Blogs about: Iiacey
Featured Blog
Последният пророк
Последният пророк се взираше от хълма с най-хубавия изглед към Апокалипсиса. Бе паднала завесата след праведните хорове и бяха отзвучали всички грешни писъци. Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита. Пустееше светът. Блестеше светъл прах по ъглите. Далече в ниското димеше дяволът и цялата му свита. Пророкът душеше пространството – нелеп изобличител, но в ноздрите му биеше горчива, вездесъща пепел. Не бе останало какво да се осъжда и предрича - защото краят бе дошъл на всеки грях. Дори… more →
orth-o-matic
Последният пророк
— 1 comment
orth-o-matic wrote 2 years ago: Последният пророк се взираше от хълма с най-хубавия изглед към Апокалипсиса. Бе паднала завесата след праведните хорове и бяха отзвучали всички грешни писъци. Спокойни ангели прибираха последните тръби в калъфите и сваляха звездите, слънцето, декорите и реквизита. Пустееше св … more →
Предчувствие
orth-o-matic wrote 2 years ago: След сто години тази улица ще бъде същата – саксии, тротоар и седем стари кестена. От звън трамваен ще се будят сутрин къщите и птици в клоните ще пеят свойте песни. Жена щастлива ще се мерне на терасата, след нея дворът ще ухае на кафе и гладено. Едно дете ще замижава срещу … more →
Мария Магдалина
orth-o-matic wrote 2 years ago: Една жена… като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги… (Лука 7:37) Нозете Ти са чисти, Господи, напразно с топли сълзи ги обливам, но този женски плач недей … more →
Молитва
orth-o-matic wrote 2 years ago: Не искам да премествам планини, но Господи, за вяра ти се моля, която тихо в мене да ръми, да напоява ум, сърце и воля. Че слаба е ръката ми, която пред образа Ти вечер ме прекръства. На малки хора като мен им стига пред огледалото спокойно да се бръснат Да бъд … more →
никой грях
orth-o-matic wrote 2 years ago: Никой грях не е бил толкова бял, Нощ не зная такава гореща, ни тела – тъй забравили всичко, що е шепнал грижливият разум и зовяла съвестта на сърцето. (… Първо захвърлихме думите. Те се свлякоха леко в краката ни, в миг се превърнаха в … more →
алкохол
orth-o-matic wrote 2 years ago: С очи на ангел ли прогледнах, тъй отвисоко, тъй добре? Смутих до смърт душата бедна. Видях от ясното, от тясното небе как долу, в падналия свят сред дим и блудни песнопения в забравени квартални кръчми търкалят се пияни гении. (И помня как един от тях ми каза с прегракнал от тю … more →
city, people, questions
orth-o-matic wrote 2 years ago: През този град, от залези олющен блуждаят като прах предимно мъртви хора. Животът им ги чака сред тополите и губи сетни сили от умора. Пред вашите огнища зъзнех, за жив човек до кръв разпитвах, но чувах само майчините клетви и виждах влажните хълбоци на бащите. Защо изпи оназ отрова, мамо, док … more →
опасно е
orth-o-matic wrote 2 years ago: Oпасно е да стоиш на този бряг, където спомените мирно се разбиват във краката ти, където пясъкът хрущи – елмазен – от неясни блянове и от водата за игра в дълбокото подмамват те делфини. И не копней за бисерите. Те са яда и болката на мидите … more →
blues on 42nd street
orth-o-matic wrote 2 years ago: Черен е негърът. Лепне джазът по пръстите, лъска топлото злато на сакса, дълго целува дебелите устни - Носи спомен неясен за полята памукови, за товарния влак, който тича на юг - към дома, към дома… (Но това е история стара, съмнителна, тъй нелепа в Ню … more →
нощта вали
orth-o-matic wrote 2 years ago: Нощта вали. И тъмните й капки са сълзите на разума угасващ. Грехът заспал е някъде в дълбокото, но виждам как крилете му порастват, за да политне с тях в съня ни неспокоен като граблива нощна пеперуда, да свива какавиди във душите - непожелан, но никога прокуден. Мракъ … more →
завръщане
orth-o-matic wrote 2 years ago: По залезно време на изток, безшумно отплава червената слънчева ладия, на топли вълни вечерта се разлива над силни и слаби, над стари и млади. Събрали водите на снощния дъжд прииждат реките на днешните мисли И някой се връща по дългия път И пристъпя в деня, от грижи улис … more →
едно дърво посява...
orth-o-matic wrote 2 years ago: Едно дърво посява свойте семена във мен. Опитва се да ме превземе. Отвътре… Но страх от ветрове попътни и двама ни внезапно бе обзел. И вече губим цвят и очертания и в две различни пропасти сме вече - над мен небето в синьо се облече и аз забравих старите т … more →
край
orth-o-matic wrote 2 years ago: Отменят се всички пророчества до първото Второ пришествие. Все някак дотам ще я караме, после ще дириме лесното. Щом пламне фитила на слънцето от студ вече не ще се оплачем. “Страшното мина”, ще кажем, после ще чакаме края. Краят ще дойде със … more →
Boeing 737
orth-o-matic wrote 2 years ago: Все някога светът ще се подпали като препълнен пътнически самолет и с тъжно соло ангелски тромпет ще възвести началото на края Коланите тогава отпуснете, спомнете си блаженството да дишаш; аз в черната кутия на душата си последните ви вопли ще запиша. … more →
акварел
orth-o-matic wrote 2 years ago: Има дни – небето се дави в дъжда високо отровена птица се вие и вика После – гръмотевична буря! Мрежи от мълнии. Градът – уж случаен и малък, а хотелите – пълни. На простора протрита е шапката … more →
tribute to... Стефан Цанев
orth-o-matic wrote 2 years ago: Душата ми плаче за храм. На камъни остри по пътя си стъпих И бликна от раните кръв – като миро. Сърцето ми стана елейно кандило, ръцете ми – свещи, умът ми – тамян, всеки поглед – сълза, всяка дума … more →
Belfast Gardens
orth-o-matic wrote 2 years ago: Зеленото на сутрешни поляни и синьото на северно небе тук веч не спорят: стара тишина грижливо ги люлее в слънчеви лъчи и ги осмисля с лекота. А палавникът-вятър, рушител-присмехулник на покоя, от векове не се е връщал; запилян на юг, дано не дойде никога, се моли тишината. Животът и смър … more →
Тайна вечеря
orth-o-matic wrote 2 years ago: хлябът ядоха, виното пиха и всички се спасиха. за мен останаха трохи и сухи чаши. ще помета след тях, паниците и пода ще измия, а после ще поседна да почина. спомнете си и моя труд, о вие там, на пира, във чертозите… … more →
Чумаво
orth-o-matic wrote 2 years ago: Във студения мраморен разум на зимата пускам кървави жилки от лято, А във бъчви от дъб под чардаците шепне вино от сълзи проляти. Топли сънища дъхат над преспите и окичват с висулки черковното гробище. Опустяло е селото – като след погребение и магаре в студения припек … more →
Have your say. Start a blog.
See our free features →
An 
Thingamajig
