между другото авторът е голям сладур Можете да го видите тук

Видео материали :
Видео от сета на “Затъмнение” с Ашли, Роб и Питър виж
Видео на ReelzChannel от обиколката им зад кулисите на “Здрач” с последна спирка View Point Inn.
  тук
Дали Кристен и Роб трябва да отговорят на въпроса за “Робстен”? виж

Такаа … тук се налага малко обяснение – защо тази песен и защо в тази категория?

Преди месеци, докато снимките на Новолуние дори още не бяха започнали, нашата съблогърка Кристабел ми прати по скайп тази песен и твърдеше упорито, че е особено подходяща за някой от следващите филми по Здрач-сагата.

Коя съм аз, за да споря ?

Така че, днес предоставям на вниманието ви тази хубава и зареждаща с енергия песен.

Midnight Sun Poem

Автор : McKenzie, a.k.a. Golden_Eyed_Girl

A wish
A wish to read his
as he reads ours
to know the story behind his tortured soul
to see the world he lives
through the blazing golden eyes

Our favorite vampire
his story to never be told
to understand how he sees things
to understand what he has seen
to know the love within his beating dead heart

A stake through the heart for us
nothing to the people who shoved it there
to see his world
our world
aching us for the wait
so quench our thirst
heal our hearts
and watch us sparkle
under the midnight sun

10 правила, какво НЕ трябва да правим , когато срещнем случайно Робърт Патинсън.

( Christabel )

1.  Не пищи! ( Роб не обича пищящи фенки. Прехапи си езика за по-сигурно. )
2. Не се хвърляй отгоре му! ( особено,ако наблизо минават таксита)
3. Не искай автограф на интимни места от тялото си! ( има опасност да бъдеш разкъсана от другите фенки, които ще  завиждат)
4. Не го питай, дали има нещо с Кристен! ( говориш за конкуренцията )
5. В никакъв случай не казвай “Аз съм най – големия ти фен.” Или “Гледала съм всичките ти филми.” ( много изтъркано и безвкусно )
6. Не моли да те ухапе! ( Не искаш да се изложиш като Тайра Банкс, нали? )
7. Не пипай косата му! ( това си е негова запазена марка)
8. Не му пипай тениската “Столичная”! ( има опасност да се разпадне и Роб да те намрази за цял живот)
9. Не го питай “Ще се ожениш ли за мен?” ( чакай поне десет минути)
10. Не заставай на улицата, където може да те блъсне кола, в очакване Роб да те спаси! ( Прави разлика между Роб и Едуард! )

( следва продължение – 10 неща, които трябва да носим със себе си, в случай че срещнем случайно Робърт Патинсън. )

ДНЕВЕН БЮЛЕТИН

/от veselinka/

НОВОЛУНИЕ:

Премиерата
Почти официално е потвърдено, че на 16 ноември, звездите от сагата Здрач ще бъдат в Лос Анджелис, за да представят втората част Новолуние. Интересното е, че тогава според лунния календар настъпва….Новолуние.
Саундтрака
С нетърпение се очаква и саундтрака на Новолуние. Alexandra Patsavas /music supervisor/ открехва малко завесата:” В първия саундтрак /Здрач/ имахме силно заредена музика, саунд и артисти като Paramore и Linkin Park,но песните в Новолуние ще бъдат по-меланхолични и нежни. Този филм е много по-мрачен от Здрач, имаме раздели и любовна мъка. Артистите, които ще учасват в саундтрака ще се опитат да предадат тези чувства чрез акустични инструменти, акапелно пеене. Този път саундтрака ще бъде много повече „indie”
А тук можете да видите трейлъра на Новолуние на фона на Death Cab

ЗАТЪМНЕНИЕ …да надникнем /епизод 6/

Дейвид Слейд отново „туитва”:

„Вчера Тейлър трябваше да носи Кристен няколко часа…надявам се,че днес няма да има мускулна треска и ще може да си вдига ръцете. Цял ден ни валя.”
Дали не са снимали сцената в палатката? Джейкъб пренася Бела към лагера, където ги очаква Едуард?

Тийм Едуард/Роб

Интервю с режисьора на How To Be, Оливър Ървинг за Роб в ролята на Арт, младеж, който е изгубил себе си и намира пътя с помощта на книги „Помогни си сам”.

Как избрахте Роб за тази роля? Неговият музикален талант ли бе определящ?

Открихме го година и половина след последните кастинги. Просто ми се струваше подходящия човек за тази работа. Изглеждащ добре, но достатъчно земен, за да играе от сърце. Беше наистина „навътре” в проекта – познаваше хора като тези от сценария, и разбираше главния герой Арт. За някой, който не е бил в Училище за актьорско майсторство, играта на Роб и реакциите му на моите насоки, напълно паснаваха с останалите членове на екипа, коитo също не бяха професионални актьори. Всъщност, Роб трябваше да „скрие” своите умения на прослушването, заради своя герой.

Каква според вас е заслугата на Патисън за успеха на филма?

Огромна – той доведе по-голямата част от публиката, което е всичко, което можете да искате от актьора в главната роля. Мисля, че фестивалите, в които участвахме до този момент и неговите феновете, тяхната подкрепа, направиха всичко това възможно.

Познавах те ли Роб и бяхте ли чувал за него преди кастинга?

Не, не го познавах – каза ми, че е участвал в Хари Потър. След първото прослушване бях убеден, че ще бъде подходящ и затова го проучих онлайн, и видях калко много фенове има вече. След още едно обаждане, за да се убедим, че това е нашия човек, ние го наехме.

Цялото интервю

Тийм Джейкъб/Тейлър

Сканове от брой на Elle Magazine за септември, със заглавие: „25 неща, за които всеки говори”, Тайлър се приземява на 4-то място!

Тийм Джаксън/Джаспър

Така нареченото „най-добро интервю” на 100 monkeys

Тийм Бела/Кристен

ДОКТОР КЪЛЪН В ОПЕРАЦИОННАТА!!!

10- те най-добри реплики на Доктор Кълън:

10. Научих много през вековете, но всичко бих заменил срещу една твоя усмивка!
9. Можеш да ми покажеш всичко, все пак съм лекар!
8. Чудиш се как съм започнал да колекционирам шалове? Искаш ли да разбереш?
7. Казвам се Кълън, Д-р Карлайл Кълън. Но предпочитам да ме наричат Д-р Любов
6.  Искаш ли да играем на „Чичо Доктор?”
5. Тези  ръце са обучени да спасяват животи. Искаш ли да разбереш в какво още са добри?
4. Аз съм лекар и мога да ходя с престилка дори и вкъщи
5. Можете да ме наричате Dr. McSparkly /аналогия с Анатомията на Грей/
2.Ако се нуждаете от „любовен” лекар, аз имам медицинско образование.
1. [Държи стетоскопа]Така, сега защо не послушате своето сърце и не излезете с мен?

КРАСОТА И СТИЛ С АШЛИ ГРИЙН

Тази седмица е много натоварена за мен, затова набързо:

Съвет 1: Ако си поканена на едно от най-очакваните ревюта за годината – Черният топ и усмивката винаги ще те спасят!

Съвет 2: Оставете карираните ризи в лятото на 2009, сега е ред на късите якета от деним

Съвет 3: Ако имате такива снимки /тези долу/ или ги изгорете или ги накъсайте. Никой не трябва да знаете, че сте били по-млади от сега!

Забава в Здрача:

Забавно клипче с Роб, Тейлър и Кристен – КУ-КУ

Хелоин идва и можете да се дегизирате като герой от Здрач

След като разбрахме, че можем да си купим перука като косата на Едуард, сега можем да да имаме и костюм на Алис.

Какво си казват Едуард и Бела в онази гореща сцена?

Вампири в преговори с….върколаци

Бягай, Роб, бягай

ФЕН АРТ

Малко Здрач – манга за почитателите на този стил от  ~palnk

Писмата ти до мен

Писмата ти до мен са капки

с които поливам цветята в душата си,

за да не загине споменът.

 Писмата ти до мен са игли,

в които вдявам конците на опрощението

и съшивам съдраното от теб желание.

 Писмата ти до мен са вярата,

убита и възкръснала по редовете им.

…и пръстите целунали хартията

…и сълзите, зацапали мастилото.

 О, колко святи са ми те!

 Безбройни нощи вече препокривам

следите от горещите ти длани,

оставени по още парещите листи.

 Прогонвам музите,

прегръщам самота –

да бъда с теб, във твоите писма.

 Писмата ти до мен са музика,

китарни струни чувам отдалеч.

 Писмата ти до мен,

о, аз нещастница!

Не ги изпращаш веч…

автор: Christabel

Disclaimer/Уточнение :Материалът е авторски и не може да се копира частично или изцяло без изрично разрешение от моя страна. 

ДНЕВЕН БЮЛЕТИН
изготвен от Мона Лиза

НОВИНИ

- Започвам с любимите ми жълти новини!
Предложения за следващите корици на OK! Magazine

източник

- Комбиниран трейлър на Новолуние 1+2+3 (повече от 6 минути)
Сцените са подредени по смисъл като са компилирани от трите официални трейлъра.
(може да се каже, че дава представа за почти целия филм)

трейлърът

- Миналата година Роб остави отпечатък от ръцете си в Planet Hollywood :

А сега той може да се види , като дигитален образ:

Ето и едно много готино музикално клипче от robsessed

Robert Pattinson in New York

източник

- Като заговорихме за готини клипчета – едно едно много смешно с Роб в главната роля!
Излъчено е по BBC.

клипчето

- Една нова(стара) снимка на Роб, напускащ снимачната площадка на Новолуние!
(по-добре късно, отколкото никога)

С коментар – назад към времето, когато Роб спускаше прозорците на колата …

източник

- Робърт Патинсън в списъка с най-добре облечените хора в класацията на списание People  !

източник

- Снимки от фотосесията за Entertainment Weekly на Кристен и Тейлър

източник

- Хахахах вече има на пазара перука, имитираща косата на Едуард!

източник

- В класацията Moviefone на най-горещите 25 под 25 години има четирима от Здрач-каста:
Роб, Кристен, Тейлър и Дакота (много под 25 … )

Роб е номер 1 разбира се, Дакота – номер 9, Кристен – номер 11, Тейлър – номер 22

източник

- Снимки на новородените вампири!!!

източник

- Усмивки от старите ленти! Кристен в реклама на Порше!

Kristen Stewart in Porsche Commercial

- Как прекарах лятната си ваканция във Форкс !

(подсказано от Nikka)

Тук можете да прочетете разказа на здрач-фенката за незабравимото й лято във Форкс.

разказът

НОВО! НОВО!!НОВО!!!

Излезе новата глава от фен фикшъна на Кристабел – Историята на Джаспър Уитлок – глава VII

“Нямах представа колко объркан ще остана аз самият, докато не погледнах към дървените маси. Сега, когато последния новороден се бе събудил, очаквах, че ще ги заваря празни. Бях се лъгал. Три от петте маси бяха заети с нови мъже, от тях идваха новите вълнения, които ме бяха обзели докато прекрачвах прага…”
Главата можете да прочетете тук:
Кристабел – Историята на Джаспър Уитлок – глава VII

Седма глава

Автор:Christabel.  Повече за мен тук 

Редактор: Stitch

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

( продължение от 6-та глава ,  главата тук )

Вървях към фермата, нямаше причина да бързам. Бях метнал Стивънсън на гърба си и крачех по пътя, който междувременно ми беше станал добре познат. Наближаваше полунощ, само преди два часа точно на този път бях убил човек. Преди по-малко от два часа бях минал оттук с намерението да предпазя човек, който означаваше много за мен, а сега го носех със себе си – мъртъв, поне що се отнасяше до човешкото в него. Нети бе ухапала Стивънсън и на него тепърва му предстоеше една зловеща разходка през деветте кръга на ада, а отговорен за страданието му бях само аз.

Мрачни мисли се закъдриха като черни облаци в раздвоената ми същност. Вината за мъките на лейтенанта, моят най-близък и доверен човек през последните месеци преди трансформацията, ме разяждаше. От друга страна, като че ли една част от мен изпитваше задоволство от развоя на събитията – колкото и да бях тъжен, че станах причината Стивънсън да преживее най-лошите часове в живота си, не можех да скрия радостта си при мисълта за бъдещата му компания. Странно бе, че в мислите си още го наричах “лейтенант” – той бе поел моя пост, ние бяхме равни. Но нищо от това вече нямаше значение, като вампири нямаше да има прегради пред приятелството ни.

Продължих да вървя и в мислите си прехвърлях последователността на събитията от момента, когато видях Нети да впива зъби в Стивънсън. Бях успял да я отблъсна преди сърцето му да е спряло. Минути минаха, докато успея да я успокоя, извиках на помощ цялата сила, която притежавах. Държах малките й юмруци здраво с едната си ръка, а около другата бях увил косите й така, че да не може да помръдне. През това време можех само да гледам безпомощно Стивънсън, който лежеше на земята. Тялото му бе като вкочанено и само биенето на сърцето му ми подсказваше, че е още жив, но не за дълго, както разбрах малко по-късно от Нети. Тя бе дошла на себе си и ми бе обяснила, че отровата й се е смесила с кръвта на Стивънсън и сега той се превръщаше в един от нас. Никой не ми бе обяснил какво е необходимо, за да се извърши трансформацията, останах изненадан, че се изисква такъв самоконтрол от страна на вампира. Нети призна, че тя самата не е толкова силна и ако не я бях спрял навреме, Стивънсън нямаше изобщо да доживее да бъде превърнат. Нети, както и аз, би излочила и последната капка кръв, изпомпена от сърцето му, докато то спре напълно.

Изпитвах неудържима неприязън към Нети заради това, че ме бе последвала, въпреки изказаното от мен нежелание. Тя бе намерила и претърсила чантата с вещите ми, която Мария бе издирила специално за мен. От военната ми книжка бе разбрала къде и в коя пехота съм служил и бе стигнала до заключението,че точно натам съм се запътил, след като отхвърлих предложението й да ловуваме заедно. Не съжалявах, че бях утолил физическата си жажда с нея, но не исках отношенията ни да прерастват в повече. Трябваше да предвидя, че една жена с нейния опит не би изоставила плячката си, която в случая бях аз, да се изплъзне толкова лесно. Надявах се в близките дни да намеря начин да охладя ентусиазма й.

Вече наближавах дървото, под което бях оставил тялото на вестоносеца и коня му. Усещах миризмата им през цялото поле, а тук се усилваше значително. Тишина изпълваше всяко кътче на потъналата в нощен мрак природа. Нямаше дори вятър, единственото движение на въздуха бе породено от мен самия. Като че ли всичко бе застинало, за да направи път на малката и тъжна процесия, състояща се само от нас двамата със Стивънсън,.

Усетих нов полъх. Нямаше нужда да гадая, Нети отново ме следваше. Бяхме поели в различни посоки, когато напуснахме лазарета, но тя отново не бе уважила молбата ми за уединение.

– Почакай, Джаспър.

– Остави ме, Нети – опитвах се да не повишавам тон. Струваше ми се почти като светотатство да наруша мирната тишина наоколо.

– Исках само да ти кажа да не се притесняваш за Мария.

– Защо мислиш, че се притеснявам от нея? – попитах, макар да бе права. Тревожеше ме каква ще бъде реакцията на Мария като види, че нося още един новороден.

– Мария ще се зарадва, повярвай ми, това е добре дошло за нея. Дори ще ти бъде благодарна.

Не разбирах какво говореше Нети. Мария да ми бъде благодарна?

– Нети, нищо не разбирам от недомлъвките ти. Ако няма да говориш ясно, по-добре ме остави сам.

Настроението ми не беше на висота. Нямах нужда от допълнителни дразнители.

– Нищо ли не си разбрал още, глупчо! – нетърпеливо заговори тя. – Мария иска една малка лична армия. Защо мислиш събираме обучени войници като теб? Повярвай ми, тя ще се зарадва на новото попълнение.

– Да не я караме да чака тогава – казах, но не от такт към Мария, а защото исках да предотвратя продължителен разговор с Нети.

Увеличих темпото си. Нети едва успяваше да ме следва, но бе достатъчно близо, за да чувам как поема по навик дълбоки глътки въздух, който не й бе необходим. Фермата се показа, огряна от вече отслабналата лунна светлина. Като истински южняшки джентълмен изчаках Нети, все пак беше дама, пред входа и влязохме един след друг.

Прекрачих прага на помещението, носейки Стивънсън на ръце, а Нети ме следваше неотлъчно. Веднага разбрах, че нещо не е наред. Изпитах въртележка от усещания, възприятия и болка, непосилна за преодоляване безнадежност. Невъзможно бе да идват само от единия новороден, който бе останал тук. Заковах се на място и стиснах очи, като че ли така можех да попреча на чувствата да нахлуват в в тялото ми.

Измина само един миг докато умът ми преценяваше кое бе новото, какво се бе променило. Погледнах към камината и тя бе непокътната, Нети явно наистина бе успяла да я поправи за отрицателно време. Кожите също бяха подменени, нищо не напомняше за бурните ни страстни преживявания.

Стаята бе пълна, около масата се бяха настанили Мария, Люси, Конър и последния новороден, който се бе събудил. Те всички погледнаха към нас, когато влязохме, но никой не стана да ни поздрави или посрещне, явно бе нормално да се влиза и излиза свободно и без официалности. Очите на новородения искряха в червено, като току що пламнало сурово дърво, Мария се бе навела към него и му говореше тихо. Конър и Люси не изглеждаха заинтересовани от разговора – Люси бе заета да изучава съдържанието на една сребърна кутийка, а Конър просто гледаше безцелно пред себе си. Усещах, че се е успокоил, бе ловувал и заситил жаждата си. Чувствах малко напрежение в него, но то беше по-скоро страх от този нов свят, част от който бяхме станали всички. Погледът му се насочи към мен, но в него нямаше омраза или желание за нападение, за разлика от последната ни среща, за миг дори си помислих, че виждам срам в него. Кимнах му за поздрав, макар и моите неприятни спомени от случката да не се бяха изпарили напълно. Той кимна в отговор. Не забравях толкова лесно, но и не исках да създавам излишни конфликти, особено заради Мария – още не знаех как да се изправя пред нея след преживяванията ми с Нети. Чувствах се отчасти засрамен от това, че тя несъмнено знаеше какво се бе случило. Исках да поправя грешката си, а вместо това сега бях направил ситуацията още по-объркана, носех и Стивънсън със себе си.

Нямах представа колко объркан ще остана аз самият, докато не погледнах към дървените маси. Сега, когато последния новороден се бе събудил, очаквах, че ще ги заваря празни. Бях се лъгал. Три от петте маси бяха заети с нови мъже, от тях идваха новите вълнения, които ме бяха обзели докато прекрачвах прага. Двама се бяха свили на топка с ръце обвили коленете им, като бебета в утробата на майките си. Зъбите им тракаха силно и непрестанно, като стотици чукчета по една единствена наковалня. Третият явно бе паднал от масата и лежеше под нея по корем. Ръцете му бяха забити до лактите в меката земя, лицето му също бе заровено в нея и чувах как пълни устата си с пръст в опитите си да загаси пламъците, извиращи от гърлото му. Погледнах към Нети, но тя се отдалечаваше. Приближи се нетърпеливо към Люси и й се изплези палаво. Люси се засмя в отговор и също се изплези. Любопитството на Нети бе възбудено и тя нямаше търпение да разбере какво се крие в кутийката на другата. Наклонили глави една до друга започнаха да разглеждат съдържанието й. Мария им хвърли строг поглед, но явно закачките им я забавляваха. Усмихнах се вътрешно при гледката – трите хранеха топли чувства една към друга и не бяха злопаметни, въпреки че различията си. Можех само да се надявам, че Мария ще бъде толкова снизходителна и към мен.

Положих Стивънсън на една от свободните маси и застанах неподвижен до него. Не ми бе жал за другите вампири, всеки трябваше да мине по този път, но при Стивънсън накърнената ми съвест ме ни даваше покой. Аз бях причината за предстоящите му мъки и исках да смекча вината си поне за момент. Лицето му бе спокойно и гладко като на спящо дете. Обзе ме внезапен порив на щастие – щях да имам до себе си някого, когото познавах, някой, който познаваше мен и живота ми като човек. Щях да имам приятел.Тази мисъл ми даде нови сили да се изправя пред Мария. Тя ме бе създала, тя ме бе избрала по причини известни само на самата нея и аз й бях благодарен за това, че бях жив, но щях да настоявам за правото си да доведа Стивънсън тук.

Мария като че ли прочете мислите ми, защото напусна мястото си и с бавни стъпки се приближи към мен. Ръката й докосна рамото ми и аз погледнах учуден към нея, тя се открояваше толкова малка и деликатна на фона на тъмното ми сако, че изглеждаше почти детска.

– Добре дошъл отново, Джаспър. Виждам, че си ми донесъл подарък – посочи тя към Стивънсън.

– Не бях го планувал – признах си аз. – Ако не си съгласна… Другите мъже?

– Шшш… – Мария сложи пръст на устните ми и прекъсна думите ми. – Ние сме едно семейство. Твоите приятели са добре дошли. Ние имаме нужда от всеки годен мъж. Мисля, че е време да си изясним някои неща.

Мария ме хвана за ръка, колко познат и доверен ми бе този неин жест, и ме поведе към масата. Конър и третият мъж, който седеше там ми направиха място да седна. Всички бяхме нащрек, макар и да не бяхме вражески настроени, още не се доверявахме спокойно един на друг. Мария застана права и мълчалива пред нас, явно премисляше много точно думите си. Лицето й бе застинало в неподвижната чиста гримаса на венецианските маски, с които италианските търговци впечатляваха по панаирите. Очите й гледаха в една единствена, но неопределима точка. Нетърпението пълзеше като пепелянка помежду ни, увеличаваше се с всеки поет по навик дъх и, ако бяхме барут, фермата би се взривила отдавна. Люси и Нети изоставиха заниманията си и също се присъединиха към нас. Приличахме на вражески генерали при подписването на мирен договор. През съзнанието ми мина мисълта, че може би положението не беше много различно. Усещах важността на това, което Мария имаше да ни каже. По начина, по който тя стоеше – съсредоточена, като пророк, гледащ в бъдещето – ми напомни на мен самия. Дали и аз бях изглеждал така, когато се изправих пред тълпите в Галвестон?

Мария започна:

– Вие сте достатъчно досетливи, за да разберете, че не сте попаднали случайно тук – започна тя и времето спря.

Мария говореше и говореше. Мисля, че минаха часове. Ние стояхме и я гледахме като в транс. Тя говореше обаятелно, поглъщащо. В речта й преобладаваха думите „война“, „битка“, „отмъщение“ и „собствена територия“. Наученото през тези часове преобърна напълно представите и очакванията ми от вампирския живот.

Мария, Нети и Люси не бяха заедно от много дълго време – Мария бе събрала другите две – и трите бяха оцелели от наскоро загубените битки. Съучастничеството им беше изгодно и за трите. Мария търсеше отмъщение и се бореше да си възвърне териториите. Другите искаха да увеличат своите… пасища, предполагам е подходяща дума.

Мария се опитваше да събере армия, беше нейна идея. Тя искаше изключителна армия, затова търсеше хора, които имат потенциал. Мислех, че няма да съм част от война, а се оказа, че в този скрит за хората свят бушуват войни, чиято сила не могат и да си представят. Мария ни посвети в най-важните правила и тайни, които трябва да знае един вампир. Обясни ни колко е важно да останем невидими за хората и за Волтурите и че не трябва да привличаме вниманието им, каквото и да става.

Мария жадуваше за отмъщение срещу вампирите в родния й град, които я бяха прогонили от там. Ние я разбирахме и я подкрепяхме в недоволството й, оправдаемо бе да иска разплата и съвсем естествено бе ние да се подготвим за битката. Бяхме част от нейното семейство и бяхме готови на всичко, за да я защитим, думите на Мария бяха като закон за нас.

Дните ни минаваха еднообразно – през нощта ловувахме, а през деня създавахме планове за нападение. Мария бързаше, защото огромната сила на новосъздадените започваше да изчезва към края на първата им година, а тя искаше да действаме докато бяхме още силни. Отделяше ни много внимание, тренираше ни много повече, отколкото някой друг би. Тя ни научи да се бием и да бъдем невидими за хората. Тя, Нети и Люси се заеха да ни обучават в тънкостите и триковете на вампирите, които не ни бяха познати. Ние имахме заложбата, защото бяхме войници, но умението целенасочено да използваме новите си възможности ни липсваше.

Следващите дни преминаха неусетно. След събуждането на Стивънсън аз прекарвах почти цялото си време с него, показвах му местата за ловуване, макар и аз да не бях много запознат с тях, но имах една малка крачка преднина в знанията си. Започнахме да свикваме с новия си живот и да му се наслаждаваме. Жените бяха пренасочили интереса си, за мое щастие, към другите мъже и ни оставяха на мира. Цялото ни съжителство бе базирано да един нов и свободен вид отношения, който ми бе непознат. Всеки идваше и отиваше когато и където си иска. Само за тренировките се събирахме заедно.

Бяха шестима, когато се присъединих към групата на Мария. Тя доведе още четирима след две седмици. Всички бяхме мъже – Мария искаше войници – затова беше малко по-трудно да не се нападаме помежду си. В първите си схватки се биех с другарите си от армията. При толкова мъже, и то новородени вампири, конфликтите бяха неизбежни. Често заради дреболии възникваха битки между младите вампири, които завършваха с унищожаването на единия. Друг път, при самите упражнения изгубвахме някой. В тези случаи Мария присъединяваше нови новородени към нас.

Аз бях по-бърз от другите, по-добър в боя. Белегът, който получих след първата ми борба с Конър, не остана единствения. Това обаче ми се струваше незначително, след като оцелявах.

Мария беше доволна от мен, въпреки че й костваше усилия да заменя тези, които унищожавах. Когато се справяхме добре, бяхме възнаграждавани. Наградата бе дълъг лов и вкусна плячка. Колкото по-млади бяха жертвите, толкова по-вкусна бе кръвта им. Често бях възнаграждаван и това ме направи по-силен.

Мария беше добра познавачка на характери – не след дълго забеляза, че другите ме слушаха и следваха и реши да ги постави под мое командване, един вид да ме издигне в ранг, сега аз отговарях за тях. Това пасна на природата ми, загубените и ранените намаляха драстично, а броят ни нарастна на близо двадесет, което беше значителен брой, имайки предвид предпазливите времена, в които живеехме. Способността ми, все още неопределена, да контролирам емоционалната атмосфера около мен беше наистина ефективна. Скоро започнахме да работим заедно по начин, по който новосъздадените никога не си бяха сътрудничили преди. Дори Мария, Нети и Люси можеха да работят заедно по-лесно.

Мария се привърза към мен, започна да разчита на мен. Аз боготворях земята, по която тя стъпваше. Не мислех, че някакъв друг живот бе възможен – Мария ни казваше, че така стоят нещата и ние й вярвахме.

– Джаспър, ще ми кажеш кога сте готови за битка, нали? – попита ме Мария един ден, когато бяхме приключили поредната тренировка. За този поглед в очите й бях готов на всичко. Изпитвах силно желание да се докажа. Бяхме събрали армия от двадесет и трима – двадесет и трима невероятно силни новосъздадени вампири, организирани и способни като никои други досега.

– Кажи ми само кога – отговорих й, сигурен в себе си, – ние сме готови!

Мария изпадна във възторг.

(следва продължение Tyk )

ДНЕВЕН БЮЛЕТИН

( Veselinka )

ЗАТЪМНЕНИЕ …да надникнем /епизод 5/

Дейвид Слейд ни държи информирани за това какво се случва на снимачната площадка на Затъмнение:

- целувката в планината м/у Бела и Джейкъб
- семейство Кълън в пълен състав
- работа с върколаците
- Татко Кълън също ще се сблъска с върколаците, на тяхна територия

Освен работа, екипа се забавлява –Дейвид в ролята на модел:

Ашли споделя за Затъмнение:

Според нея третата част ще бъде по-мрачна: „Мисля си,че ще бъде много различна. Ще има спорове между режисьора и студиото, и трудно ще бъде да се намери баланса…защото аз мисля, че той /Дейвид Слейд/ е по-скоро фокусиран върху това нещата да изглеждат реалистично, по-мрачни и драматични.”
Както и книгата, и във филма ни очаква повече екшън и битки, което може би ще привлече различна публика – “Първият филм бе изцяло фокусиран върху тяхната любовна история, което беше сладко и красиво, но нямаше интересни за момчетата неща. Сега, фокуса ще е върху бойните сцени. Опрделено си мисля, че тази част ще бъде „по-мъжки” ориентирана.

Цялото интервю

ПОДГОТОВКА ЗА НОВОЛУНИЕ

New Moon for Muse

В ноща на наградите на MTV, стана ясно, че MUSE имат планиран разговор с Chris Weitz за включване на песен в саундтрака на Новолуние. Това ще бъде втора песен на Muse за Здрач-сагата. „Мисля,че утре ще имам телефонен разговор с режисьора” – казва фронтмена на групата Матю Белами по време на репетицията за наградите.- „той иска да ползва песен от новият ни албум, което ще бъде готино.” Песента ще бъде от новия албум на групата, но още не е решено коя ще бъде

Нещата, които ще научим от Новолуние:

 От Здрач научихме, че вампирите: А. блещукат; Б. са  намусени и В. са много добри бейзболисти. Сега, от трейлъра на Новолуние научваме, че А,. Взимат прибързани решения; Б. са под контрол на Кралско семейство; В. Знаят, че камерите правят очите червени и Д. Оценяват фонтаните, като всички нас. 

КАКВО Е ДА СИ….РОБ?

Оливия Уайлд /13 от House M.D./ за Роб: „Не му завиждам. Цялата работа ми прилича на „жаба, скочила във врящата вода”. Роб Патисън е скочил във врящата водата и стои, надявайки се да оцелее.”
Е, аз се сещам поне за 100000000 квалифицирани медицински кадри готови да му помогнат с изгарянията

Кой ли не иска да е с Роб?

НА VMA’s  в неделя, на въпроса кой би избрала за кавалер за вечерта Кати Пери отговаря, без да се замисли: „Роб Патисън”

Александра Бърк /победител в X-фактор/ пък иска Роб в своето ново видео

Кание Уест на Роб:

ВЪРКОЛАЦИ В ГОЛЕМИЯ ГРАД:

Alex Meraz, Chaske Spencer и Kiowa Gordon – почивка през уикенда.

повече върколаци – ТУК

Върколашкия режим:

15-годишния BooBoo Stewart /известен като Маугли/ все още не е направил плочки като Тейлър, но определено се старае много: „Общо взето времето ми минава в работа във фитнеса и четене на книгата, за да мога да вникна по-добре в образа на моя герой.  Правя много повдигания, упражнения за бицепси и трицепси. Бягам  и правя много кардио-упражнения.”

Screen Caps на върколаците:

ШЕВИТО НА БЕЛА – ГЕРОЙ В ‘ТRUE BLOOD”?

Наблюдателни фенове са забелязали любимото шеви на Бела в кадър от друг филм/сериал за вампири. Продължават издирванията – следващата задача е някой да открие Волвото на Едуард!
 
КРАСОТА И СТИЛ С АШЛИ ГРИЙН

Както знаете, Ашли бе нашия моден кореспондент на наградите на MTV. Съветите й днес идват направо от червения килим:

Съвет 1: Винаги проверявайте с какво е облечена конкуренцията ви!

Съвет 2: Ако вашият върколак се чуди какво да облече….тъмният графит винаги е вариант

Съвет 3 : Черният топ винаги ще те спаси!

 10 правила, какво трябва да правим , когато срещнем случайно Робърт Патинсън!

Автор:Christabel

1. Дишай ! (нали не искаш да припаднеш, да се вика линейка…Роб ще е изчезнал отдавна след като се събудиш)

2. Затвори си устата !( за да не текат лиги по асфалта)

3. Усмихни се много, ама много чаровно ! (не вампирска! казах -чаровна усмивка)

4. Kажи нещо умно! ( най-добре си подготви за всеки случай няколко важни изречения от любимите книги на Роб и ги научи наизуст, така ще събудиш интереса му)

5. Пoмоли мило за снимка и автограф !( използвай момента )

6. Застани колкото се можеш по-близо до него! ( Оh,my God !!!)

7. Подай ръка ,за да благодариш за снимката ! ( леле докосваш ръката на Роб!!!)

8. Пъхни му в джоба листче с телефония ти номер ! ( човек никога не знае)

9. Стегни си колената , за да не се огъват когато се отдалечаваш!

10. Не мий никога ,ама никога повече, ръката която го е докоснала !!!

( следва продължение- 10 неща, които НЕ трябва да правим, когато срещнем Роб ! )

ДНЕВЕН БЮЛЕТИН
изготвен от Мона Лиза

НОВИНИ

- Още снимки от VMA’s

източник

- Вече се появиха и колажите.

Ето доказателството :

Започваме с общ изглед …

После припадаме по една по-интересна снимка….

А накрая се оказва това….

източник

- Страхотно весело клипче

Rob Pattinson dances to Single Ladies

- Sharon Osbourne споделя всичко – доста готино клипче, мен ме усмихна – препоръчвам!

клипчето

- Taylor Lautner дава интервю за  Access Hollywood на VMAs   тук

- Единична снимка на Роб

източник

- Снимки на Ашли, прекрасна както винаги на репетицията за VMA’s

източник

- Фенски фотошоп

Charlie Bewley като Demitri

източник

- Кристен на всичкото отгоре и кривогледа!! ???
Преценете сами …

Кристабел преведе две статии от немски за вас! :

Робърт Патинсън е новият Джеймс Дийн !

Волтури – лошите вампири!

По предложение на Кристабел!!!

 Волтури – лошите вампири!

 Статия на немското BRAVO

превел от немски език: Christabel 

Толкова мрачни! Толкова зловещи! В „Новолуние“ нападат нови вампири!

На живо актьорите изгледат почти сладки. В “Новолуние” ще трябва да се научат да бъдат страшни.

Dakota Fanning, Cameron Bright i Jamie Campbell Bower се изправят срещу любимите ни герои Бела и семейство Калън.

“ Ролите ни са толкова мрачни!” издава Дакота “ Харесва ни да мъчим другите. Това наистина е демонско.”

Звучи обещаващо. Актьорите на Волтурите потвърждават, че филмът ще бъде по- страховит от книгата.

Феновете на “Здрач” тръпнат в очакване. След изгонването на Рашел, настъпва истинския стрес със снимките на “Затъмнение”. Сега излиза наяве, че новата актриса е била поканена още в началото да поеме ролята. Режисьор ката на “Здрач”, Catherine Hardwicke, го потвърждава.

“ Бяхме предвидили Брайс за ролята, но тя й беше прекалено малка и затова отказа.”

Така Рашел получава ролята в първите два филма, където героинята почти не присъства. В третия филм Виктория има главна роля, но тя вече се поема от новата. Причините, изтъкнати от Sumit са, че Рашел е ангажирана с друг филм. Десетдневните снимки по “Barneys Version” се застъпват със снимките на “Затъмнение”.

Рашел е била готова на компромиси, но шефовете на “Зрач” вече били планирали махането й. За тях това е идеалната възможност да върнат Брайс, която с успешните си холивуд роли, би донесла още повече блясък в сагата.

Сега Рашел иска да се бори, дори и съдебно.

Дневен Бюлетин

(Christabel)

Новини :
Нови Screencaps от трейлъра на Новолуние






още много тук
Robert Pattinson, Taylor Lautner и  Kristen Stewart представят трейлъра на Новолуние на  MTV Video Music Awards.
видео
Taylor Lautner и Shakira представят наградата  Best Female Video на MTV Video Music Awards тук
На живо от червения килим на MTV’s VMA’s виж
Много хубав Тейлър на MTV VMAs 2009

повече тук
И още снимки от вчера

повече тук
Видео как Роб напуска наградите снощи виж
Ashley Greene на (страхотна е   ) MTV VMA’s
повече тук

Ashley Greene говори пред  MTV за  VMA модата тук
Death Cab For Cutie: Meet Me On The Equinox, първата песен от саунтрака на Новолуние тук

Интервюта :
Michael Sheen говори за  New Moon на наградите GQ  виж

Интересно
Роб и Кристен на кориците на списания


Видео на Muse, където говори за саунтрака на “Новолуние” тук
Фен арт по Новолуние

авторът