Et voici de nouveau un interlude wallpapers cette fois-ci avec le jeu vidéo Devil May Cry 4 sorti en début d’année.

Ce ne sont pas mes walls. Ce sont en fait les illustrations qui se débloquent après avoir fini les différents modes de difficultés du jeu. Alors ils sont un peu plus large que la norme, mais pour servir de wallpaper pour un bureau étendu de deux moniteurs au format “large” 16/10ème, ça le fait ! (surtout un… )

Format des walls : 3546px X 1050px

Es könnte jetzt gleich ein Bisschen weh tun.

Nachdem ich zuletzt eine Reihe von Spielen gespielt habe, die aus mir unverständlichen Gründen Antialiasing für bessere Beleuchtung geopfert haben, wie zum Beispiel Mass Effect oder Spore, war Devil May Cry 4 ein echter Balsam für meine Augen.

Hübsch gerade Kanten anstatt einer Welt aus Treppen – aahh

Guten Flug

Hervorgegangen aus einer Tradition von Playstation exklusiven Spielen schwächelte die Serie noch stark bei ihrem ersten Auftritt auf dem PC. Devil May Cry ist auf der Tastatur grundsätzlich unnötig schwer zu spielen. Ein Gamepad sei daher definitiv empfohlen. In DMC 3 gab es bei der Umsetzung noch einige Probleme. So war bei manchen Gamepads noch ohne Möglichkeit auf Änderung der rechte Analogstick zum Laufen anstatt zur Kamerasteuerung konfiguriert, was schon einfache Kämpfe zu einem unüberwindbaren Hindernis werden ließ. Letztendlich musste ich die Navigation auf der Tastatur mit WASD erledigen, während ich mit der anderen Hand die Angriffstasten auf dem Gamepad bediente. Abhilfe schaffte damals ein Patch, der allerdings erst lange nach Release erschien.
Seit damals hat man offensichtlich dazu gelernt, denn die Konfiguration des Gamepads funktioniert hier sowohl im Konfigurator, als auch ingame völlig problemlos.

Die gegenüber den Vorgängermodellen stark verbesserte Hardware der aktuellen Spielekonsolen erlaubt auch PC-würdige Ports von Konsolenspielen. Devil May Cry 4 gehört mit seiner knackigen Grafik mit Sicherheit dazu.

Nero mit Devil Bringer

DMC4 zeichnet sich gegenüber seinen Vorgängern vor allem dadurch aus, dass man zunächst nicht mehr den alteingesessenen Charakter Dante spielt, sondern den jungen Ritter Nero, der mit einem dämonischen rechten Arm, dem sogenannten “Devil Bringer” auftrumpft. Dieser erlaubt etwas Abwechslung im Vergleich mit den vorangegangenen Spielen, da so neue eindrucksvolle Wurfattacken möglich werden.

Dass Dante jedoch keineswegs aus den Devil May Cry Spielen verschwindet, zeigt schon die Eröffnungssequenz, in der Dante mal eben ein Attentat auf das religiöse Oberhaupt der Story verübt, woraufhin eine von mehreren Auseinandersetzungen zwischen Nero und Dante folgt.
Nachdem es Dante zu entkommen, erhält Nero von Credo, Hauptmann der Heiligen Ritter, der Leibwache seiner nun durchlöcherten Heiligkeit, und Bruder von Neros Geliebter Kyrie, den Auftrag Dante zu verfolgen und zu töten. Im Verlauf der Geschichte und nach einigen Gesprächen mit Dante muss Nero jedoch feststellen, dass “Seine Heiligkeit” gar nicht so heilig ist, wie er die Bewohner der Stadt immer glauben ließ…

Wirklich beeindruckt war ich von den Bosskämpfen. Die Bosse sind zwar wie immer riesig aber was diesen Teil über die anderen erhebt, sind die grandiosen Finishes. Jeder Bossgegner fällt nach mehreren starken Attacken in einen Taumelzustand, in dem man ihm mit dem Devil Bringer ordentlich eins verpassen kann. Die darauf folgende Attacke ist ein wahrer Augenschmaus und ist mit statischen Bildern kaum einzufangen. Trotzdem hier mal eine kleine Auswahl:

Finish him!	Fatality!	Mundspülung
Bäm!	Kopfschmerzen?	Darmspülung

Außerdem steht einem insbesondere als Dante – denn so viel sei verraten: ab der Hälfte des Spiels darf man wieder Dante spielen – ein Waffenarsenal von tödlicher Effizienz und unermesslichem Coolnesgrad zur Verfügung.

Einzig das für einen Devil May Cry Titel überraschend schmalzige Ende hat mich leicht enttäuscht. Das geheime Ende, welches freigeschaltet wird, indem man während des Abspanns 2 Minuten lang die Gegnermassen in Schach hält, ist dafür umso cooler und entspricht voll und ganz dem Stil der Serie.

Zusammenfassung:

• Knackige Grafik
• Gewohnt eindrucksvolle und humorvolle Cutscenes
• Spektakuläre Bosskämpfe
• Abwechslung durch neuen Hauptcharakter mit frischen Attacken
• Devil Bringer!

Gesamtwertung:

От доста време, не съм имал мускулна треска от компютърна игра Но този път Capcom са се постарали

За какво говоря ли? Хайде ще почнем с трейлър:

Мда, четвъртата игра от поредицата Devil May Cry (DMC). Преди да продължа нататък, се чувствам длъжен да уточня, че до сега не съм имал досег с DMC игрите. Е пробвах се с DMC3 – но по-онова време нямах джойстик, а играта с клавиатура ми се стори доста тежка и така и не напреднах особено. Другото важно уточнение, е че въобще не съм фен на “Hack and slash” жанъра (а за първата игра от поредицата се твърди, че го е предефинирала).
Та подходих със сериозна доза негативизъм и недоверие

Няма да ви губя време с твърде дълги описания на персонажите, но ще спомена че през 2/3 от играта играете с младият “Nero” \нов е в поредицата, също като мен\ а през останалата част, ще се подвизавате като оригиналния герой на поредицата – “Dante”. Най-общо казано “Nero” има три вида атаки – меч (Red Queen), Револвер (Blue Rose), и новия за DMC игрите – Devil Bringer (демоничната ръка на Неро).

Меча е ясен – ходиш и кълцаш, с револвера стреляш, а с Devil Bringer-а можеш да придърпваш врагове към себе си (или ти да се придърпваш към тях) и още купища неща и комбота. По късно в играта се отключва и още един меч, който се активира по-специален начин, но това е друга песен.

За мен най-уникален беше факта, колко лесно (и ултра забавно) е да комбинираш различните атаки и да правиш ултра невероятни комбота
Например: Врагът се затърчава към тебе, ти го изчакваш да се приближи, и секунда преди да те удари му правиш “ъперкът” с меча. Гадината излита във въздуха и докато той е там, започваш да го обстрелваш с револвера. Като ти омръзне да го стреляш, се “придърпваш” към него (във въздуха) с помощта на Devil Bringer-а и отново започваш да го налагаш с меча. Когато ти омръзне, отново с Bringer-а, сграбчваш жертвата (както сте си във въздуха) и го забиваш в земята! От там можеш отново да го придърпаш при теб, да го застреляш, или пък да се сгромолясаш върху него с насочен направо меч И това е съвсем малък пример, за огромните възможности който играта предоставя.

Просто бях изумен от факта, че с малко трейнинг и подходящата екипировка, можеш да се биеш прехвърляйки се от враг на враг, без въобще да докосваш земята.

Когато се докопах до Dante се втрещих още повече защото той има 3 вида огнестрелни оръжия, 3 вида мечове (+1) и 4 бойни стила (+1) като всеки един боен стил променя действието на копчето с което активирате Devil Bringer-а на Неро.
При него огнестрелните оръжия са значително по-мощни от Blue Rose-а, а едно от тях – “кутията на Пандора” е може би най-нечовешкото оръжие на което съм попадал във видео игра \с изключение на Land Shark Gun-а и Topsy-Turvy device-а от Armed and Dangerous\

Въпросното оръжие е толкова смахнато, че се чувствах все едно съм намерил някакъв ултра мощен сикрет в играта
Ето няколко от формите който въпросното може да приема:

Какво, защо и как ще ви оставя да откриете сами

Та продължавам с бойната система (ако не съм казал, за нея говоря). Въпросната е така направена, че можете да минете играта като просто се набирате на едно две копчета, но ако решите и се заиграете ще откриете, че е ужасно дълбока и комплексна и предлага толкова много варианти и комбота, че свят да му се завие на човек.
От делно всяко едно от споменатите оръжия може да бъде ъпдейтнато и към него да се прибавят още и различни… неща. Аве файтинг системата е просто перфектна, и може да бъде пригодена за всякакъв тип играчи

—

Вразите в играта не са много (като видове, като бройка могат да бъдат ужасно много), но пък за сметка на това са доста интересни и различни като подход който е добре да приложите срещу тях. Босовете поне според мен, са доста оригинални и е истински фън да се биете с тях… Поне първите 2 пъти
Тук идва една от първите ми сериозни забележки към играта… Повтаряемостта. Значи бих се с босовете веднъж. Бих се втори път (което леко дразни, но поне има известна логика), но когато играта за трети път ме постави срещу същите босове ми стана лееееееко досадно. Не се шегувам, срещу почти всички ще се наложи да се бието по тамън 3 пъти.

Ако това беше някой друг а не Capcom, сигурно щях да ги обвиня в липса на идей и въображение, но предполагам, че тук случая е доста по-комплексен – времеви и финансови ограничения и мързел

—

Локациите из който ще се мотате са доста интересни, и като цяло изглеждат повече от добре, си изключение може би на горите

където определено имаше нещо гнило в сенките (не проблема не ми е от видео картата). И понеже играта ползва MT Framework енджина (изграден на основата на Unreal Engine 3), искрено се надявам да си оправят “мазалото” за да не останем много неприятно изненадани от задаващият се Resident Evil 5. Но да не се отплесвам – като цяло, играта изглежда доста прилично и върви леко и неусетно, а локациите са интересни. Проблема обаче е, че в един момент въпреки многото пътища из нивото, ще откриете, че те в същност са УЖАСНО праволинейни. Верният път, по всяко едно време е само един! И ако това не ви се струва страшно, почакайте да разберете, че ще ви се наложи да минете по един и същ път ужасно много пъти. За капак ви гарантирам и, че поне веднъж ще се затриете много сериозно из някое от нивата, и ще минете през една и съща местност толкова много пъти, че чак ще ви се додрайфа. И така, до след две мисии когато с прискърбие ще откриете, че пак трябва да минете по същият път. Та така нареченият backtracking наред с повтаряемите босове, правят играта страшно… да повтаряема! Което е напълно достатъчно да откаже човек като мен от каквото и да е преиграване на играта. А преиграването тук играе важна роля, защото нямате никакъв шанс да си развиете уменията на мах от едно изиграване

—

Другият голям минус на играта е ужасната камера. Седяли си Capcom, и си мислели. Ние сме интелигентни! Нека да дадем право на камерата в нашата игра да си прави каквото си иска, когато си иска. Е НЯМА ТАКЪВ УЖАС ПРОСТО! В играта например, има няколко джъмп енд рън местности. Та както се досещате, джъмп енд рън елементите са от типа – “скачай ся, по тез въртящи се витла” и принципно не са нещо сложно… докато не се появи камерата. Честно ви казвам, тази камерчица успя да превърне абсолютно всички подобни местности в пълно изпитание за нервната ми система. А това с витлата, дето го споменавам по-горе не искам да си го спомням никога вече (камоли да го преигравам).
Толкова ли беше трудно, да направят нормална камера? Очевидно да!

Също така има и няколко доста леки пъзели който в поголямата си част са по-скоро изнервящи от колкото интересни. Това със зарчетата например, беше ултра отегчително!

—

Като верен PC геймър, ми се ще да понахраня Capcom и по-адрес на контролите.
Сега, то е ясно че тази игра с клавиатура не е много безопасно да я играете (и за клавиатурата и за нервната ви система). Също така е ясно, че въпросните принципно не им дреме много за PC периферията, а неща като поддръжка на мишка са им повече от чужди (заради RE4 си купих джойстик). Та включвам джойстика и отивам да го конфигурирам. Още преди да пусна играта, имам такава опция тъй, че смело се насочвам натам. За съжаление конфигурацията се изчерпва с това да изберете различни лейаути на копчетата, който обаче са нагласени единствено и само за Xbox контролер, и нямате вариант да ги променяте. В играта също има място от където можете да настройвате бутоните, и от там пак ви се хили джойстика на кашона. Още по-якото е, че в един момент откривате, че всякакви комбинации там са нерелевантни, по простата причина, че изборът ви преди да пуснете играта тотално овъррайтва всичко останало. В крайна сметка след около 30 минути мъки, използвах софтуерът на XFX (който си идва с джойстика ми) и си мапнах копчетата към тези от клавиатурата. Така успях да ги наглася да са ми що годе удобни. Аве не знам дали някой разбра нещо, ама най-общо казано Capcom просто са фърлили някакви опции там, колкото да я има.

—

Историята не е най-уникалното нещо евър, но е достатъчно интересна. А и честно, дори да беше най-тъпото нещо на света, пак щях да я следя с интерес по 2 основни причини:
- невероятни кът сцени! Казвам ви, Холивуд има какво да научат от филмчетата в играта. Няма толкова много кулнес, няма толкова изключителна хореография. Трудно ми е да ви го опиша с думи, това просто трябва да се види. Точно за това, ще ви покажа синематик пролога на играта:

и това е само една съвсем мъничка частичка от синаметиците. За да сме по-точни, това е едно от най-спокойните и не динамични филмчета в играта
- изключително озвучаване на персонажите. Някъде четох, че репликите им били тъпи, но аз се забавлявах страшно много с всяка една реплика която героите изтърсваха, а Данте просто ме събаряше от стола с тоталният си непукизъм и начин на изразяване.

Разбира се, и тук си намерих за какво да мрънкам: Jason “Shyboy” Arnold of Hyonogaja – The Time Has Come. Мда, това е песента която ще чувате ВСЕКИ ПЪТ, когато влезете в битка. Не че парчето е лошо, или не надъхващо (точно обратното) но когато го чух за 100тен път, си зададох въпроса – е не можеше ли да свири и пее и нещо друго де!?

—

Дължина на играта, и финални мисли. Ако може да се вярва на сейфовете ми, минаването на DMC4 от началото до края (на най-лесната трудност) ми е отнело 10 часа и 15 минути, което ме кара да задам въпроса – ако не трябваше да се бия с всички босове по 3 пъти, и не ми се налагаше да се връщам през една и съща местност “n” на брой пъти, колко дълга щеше да е играта всъщност?! Моят отговор е 4, пряко сили 5 часа… което не е добре

Въпреки всички минуси обаче, няма да отричам, че ужасно много се забавлявах с това заглавие. Бойната система определено го вади от калта, а перфектните кът сцени така ми замазаха очите, че съм склонен да забравя всичко лошо
Всичко това, и най-вече заради факта, че след като приключих с играта се чувствах удовлетворен и доволен, играта получава едно 8,5 от 10 от мене с пожелания Devil May Cry 5 да удари поне 9,5

PS: Твърдо съм убеден, че съм пропуснал нещо много важно но твърде много ми се спи, така че ви оставям в компанията на тез двамцата и си лягам да спя

Capcom a anuntat ca versiunea pentru PC a jocului Devil May Cry 4 a fost lansata. In Romania jocul va fi disponibil la raft la finalul saptamanii viitoare conform distribuitorului oficial al jocului, Best Distribution.

Versiunile pentru console ale jocului Devil May Cry 4 s-au vandut deja in intreaga lume in peste 2 milioane de exemplare, versiunea pentru PC a acestui joc va dispune de noi moduri, optiuni grafice imbunatatite dar si continut aditional.

Devil May Cry 4 introduce jucatorul intr-o atmosfera gotica, supranaturala, unde un nou protagonsit intra in lupta cu un erou binecunoscut. Jucatorii vor intra in pielea lui Nero, noul erou principal, pe care il vor putea controla. Acesta se va dezlantui in atacuri incredibile si va avea la dispozitie combo-uri devastatoare si o noua mecanica unica de joc: puternicul brat Devil Bringer.
Sursa: Yahoo

Los juegos de video fueron hace tiempo parte fundamental de mi vida, ahora me gustan pero no puedo dedicarles tanto tiempo, es por eso que me e vuelto mas selectivo a la hora de comprar alguno, en este mes me tope con un juego que no solo vale la pena jugarlo, tienes que comprarlo, Devil May Cry 4.

Este titulo es una chingoneria, es un verdadero juego para machos pingones quegustan de las mujeres, para empezar aquí controlas a un cabron con mas huevos que el pendejo que se le ocurrió orinar la flama eterna del mundial en Francia, un cabron de nombre Nero que a primer instancia sabes que va a patear traseros porque es un valemadres hijo de puta al que le vale 5 centavos la vida.

El juego es en 3d y cuenta con efectos impresionantes, yo compre la versión para PS3 pero también se encuentra para 360 y se ven muy parecido, así es que la decisión es cuestión de gustos, no empiecen con mamadas de que, no el PS3 la chingoneria del mundo y su puta madre, porque bien saben que en su pinche caja de cartón a la que llaman tele, de cualquier modo se va a ver de la verga, eso déjenselo a gueyes exquisitos que gastan lo que no tienen en teles Full-HD.

Si eres fan de la seria vas a decir puta madre, este pendejo que hace aquí, el chingon es Dante, un guey arrogante, mamon, engreido y que de paso es hijo de un demonio pingon cojeviejas, no se preocupen, si lo van a controlar, pero en cuanto llegue ese momento van a comenzar a mentar madres porque van a querer seguir jugando con Nero, yo se lo que les digo.

La historia de este juego esta muy chingona, al principio se ve como Nero va llegando a la iglesia en donde le rinden culto al demonio Sparda, llegando Nero busca a su amada, se ve que apenas esta haciendo labor para que sea su novia, pero la condenada se deja querer, le entrega un regalo y sigue la misa, de pronto Dante llega y se planta en la mesa del sumo sacerdote, le apunta con Ebony e Ivory corta la camara, Bang! Y de pronto la cara de Dante esta atascada de Sangre.

Aquí comienzan las preguntas, como porque chingados Dante mato al sacerdote que profesa culto a su padre (bueno, Dante es un hijo de puta que no necesita dar explicaciones, es el arquetipo de héroe de acción XD), ¿se volvió mas malote?, ¿es un clon?, o el culto ¿es una pinche fachada para algo mas grande?, por lo pronto, Tu, Nero perteneces ese culto y tienes que ponerle en su madre a Dante.

Como ven este juego es una pinche chingoneria, si son machos que se respetan y presumen su gusto por las mujeres, dejen de estar haciéndose gueyes con mamadas de juegos piteros y vayan deun vez por este titulo, neto, no se van a arrepentir.

Okay I just got Devil May Cry 4 for the X-Box 360 last Monday and thought I’d share my thoughts on it so far. Okay first the graphics of course are amazing to say the least.   I was really blow away just watching the opening movie to the game. The controls seem tight and easy to use and the soundtrack seem very good to.  I’m playing the game on easy mode do to the fact that I haven’t played a single game in this series since one like five years ago and I remember the first wasn’t that easy. I’m on mission 13 now and threw the first few Nero levels and are starting with Dante’s levels. I was really getting go with Nero by time Mission 11 was done and really learned how to put the Devil Bringer to good work. I really didn’t realize how useful it had been till I lose it when Dante took over. As for Dante I trying to get good idea of how to use his four fighting types best and figuring out this controls. So far overall the game has been fun and interesting and I fully intend to keep playing it. I will likely write more on the game as I continue it.