Les 1001 vies de Billy Milligan
de Daniel KEYES
aux éditions Calmann-Lévy

Quand la police de l’Ohio arrête l’auteur présumé de trois, voire quatre viols de jeunes femmes, elle croit tenir un cas facile : les victimes reconnaissent formellement le coupable, et celui-ci possède chez lui la totalité de ce qui leur a été volé. Pourtant, ce dernier nie farouchement. Ou bien il reconnaît les vols, mais pas les viols. Son étrange comportement amène ses avocats commis d’office à demander une expertise psychiatrique. Et c’est ainsi que tout commence… On découvre que William Stanley Milligan possède ce que l’on appelle une personnalité multiple, une affection psychologique très rare qui fait de lui un être littéralement « éclaté » en plusieurs personnes différentes qui tour à tour habitent son corps. Il y a là Arthur, un Londonien raffiné, cultivé, plutôt méprisant, et puis Ragen, un Yougoslave brutal d’une force prodigieuse, expert en armes à feu. Et bien d’autres. En tout, vingt-quatre personnalités d’âge, de caractère, et même de sexe différents. L’affaire Billy Milligan a fait la une des journaux américains, fascinés par ce cas et par la lutte qu’ont menée les psychiatres et Billy lui-même pour essayer de « fusionner » en un seul individu ses 24 personnalités. Quant au livre, construit comme un véritable drame shakespearien, il est le résultat de mois et de mois de rencontres et d’entretiens entre Daniel Keyes et… Ragen, Arthur, Allen et les autres.

Le nom de l’auteur ne m’était pas inconnu. Effectivement, j’avais déjà lu Des fleurs pour Algernon, qui m’avait beaucoup plu et je n’étais pas étonnée de découvrir cet autre roman. Mais devrais-je vraiment parler de roman ? Il est présenté comme tel, certes, mais je l’ai lu plus comme un documentaire. L’écriture n’est pas stylée, l’auteur décrit simplement des faits sans fioriture. J’ai d’abord été absorbée par ce livre au tout début de ma lecture, où les différentes personnalités apparaissent aux yeux des inspecteurs, des psychiatres et des avocats. Puis mon enthousiasme est un peu retombé, j’ai trouvé quelques longueurs jusqu’à la moitié du livre. Enfin, la deuxième partie, où l’on découvre l’histoire de Billy de sa naissance jusqu’à son arrestation, l’apparition de ses “habitants” et ses efforts pour s’en sortir m’ont redonné envie d’aller jusqu’au bout de ma lecture. Mais c’était tout juste! Hormis cela, j’ai été époustoufflée par l’histoire vraie de cet homme aux personnalités multiples. Incroyable ! Un homme qui co-habite avec différentes personnes dans sa tête parait pourtant peu crédible mais les faits et les témoignages sont là. Je me souviens encore de ces faits divers aux infos où l’on parle de personnes jugées irresponsables de leurs actes après avoir commis des crimes horribles, j’étais la première à m’offenser de ce jugement, pensant que même les “fous” devaient être emprisonnés après des délits pareils. Et là, dans le livre de Daniel Keyes, je ne pouvais m’empêcher de défendre Billy et de critiquer l’injustice qu’il subit.
Un roman intéressant mais une histoire vraie invraisemblable.

Ma note :

♥♥♥♥♥

“Mindannyiunknak megvan a magunk saját pokla.”
Daniel Keyes (Az ötödik Sally)

Book Review: Flowers for Algernon by Daniel Keyes

Having spent the past 5 months working as an intern in London and weekending Norfolk, I can safely say that I have graduated to the ranks of National Express veteran. With a total of 129 drive-time hours on their coaches under my belt and a plethora of  passenger-from-hell anecdotes and traffic jam tales ready for my next dinner party, I can tell you anything you want to know about the 490 service from London to Norwich. Should you want to know.

Though most passengers have ditched their travel reads for i-pods I still find that survival of a coach journey is only made possible with plenty of food, water, and a good book. Yesterday afternoon I left Victoria on yet another “express” ride, armed with a plum and a banana, 500ml of Evian, and Flowers for Algernon by Daniel Keyes, a book that has sold over 5 million copies since its first publication in 1966,  and one  I first attempted to read when I was 8.

A cautionary tale of experimental neurosurgury and a raw portrayal of mental handicap (do you really wanna go there?), Flowers for Algernon questions the ethical dilemmas of human guinea pigs and surgically increased intelligence. A highly believable sci-fi novel enhanced by Daniel Keyes’ genuine understanding of psychology.

Charlie Gordon is a mentally challenged floor sweeper with an I.Q. of 68 who wishes of nothing more than to be intelligent so he can  “talk smart” and make friends. Determined to learn to “reed” and “rite” his teacher at the adult centre, recommends for him to undergo a groundbreaking surgical procedure designed to increase his intelligence threefold. Previously performed only on a white mouse named Algernon, Charlie agrees to go under the knife and become a human guinea pig.

The operation is deemed a success and Charlie responds to the procedure immediately. Narrated in first person in the diary form of “Progris Riports”, Keyes’ use of phonetic language clearly documents Charlie’s swiftly improving literacy skills. Charlie’s shotgun journey towards a genius I.Q. of 204 has his intellectual and physical intelligence mature into adulthood with the fast-forward button held down, and in turn his emotions begin to be challenged.

Countless dreams see Charlie digressing into buried memories, and reveal his painful past seen with newly enhanced perception. And when Algernon’s performance appears to show signs of deterioration he has to face up to the possibilities that his newfound intelligence may not be permanent.

Harrowing and heart wrenching, Flowers for Algernon left me weeping uncontrollably amidst my fellow inmates onboard the Norwich 490. With resonances of Sylvia Plath’s The Bell Jar, Ken Kesey’s One Flew Over the Cuckoo’s Nest and Harper Lee’s To Kill a Mockingbird, Daniel Keyes smears psychological impairments in your face and dares you to sweep them under the proverbial carpet.

Saying this novel has affected me is putting it lightly: I can’t stop thinking about it. For the past three consecutive nights I have dreamt I was Charlie Gordon looking out of the window on life. Keyes sucks up the empathy in his readers like fizzy pop through a straw , inviting them into the life of a 32 year old “retard”. Perhaps not the body you want to inhabit, but I have a morbid craving for the emotional pain summoned up by a good ol’ tearjerker and have therefore recommended it to all my chums. Thoroughly pleasing to have finally read it, and equally relieving that I left doing so for a couple of decades.

I just got off the Barnes and Noble website, and guess what this hour’s bestseller was?

Not a classic. Not even something that educates about worthwhile subjects. Not even about a book.

The Sexy Stars of Twilight.

Yes, you heard me. The Sexy Stars of Twilight. 

Pictured on the cover is Robert Pattinson, who played Edward in the movie adaption of Twilight. I admit, I think he’s cute. But I definitely don’t need an entire book filled with centerfolds of him, or any other guy. If I wanted that, I’d buy a Fabio book.

But I can see the fangirls swarming:

Girl 1: ZOMG ITS EDWARDZ!!11!1!!

Girl 2: HES MINE!!!!

Girl 3: CHOMP IM A REAL VAMPIRE EDWARDANDIWILLMARRY!!!

Girl 4: RAWR TEAMJACOBZ!! WEREWULVES OWN VAMPIRES!!!11!

Girl 2: EDWARD IS DABOMB!

They proceed to rip each others’ official Team Edward/Jacob merchandise to shreds. Team Tyler’s Van (that’s me) sips her drink. Costco employees have to tear the girls apart. 

Costco employee: What do we have here?

Girl 4: SEXYSTARSOFTWILIGHT!!

Costco employee: NOWAYZZ!!

I swear, us Team Tyler’s Van members need to have our own t-shirts or buttons or something.

Note that I could be completely wrong about this. I haven’t even opened the book, but I think that a glance at its cover at Costco (woot for the food court!) was all I needed.  I think it’s weird that girls would fall so in love with boys from books when they might already have actual luck with real boys. (Edward/Jacob, in Pinocchio-style voices: “We are real boys!”) 

Anyway, getting to the point of this entire post, there are some things I look for when I read a book.

1. Good plot. Something that’s individual (Twilighters, vampire love stories are not individual, they’re cliched). A good example of this would be all the books that I rave about on here. Harry Potter (wizard school) is very unique, as are Percy Jackson (demigods), Animal Farm (political allegory), and Flowers for Algernon (I believe you’d call it an intellectual odyssey).

2. Character development- I actually had to rework my story so that my characters would develop. In Flowers for Algernon, Charlie becomes a genius and then regresses back into his mental retardation. In Animal Farm, the revolution-seeking animals rebel and then become just like their old masters. In 1984, a rebellious man finds freedom, and then is brainwashed into submission.

3. Description- I’m sorry, I really did not like Meyer’s description. She made us run to our dictionaries, and not in the we’re-learning-yay-us way. In the annoying I’m-growing-calf-muscles-running-to-the-dictionary way. It sounded like she was using a thesaurus every other word, and she didn’t always seem to know what they meant. I liked the descriptions from Fahrenheit 451: “Her dress was white and it whispered.” However, George Orwell’s style is very different; he’s very blunt.

4. Humor- Do you think that Speak would have been the same without Melinda’s sarcasm? Or that the final Harry Potter books would have been the same without the boy-girl or Fred and George humor? No. So do incorporate humor into your work, but make it relevant.

5. Boy-girl stuff- This is important to me, considering I’m a girl. Unless it’s overload. *coughtwilightcough*

I love that Coldplay song… Anyway, when I was listening to it today, I was reminded of time travel in literature.

Time travel is something that should be used delicately, and only with reason. Dropping in on the past for no reason at all is boring. Something should happen when you land in a world that isn’t your own… at least, not your own time.

It’s been years since I’ve read the third book in the Pendragon series (D.J. MacHale), The Never War, but I do remember that the main character, Bobby, wasn’t allowed (I swear I almost spelled it ‘aloud’… the things summer does to your spelling…) to tell anyone about the disaster that would befall the Hindenburg. Bobby traveled back in time to First Earth, around the time that the zeppelin would be destroyed mid-flight. Bobby struggled with the fact that he was forced to watch people board the zeppelin… It would be extremely difficult for me to bear.

A friend of mine was telling me about one of his theories, one about time, and I realized that, to be forced to watch you make the worst mistakes of your life would be unbearable… Unless it was a Groundhog Day-type of situation. If you don’t already know what Groundhog Day is (well, first of all, watch it; it’s a great movie), the main character, a sarcastic reporter, is forced to repeat the same day over and over again until they make the best possible choices (he even has to go to some random restaurant to save the life of a man who is choking).

There’s also Charles Dickens’s A Christmas Carol, where the protagonist, Ebenezer Scrooge, has to go to the past, present, and future, to realize where he went wrong in his life, where he became obsessed with “the Gain,” as I believe it’s called. After his adventures with the Ghosts of Christmas Past, Present, and Future, he emerges a better person. -coughunrealisticchangecough-

I did write a book a few years ago about a kind of race against time… through time. I don’t really remember much about it, but there was a time limit… One day, when I have enough time, I’ll go back and revamp it.

Flashbacks can also be used as time-traveling devices. In Daniel Keyes’s Flowers for Algernon, (a really, really great book, read it) the main character, Charlie, has flashbacks of his bad home life when he was a boy. If you don’t already know, Charlie begins the book as a mentally retarded man. His home life was very rough, especially with his mother. During one of the flashbacks, I would have cried, but I was sitting in first period.

And who can forget the Time Turner in Harry Potter and the Prisoner of Azkaban? Hermione was given the magical necklace by Professor McGonagall to aid her in her academic pursuits. However, at the end of the book, Harry and Hermione use it to aid Sirius Black in escaping the punishment of the Dementor’s Kiss. As Dumbledore said, “More than one life can be spared.” So they also rescue Buckbeak, Hagrid’s hippogryff. 

There’s, of course, one  rule when it comes to the dangerous art of time travel: You can’t alter anything that’s unnecessary. You get what you came for and leave. And you don’t want to meet yourself in the past.

Well, Coldplay calls. Until next time–or last time.

I just finished reading Flowers for Algernon by Daniel Keyes. It was amazing! Great stuff really. I can understand why the book sold over 5 million copies. And I hate to say that I took a month to finish this, but I’ve been too exhausted after work to enjoy what I like most.  Flowers for Algernon is such a page turner, it should take about two days tops to thumb through for any reader.

Comparing Flowers for Algernon to Mark Haddon’s Curious case of the dog in the night-time, I prefer Keyes much more. And I loved Curious case of the dog in the night-time tremendously already. Flowers for Algernon made me laugh, cry, think, and then cry some more.

Well, Algernon is a mouse. But not just any mouse, Algernon belongs to the most unfortunate of mice – a lab rat. In case you were wondering – no, this story is not being told by a lab rat and how he’s being mistreated to win the hearts of animal lovers. But, very close.

Algernon out-lived (longer) the other lab rats that were used in the same research as him, an experiment of increasing intelligence surgically. And Charlie Gordon, a grown man suffering from severe retardation, wants to volunteer to be the first human lab rat for the experiment because he wants to be smart so for people to like him.

I dont care so much about beeing famous. I just want to be smart like other pepul so I can have lots of friends who like me .” – Charlie before the operation

And as expected, the operation was successful and charlie’s intelligence level increased rapidly by the day. And you can experience the change in his intelligence as he pens his “progris repot” to “progress reports” – a journal that he’s required to write for the experiment, that becomes the book itself.

And as his IQ grew, the more aware of the world he got, and the unhappier he became. He turned spiteful, arrogant, insensitive, but on top of and mostly because he was confused. The retarded Charlie was still waiting to come out. Being treated like a science specimen was not what he thought his new intelligence will bring him. Ultimately he wanted to be treated like a human being, something he has never felt, and craves for, especially from the shame and emotional abuse he received from his mother for being retarded.

Now I understand one of the important reasons for going to college and getting an education is to learn that the things you’ve believed in all your life aren’t true, and that nothing is what it appears to be.” – Charlie after the operation

So Algernon became Charlie’s only friend, the only living thing that went through the same operation, and understands how he feels. Finding that he can relate to Algernon, Charlie stole Algernon from the scientists and kept him  as a pet. That’s when he began to observe Algernon had started acting strange…

So the whole story takes another turn when Charlie at the IQ of 185, discovered discrepancies in the research and knew his intelligence will not be permanent. He joined the scientists in charge of his experiment, to much of their dismay, to find a way to prevent the science experiment aka himself from failing.  There he began a fight against time to discover great things before the gift of intelligence is taken away from him again…

Intelligence is one of the greatest human gifts. But all too often a search for knowledge drives out the search for love… Intelligence without the ability to give and receive affection leads to mental and moral breakdown, to neurosis, and possibly even psychosis.” – Charlie, with his IQ at its peak.

There’s the movie too, but what’s the point? Read this. I insist.

     Flowers for Algernon is a book about a mentally retarded adult, named Charlie Gordon.  Charlie is almost oblivious to what happens around him due to his condition, and emotional scarring inflicted by his mother’s wanting nothing to do with the retardation.

     Charlie, grown into an adult, works at a bakery, and goes to the Warren School for Retarded Adults.  He has lost all contact with his family, and his only wish is to become smart.  And one day he gets his wish.

     Charlie takes a test at the School for Retarded Adults, and he gets a chance to have an experiment that should make him smart.  After the experiment, Charlie meets a mouse who underwent a similar experiment.  At first, Charlie cannot grasp the trials of a Maze Race against Algernon, along with basic: math, English, and understanding. 

After a month or so, Charlie finally beats Algernon, proving his progress. Charlie then starts remembering pieces of his child hood, first a letter he asked a friend to write to a girl he liked.  The friend used bad words and the girl’s brothers beat Charlie up.   Charlie also develops a relation with his teacher from the Warren State Home,  Alice Kinnian. 

Soon, Charlie’s IQ has grown at an amazing rate.  He has become so smart that he gets fired from Donner’s Bakery for making the other employees feel dumb.  Charlie then tries to contact his Dad, but doesn’t gain the courage to tell of his new found genius self.

Next on Charlie’s journey, he is shown off in Chicago by the doctors who performed his surgery.  After his brief opening statement, Charlie tells about a Indian doctor who did a very similar experiment and showed how his subjects went to a “similar or more severe degree of idiocy.”  Soon after this Charlie gets to meet his mother.  Charlie’s mother didn’t want to talk but Charlie broke down her door and made her.  She explained how Charlie always scared her, how he was an embarrassment, and that’s why she sent him away.  Soon after, Algernon dies, Charlie then buries him so the doctors can’t dissect his body and figure out what went wrong.  All at the expense of loving a friend.

After Charlie’s encounter, he gets less smart, the knowledge he had that other people could never achieve began to diminish.  He quickly forgot his languages, and as soon as he learned them, math and science were quickly gone.  Soon after, his reading and writing are even worst than his start.  Knowing this Charlie writes a letter to Alice Kinnian, saying how he will live at a home for the retarded and asking her to put flowers on Algernon’s grave.

The End.

Flori pentru Algernon e o carte tip articol de ziar: in prima pagina isi comprima mesajul, iar restul de 300 ilustreaza ce s-a spus in aceasta si, la o adica, nu e neaparat nevoie sa le cititi. Dar, daca totusi o faceti, nu e un roman tocmai de lepadat.

Aceasta prima pagina e de fapt un citat din Republica de Platon si este superb – este un indemn la toleranta fata de cei mai nestiutori sau mai redusi intelectual decat noi. Personajul lui Daniel Keyes, Charlie, e un retardat simpatic si bun la suflet, care se supune unui experiment in urma caruia ii creste brusc inteligenta. De aici rezulta o serie de patanii si chinuri sufletesti care ilustreaza ceea ce filosoful antic a comprimat in cateva randuri.

Ca sa se ridice cat de cat la inaltimea mult prea ilustrului sau predecesor,  Keyes face cateva artificii de stil care ii ies: scrie romanul la persoana I, sub forma unui jurnal si stalceste ortografia ca sa sugereze intelectul in ascensiune sau declin al protagonistului. Nu stiu daca premeditat sau nu, pasajele cand Charlie e jos de tot cu IQ-ul sunt cele mai emotionante, iar celelalte greoaie, siropoase si plictisitoare.

La final, nu eram convins ca voi mai citi ceva de Daniel Keyes, dar Republica lui Platon a intrat in topul prioritatilor.

P.S. Algernon e un soarece supus aceluiasi experiment, iar evolutia lui o prefateaza pe cea a eroului, omorand astfel din suspansul si asa firav. Oricum, o concluzie ar fi ca prea multa invatatura tampeste, asa ca eu unul as interzice aceasta carte in Romania, pentru ca exista sanse mari sa fie luata prea in serios:).

Sinopsis

Sinopsis

Charlie, seorang penyapu lantai, terlahir dengan IQ 68 dan selalu jadi bahan olok-olok teman-temannya, hingga suatu saat eksperimen yang dimaksudkan untuk meningkatkan kecerdasan manusia mengubahnya menjadi seorang jenius.

Tapi kemudian, Algernon, seekor tikus yang sebelumnya sukses melalui eksperimen yang sama, mengalami kemunduran kecerdasan secara drastis dan akhirnya mati. Akankah hal yang sama akan terjadi pada Charlie?

Download

By Daniel Keyes

Flowers for ALgernon is a book about a mentally retarded man named Charlie.  He is put through surgery that makes him a genius.  Charlie discovers many things about his past and the world he lives in now.  After a mouse named Algernon, who underwent the same surgery, starts to deterriate, Charlie sets out to find out why Algernon failed and if, or when, he might lose his newfound knowledge. 

Review by:  (Book review form turned in for Summer Reading Program.)

Read the following extract, and let us know your reaction to this text by commenting on this post.

March 21—We had a lot of fun at the bakery today. Joe Carp said hey look where Charlie had his operashun what did they do Charlie put some brains in. I was going to tell him about me getting smart but I remembered Prof Nemur said no. Then Frank Reilly said what did you do Charlie open a door the hard way. That made me laff. Their my frends and they really like me.

Some times somebody will say lookit Frank, or Joe or even Gimpy. He really pulled a Charlie Gordon that Time. I dont know why they said it but they always laff and I laff too. This morning Gimpy hes the head baker and he has a bad foot and he limps he used my name when he shouted at Ernie because Ernie losst a birthday cake. He said Ernie for godsake you trying to be a Charlie Gordon. I dont know why he said that. I never lost any packiges.

April 10—I feel sick. Not like for a doctor, but inside my chest it feels empty. Last night, Joe Carp and Frank Reilly invited me to a party. They got me to dance with Ellen. I feel three times and I couldn’t understand why because no one else was dancing besides Ellen and me. All the time I was tripping because somebody’s foot was always sticking out.

They were all around in a circle watching and laughing at the way we were doing the steps. They laughed harder every time I fell, and I was laughing too because it was so funny. But the last time it happened I didn’t laugh. I picked myself up and Joe pushed me down again.

Then I saw the look on Joe’s face and it gave me a funny feeling in my stomach.

Then I remembered a picture in my mind when I was a kid. The children in the block let me lay with them, hide-and-seek and I was IT. After I counted up to ten over and over on my fingers I went to look for the others. I kept looking until it got cold and dark and I had to go home. I never found them and I never knew why.

What Frank said reminded me. Joe and the rest were all laughing at me. The kids playing hide-and-seek were playing tricks on me and they were laughing at me too.

Now I know what they mean when they say “to pull a Charlie Gordon”. 

Food for Thought 

· How does Charlie feel about his friendships?

· How would you react if you realise your friends are making fun of other people?

For more information on the author and book, click here on Flowers for Algernon.

(към осма част)

14 юли. Отново неделя. Няма какво да правя защото теливизора ми се счупи и нямам пари за поправка. Май изгубих чека от лабраторията за този месец. Не помня.

            Ужасно ме боли глава и аспирина почти не ми помага. Мисиз Флин вижда че наистина съм болен и й е жал за мене. Тя е много добра жена стига само някой да се разболей.

22 юли. Мисиз Флин извика някакъв чуж доктор. Уплашила се че умирам. Казах на доктора че не съм толкоз болен само понякога забравям всичко. Той ме попита имам ли приятели или роднини и аз отговорих че никой си нямам. Казах му че преди имах приятел Елджернон но той беше мишка и ние често се състизавахме. Той ме погледна някак странно сякаш помисли че съм луд.

            А като му казах че съм бил гении се усмихна. Говореше с мене сякаш съм малко дете и намигна на мисиз Флин. Разсърдих се и го изгоних защото ми се потиграваше като другите преди.

24 юли. Вече нямам пари и мисиз Флин казва че трява някъде да работя за да си плащам квартирта а не съм плащал повече от два месеца.

            Не мога да правя нищо освен работата която вършех в “Компания за произвоство на пласмасови кутии – Донеган”. Не искам да се връщам там, защото ме познаваха когато бях умен и можеби ще ми се смеят. Но не зная какво друго да правя да изкарам пари.

25 юли. Гледах някои от старите ми отчети и много странно но не мога да прочета какво съм писал. Расчитам някои от думите но не ги разбирам.

            Мис Киниен идва и стоя пред вратата но аз й казах ей вървете си не искам да ви виждам. Тя се расплака и аз също но не я пуснах щото не исках да ми се присмива. Казах й че вече не я харесвам. Казах й че повече не искам да съм умен. Това не е истина. Още я обичам и още искам да съм умен, но трябваше да й каза тъй за да си тръгне. Тя платила на мисиз Флин за стаята ми. Не искам така. Трява да си намеря работа.

            Моля ви направете така че да несе разуча да чета и пиша.

27 юли. Мистър Донеган беше много добър когат отидох във фабриката и го помолих отново да ме вземе за чистач. Отначало ме гледаше с недоверие но му расказах какво ми се е случило и той много се огорчи сложи ръка на рамото ми и каза Чарли Гордън ти си мъшко момче.

            Сички ме гледаха като слязох долу и почнах да мия като едно време. Казах си Чарли ако ти се смеят ти не се обиждай ами си спомни че те не са толкоз умни както ти се струваше навремето. Освен това преди те ти бяха приятели и ако са ти се присмивали туй не е нищо щото и са те обичали също.

            Един от работниците когот са взели след като си тръгнах се пошегува и каза ей Чарли чух че си много умен тип направо кат професор. Я земи кажи тука нещо умно.

            Стана ми лошо но тогаз се появи Джо Керп хвана го за яката и каза остави го намира ти пършиф шегажия да не ти извия врата. Не очаквах че Джо ще застане на моя страна и си мисля че той ми е истински приятел.

            После при мене дойде Франк Райли и каза Чарли ако някой те тормози или иска да те излъже извикай мене или Джо и ще си поприказва отблизо с юмруците ни.

            Казах му благодаря ти Франк и се задъхах и тряваше да изляза от склада щото да не види как плача. Хубаво е да имаш приятели.

28 юли. Днес направих глупост и забравих че вече не ходя в класа на мис Киниен във учлището за възрасни. Влязох във стаята и седнах на старото си място а тя ме погледна страно и каза Чарлз.

            Не си спомням някога да ми е казвала тъй казваше ми просто Чарли и ас й казах привет мис Киниен потготвил съм си урока само дето загубих книжката по коят се учим да четем. Тя се разплака и исбяга от стаята и сички ме гледаха тогаз видях че са съвсем други хора а не с които учих преди.

            После си спомних нещо за опирация и как станах умен и си казах Боже мой ас наистина се правя на Чарли Гордън. Тръгнах си преди тя да се е върнала.

            Затуй напускам Нюйорк завинаги. Не искам пак да направя нещо такова. Не искам мис Киниен да ме сажалява. Във фабриката сички ме сажаляват и ас и туй неискам затуй ще ида някъде дето никой не знай че Чарли Гордън някога е бил гении а сега даже не може да чете книги и да пише добре.

            Земам със себе си две книшки и даже и да немога да ги чета много ще се упражянвам и може и да не забравя сичко дето съм научил. Ако ама много се старая може даже да стана малко поумен от преди опирацията. Имам си заешка опашка и късметлиско пени и може те да ми помогнат.

            Мис Киниен ако някой прочите това не ме сажалявайте ас много се радвам че исползвах още един шанс да стана умен щото научих много различни неща а преди даже не знаех че ги има и съм благодарен че поне за минутка успях да ги видя.

            Незная защо станах пак глупав и какво направих не така може да е щото не се стараех много силно. Но може ако се старая и много се упражнявам да стана малко поумен и да зная какво значат сички думи. Спомням си малко как ми беше приятно да чета синята книшка със скъсаната корица. Затуй непремено  през цялото време ше се старая да стана умен за да ми е пак толкоз хубаво. Иска ми се да съм такъв още сега и ако стане ще седна и само ще чета. И все пак ас сигурно съм първия в света глупак който е открил нещо важно занауката. Помня че нещо направих самоче не помня какво. Май направих нещо за сички глупави хора като мене.

            Збогом мис Киниен и доктор Щраус и сички.  P.S. Моля кажете на доктор Немюр да не се сърди когат му се присмиват и ще има повече приятели. Не е трудно да имаш приятели ако даваш на хората да ти се смеят. Там дето отивам ще имам много приятели.

            P.P.S. Ако имате въсможност моля сложете малко цветя на гроба на Елджернон който е в задния двор…

(към седма част)

15 юни. Отново идва д-р Щраус. Не пожелах да му отворя и го помолих да си ходи. Искам да ме оставят на мира. Станал съм обидчив и раздразнителен. Чувствам как тъмнината се сгъстява. Трудно ми е да изхвърля от главата си мисълта за самоубийство. През цялото време си напомням, колко важен ще се окаже в последствие този интроспективен дневник.

            Но колко странно е усещането, да вземеш в ръцете си книга, която с удоволствие си чел преди по малко от месец и да откриеш, че напълно си я забравил. Помня какъв велик мислител ми се стори Джон Милтън, но когато днес се опитах да чета “Загубения рай”, не разбрах абсолютно нищо. Толкова се вбесих, че запокитих книгата в другия край на стаята.

            Трябва да опитам да запазя нещичко. Нещо от онова, което узнах за даденото ми време. О, Господи, не ми отнемай всичко…

19 юни. Понякога вечер излизам на разходка. Миналата нощ не можах да си спомня къде живея. Доведе ме един полицай. Имам чувството, че някога, много отдавна, това вече ми се е случвало. Продължавам да се убеждавам, че съм единствения човек в света, който може да опише какво ми се случва.

21 юни. Защо губя паметта си? Трябва да се боря. По цели дни лежа в леглото, без да знам кой съм и къде се намирам. После изведнъж всичко се връща. Странностите на амнезията. Симптомите на старостта – връщам се в детството. Колко безпощадно логично! Узнах толкова много и така бързо. А сега интелекта ми се понижава с огромна скорост. Няма да го допусна. Ще се боря. Не мога да прогоня спомена за момчето в закусвалнята, за тъпото изражение на лицето му, глупавата усмивка, за хората, които му се присмиваха. Не… моля… само не и това… отново…

22 юни. Забравям какво съм учил неотдавна. Изглежда всичко се развива по класическия принцип – първо се забравя това, което е било усвоено последно. Всъщност, това закон ли е? По-добре да прочета още веднъж…

            Препрочитах доклада си за “Ефекта Елджернон-Гордън” и сякаш го е писал някой друг. Някои раздели дори не разбрах.

            Постоянно се спъвам в разни предмети и ми е все по-трудно да печатам на машина.

23 юни. Отказах се от машината. Координацията ми е лоша. Усещам, че се движа все по-бавно. Днес бях потресен. Взех статията на Крюгер “Über psychische Ganzheit” (“За психическото Съвършенство”) – използвах я за изследванията си – за да видя няма ли да ми помогне да се ориентирам в същината на моя труд. Отначало помислих, че не съм добре със зрението. После осъзнах, че вече не разбирам немски. Опитах и с други езици. Всичко е изчезнало.  

30 юни. Мина седмица, докато се реша да пиша отново. Всичко постепенно се изплъзва като пясък между пръстите ми. Болшиството от книгите сега са ми твърде трудни. Вбесяват ме, защото зная, че преди някакви си седмици ги четях и разбирах.

            Отново и отново си внушавам, че трябва да продължавам да пиша отчетите си, за да може случващото се с мен, да стане известно на останалите. Но е все по-трудно да намирам думите и да си спомням как се пишат. Налага ми се да гледам в речника даже простите думи и заради това се ядосвам на себе си.

            Доктор Щраус идва почти всеки ден, но аз му казах, че не искам да виждам никого и с никого не желая да разговарям. Той се чувства виновен. Останалите също. Но аз никого не виня. Знаех как може да завърши това. И все пак боли…

7 юли. Не зная къде отиде седмицата. Само зная, че сме неделя защото виждам как хората отиват на църква. Струва ми се цялата седмица съм я пролежал но помня, че мисиз Флин няколко пъти ми донесе да ям. През цялото време си повтарям че нещо трябва да направя но после забравям, а може да е по-лесно да не правя това което си казвам че трябва да направя.

            Тези дни често си мисля за мама и тате. Намерих снимка на нас тримата на плажа. Баща ми държи под мишница голяма топка, а мама ме е хванала за ръка. Не ги помня такива като на снимката. Помня че тате беше почти винаги пиян и се караше с мама за пари.

            Той рядко се бръснешеи винаги ми дращеше на лицето като ме прегръщаше. Мама каза че е умрял, но братовчеда Милти каза че чул родителите му да говорят че баща ми избягал с друга жена. Когато попитах мама тя ме зашлеви и каза че баща ми е мъртъв.

            Май никога няма да разбера, но чесно казано ми е все тая. (Веднъж каза, че ще ме заведе във ферма да видя кравите но така и не го направи. Никога не изпълняваше обещанията си…)

10 юли. Хазайката мисиз Флин се безпокои за мен. Казва че като се излежавам така по цял ден и нищо не правя й напомям за сина й точно преди да го изгони от къщи. Каза че не обича безделници. Ако съм болен е едно но ако съм безделник това вече е съвсем друга работа и тя подобно нещо няма да търпи.

            Казах й че мисля че съм болен.

            Старая се да чета помалко всеки ден повечето раскази но трябва много пъти да чета едно и също място защото не разбирам какво означава. И ми е трудно да пиша. Знам че трябва да гледам всички думи в речника но това е много трудно а през цялото време съм толкоз уморен.

            После реших че вместо дълги трудни думи ще пиша само лесни. Това пести време. Веднъж седмично слагам цветя на гроба на Елджернон. Мисиз Флин мисли че съм се чалнал щом нося цветя на миши гроб но й казах че Елджернон е особена мишка.

(към следващата част)

(към шеста част)

12 отчет за тoва, което се случва

23 май. Случи се днес. Елджернон ме ухапа. Минавах през лабораторията да го видя и когато го извадих от клетката, той заби зъби в ръката ми. Сложих го обратно и известно време го наблюдавах. Беше неспокоен и раздразнителен.

24 май. Бърт, който отговаря за опитните животни, съобщи, че Елджернон се променя. Става необщителен, отказва да минава през лабиринта. И не се храни. Всички са в недоумение, какво може да значи това.

25 май. Сами хранят Елджернон, който вече отказва да решава задачата със сменящите се ключалки. Всички ме отъждествяват с него. В известен смисъл ние и двамата сме “първи”. Всички се преструват, че поведението на Елджернон не е предвестник на влошаването на собственото ми състояние. Но е трудно да се скрие факта, че някои от животните, подложени на същата операция, се държат странно.

            Д-р Щраус и д-р Немюр ме помолиха повече да не идвам в лабораторията. Знам за какво си мислят, но не мога да се съглася с тях. Не съм се отказал от намерението си, да развия изследванията им. При цялото ми уважение към тези достойни учени, прекрасно осъзнавам пределите на възможностите им. Ако съществува някакво решение, трябва да го открия сам. Напълно неочаквано факторът време придобива голяма важност за мен.

29 май. Осигуриха ми лаборатория и разрешиха да продължа изследванията. Някои неща вече се изясняват. Работя по цели денонощия. Сложиха ми легло в лабораторията. Голяма част от времето, което съм предвидил за водене на записки, отива за забележки, които държа в отделна папка. Но понякога по навик изпитвам необходимост да излагам в писмена форма своите мисли и чувства.

            Намирам, че изчисляването на интелигентността, е изключително интересна област за изследване. Ето къде могат д се приложат всички придобити от мен знания. В определен смисъл, това е проблем, към който съм имал отношение през целия си живот.

31 май. Д-р Щраус смята, че работя твърде интензивно. Д-р Немют казва, че се опитвам да вместя в няколко седмици, изследвания, за които е нужен цял живот. Знам, че имам нужда от почивка, но някакъв вътрешен импулс не ми дава да спирам. Трябва да знам ще се случи ли същото и с мен. И ако да – кога.

4 юни.

Писмо до д-р Щраус   (копие)

            Уважаеми д-р Щраус!

            Изпращам Ви в отделен плик ръкописа от моята работа, която нарекох “Ефектът на Елджернон-Гордън: изследване структурата и функциите на изкуствено повишения интелект”. Бих искал да се запознаете с него и да го публикувате.

            Както виждате, експериментите ми са завършени. Включил съм в доклада всички изведени от мен формули, а в приложението към него – математическият анализ. Всичко това, разбира се, трябва да бъде проверено.

            Изхождайки от това, колко важно е за Вас и за д-р Немюр (има ли нужда да споменавам, че за мен също?), аз самият десетки пъти проверявах и препроверявах резултатите от изследванията, с надежда да открия грешка. За съжаление констатирах, че не мога да открия такава. И все пак от гледна точка на науката, се радвам, че внасям своята лепта в съвкупността от знания за функциите на главния мозък и законите, на които се подчинява изкуственотo повишаване на интелекта.

            Помня как веднъж ми казахте, че провалът или опровергаването на една теория имат толкова важно значение за прогреса на науката, колкото и успеха. Сега разбирам, колко прав Сте били. И все пак съжалявам, че собственият ми принос в тази област, напълно зачерква труда на двама души, които така високо ценя.

            Искрено Ваш: Чарлз Гордън

            Прилагам доклада.

5 юни. Трябва да се държа. Фактите и проведените от мен експериманти не оставят съмнение, и най-сензационните аспекти на собствения ми бърз подем не опровергават това, че утроеният IQ по хирургичен път по метода на д-р Щраус и д-р Немюр трябва да се разглежда като откритие, което понастоящем е малко или дори изобщо неприложимо.

            Преглеждайки записи и други материали, отнасящи се до експеримента с Елджернон виждам, че макар и физически да се намира във все още ранен стадий на развитие, умствено той регресира. Двигателната му активност е отслабена; наблюдава се намаляване на функциите на жлезите с вътрешна секреция и ускоряване процеса на загуба на координация.

            Налице са симптоми на прогресираща амнезия.

            Както съм посочил в доклада, тези и други показатели за влошаване на физическото и умствено съсътояние могат да бъдат предвидени с помощта на изведените от мен формули с почти стопроцентова точност.

            Стимулиращата хирургическа интервенция, на която и двамата бяхме подложени е довела до увеличаване интензивността и ускоряване на всички умствени процеси. Непредвидените явления, които си позволих да нарека “Ефект на Елджернон-Гордън”, се явяват логическо следствие от ускоряването на мисловния процес. Тази хипотеза може да се формулира накратко така: Интелектът повишен изкуствено, след известно време се понижава със скорост право пропорционална на степента на повишаването му.

            Струва ми се, че това само по себе си е важно откритие. По всички данни, моята собствена умствена деградация ще протече много бързо.

            Вече започвам да забелязвам признаци на емоционална неустойчивост и отслабване на паметта – първите симптоми на края.

10 юни. Влошаването прогресира. Ставам разсеян. Преди два дни почина Елджернон. Аутопсията доказа правилността на моите предвиждания. Теглото на мозъка му е намаляло, открихме изглаждане на мозъчните гънки, а също задълбочаване и разширяване на браздите.

            Предполагам, че с мен се случва или скоро ще се случи същото.

            Сложих трупчето на Елджернон в кутийка от сирене и гопогребах в задния двор. Плаках.

 (към следващата част)

(към пета част)

18 май. Развълнуван съм. Вчера вечерта срещнах мис Киниен – не я бях виждал повече от седмица. Стараех се да не засягам високоинтелектуални въпроси и говорех на прости всекидневни теми, но тя обезпокоено ме погледна и попита, какво разбирам под изменение на математическия еквивалент в Петия концерт на Доберман.

            Когато се опитах да й обясня, тя ме спря и се разсмя. Подозирам, че не разговарям на подходящо ниво. Каквато и тема да засегнех, не можех да намеря общ език с нея. Виждам, че вече почти не мога да общувам с хората. Добре, че на света има книги, музика и проблеми, за които мога да мисля.

20 май. Без инцидента с разбитите чинии, така и нямаше да забележа 16-годишния младеж, мияч на чинии, в закусвалнята, където вечерям.

            Чиниите с грохот се разсипаха на пода, пръснаха се на парчета и на всички страни под масите полетя разбит бял порцелан. Объркан и стреснат, младежът замръзна, здраво стискайки празния поднос. Свиркането и подвикванията на посетителите (викове: “Лелее, язък за чиниите!”, “Честито!”, “Няма да изкара дълго тук…”, които неизменно се надигат в ресторантите, при такива случаи), като че ли още повече го смутиха.

            Когато, привлечен от шума, се появи собственика, момчето се сви от страх, сякаш очакваше да го бият и вдигна ръце напред, за да се предпази от евентуален удар.

            - Добре, добре, глупако,- завика собственикът – не стой като истукан! Вземай метлата и премети тази кочина. Метлата… метлата, идиот такъв! В кухнята е. И да не остане и прашинка.

            Момчето разбра, че не възнамеряват да го наказват. Изплашеното му изражение се стопи и връщайки се с метлата, за да измете, той вече се усмихваше и нещо си мърмореше. Някои от най-заядливите посетители се забавляваха, да пускат забележки по негов адрес.

            - Я виж, синко, там отзад има голямо парче…

            - Хайде още веднъж…

            - Ааа, хич не е глупав той. Да ги строши е по-лесно, отколкото да ги мие…

            Празният му поглед се местеше от един забавляващ се зрител на друг и лицето му малко по малко попиваше техните усмивки, докато накрая сам неуверено се ухили на шегите, които вероятно дори не беше разбрал.

            При вида на тази тъпа неизразителна усмивка, широко отворените детински очи, в които неувереността се съчетаваше с горещо желание да угоди, сърцето ми бе пронизано от остра болка. Те му се присмиваха, защото беше умствено изостанал.

            Аз също му се смеех

            Изведнъж ме обхвана ярост. Скочих и закрещях:

            - Млъкнете! Оставете го на мира! Той не е виновен, че нищо не разбира! Не е по силите му да бъде друг! За бога… та той е човек!

            В помещението се възцари тишина. Проклинах се за това, че избухнах и направих сцена. Стараейки се да не гледам към момчето, платих сметката си и излязох от закусвалнята без да съм докоснал храната. Срамувах се заради двама ни.

            Странно как хората с нормална психика, които никога не биха закачили сакатия, родил се без ръка, крак или око, същите тези хора с лекота оскърбяват човек с вродена умствена изостаналост. Побеснявах от мисълта, че не толкова отдавна, аз, съвсем като това момче, от глупост се правех на клоун. И почти бях забравил за това.

            Скрих предишния Чарли Гордън от самия себе си. Но днес, виждайки това ощетено момче, за пръв път разбрах какъв съм бил преди. Бил съм съвсем същият!

            Често препрочитам отчетите си и виждам неграмотност, детинска наивност, нищожен сякаш затворен в тъмна стая интелект, който жадно се взира през ключалката в сияещата наоколо ослепителна светлина. Виждам, че въпреки цялата си ограниченост, съм осъзнавал собствената си непълноценност, разбирал съм, че останалите притежават нещо, което ми липсва, което съдбата ми е отнела.

            Дори слабоумният иска да прилича на останалите хора. Детето може и да не знае как или с какво да се нахрани, но му е познато чувството на глад.

            В крайна сметка този ден бе полезен за мен. Виждайки по-ясно своето минало, реших да посветя своите знания и способности за изследвания в областта на повишаването интелектуалното ниво на човека. Кой е по-подготвен от мен за тази работа? Кой друг е живял и в двата свята? Дайте ми възможност да приложа дарбата си и да сторя нещо за своите братя.

            Утре ще обсъдя с д-р Щраус въпроса за методите на моята работа. Може би ще ми се отдаде да му помогна да реши проблема с широкото прилагане на тези операции първата, от които бе направена на мен. Имам някои идеи в тази насока.

            Колко много може да се направи! Щом успяха от мен да направят гений, то такива има хиляди! А каква фантастична степен на интелигентност може да се достигне при нормалните хора? А при гениите?

            Колко възможности се откриват! Горя от нетърпение.

(към следващата част)

(към четвърта част)

28 април. Не разбирам, как не съм забелязал колко красива е мис Киниен. И е само на 34 години. Има кафяви очи и пухкава кестенява коса, събрана на кок на тила.

            Вероятно, защото още от самото начало тя ми изглеждаше недостижимо гениална – и много, много стара. А сега, с всяка наша среща тя става все по-млада и по-привлекателна.

            Хапнахме и дълго си говорихме. Разсмях се, когато ми каза, че напредвам много бързо и скоро ще я оставя зад себе си.

            - Истина е, Чарли. Вече четеш по-добре от мен. С един поглед прочиташ цяла страница, а за същото време аз схващам едва няколко реда. И четейки, запомняш и най-малките подробности. А аз, в най-добрия случай, си спомням само общия случай на прочетеното.

            - Аз не се чувствам умен.Има толкова много неща, които не разбирам.

            Тя извади цигара и аз й подадох огънче.

            - Трябва да бъдеш малко по-търпелив. За нещата, които на теб ти отнемат някакви си дни и седмици, при нормалните хора е нужен половин живот. Ти попиваш знания като огромна гъба. Факти, цифри, всевъзможна информация. И скоро ще започнеш да съпоставяш всичко това. Ще осъзнаеш взаимодействието между отделните области на знанието. Съществуват много нива, Чарли – това са стъпала на огромна стълба, които водят все по-високо и ти все по-добре ще опознаваш обкръжаващия те свят.

            Тя помръкна.
            - Само се надявам…

            - Какво има?

            - Няма значение, Чарли. Просто се надявам, че съветвайки те да се решиш на това, не съм направила грешка.

            Аз се разсмях.

            - Как може да говорите така? Всичко се развива както трябва. Дори Елджернон е все още умен.

            Известно време седяхме мълчаливо и аз разбрах какво има предвид. Мислеше ми се за тази възможност, колкото на старец за смъртта. Знаех, че това е само началото. И разбирах какво има предвид под стъпала, защото вече преодолях някои от тях. При мисълта, че ще я надмина, ми стана тъжно.

            Влюбен съм в мис Киниен.

11 отчет за тoва, което се случва

30 април. Вече не работя в “Компания за производство на пластмасови кутии – Донеган”. М-р Донеган заяви, че за всички ще е по-добре, ако се махна. Заради какво ме намразиха?

            За първи път разбрах, когатo м-р Донеган ми показа подписката. 840 подписа – всички, които имат някакво отношение към фабриката…

            Отново изгарям от срам. Този мой нов интелект издигна стена между мен и всички, които познавах и обичах. Преди ми се присмиваха и ме презираха заради глупостта и невежеството ми; сега ме мразят заради знанията и съобразителността ми. Господи, какво всъщност искат от мен?

            Изхвърлиха ме от фабриката. Сега съм по-самотен от когато и да било…

15 май. Д-р Щраус ми е страшно ядосан, че две седмици не съм писал отчетите си. По своему е прав, сега лабораторията редовно ми изплаща обезщетение. Обясних му, че бях твърде зает – четох и мислих много. Когато споменах, че мудността на процеса на писане ме изважда от търпение, той ме посъветва да се науча да печатам на машина. Сега писането е значително по-леко – печатам 75 думи в минута. Д-р Щраус непрекъснато ми напомня за необходимостта да пиша и говоря по-просто, за да могат да ме разберат останалите.

            Миналия вторник  двамата с Елджерон се явихме като демонстрация на заседание на Конгреса на Американската асоциация на психолозите. Предизвикахме бурна сензация. Д-р Немюр и д-р Щраус са много горди с нас.

            Подозирам, че д-р Немюр, който е на 60 (10 години е по-стар от д-р Щраус), счита, че трябва веднага да пожъне плодовете на труда си. Това несъмнено е в резултат от натиска от страна на мисиз Немюр.

            Въпреки първоначалното ми впечатление, осъзнавам, че д-р Немюр съвсем не е гений. Има голям потециал, но му пречи липсата на увереност в собствените му възможности. Той иска хората да го смятат за гений. Затова за него е важно работата му да получава признание. Според мен д-р Немюр не желае да отлага именно, защото се бои, че някой друг може да направи аналогично откритие и да го лиши от честта да бъде пръв.

            Затова пък д-р Щраус може да бъде наречен гений, въпреки усещането ми, че знанията му са твърде ограничени. Обучавали са го в традициите на тясната специализация.

            Бях потресен, когато разбрах, че от всички древни езици владее само латински, гръцки и древноеврейски и че почти не познава висшата математика извън границите на елементарните вариационни изчисления. Когато ми го сподели, почувствах някакво раздразнение. Имах чувството, че ме е заблуждавал, криейки от мен тази страна на личността си, за да ме накара да го мисля не за такъв какъвто е (което, както открих, е присъщо за много хора).

Явно карам д-р Немюр да се чувства неловко. Понякога, като опитам да го заговоря, той само странно ме гледа и се извръща. Дори отначало се сърдех, докато д-р Щраус не ми обясни, че заради мен д-р Немюр е получил комплекс за малоценност. Аз мислех, че ми се подиграва, а реагирам много остро, когато ми се присмиват.

Как да предположа, че толкова уважаван психолог-експериментатор като д-р Немюр не знае нито хинди, нито китайски? Та това е нелепо, като се има предвид, че изследванията, провеждани сега в Индия и Китай, са точно в неговата област.

            Попитах д-р Щраус, как Немюр ще опровергае Рахаджамати, който критикува неговия метод и резултатите от изследванията му, ако не може да прочете трудовете му. Странното изражение на лицето на д-р Щраус можеше да означава, че или не иска да каже на Немюр, какво пишат в Индия, или – и това много ме обезпокои – че сам не знае за това.

(към следващата част)

(към трета част)

10 отчет за тoва, което се случва

21 април. Още не съм тръгнал на работа. Помолих мисиз Флин, хазайката, да се обади във фабриката и да каже на м-р Донеган, че съм болен. Напоследък мисиз Флин ме гледа много странно, сякаш се страхува.

            Мисля, че е добре, че разбрах как всички ми се присмиват. Много мислих. Това е така, защото съм толкова смотан и даже не забелязвам, кога върша глупости. Хората си мислят, че е смешно, когато глупавия човек не може да прави всичко като тях.

            Във всеки случай вече разбирам, че с всеки ден ставам по-умен. Знам препинателните знаци и мога да пиша правилно. Харесва ми да търся в речника трудни думи и успявам да ги запомня. Сега чета много и мис Киниен казва, че чета много бързо. Понякога дори разбирам за какво става въпрос и го запомням.

            Мис Киниен казва, че освен история, география и математика, ще уча и чужди езици. Доктор Щраус ми даде няколко нови ролки с ленти, за да ги зареждам, когато си лягам.

            Днес съм доста по-добре, но струва ми се, все още малко се сърдя на хората за това, че винаги са ми се присмивали и ме правеха за посмешище, защото бях глупав. Когато, както казва д-р Щраус, поумнея и моя IQ 68 се утрои, може би ще стана като останалите и хората ще ме обичат и ще се отнасят приятелски.

            Не съм много наясно какво е IQ. Д-р Немюр казва, че IQ измерва степента на умствени възможности на човека – като везните в аптеката. Но д-р Щраус не беше съгласен и каза, че IQ не е мярка за интелекта. Каза, че IQ показва нивото на интелекта като цифри на мензурка. По тях се разбира още колко течност трябва да се добави, за да се напълни.

            А когато попитах Бърт, който проверява интелигентността ми и се грижи за Елджернон, той каза, че и двамата не са прави (но трябваше да обещая, че пред тях – нито дума). Бърт казва, че IQ измерва различни неща, в това число и нещо от това, което човек е успял да изучи и че честно казано този IQ е глупост.

            И до днес не зная, какво точно е IQ, с изключение на това, че моят скоро ще надмине 200. Замълчах си, но все пак не ми е ясно, как ще разберат колко е нечий IQ, като си нямат представа какво е той или къде се намира.

            Д-р Немюр каза, че утре трябва да мина теста на Роршах. Интересно това какво е.

22 април. Разбрах какво е Роршах. Това е теста, който правих преди операцията – онзи същият с петната на картончетата. И го провеждаше същият човек.

            - И така, Чарли – каза той, – веднъж вече си виждал тези карти, помниш ли?

            - Разбира се, че помня.

            По тона ми той разбра, че се засегнах и това явно го изненада.

            - Да, наистина. А сега искам да погледнеш ето тази карта. Какво може да е това? Какво виждаш на нея? Хората виждат в тези петна най-различни неща. Кажи на какво ти напомня, за какво те кара да мислиш?

            Бях потресен. Думите му бяха напълно неочаквани за мен.

            - Искате да кажете, че в тези петна няма никакви картинки?

            Той се намръщи и свали очилата си.

            - Не разбрах?

            - Картинки. Скрити в петната. Предният път ми казахте, че всички ги виждат и искахте и аз да ги намеря, като останалите.

            Той каза, че предишния път ми е казал почти същото. Не му повярвах и все още подозирам, че нарочно ме пързаля, за да се позабавлява. Или… вече в нищо не съм сигурен… Нима е възможно да съм бил  т о л к о в а  слабоумен?

            Бавно разгледахме картите. На една от тях петното приличаше на двойка прилепи, които носят нещо. На друга приличаше на мъже, биещи се с шпаги. Измислях всевъзможни неща. Мисля, че се увлякох. Но вече не му се доверявах и през цялото време въртях картите ту така, ту иначе и даже ги оглеждах от обратната страна, за да проверя дали там няма нещо, което е трябвало да забележа.

            И до сега не виждам смисъл в този тест. Всеки може да излъже, измисляйки си неща, които всъщност не вижда. Той откъде може да знае, дали не го водя за носа и не разказвам за неща, които изобщо не възникват във въображението ми? Може би ще разбера, когато д-р Щраус ми разреши да чета психология.

25 април. Измислих как да се разместят машините във фабриката и м-р Донеган казва, че това ще му спести 10 000 долара годишно за работна сила и увеличаване на продукцията. Даде ми 25 долара премия.

            Поканих Джо Керп и Франк Райли да закусим заедно, за да отбележим събитието, но Джо каза, че трябва да купува нещо за жена си, а Франк каза, че ще закусва с братовчедка си. Мисля, че трябва да мине известно време, за да свикнат с промените в мен. Всички като че ли се страхуват. Когато се доближих до Емос Борг и го потупах по рамото, той направо подскочи.

            Хората почти не разговарят с мен и не се шегуват както преди. Затова и на работа ми е някак самотно.

27 април. Престраших се и поканих мис Киниен да хапне с мен утре вечер и  да отпразнуваме премията ми.

            Отначало тя се колебаеше дали е редно, но аз попитах д-р Щраус и той каза, че всичко е нормално. Д-р Щраус и д-р Немюр очевидно не се разбират добре. Постоянно спорят. Снощи, когато влязох в кабинета, за да питам за обяда с мис Киниен, чух как си крещяха. Д-р Немюр твърдеше, че това е неговият експеримент и неговите изследвания, а д-р Щраус крещеше в отговор, че е вложил в работата им не по-малко от д-р Немюр, тъй като той ме е намерил чрез мис Киниен и че той е направил операцията. Някой ден, заяви той, хиляди хирурзи по целия свят ще използват на практика разработения от тях метод.

            Д-р Немюр иска в края на месеца да публикува резултатите от експеримента. Д-р Щраус смята, че за по-голяма сигурност е редно да изчакат още малко. Той заяви, че д-р Немюр се интересува повече от катедрата по психология в Принстън, отколкото от самия експеримент. Д-р Немюр каза, че д-р Щраус не е нищо повече от опортюнист, който в преследване на славата се опитва да лежи на чужди лаври и той (д-р Немюр) няма да го носи на гърба си.

            След като излязох усетих, че ме побиват тръпки. Не знам защо, но като че ли за първи път видях и двамата в истинската им светлина. Помня Бърт казваше, че жената на д-р Немюр е същинска вещица и през цялото време го тормози. Бърт каза, че мечтата на живота й е да има известен съпруг. 
            Наистина ли д-р Щраус се опитва да се издигне на чужд гръб?

            (към следващата част)

(към втора част)

6 април. Победих Елджернон. Даже не знаех че съм го победил докато Бърт лаборанта не ми каза. Втория път загубих щото ама толкоз се валнувах че паднах от стола преди да свърши играта. Обаче го бих още осем пъти. Може пък и да ставам умен щом победих такваз умна мишка като Елджернон. Но не се чуствам поумен.

            Исках още да се състезавам със Елджернон но Бърт каза за един ден стига. Разрешиха ми да го подържа за минутка. Той не толкоз лош. Мекичък е като топчица памук. Примигва и като си отвори очите те са черни покрая с розовичко.

            Казах че може да го нахраня защото ми стана неприятно че го победих а аз искам да съм добър и да дружа със сички. Но Бърт каза небива. Елджернон е много особена мишка със същата опирация като мойта и той първи от сички животни е останал умен толкоз дълго. Той каза че Елджернон е толкоз умен че трява секи ден да решава задача зада получи ядене. Туй е нещо като ключалка на врата коят сменят секи път когат влиза вътре да яде затуй секи ден той трява да научава нещо ново зада си получи яденето. Стана ми жал за него щото ако не може да научи нещо ще остане гладен.

            Не е правилно да караш някого да минава испитания за храна. Ще му хареса ли на доктор Немюр ако трява да минава испитания секи път кат огладнее. Мисля че с Елджерон ще станем приятели.

9 април. Днес след работа в лабораторията беше мис Киниен. Тя уж се радваше да ме види но каточели се страхуваше от нещо. Казах й ей мис Киниен не се притеснявайте още не съм станал умен и тя се разсмя. Тя ми каза вярвам в теб Чарли ти със сички сили се стараеше да четеш и пишеш подобре од другите. Отначало ще се занимаваме по малко и ще направиш нещо за науката.

            Четем една много трудна книшка. Казва се Робинсон Крузо и е за един човек дето попада на неубитаем Остров. Той е умен и измисля найразлични работи зада си има дом и храна и плува добре. Само че ми е мъчно за него щото е съвсем сам и си няма приятели. Но май на острова живее още някой щото има картинка как той със смешния си чадър гледи следи от крак. Надявам се ще си намери приятел и няма да е самотен.

10 април. Мис Киниен ме учи да пиша подобре. Казва ми погледни думата затвори очи и я повтаряй много пъти докат не я запомниш. Много ми е трудна думата  т р я б в а  която се изговаря  т р я в а  и думата  ч у в с т в а м  която се изговаря  ч у с т в а м.

14 април. Прочетох Робинзон Крузо. Ще ми се да разбера какво е станало с него след това но мис Киниен каза че това е всичко. Защо.

15 април. Мис Киниен каза че се уча бързо. Тя прочете някои от отчетите ми и ме погледна някак страно. Каза че съм добър човек и ще им го докажа на всички. Попитах я защо. Тя каза че няма значение но небива да се огорчавам ако разбера че не всички са толкова добри колкото си мисля аз. Тя каза човек като теб на когото Бог е дал толкова малко си направил повече от много умни които не исползват ума си. Казах й че всичките ми приятели са умни но са добри. Те ме обичат и никога нищо лошо не са направили. В този момент нещо й влезна в окото и тя изтича в туалетната.

16 април. Днес, научих  з а п и т а й к а т а, ето каква е (,) точка с опашчица, Мис Киниен, казва че е важна, защото, запитайката, прави, написаното, по добро,

17 април. Сложил съм запетаите неправилно. Те са препинателни знаци. Мис Киниен ме кара да гледам дългите думи в речника за да се науча да ги пиша. Попитах я защо щом могат да се четат. Тя каза това е включено в обучението ти затова вече ще гледам всички думи за които не съм сигурен как се пишат. Заради това писането се забавя но мисля че запомням. Трябва да погледна думата само веднъж и вече знам как да я пиша. Затова написах правилно препинателен знак.  (Така е написано в речника.) Мис Киниен казва че точката също е препинателен знак и че има още много други знаци които трябва да науча.

            Всички знаци трябва, да се употребяват “заедно тя, ми показа как, да го правя; и сега мога! да слагам препинателните, знаци заедно. когато! пиша? Има много! правила? които трябва? да науча; но те са ми в гла’вата.

            Харесвам Уважаемата мис Киниен (така се пише в делови писма, ако някога стана делови човек) защото тя’ винаги всичко ми обяснява” когато – питам. Тя е ге’ний! Искам! да съм, умен” като нея;

(препинателните знаци са смешни)

18 април. Колко съм глупав! Изобщо не съм разбрал за какво е говорила. Снощи прочетох учебника и загрях, че мис Киниен се е опитвала да ми обясни същото, но тогава не съм го разбрал. Станах посред нощ и в главата ми всичко се проясни.

            Мис Киниен каза, че ми е помогнал телевизора, който работи докато спя.

20 април. Зле ми е. Не като да ми трябва доктор, а сякаш в гърдите ми е празно, като че ли са ми извадили вътрешностите и освен това имам киселини.

            Не мислех да пиша за това, но мисля, че все пак трябва да го направя, защото е важно. Днес за първи път не отидох на работа и останах у дома.

            Снощи Джо Керп и Франк Райли ме поканиха на вечеринка. Имаше момичета и няколко човека от фабриката. Спомних си колко зле ми беше предния път, когато пих твърде много, затова казах на Джо, че не искам да пия. Вместо алкохол той ми даде чиста кока-кола. Имаше странен вкус, но помислих, че просто имам неприятен вкус в устата.

            Отначало беше много весело. Джо каза, че трябва да танцувам с Елин и тя ще ме научи на разни “па”. Няколко пъти паднах и въобще не разбрах защо, след като освен нас с Елин, никой друг не танцуваше. И все се спъвах, защото през цялото време някой ми подлагаше крак.

            Ставайки, видях на лицето на Джо такова изражение, че почувствах нещо странно в стомаха.

- С него направо можеш да си умреш – каза едно от момичетата.

Всички се разхилиха.

- Не съм се смял так от онази вечер в Макси, когато го пратихме за вестник и се ометохме – каза Франк.

- Не, просто го погледнете. Колко е почервенял.

- Той се изчервява. Чарли се изчервява!

- Хей, Елин, какво направи на Чарли? Никога не съм го виждал такъв.

Не знаех какво да правя, къде да се скрия. Всички ме гледаха и се смееха и се почувствах сякаш стоя там чисто гол. Искаше ми се да се скрия някъде. Избягах на улицата и повърнах. После тръгнах към къщи. Странно как никога не съм забелязвал, че на Джо, Франк и другите им харесва да ме мъкнат със себе си, за да ми се подиграват. Сега разбирам какво имат предвид под “да се правиш на Чарли Гордън”!

Срамувам се.

(към следващата част)

(към първа част)

6 отчет за тва което се случва – 15 март

            Опирацията не болеше. Направиха ми я докато съм спял. Днеска снеха от главата и очитеми бинта и мога да пиша отчети за тва което се случва. Доктор Немюр като видя другите ми отчети каза че пиша думата о т ч е т неправилно и ми показа как трява да я пиша думата к о е т о също. Трява да опитам да го запомня.

            Трудно мие да запомням как е правилно да се пише. Доктор Щраус казва че трява да пиша сичко което ми се случва но повече трябва да расказвам какво мисля и чуствам. Когато му казах ас не умея да мисля той каза опитай. Прес цялото време докато имах бинт на очите се опитвах да мисля. Ништо не стана. Незнам за кво да мисля. Може би ако го питам той ще ми каже как да го правя нали сега трява да стана умен. За какво мислят умните. Сигурно измислят нешто. Искам вече да мога да измислям.

7 отчет за тва което се случва – 19 март

            Все съштото. Минах много испити и състезания с Елджернон. Мразя я тая мишка. Винаги ме бие. Доктор Щраус каза че трява да ги играя тез игри. И още каза че скоро пак ще трява да преминавам през съшите испити. Ония шантави мастилени петна. И ония шантави картинки. Обичам да рисувам мъж и жена но няма да тръгна да лъжа за хората.

            Толкоз много се опитвам да мисля че ме заболя главата. Мислех че доктор Щраус ми е приятел но той неми помага. Неми казва за кво да мисля или кога ще стана умен.

8 отчет за тва което се случва – 23 март

            Връщам се на работа във фабриката. Казаха че е подобре пак да почна работа но не бива да казвам на никой закакво са ми правили опирация и трява всяка вечер след работа да ходя във болницата за час. Смятат да ми плащат пари всеки месец зада се уча да стана умен.

            Радвам се чесе връщам във фабриката защото ми липсва работата и приятелите и наште развлечения.

            Доктор Щраус каза че трява да продължавам да записвам разни неща но няма нужда всеки ден а само когат мисля за нещо или ми се случи нещо особено. каза ми не падай духом щото за туй е нужно време и става бавно. Той каза че минало много време докат Елджерон станал 3 пъти поумен от преди. Значи Елджернон винаги ме побеждава щото са му направили същата опирация като на мене. Стана ми полеко. Може би ще успея да го направя тоя лаберинт побързо от обикновена мишка. Може някой път да победя и Елджернон. Ето туй ще е страхотно. Засега изглежда че Елджернон ще остане умен завинаги.

25 март (няма нужда вече да пиша одгоре “отчет за тва което се случва” само когато го давам веднъж в седмицата на доктор Немюр да го прчете. Трява само да пиша датата. Това пести време.)

            Днес във фабриката беше много весело. Джо Керп каза я дай да видим къде е тая опирация на Чарли дето са му я правили да му добавят мозък. Щях да му раскажа обаче се сетих че доктор Щраус каза небива. После Франк Райли каза какво си правил Чарли хайде напъни се и снасяй.

            Понякога някой ще каже ей вижте Джо или Франк или Джорж как се прави на Чарли Гордън. Не зная защо говорят тъй обаче винаги се смеят. Таз сутрин Емос Борг казваше името ми като крещеше на разсилния Ърни. Ърни бил изгубил някъв пакет. Той каза дяволите даго вземат Ърни превръщаш се в Чарли Гордън. Не зная защо каза тъй. Ас никога не съм губил никви пакети.

28 март. Днеска вечерта при мене дойде доктор Щраус зада разбере защо не съм отишъл както тряваше. Казах му че вече не ми харесва да играя с Елджернон. Той каза че засега туй не е нужно но трява да ходя. Донесе ми подарък самоче не е точно подарък а назаем. Помислих че малък тиливизор но не било. Той каза че трява да го включвам като си лягам да спя. Казах му шегувате ли се защо трява да го включвам като спя. Къде се е чуло и видяло. Но той каза че ако искам да стана умен трява да го слушам. Казах му не мисля че ставам умен а той сложи ръка на рамото ми и рече Чарли ти още не го знаеш но вече ставаш поумен. Засега няма да го забелязваш. Мисля че той просто беше добър с мене зада ме успокои щото изобщо не изглеждам поумен.

            А, за малко да забравя. Попитах кога мога да се върна в училище при мис Киниен. Той каза че повече няма да ходя там. Каза че скоро мис Киниен ще идва във болницата да ме учи оделно. Много й бях сърдит че не дойде да ме види във болницата когат ми направиха опирацията но я обичам и можеби пак ще станем приятели.

29 март. Цяла нощ не можах да мигна заради тоя шантав тиливизор. Как да заспя като цяла нощ ми викат в ушите някви чалнати думи. И тия глупави картинки. Ужас. Аз не ги разбирам какво там приказват като съм буден камоли като спя.

            Доктор Щраус казва сичко е наред. Казва че мозъка ми се учи докато спя и туй ще ми помогне когат със мис Киниен започнем уроците в болницата (само че сега знам че туй не е болница а лаборатория). Мисля си че туй са измишльотини. Ако може да се поумнява насън защо хората ходят на училище. Не мисля че от туй ще излезе нещо. Винаги гледам късната и найкъсната програма на тиливизията ама туй изобщо не ме е направило умен. Може пък да трява да спиш като я гледаш.

9 отчет за тва което се случва – 3 април

            Доктор Щраус ми показа как да намаля звука на тиливизора и сега мога да спя. Нищо не чувам. Аз и досега не помня какво приказват там. Понявга сутрин го включвам пак за да видя дали съм научил нещо през ноща и мисля че е нищо. Мис Киниен казва че може да е на друг език или нещо друго. Обаче почти винаги прилича на амирикански. Тиливизора приказва толкоз бързо побързо даже и от мис Голд дето ми беше учителка в шести клас а си спомням че тя приказваше толкоз бързо че не можех нищо да разбера.

            Казах на доктор Щраус не е лошо да станеш умен насън. Но аз искам да съм умен като съм буден. Той каза че то е едно и също.

            Боли ме главата от вечеринката. Приятелите ми от фабриката Джо Керп и Франк Райли ме викнаха да ида с тях в салон Макси да пийнем. Не обичам да пия но те казаха че ще е много весело. Хубаво си изкарах.

            Джо Керп каза че трява да покажа на момичетата как мия пода във фабриката и ми донесе парцал. Показах им и всички се смяха като казах че мистър Донеган казва че съм най добрия чистач от сички които е имал през цялото време щот си обичам работата и се справям добре и никога не закъснявам и не съм отсъствал нито един ден само когато ми правиха опирацията.

            Казах им че мис Киниен винаги казва Чарли гордей се с работата си щото добре се справяш с нея.

            Сички се смяха и ни беше весело и ми дадоха да пия много а Джо каза ама че образ е тоя Чарли като се натаралянка. Не зная какво значи туй но те всички ме обичат и ни е весело. Направо не мога да чакам кога ще стана толкоз умен като най добрите ми приятели Джо Керп и Франк Райли.

            Не помня как свърши вечеринката но май отидох за цигари и весник за Джо и Франк и като се върнах тях ги нямаше. Никой нямаше. Търсих ги на всякъде до късно. Понататък не помня добре но май ми се доспа или се разболях. Някакъв добър полицай ме завел в къщи. Тъй рече хазайката мисиз Флин.

            Но ме боли главата и имам цицина и синки. Мисля че може да съм паднал но Джо каза че туй е работа на полицая те понякога биели пияните. Аз не мисля тъй. Мис Киниен казва че полицаите трява да помагат на хората. Все пак много ме боли главата цялото тяло и ми се гади. Повече никога няма да пия.

            (към следващата част)

1 очет за тва куето се случва – 5 март 1956

Доктор Штраус казва че отднес трябва да записвам сичко куето мисля и куето мисе случва. Незнам за кво е нужно но той казва че туй е много важно зада видят дали ще ме исползват илине. Надявам се че ще ме исползват. Мис Киниен казва че може даме направят умен. Ас искам да съм умен. Казвам се Чарли Гордън. На 37 години съм и преди две седмици имах ружден ден.

2 очет за тва куето се случва – 6 март

Днес имах нешто като испит. Май несе справих и ми се струва че сега няма да ме исползват. А стана така във стаята стуеше един добър млад човек и държеше някакви бели кртончета и всички бяха исцапани с мастило. Той каза Чарли какво виждаш на туй картонче.

Ас казах виждам петно од мастило. Той каза правилно. Помислих че туй е сичко и станах да си ходя но той ме спря. Каза седни Чарли още не сме свършили. Не помня много добре как беше после ама той каточели поиска да му кажа каво виждам във петното. Ас ништо не видях но той каза че там има картинки че другите хора виждат някви картинки. А ас ништо не можах да видя. Ама наистина се старах да ги видя. Държах картончтата близо до очите си после далеко. Казах ако имах очила штях да виждам подобре слагам си очилата като гледам тиливизор но са в шкафа във куридора. Донесох ги. После казах дайте пак да погледам туй картонче и вече непремено ще намеря картинката.

Много се старах обаче пак не можах да намеря картинката. Виждах само масилено петно. Казах може дами трябват нови очила. Той написа нешто на листа и ас се исплаших че несъм издържал испита. Казах му туй е много красиво петно с малки точици наоколо. Той много се натъжи значи съм збъркал.

3 очет за тва куето се случва – 7 март

Доктор Штраус и доктор Немюр казват че мастилените петна това ништо не значи. Казах им ас несъм разливал мастилото на картончетата и ништо не можах да видя във петната. Те казха че можеби все пак ште ме исползват. Казах мис Киниен никога не ми е правила таквиз испити само провряваше четенето и писането. Те казаха мис Киниен казала че съм найдобрия й ученик във вечерното учлиште за възрасни понеже се старая повече от другите и много искам да уча. Те ме попитаха как стана така Чарли че сам си отишъл във вечерното училиште. Как го намери. Казах им че питах хората и някой ми каза къде да отида зада се науча да чета и пиша добре. Те попитаха а защо ти се искаше. Казах цял живот съм искал да бъда умен а не глупак. Обаче да си умен е много трудно. Те попитаха а знаеш ли че може да е времено. Казах да. Мис Киниен ми каза. Няма значение дали ще боли.

Днес покъсно имах още някакъв шантав испит. Стори ми се по-лесен, щото можех да видя картиките. Обаче тоя път милата дама дет се занимаваше със мене не искаше да й расказвам за картинките. Обърках се. Казах, че вчерашния мъж искаше да кажа какво виждам във петната тя каза че това ништо незначи. Каза ми измисли раскази за хората на картинките. Казах й как може да се разказва за хора дето никога не си виждал. Защо трябва да измислям лъжи. Ас вече не лъжа щото винаги ме хваштат.

После едни хора с бели престилки ме поведоха в друга част на болницата и ми дадоха игра. Нешто като състезание със бяла мишка. Наричаха мишката Елджернон. Елджернон стоеше в кутия със страшно много завои от всякакви стени вътре и ми дадоха молив и лист със чертички и квадратчета. От едната страна пишеше СТАРТ а от другата пишеше ФИНАЛ. Казаха че туй е л а б е р и н т и ние с Елджернон трябва да направим един и съшт лаберинт. Не разбрах как може да е един и съш като ас имам лист а Елджерон кутия ама ништо не казах. А и нямаше време щото състезанието започна.

Единия мъж държеше часовник които се опитваше да скрие от мене затуй се стараех да не гледам натам и започнах да се валнувам.

От тоя испит ми стана още позле от колкото от другите щото го повтаряха десет пъти с различни лаберинти и Елджернон винаги побеждаваше. Незнаех че мишките са толкоз умни. Може да е щото Елджернон е бял. Може пък белите мишки да са поумни от другите.

4 очет за тва куето се случва – 8 март

Ще ме исползват. Толкоз се валнувам че почти немога да пиша. Първо доктор Штраус и доктор Немюр поспориха. Доктор Немюр беше в кабинета когат доктор Штраус ме заведе там. Доктор Немюр се чудеше да ме исползват ли илине но доктор Штраус му каза че мис Киниен ме е препръчала като най добрия от сички дето ги учи. Харесвам мис Киниен щото тя е много умна учителка. И ми каза Чарли ще имаш още един шанс. Ако доброволно се съгласиш на тоз експеримент може да станеш умен. Несе знае дали ще е завинаги или не но има шанс. Затуй ас казах добре макар че много ме е страх щото каза че ще ми правят опирация. Тя ми каза несе страхувай Чарли ти постигна таквиз големи успехи с толкоз малки способности че мисля че си го заслужил повече од сички.

Затуй се исплаших когат доктор Немюр и доктор Штраус спориха за туй. Доктор Штраус каза че имам нешто много хубаво.

Той каза доктор Немюр Чарли не е такъв къвто сте си представяли първия от ваште нови интелек… (не разбрах думата) сюпермени. Но повечето хора със толкоз ниско ниво на интеле… са вражд… и необшти… те обикновено са тъпо апатич… и с тях е трудно да се занимаваш. Той е добър по харакер заинтресован е и сготовност се отзовава.

Доктор Немюр каза не забравяйте че той ще бъде първото чувешко съшество чиито интелек ще се утрои чрез хиргическа намеса.

Доктор Штраус каза правилно. Погледнете колко добре се е научил да чете и пише за своето ниско умствено ниво това е толкоз голямо достиж… колкото ние с вас без всякаква помош да изучим теорията за …носта на Анштайн.

Не разбрах сички думи те говореха много бързо но каточели доктор Штраус беше за мене а другия не.

Страх ме е. Многото хора дето таботят тука и сестрите и тия дето ме испитваха ми донесоха бомбони и ми пожелаха успех. Надявам се да ми провърви.

Попитах доктор Штраус ще мога ли след опирацията да победя Елджернон и той каза можеби. Ако операцията стане ще й докажа на тая мишка че мога да съм и ас толкоз умен. А даже може и поумен. Ще мога да чета подобре и да пиша правилно думите ще зная много различни работи и ще съм като останалите хора. Искам да съм умен като другите. Ако остана умен завинаги ще направят умни всички по света.

(към следващата част)