…трябва да си лягам вече…но сядам пак,дори с малко нежелание и без ясна представа за какво ще пиша…дали за това,че всичко напоследък около мен и в мен е разнообразно като времето вчера…за покъртителния ми ден вчера…или за нещо друго…ами незнам…отново всичко е толкова объркано…объркано до полуда…кръстопътищата отново са пред мен…но този път просто нямам идея на къде да тръгна…загубен съм…може бi изнасилен от всичко около мен и захвърлен на тротоара…и все пак не съм тъжен…кръстоппътищата чакат…и е време да тръгна на някъде…но засега просто искам да посеdя тук и да разбера какво ми се случва всъщност…нещо като в песента…i’m losing my religion…само дето още не мога да повярвам в нещо истински…така и не мога да разбера дали губя нещата…защото можеш ли да загубиш нещо,което се оказва,че никога не си имал…нещо,което те взима при себе си,прегръщата те,иска те и след това те изритва с черен кец право в сърцето…не знам…не знам и защо ме боли заради този ритник…отдавна го получих,но се надявах да е по скоро нещо като приятелско подритване…не знам и защо не съм и много тъжен заради същия ритник…може би, защото чух думи,които не знам как изтърпях,или може би.защото знам,че може би все пак ще ме боли,но все пак някой ще ми даде хапче или нещо успокоително…дали защото хората се опитват да ме вдигнат дори и когато те са на земята…дали защото същите хора никога не са ми спестявали болката и винаги са ми давали трезва и ясн апреценка….незнам…но ето ме пак тук…сам….и с толкова много хора….с моменти на пълно щастие и моменти на отчаян полуплач…но сякаш за първи път щастливите неща,тези слънчевите са доста повече…и то пак заради тези,които винаги казват истината и за тези,които ме познават и приемат такъв какъвто съм…е след всичко…след всичките последни няколко седмици мога с чист поглед да кажа,че наистина живея…и то различно…но адски адски адсkи е хубаво да живееш…независимо всички дупки по земята и небето..тук съм още ей…и то е само защото и вие сте тук…затова ви се усмихвам мислено и ви казвам лека нощ….просто живейте…сега….защото после ще съжалявате,че пропускате нещата…моля…наистина живейте…

загърбвам още един ден…или може би два…и така…дали не е крайно време да се стегна и пак да вкарам малко мозъка в действие…опитвам се,а дали ще проработи този път като помощ, а не като пречка ще разбера след време…сега просто имам нужда част от старото мен да се върне,защото новото твърде много го боли….часът е 5…и ми се сънува…тъй че ви оставям и вие да сънувате или там каквото обичате да правите…

днес през сълзи и смях чух най-вярното нещо ,което съм чувал в живота си:

“Глупаците са най-щастливите хора на земята”

ей ся точно видях,мойто скромно блогче си го списвам вече точно 1 годинка…след няколко промени на изгледа и успешен трансфер от bloger към wordpress…оживях… Остана ми желанието да ви занимавам с някви пълни тъпни дето половината така или иначе само аз си ги разбирам,но ми е все тая щото тоя блог си е за мен,а не за вас… така че се надявам и другата година да продължа да се депресирам в него и да пиша някви нещица дето уж претендират да са “забавни”!Но да не се каня много щото така или иначе мислех че ще напиша нещо и ще го оставя самотен из интирнйет пространството ама не стана…така че и сега няма да прая планове…

ааа!и още нещо…я хвърлете по някоя препоръка или нещо такова…та да знам кво да променя(по принцип доста трудно бих сменил вижданията си,но кой знае…след заверки стават чудеса…

и така днешния ден е към своя край…след маллко ще поемам към леглото а ми се иска да разкажа нещо…22 януари се очертава нещо като емблематичен ден на моят живот-и не защото просто днес беше рожденния ми ден…аз рожденния си ден хич не си го обичам …странно е и въобще не е свързано със това че остарявам ми просто защото просто в последните няколко години 1 човек се намесва грубо и съкрушаващо в мен,но по особенно красив начин….някво адски странно ми е че може би единствения човек,който аистина съм чувствал близък до себе си без дори да е до мен,който съм чувствал че е този който ще ме допълни и изпълни,винаги успява да ме обърка по неузнаваем начин точно на този ден….и така до следващата година,когато може би пак ще има нещо като мини депресийка…и така си карам аз и вся ка година всичко май се влошава или пък не…

посрещнах 21 си година на света в компанията на катедрали и трансепти…и от тук като че ли започна всичко странно днес…изпити,последния тоник,последния лифт,и какво ли още не….беше наистина странен рожден ден…не отличаващ се с нищо от всички останали дни-коеро май му беше и най-прекрасното….и всичко отново заради вАС….друго няма какво да кажа освен благодаря ви….

ден след като зверихме по всичко идва време за семестриалната ми рубрика-или на какво дивях,спичах,чертах и айлячих през последните 5 месеца…тоя път намерилите място в класацията са по малко защото просто те бяха най-постояно присъстващите звуци които се разнасяха от колоната…иначе имаше и други но като цяло тва си е класацийката за най отличилите се:

1.Feel the fever coming
Youre shaking and twitching
You can scratch all over
But that wont stop you itching

Can you feel a little love
Can you feel a little love

Dream on dream on

2. Said he was man
What did he know?
Spent his time living in a casino
Never know
Couldn’t get away, couldn’t ever get it anyway
Couldn’t ever level ’cause he’s living like a devil
Hey you ugly people
I want you to set my baby free
Hey people
Set my baby free

3. I’ll never love again
Can I say that to you
Will you run away
If I try to be true
Cherry blossom girl

Cherry blossom girl
I’ll always be there for you
That means no time to waste
Whenever there’s a chance
Cherry blossom girl

4. Toy-like people make me boy-like
Toy-like people make me boy-like
They’re invisible, when the trip it flips
They get physical, way below my lips
And everything you got hoi-poloi like
Now you’re lost and you’re lethal
And now’s about atomic you gotta leave all
These good people…dream on

6. i know someday you’ll have a beautiful life, i know you’ll be a star
in somebody else’s sky, but why
why, why can’t it be, why can’t it be mine?

7.Know it sounds funny
But, I just can’t stand the pain
Girl, I’m leaving you tomorrow
Seems to me girl
You know I’ve done all I can
You see I begged, stole, and I borrowed! (yeah)
Ooh that’s why I’m easy
I’m easy like Sunday morning
That’s why I’m easy
I’m easy like Sunday morning!
Why in the world would anybody put chains on me?

8. Нарисувай ме, (Как погледа спи)
Нарисувай ме, (От огън очи)
Нарисувай ме, (Как погледа спи)
Нарисувай ме, (От огън очи)

9. Модерен сън ти си може би.
Обличаш Гучи, Армани, Габана.
Дали Ню Йорк е във твоите мечти,
или е Лондон, Париж, Берлин??
Къде завършват мислите??
Какви са думите, които пееш??
Субтитри искам, за да разбера
дали светът се върти около
мен и теб,
дали времето спира за
мен и теб,
или пак сбърках нещо??
който е разбрал кои са групите и песничките-супер,а който не-то музиката която се засяга в тази класация не е за вас а май следователно и класацията не е важна за вас…тъй че в следваите постове за вас

само няколко думи се въртят в главата ми:и всичко казано с тях определя последните ми 72 часа

samurai jack вафли ная баба лебед етикет шапка бира туш перо Илина кецове его usit сватба книжки информатика 5 група 230 рускини вита стълба…ми тва са…enjoy…те оркраднаха мен за 3 дни,дано намерите и своите крадци…

и така…каня се от няколко дни да седна да напиша нещо в блога…ама се ме спираше нещо…иначе имам толкова да разкажа за да мога да се смея след време като прочета това…и така исках много да напиша но…пак ме удря мързела…та общо взето събота бе класически ден…кебапчета,ром и кола…заслужена награда получена след половин година за безсънната ни нощт след Концерта на Стинг,прекарана в правене на плакати за реклама на енерджи кола за вампири…бяха ни обещани кебапчета и ги получихме…(мн се радвам като става така…в смисал не че ядох кебапчета без пари…а просто някви хора още ме помнят като човека с идеи от класа и все още идват за да мога да помогна с няква тъпотия…а още повече се радвам че сегашните хора помагат на старите…и се създават нови отношения:))))))

ааааааааааааааааааа…………същата вечер мн ревах…

и така ставаме неделя и ьял ден бичим айляк…идва разно занимаване с снимки и Фотошопеца…след това парти…парти което беше много на ниво въпреки не многобройните хора но…се получи добре просто защото отивахме с желание и радостни още преди да сме употребили нищо…та партито минава след много алкохол и тъпотии от сорта на инкъплиййт лягане по земята и златен абсолют…мн добро парти в което си заобиколен само от познати и всичко те изненадва

тази сутрин се събуждам и се намирам у денито…имам от сладкия махмурлук…пия два часа кафе,гледам филми,ям,фасадирам,кибича и тряс…всичко пак се срутва….

беше от ония страни уикенди в които се чувастваш наистина жив защото има от всичко…идва 8…малко нечакан от мен…или поне не в тази ситуация…ама и тои ще мине…ще дойде коледа,нова година,ще стана на 21,ще има цветница,сесии,заверки,полет до Щатите и обратно…до следващата година…нямам тарпение да дпйде този полет за да се махна за малко от тук…да се върна и да започна отначало…искам като се върна всичко да е променено и аз да съм промене…нещо кат на терапия…връщаш се и имааш друго пред себе си…

но до тогава има повече от половин годиНА…а до тогава ще оставим всичко да се случва а тайно ще се надяваме да се случва както ние желаем…аз де…

Яко парти,подарък “СТАРФАКЪРС”,различни хора,и същите емоции…РАДВАЙ СЕ НА ТОВА КОЕТО ИМАШ,ДОРИ КОГАТО НЯМАШ НИЩО,ЗАЩОТО ТИ СИ САМ И ИМАШ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ

часът е 3 и сум леко пиян така ч това е просто перфектна комбинация за блогване…отдавна нищо не бах писал тук относно мойто скромно пребиваванне под небето- ама може би защото ако седнех да пиша щеше да се наложи да се замисля малко за нищата които не мисе случват,а аз май точно от това се опитвах да избягам.ама ейто дойде тоя момент в който сядам и премислям…и никак не е добре…поредната радост преминава в живота ми,без дори да се заинтересова от пейзажа около себе си..знаете ли писна ми да пиша в тоя блог само за едно и също за тва спирам…иначе всичко въреи на 6 и само вие сте виновни за това…така че 10х и дано усмивките никога да не слизат от лицата ви…

Тъмно е…но не от онази задушаващата тъмнина…а от лекото заздрачаване където хем малко ти се спи хем се чудиш къде ще отидеш да пиеш бири…след минути хиляди светлини летят около мен и само някакъв шепот струи от предната седалка…Цайса вече от 10 минути спи с леко отворена уста в която нахлуват не мухи а единствено нетрапчивите и едва доловими звуци на Nirvana,леко успокояващи и едновременно опияняващи…допирам глава до студеното стъкло и за миг ледени ръпки пъплят като малки неориентирани мравки по челото ми поели своя път към топлината за да издъхнат без въобще да им обърне някой внимание…нещо по черно и от мрака навън обзема съзнанието ми…затварям очи и едно приятно чувство на завръщане ме обзема…покрай мен преминава табела ИХТИМАН но за съжаление вече сънят е надделял над сетивата ми и вече съм на нещо като поляна…оранжево и жълто обгръщат цялата земя и падат около мен като последните останали войници напомнящи ми за едно не толкова оттдавна отминало време на слънце и тъга…oтварям очи и около мен оранжевото е заменено от черно…поглеждам навън-отново тези хиляди светлини,напомнящи ми за светлината,,,нея няма да я има още поне няколко часа и всяака клетка в мен тържествува….

…отварям очи и отново е тъмно…пред мен е само тъмния асфалт огрян от някоя заблудена и самотна лампа…отново гъст задушлив дим нахлува в дробовете ми и поет от вятъра отлита на високо за да се слее с нещо което никой не вижда и да остане там завинаги…проследявайки пътя му оранжевите неща избити от вятъра започват едно по едно да падат агонизиращо и едновременно толкова леко към тъмния и спокоен асфалт…всичко ми се струва като излято от думите на някой разказващ приказки за деца…за деца на мен,заявръщащ се към тъмнината ,потопен в чувство на необратимо своеволие застигнало и загнетило се в безвъзвратно сивата ми вътрешност…затварям очи…

…помня розово небе…

…отвАрям очи….светло е.адски светло и аз стоя върху водата…а около мен милиони минзухари-жълто оранжеви невъзмутими и неинтересуващи се от тоновете ytong на хижите около тях…минзухари осъдени да живеят само един сезон,самотни и в същото време толкова близо до тези до тях,минзухари родени за да увяхнат,с предопределена съдба и все пак гордо изпъчили се на слънцето недокоснати от тъга И vжалост….

Беше скучен но магическо-приказен уикенд

the dreams in which i’m smyling are the worst i’ve ever had…сънувАМ някви мега яки неща…не красиви…яки…и това ме неусмихва(ебахти глагола) ,когато съм буден…лошо мана лошо…аз съм побъркан и най-странното е че това не ме плаши а по скоро адски много ме радва…не обръщайте вниимание на това…my eyes are solerizing…orevouir…

ами исках ад напиша за толкова много неща,но не знам..сега не искам…за това най-накратко казано-

бира в пожарната+air+край на работа+сънища+часовника на дядо+стара загора+гъбата+аязмото+George+на George нещата+бой+супер яки хорица++la banca+спагети+хари потър+искрено и лично пред Марто+мач+Мартин Петров+флирт ябълка+”ама точно като ма ръгнаха и твойта врата се отвори…бахти кофти късмета”+гледане на ръка+аЙляк на ian brown+чолаков по телефона+добър стоп-кофти новина+icq+астигматизъм+найлона с васева и калина+телефон с шайба в чантата+бой между мутри+angel.a+devil’s advocate+режене през ноември+сънища+очила за четене+кафе с Васето+аиляк в къщи+самотен=живота ми през последните 4 дни

незнаех как да го определя-разнообразен,свеж,тъжен…?но това е…това се случва с мен…ако някой се е затъжил де…

ако някойследи блога ми само исках да уведомя че най-първото ми от първи желания за по архитектура влезе…:)хвала на таквиз гражданки…:)хахаха…най първото ма като знам къв карък съм и ще стане пак последно…уф ся си прочетох какво съм написал отгоре и не го разбарах…аве вие ваобще разбирате ли тва дет пиша тука…?

И така дойдоха малките часове на един ленив замислен неделен ден…заредил съм 13 сърцераздерателни песни на уинампа и сядам пред дашборда на блога ми,за да изкоментирам с черни букви последните 3 дни…

Всичко започва в петък когато се връщам скапан от работа ама все пак доволен щото помагам на наще малко или много колкото и да ми скъсват гъза…следва бързо минаване през орфея…биричка…Марто и Денито звънят и тримата заедно с Мегън поемаме към оченцето,за да отпразнуваме само ние както си знаем тва,че Марто е в Пловдив…пием там някви мнооооооого лоши шотове и четеримата се правим зле под звуците на tricky,prodigy и другите вече не ги помня…следват най-кошмарните 500 метра в живота ми,в които с Марто успяхме да изтрезнеем,защото трябваше да носим един малък човек,когото и двамата страшно обичаме, на ръце,защото звездите и чистия въздух не се оказват добри за организма му…успяваме да се домъкнем до Мегън и се проскаме веднага на пода щото много зле…Марто заспива,Мегън и тя,аз оставам буден.Денито кърти отдавна…

момент на размишление 1:цялата вечер ми се въртяха само някви глупости в главата,но хвала,че волята и малкото разум успял да се спаси от алкохола надделяха и успях да не свърша голяма глупост.която в онзи момент ама хич не ми се струваше глупост…та така…заспивам аз и сънувам нищо…усмихнат,защото идва следващата чакана почти цяла година вечер

Събота-събуждам се малко изпотен и с лека болка в лявата част на главата…псувам с усмивка зелените и червени шотове…ставам на тагадък щото някви хора крещят че трябвало да ставам,че телефона с алармата бил под леглото…следва чаша голямо горчиво черно кафе в ориента,което нямаше как да не върне настроението ми…обикаляне през магазините…марто си купува шапка…аз цигари…скачаме до нас и хапваме…цял следобед праим акаунти в аха.бг,смеем се и ни подухва блажено климатика…радваме се там-бащата зарибяа някви лафове и сичко е 6…идва време да тръгваме,че Чаушев вече чака…забираме Цайса от бингото и отиаме да си цоцним бирица в Мария Луиза…радостни си пием…срещам там братчедката…зарибява за рожден ден ама аз партито на Че го чакам бая време вече и казвам че няма да моа да ида…праим планове с Марто как ше дойдем пак по някое време за да си пушнем…ама така и не става…появяват се Гинито,Сашо,и още хора и заминаваме нагоре кум Че…там хората вече са на градус…запознаваме с всички дет ни се струват по айляк ама те не са много така че пак си се събираме само ние и си пииивме…здраво…някви хора зарибяат и така….след туй найлон и много бира…връщаме се с цайса в нас и спим

Момент на размишление 2:много са ни различни тая година студентите…яко чалга,яко простотия като цяло…ама има и точни хора де saddle my horseeeeeee J…партито беше по-тъпо от миналата година и…така

Неделя….ставам в 12.Цайса вече е заминал за Карлово…Марто звъни и отиаме да пием кафе в театъра…чакам 20 мин на бингото и кат идват с Денито много им се развиквам че все закъсняват(за което нядявам се не се сърдят,просто знаят че съм малко нервен понякога пък и надявам се не съм ги обидил че ще ми е зле)…ама след 5 мин всичко вече е оки и си пииваме кафе нормално…връщам се в нас…гледам едуард ножицата…и се занимавам с нищо….

момент за размишление 3:искам и аз да правя за хората сняг…да знаят че аз още ще стоя на тепето и от лед ще правя за тях сняг…за да мога да се усмихват под него…искам всичко да стане по плана ми…ама знам че няма…искам хората за които ме е грижа да нямат нужда да им го казвам,а да го усещат само като се сетят за мен…искам хората които бих искал да ме е грижа за тях да го знаят…бих искал всичко да остане така до 25 септември,когато ще се прибера в София и всичко ще започне като начало изпълнено с усмивки и надежди захлупени в Строежа…и сега съм замислен…дали е смешно че още мога да се зарибявам тъй по хора без дори да ги познавам…и то сериозно не ей така….да ги чувствам с всяка глътка кафе и всяка дръпка задушаващ дим…и дали това кафе ше остави в чашата поне малка следа,че бъдеще ще има и цигарения дим ще образува кръгче,с което да ми напомни,че все пак живота е красив и има малко от тази красота само за мен…не знам ще изчакам няколко седмици…ще се кача на влака и ще се върна в София за да пия кафе в Адмирала с цигара в ръка…усмихнато започнал нов семестър в курса,където ме учат как да се смея неподправено и от сърце…а сега…сега остaва да се занимавам още с нищо…да щъкам насам…предтои още една седмица работа,случайни и мимолетни срещи и нещо което се навря някъде дълбоко в мозъка и сърцето ми да ме човърка поня няколко дни…ама от онова якото присвиванe дет не искаш никога да не свършва…ами това е…отегчих ви…песните в уинамапа свършиха…така че остават още само една цигара и чаша сок до съня ми…така че лека и дано всички сънувате по-често…

алоха…от бая време се каня да пиша в блогеца ама в софия не ми идва нещо вдъхновението или пък просто нямах време…май исках да ми отлежи всичко за да мога да разкажа за всички неща които ми се случват и които създават някакви човешки идеи емоции и мисли в мен…ама май като изчаках толкова време и ся ме мързи да пиша тия всички неща ама ще се опитам….

свърши ни сесията най-накрая и с нея всички неща от даскало които ни тормозиха последните 2 месеца…та сега имам повече време дори да се усмихна…резултата беше много на малко в моя полза и сега съм доволен…осбено последния мач все едно ми изляха цял буркан с мед върху сърцето…или го погалиха с оранжев теодолит…

посрещнахме и изпратихме кандидатстуденти и кандидатстудентки…и добре го сторихме…2 партита тип лазаров и двете много стойностни,изтънчени,изискани,умерени и аристократично спокойни…само ако беше ни казал някой да консумираме умерено щеше да е по добре…но иначе си бяха партита тип първи семестър…да се зачита мега хипер трипер яки…

ходихме на практика около 2 часа и аз яко спеках че не можах да си нарисувам църквата.ама вече съм малко по спокоен де…иначе и там се посмяхме…

и така дойде време да дам моята малка и ненужна нико му оценка за втрория ни семестър…ами беше различно…това май е най точната дума…малко по отдалечен,малко по скучен…започнах с лошото…ама имаше много смях,много усмивки,много неща които направих зардаи вас и които не бях правил никога преди това…мисля че беше супер бтв…имаше конфликтните моменти ама кой ги няма да иба така че хора…това е!пак сме си ние с малки отклонения ама сега едни енциклопедични личност не могат да стоят в застой…

беше един депрес семестър през повечето време въпреки че точно в началото и в края грееше за мен…в средата-черна дупка…и така стигаме до днес когато пак съм тук и мога да кажа-”доволен”-от изминалите няколко месеца…така че се налагат няколко извода…

1.втори курс сме

2.имам нов блог в който ми идва по трудно вдъхновениецието да пиша

3.канддидат-студентските изпити бяха злеееееееее особено математиката,ама аз тайно се надявам че мойте първи желания ще влязат

4.забравил съм да рисувам ама ще си върна формата

5.няма да има стипендия,ама ще си живеем само с владо

6.рай и гач правят много лоши шотове

7.много хора от пловдив ме мразят

9.ама на мен ми минава през линеала

10.марто е бахти наркомана

11.марто е бахти наркомана

12.предното го повторин 2 пъти умишлено

ами това е…утре си фаштам пътя за хижичките в старата ни планина,а довечера просто за Карлово да цоцна бира на водопада…така че сори за вас които оставате тука в смоговия сив и фешън град…аз отиам на алтърнаив…

до след планината….

случвало ли ви се е някога просто да не знаете какво да правите…и то в момент когато сте чакали нещо да се случи толкова време и неслучването му да ви прави мрачни…и в един момент се оказва че можете да направите така че да се случи…ама вие все още се чудите и не можете да си обясните защо,или по скоро да знаете че за момента е перфектното решение но след няколко месеца може би ежентуално ще ви е доста трудно…и така седя си аз тук и си се чудя…та…хм…аве майната му на бъдещото май…да се надяваме че октомври ще бъде май…

днес трябва да уча по геодезия ама ме мързи мега много…вън е около 4о градуса,слънцето е лимонено жълто…аве ваоще лято си е МАНА…а аз седя тука искам май да дойде зимата та да видя кой ще наделее-кариерата ми на сноубордист или по-скоро кривите ми крака…

и така в новия блог с нещо оптимистично мислих да встъпя…и мислех да не пиша докато не се почувствам наистина добре…но не мина и цял ден и феята на щастието се завъртя около мен…като че ли по погрешка ама хич не ми и пука защото крайно време беше и тя да се обърка….