Wow, talk about digging deep in the memory bank. The same phone that we spotted way back in July (known then as the iPAQ K3 Obsidian) has finally emerged in official fashion on AT&T. Dubbed the iPAQ Glisten, this all-business smartphone boasts a vanilla coat of Windows Mobile 6.5, a 2.5-inch AMOLED display, 3.1 megapixel camera, 256MB of SDRAM, a microSD expansion slot, A-GPS, 3.5 millimeter headphone jack, a QWERTY keyboard, 802.11b/g WiFi and Bluetooth 2.0+EDR. ‘Course, you’ll still be dealing with a resistive screen and a dated OS, but if you’re turned on in some weird way, it’ll be “available in the coming weeks” for $179.99 after a $50 mail-in rebate and 2-year agreement.

O final do dia de hoje foi bem bacana, pedalando por Campinas fiz um trajeto de quase 10Km saindo de casa e indo até a Escola de Cadetes do Exército.

Durante o pedal passei por trechos de barro, como os últimos dias foram de muita chuva estava sujando bastante a bike, capacete e roupa terminei o pedal com mais chuva por Campinas.

Pelo rádio amador conversava com o amigo Gerson (PY2BRZ) e minha namorada Nicole pela 439.800Mhz e via internet era possível acompanhar o trajeto online através do meu outro site http://localizador.amprnet.com que recebe a localização do meu PDA HP iPAQ em tempo real.

Tempo total: 30″45′

Total trajéto: 9.55km

Velocidade média: 16.6km/h

Velocidade máxima: 41km/h

Abraços,

O importante é desenferrujar em breve mais posts de pedal por Campinas.

I have created a new page to mark every hundredth image to be posted on Flickr. This was originally a recurring and updated post but it was becoming so large and repetitive, I felt that it was better simply to dedicate a page for the topic instead.

 NINE CENTURIES FROM FLICKR 2005 -2009

© nEoPOL 2005 – 2009 All rights reserved

Flickr

deviantART

JPG Magazine

I recently bought a new (ok, a rather old ) PDA, and I got used to the calendar and task features in Windows Mobile. Of course, I also wanted to synchronise all the tasks, appointments, contacts and files with my PC, but whatever I tried, it didn’t work somehow on my Ubuntu 9.04 machine… So, I’ve got it now: I had do blacklist the ipaq kernel module which wrongly handled the PDA when I plugged it in (i. e. edit /etc/modprobe.d/blacklist.conf and insert the line blacklist ipaq), and then the manual from ubuntuusers.de suddenly worked like a charm

This morning daughter Erin and I drove down to Girl Scout Camp Ekowah near Marlow. My very cute and somewhat camp-overtrained roommate had completed a weekend of camp training, and we wanted to bring her back home.

Erin and I had a really nice walk around the camp. She had been there for summer camp and wanted to show the place to me, so we literally walked to all four corners of the camp, checked out the platform cabins, petted some of the horses (it’s a horse camp), went out on the dock, did the low ropes course, and generally had a good couple hours. We walked about five miles.

By this time, we were quite hungry, and we stopped by Wild Horse Creek Cafe, as Marlow is the first town you come to from Ekowah.

The server told me that their chili had beans in it, but she was wrong! It was 100% meat, and was outstanding. Taste and consistency was perfect. I loved that chili, great stuff.

I got a chicken fried steak, with mashed potatoes and green beans. It was kind of a strange meal.

There were a couple different kinds of green beans. They had some bacon and onion, and tasted OK, but there were what I would refer to as “good” green beans (like you would get out of a Del Monte can), and “not so good”, like you might get in a cheap cafeteria (these beans can be identified by being bright green like they are dyed, and they are tough, relative to “good” beans).

The mashed potatoes were good. The gravy was OK.

The CFS was another mystery. I am pretty sure it was not hand breaded there, and had been frozen, but it tasted pretty good. The taste was the taste of a pre-fab CFS. I’ve had some terrible pre-fab CFS, but this one is was better than most – call it a 5 out of 10.

Erin got a baked potato, and it was loaded and fairly standard. She thought it needed to be baked a little longer, and needed a lot more cheese on it. Erin got a pair of warm brownies ala mode for dessert.

Raegan got a fish sandwich, and at least part of the fish tasted bad (as in, spoiled) to her. She was not terribly hungry since they were well fed at camp, so we didn’t pursue it. She got a slice of pecan pie to get the taste out of her mouth, and it was good.

So the experience with the Wild Horse Cafe was a mixed bag. The chili was outstanding – I can’t believe that it was pre-fab. The next time we have a chance to eat here, I will try a steak and see what they do with it.

The place had people at four tables when we got there around 1400 on Sunday afternoon, and had about three when we left around 1450. Our check for three was $29.86.

There is a technology aspect to this – it’s something I have Never Seen Before. The servers use handheld HP iPAQs to take the orders. The handheld runs an app that has the complete menu for the restaurant. The server uses a stylus to click each time, including notes or variations (for example, if you order fried mushrooms and you want ranch dressing to dip them in, the server can either click a standard option, or use an on-screen keyboard with the stylus to add the note). The order is submitted over a dedicated wifi link to a (computer) server, where it is displayed in the kitchen for the cooks to start working up.

The restaurant had a couple of wifi links that I scanned with my Blackberry. One had an SSID of something like “serverlink”, and was WEP protected. I presume this was the destination for the iPAQs. There was another wifi link as well (don’t remember the SSID) that was about the same signal level, and was WEP protected as well. One of the servers said that they really liked using the iPAQs. Pretty cool stuff.

Welcome to Random…

Previously this blog was simply titled “The BMan’s Blog” with the subtext of “Random thoughts from a messy desk”. Well as of today the blog is simply called Random.

And just for the record, the typeface I used in the header is mine. Yup, I converted my handwriting to a font a little while back and I figured that this was the perfect use for it. I came across a free service called YourFonts while reading some Gizmodo posts. The really fun part was when I loaded it up on my PDA (HP iPaq 1940/WinMo2003) and used the handwriting recognition to turn my writing into typed text displayed in my handwriting… ah, the pointlessness of it all.

Gizmodo: Your Font Turns Your Handwriting Into A Font For Free

I read the headline the other day in my Google Reader feed and was so impressed by the initiative that the Calgary Board of Education is taking.

www.cbc.ca

What really burst my positive balloon though were the endless negative comments in response to the article.  The ones from educators were especially distressing.  Is no one getting the message or is everyone so afraid of the future or their job security they are not willing to move into the future?

I love books. I love the feel of them.  I love turning the pages. I love them sitting on shelf so I can look at them. Six years ago when I arrived in Beijing I came with seven well chosen, from my perspective, books.  When I moved to a new apartment 10months later I had 2 big boxes of books. Now six years in I have two full book cases.  I love all of the Amazon sites.  While it costs a lot to ship to China they do send here.

Four years ago I bought my iPaq Pocket PC and became an active user of Fictionwise, Mobipocket and Microsoft Reader. It was wonderful. I could carry a light weight device with me everywhere I went and always have books to read.  The downside was that it had a very short battery but that was workable.

Two years ago, I bought my wonderful iPod Touch and about a year ago they made ereader available. That is my main reader now.  I carry it everywhere.  If I am in a restaurant and it is noisy I put on the earphones, turn on some music I like and continue my reading all on the same device.

At the moment, I have about 90 books on my iPod Touch. Mine is a first generation 15G but for Christmas I am going to give myself the 32G iPod Touch.

I think there is still room for print and digital media.

Usually when I get a new toy I suddenly find myself inundated with work. For some non-obvious reason I’ve enjoyed and almost uninterrupted two days to explore the iPod Touch. I suspect it’s not going to play a big part in my AVS activities, except as the very good MP3 player that it is, but it’s certainly going to be a valuable compliment, with so many thoroughly engaging games and brain challenges. I made the observation some time back that playing certain games (iPaq Jawbreaker to be specific) was just as good for EEG observable relaxation as an alpha session. Many of the games and “toys” on the iPod would be fully as valuable.

Having been so fully immersed in the iPod all day, I decided to go with the MWS Hypnotic Theta Relax for my after-work session. I’m not all that fond of inductions or scripts or anything else that has anyone talking at me, but Induction Script 1.npsnd is good. Simple, to the point and not too affected. It spoke a lot about breathing, and that got me thinking about air. I started pondering how the atmosphere moves with the rotation of the Earth, and that what we perceive as wind is a variation in 1600 odd kilometres per hour at the equator. This got me wondering how changes in the composition of the atmosphere affect the slip between the ground and the atmosphere and what the implications of such variation may be. I’ll do some research tomorrow.

I was 10 minutes into my session before I realised something wasn’t right. The Procyon AS lightshow was erratic and lacked definition, and the sound was distorted. I’d forgotten that I had changed the Procyon’s AS colour mapping to red-blue/green and had left the USB connected to the laptop. Listening to PC audio through a Procyon while the Procyon is connected by USB to the PC is nearly always a source of noise – enough to trigger the Audiostrobe and sound awful.

Tonight I get to find out if I can collimate a C8 telescope. The theory looks simple enough, but I’m betting the practice is going to be very slow and fiddly. We shall see.

Cheers,
Craig

Mobiltelefonnal fotózni nem egy leányálom. Már ami a beállítási lehetőségek tárházát illeti. Sokszor bosszantó, hogy életlen, elmosódott, alul és felül exponált, szóval xar “fotókat” kapunk eredményként.

Persze nagy elvárásaink nem lehetnek, ha nem magunk állítjuk be a rekeszt és záridőt stb.

Viszont mindig kéznél van, s néha egészen érdekes dolgok sülhetnek ki belőle.

Ilyen ez a katicabogárról készített felvétel is. Éppen elrepült a kis ragadozó, s ezt érdekes módon örökítette meg a HP iPAQ 614c.

- Posted using MobyPicture.com

Si por alguna razón ya no se tienen los manuales del iPAQ,  y se desea limpiar las muchas aplicaciones que se han instalado, este post le ayudará con eso.

Hay dos formas de hacer RESET en los iPAQ’s: uno es el SOFT, que es simplemente utilizar el stylus y presionar el orificio de reset y el sistema operativo arrancará de nuevo; y el otro es el HARD, que es como un formateo del iPAQ y quedará como viene de fábrica, eliminando todo archivo y aplicación que se hayan instalado.

Para realizar el HARD RESET en los iPAQ’s rx4240 y me parece que en toda la serie rx4000, se deben seguir los siguientes pasos:

1. Presionar y mantener presionados los botones OK y ROTATE

2. Mientras se presionan ambos botones se debe presionar el botón de RESET con el stylus hasta que el dispositivo reinice.

3. Cuando el dispositivo se reinicie soltar los botones OK y ROTATE, y por último soltar el botón de RESET.

Ahora la duda es: ¿Cuáles son los botones OK, ROTATE y RESET? si es que no se tienen los manuales…

Bueno, sencillo: OK es el botón que tiene una X, ROTATE el que tiene dos flechas y RESET es el orificio (mostrados en elipses amarillas):

Luego de hacer el procedimiento despliega el siguiente mensaje:

Cuando termina se mostrará la pantalla de configuración inicial del iPAQ:

Y listo, ya tenemos el iPAQ tal como venía alguna vez de fábrica.

Kár, hogy a videót nem tudom feltolni az iPAQ-ról! Hangulatosabb lenne.

- Posted using MobyPicture.com

Data Messenger изглежда сравнително елегантен за устройство от този тип, като предният панел е зает в голямата си част от сензорния дисплей. Под него се намират два сензорни бутона и доста авангарден навигационен блок, състоящ се от централен активен бутон и два тънки и естетични бутони за приемане и отхвърляне на разговора, които на пръв поглед изглеждат като декоративна метална лайсна.

Закръгленият силует на телефона привлича вниманието, а материалите, използвани при изработката му, създават усещане за стабилно и масивно устройство. Общо взето устройството е малко по-дебело от очакваното, но това придава допълнителна стабилност в отворено състояние и прави QWERTY клавиатурата да изглежда не толкова крехка. Сред събратята си по форм-фактор Data Messenger по размери също така е малко по-дълъг и широк, отколкото сме свикнали да очакваме (при сравнение със Sony Ericsson Xperia X1 например). Същото се отнася до теглото – моделът не страда от анорексия (цели 160 грама), но едва ли и можем да очакваме подобно нещо от делови комуникатор с изтегляема клавиатура.

В ръката телефонът стои стабилно, сглобката е качествена, макар че се долавя луфт между горната и долната половина на слайдера. Плъзването й е меко, с осезаемо щракване, блокиращо клавиатурата в отворено състояние. В затворено състояние обаче тя леко мърда, което може и да се дължи на продължителна употреба на конкретния тестван от нас екземпляр.

Повърхността на дисплея, както и повърхността със сензорните бутони отдолу, са изключително податливи на зацапване с пръстови отпечатъци, така че ще се налага редовно да го почистване. За жалост това малко разваля иначе елегантния външен вид, но пък не е и особена изненада – това е проблем, присъщ на всякакви устройства с плосък преден панел и сензорен дисплей. Във всеки случай кърпичката за почистване ще е неизбежен аксесоар (подобна обаче не е включена в пакета с телефона). Също така предният и задният панел много лесно се покриват с прах, както можете да видите от снимките.

Задният панел е матов, единствената по-значима особеност е решетката върху високоговорителя, през която впрочем твърде лесно прониква прах. В горната част на задната страна е 3.2-мегапикселната камера и LED подсветката. Капакът на батерията стои стабилно, като се отваря с леко натискане в средата му и плъзване надолу (за да научите обаче как се прави това, се налага да отворите ръководството за потребителя в електронен вид – в хартиената документация това, както и поставянето на SIM картата, са пропуснати)..

На предния панел в долната част се намира миниатюрният отвор за микрофона. Десният ръб съдържа само бутона за стартиране на камерата, фокусирането и спускането на затвора, както и (под доста свободно движещо се гумено капаче) microUSB слотът, който се използва за зареждане и буксата за слушалки. От лявата страна на корпуса има четири бутона – за блокиране на дисплея, сдвоен бутон за регулиране на силата на звука, и програмируем бутон, който стандартно е настроен за бързо стартиране на комуникационните функции. Бутоните са леко вкопани и напипването им е малко по-трудно, без да поглеждате самия телефон, но не и невъзможно.

Долният ръб е практически свободен от всякакви конектори; от лявата му страна е гнездото за телескопичната писалка. На горният ръб също липсват бутони, с едно изключение – там се намира плъзгачът за бързо изключване на звука на телефона и преход към вибрация – много приятна идея, която би ни се искало и други производители (освен Palm) да възприемат.

Слотът за карта с памет е под капака на батерията, до слота за SIM карти; картата с памет лесно се поставя и изважда без изключване на комуникатора. SIM картата също се поставя сравнително лесно (по документация в телефона трябваше да има специално фолио, улесняващо процеса, което при нас отсъстваше).

Стартирането на телефона става чрез задържането на бутона за прекратяване на разговор, пак чрез него можете да блокирате дисплея (и това работи по-бързо от специализирания бутон отстрани на корпуса). Двата метални бутона са удобни за работа, не можем да кажем същото обаче за своеобразния d-pad – реално той представлява сензор, проследяващ движението на пръста, така че е замислен и за по-удобно скролиране, което не винаги работи по един и същ начин. След скролирането до необходимата опция е необходимо да отлепите пръста от повърхността на бутона и да натиснете, за да изберете опцията. Натискането се съпровожда от глухо щракване.

Левият сензорен бутон е предвиден за извикване на Windows менюто – и редовно ще го активирате неволно; същото се отнася за десния бутон, който служи за потвърждаване на опции (въпреки че като че ли по-удобно ни беше за потвърждение да използваме централния вкопан бутон по-горе). Като цяло разположението на бутоните не е лошо, но като ергономия е далеч от съвършенството. Вкопаната повърхност на централния бутон е твърде тясна за хора с по-големи пръсти, така че предизвиква известно неудобство при плъзгането за скролиране.

За жалост липсват каквито и да е системи за обозначаване на работа на безжичните модули (от рода на Bluetooth и Wi-Fi). В бизнес-комуникатор това е очевиден недостатък, така че е добре при приключване на работата с тези модули да проверявате дали са изключени, за да не хабите излишно батерията.

QWERTY-клавиатурата се състои от 40 бутона, разположението им е сравнително удобно, а повърхността на самите бутони е достатъчно голяма, за да са удобни за натискане без неволно закачане на съседен бутон. Подсветката на клавиатурата е добра, с нея е удобно да се работи и на тъмно. За жалост повечето препинателни знаци, както и цифрите, са достъпни само при натискане на бутона Sym. Тук идва и основният ни упрек към създателите на клавиатурата – липсва кирилица. Този недостатък не се ограничава само до липсата й върху бутоните – тя липсва и в софтуера на самия комуникатор! Ако примерно разполагате със SIM карта с въведени в нея контакти на кирилица, те се показват с въпросителни, а каквито и да е опити да открием в настройките включване на някаква друга подредба на клавиатурата или опция, включваща показването на кирилица, се провалиха безславно.

Дисплеят е 2.8-инчов и разочарова с резолюцията си – само 320×240 пиксела, цветовете са само 65 000. Той не е и особено ярък, а рязкостта му е далеч от съвършенството. За бизнес-употреба той обаче е напълно достатъчен. Реакцията при докосване с пръст е тромава, в някои случаи се налага да натискате многократно, докато то бъде разпознато. При работа с писалката нещата вървят по-гладко, още повече че интерфейсът видимо не е оптимизиран за работа с пръсти.

Камерата е 3-мегапикселна CMOS с автофокус, до обектива й се намира LED подсветката. Светкавицата е прилична, макар и не твърде силна, така че върши работа основно при портретни снимки; при по-голяма дистанция до обекта ползата от нея е нищожна. При нужда обаче може да се използва и като импровизирано фенерче. Интерфейсът на камерата е стандартният за Windows Mobile, като е обозначен изцяло с икони, които по размери са крайно неудобни за натискане с пръст. Резолюцията може да се променя директно с неколкократно натискане на едната от иконите, от друга се активира и изключва светкавицата, както и таймингът на самоснимачката.

Качеството на снимките е средно, за бизнес-комуникатор бихме го определили като напълно прилично. Стартирането на самата камера обаче е твърде мудно, така че не можете да разчитате моментално да заснемете сюжет; средното време до началото на самата снимка е поне 3-4 секунди, а автофокусирането отнема още секунда-две. За това време телефонът е особено чувствителен към движения на ръката, така че снимането с него изисква стабилна ръка. Налице е приятен панорамен режим, чрез който с завъртане около вас можете да направите голям широкоекранен кадър. При максималната резолюция от 3 мегапиксела не е възможно мащабиране, така че ви препоръчваме да снимате с нея и след това да отрязвате излишното от кадъра на компютър (в самия телефон възможностите за редактиране практически отсъстват).

Допълнително неудобство е фактът, че с по-леко натискане на бутона на камерата се активира автофокусът, с по-силно – самата снимка. Нерядко ще изпускате сюжети просто защото вместо заснемане е сработило фокусирането. Самите икони върху дисплея са твърде малки за докосване с пръст, а да вадите писалката при снимане е крайно неудобно. В общи линии получените снимки са с прилично качество, сравнимо с това на камерата в HTC Touch Diamond и Touch Pro. Фокусното разстояние на обектива обаче е недостатъчно, така че не позволява правене на качествени макроснимки.

Телефонът използва литиево-йонна батерия с капацитет 1140 mAh. Официална информация за времето на работа без презареждане и издръжливостта в стендбай режим отсъства, но по наше впечатление средното време между презарежданията е около ден-ден и половина при средна употреба, без включени Bluetooth и Wi-Fi. Нерядко при честа употреба или по-продължително слушане на музика (над час-два) ще се налага да презареждате телефона в рамките на същия ден. Впрочем други източници назовават време на работа около два дни, така че вероятно отново става дума за твърде захабена батерия в този конкретен екземпляр. Това обаче показва в какво състояние на практика ще бъде новата батерия след неколкомесечна употреба…Също така не може да се разчита на точността на индикатора за зареденост, който например вечерта може да показва 81%, а на следващата сутрин телефонът вече се е самоизключил. Всичко това ни кара да смятаме, че причината е в конкретната батерия на тестовия образец – и че при нова (или по-мощна!) батерия нещата биха могли да бъдат осезаемо по-добри.

Data Messenger е базиран на хардуерната платформа Qualcomm MSM 7201A. Процесорът е с честота 528 MHz, които изглеждат напълно достатъчни за повечето функции. Вградената памет обаче е само 128MB RAM, които се заемат почти изцяло от работещата ОС. 256MB ROM паметта побира операционната система и някои мултимедийни файлове при липса на microSD карта (такава не се доставя с телефона, така че ще се наложи да се снабдите с нея сами; поддържат се карти до 16GB).

Теоретично паметта позволява да се работи с многобройни приложения, без да се грижите за заеманата от тях памет. На практика нещата не са толкова розови, но скоростта на реакция е доста добра, зареждането на самите приложения не е особено мудно (с изключение може би на камерата). Дори завъртането на дисплея, което традиционно става бавно при Windows Mobile устройствата, тук става почти мигновено.

Телефонът работи в GSM мрежи (850/900/1800/1900 MHz) и UMTS (900/1900/2100 MHz). Поддържат се и двата стандарта за високоскоростен трансфер на данни – EDGE и HSDPA, плюс Bluetooth и Wi-Fi. За синхронизация с PC и трансфер на данните можете да използвате и miniUSB кабела, който по изключително оригинален начин служи и като кабел на зарядното. Достъпът до основната памет е възможен единствено чрез ActiveSync, при Mass Storage режим се работи с картата с памет (ако има поставена такава).

Вграденият Bluetooth модул работи безупречно, като се активира лесно от основния екран Today. Налице е поддръжка на A2DP, но в комплект с устройството не получавате безжична гарнитура, а само кабелна такава, която се свързва към 2.5 мм буксата. С нашата Bluetooth стереогарнитура (Sennheiser MM200) звукът беше качествен и без смущения. Wi-Fi-модулът също не даде поводи за оплаквания, въпреки че поне в началото не улови сигнала на локалната мрежа. След свързване и известна настройка на адреси обаче връзката беше стабилна и достатъчно бърза.

За операционната система Windows Mobile 6.1 е изписано предостатъчно. HP Data Messenger не блести практически с нищо нито в структурата от менюта, нито в софтуерната окомплектовка; тук няма да откриете шарени фирмени интерфейси от рода на TouchFLO, всичко е оставено в ръцете на отчайващо неинтуитивния за сензорни устройства стандартен интерфейс. Пакетът от програми е достатъчно голям, налице са мобилни версии на приложенията от MS Office, но използваемостта им в това устройство по нашите ширини е доста съмнителна – предвид отсъствието на способи за въвеждане на текст на кирилица няма начин да редактирате каквото и да е. Сигурни сме, че с появата на нашия пазар устройството ще се появи в друг фърмуер, който ще предлага тази възможност, но за момента точно този аспект на телефона е от съмнителна полза.

За браузване към стандартния Internet Explorer е добавен Opera Mobile, който се справя доста по-добре и прави сърфирането в Мрежата истинско удоволствие. Мащабирането става чрез двукратно докосване на дисплея, а при плъзване на пръста по екрана страницата се скролира.

Навигационните функции са реализирани чрез Google Maps, самият чип е традиционният за базираните на Qualcomm устройства gpsOne. Откриването на спътници е сравнително бързо, средно около половин минута е достатъчна (макар че при стартиране от изключено състояние времето е 3-4 пъти повече). За съжаление трафикът на данни, който е необходим на Google Maps за нормална работа, прави изборът на този софтуер не най-адекватния вариант. Data Messenger е подходящ за пешеходна навигация, но предвид липсата на по-адекватен включен в пакета софтуер не е твърде полезен за употреба в автомобил. Естествено, възможно е да добавите такъв чрез карта с памет, стига вече да разполагате с такъв – и да сте готови да го платите отделно…

Цената на устройството е доста висока – около 1100 лв, което е с над 100 лева повече от Touch Pro; същевременно разликата в резолюцията на екрана не е в полза на модела на HP. Другият голям минус е интерфейсът – срещу по-висока цена получавате стандартен и доста неинтуитивен Windows Mobile, без TouchFLO 3D. Надяваме се с времето цената да спадне до по-разумни граници, но шансовете за това не са големи – телефонът изглежда достатъчно “престижно”, за да оправдае по-висока цена от производителя. От друга страна, подредбата на клавиатурата тук е осезаемо по-удобна от Touch Pro, така че тези, за които това е основният критерий за избор, вероятно няма да се повлияят от по-високата цена. Но пък тук се намесва липсата на кирилица…

Извън страничния слайдер на HTC можем да назовем като алтернатива Sony Ericsson Xperia X1, който е базиран на същата платформа, но и при него е налице собствен фирмен интерфейс, улесняващ управлението чрез сензорния дисплей. При слайдера на Sony Ericsson варирането на цената е по-голямо но с известно търсене ще го откриете на цена под 900 лв, така че цената на HP в сравнение с конкурентите изглежда неоправдано висока. При това Xperia е комуникатор с бизнес-насоченост, който директно се конкурира с устройството на HP…

В общи линии HTC Data Messenger е сравнително добър, макар и не изключителен комуникатор, който ще представлява интерес най-вече за потребителите, които търсят стилно и функционално решение с изтегляема клавиатура и не се притесняват от липсата на удобен интерфейс за работа с пръсти. Устройството има достатъчно “престижен” външен вид и същевременно е достатъчно добра функционалност, за да послужи като удобен бизнес-комуникатор, в който случай и цената не е решаващият фактор. За масовия потребител ползата от подобно устройство е по-скромна (най-вече заради скромния по размери дисплей) и в този случай недостатъците на стандартния интерфейс надделяват над чистата функционалност, а бавната камера и средното качество на снимките прави практически безсмислена употребата на модела като камерафон.

Отделно е жалко, че HP са поставили 2.5 мм букса за слушалки вместо стандартната 3.5 мм; това доста намалява потенциала за употреба на външни слушалки извън включената в комплекта гарнитура – и почти със сигурност ще ви застави да се снабдите с качествени Bluetooth стереослушалки. Налице е Windows Media Player, който можете да използвате за гледане на видео, но и в този случай е за предпочитане да използвате друга гарнитура вместо включената, която доста приглушава звука.

В крайна сметка, HP Data Messenger е преди всичко Windows Mobile работен кон – функционален, бърз и мощен, но определено неспособен да победи в конкурс за красота. За бизнесмени обаче това, заедно с надеждността и стабилността му (за цялото време на тестването не се сблъскахме с нито един срив) вероятно ще бъде достатъчно. Животът на батерията е малко кратък, но пък се поддържа зареждане през USB порт, което прави ненужно разнасянето на отделно зарядно, стига да можете да свържете телефона с кабела за синхронизация към PC.

Източник /пълен текст/: tehnozona.bg –  публикувано на : 16 / март / 2009 г.

—————————————————————

HP iPAQ Data Messenger – Общ преглед – h10010.www1.hp.com/bg/

HP iPAQ Data Messenger Smartphone Review  - trustedreviews.com/mobile-phones/review/2009/01/19/HP-iPAQ-Data-Messenger-Smartphone

HP iPAQ Data Messenger review – knowyourmobile.com

HP iPAQ Data Messenger review – techradar.com

HP iPaq Data Messenger  - cnet.com.au/hp-ipaq-data-messenger

Eu me lembro bem da época em que a HP estava entre as grandes do mercado de smartphones rodando Windows Mobile. Mas naquela época a Palm reinava isolada. Tinha mais opções de Hardware, preço mais baixo e um sistema operacional muito muito muito mais rápido. Claro que as coisas mudaram: a Palm morreu e ressuscitou, surgiram diversos fabricantes de hardware para Windows Mobile como a HTC, apareceu o iPhone, Android, etc… Hoje os tempos estão mais concorridos neste sentido e para fazer diferencial tem que inovar.

Parece que é justamente isso que a HP tá tentando. Depois de algum tempo parados  aparecem com esse cara aí, o iPAQ K3 Obsidian, basicamente um BlackBerry com teclado QWERTY completo e touchscreen rodando Windos Mobile 6.5. Veja as configurações reveladas:

• Windows Mobile 6.5

• Teclado QWERTY Completo

• Display OLED touchscreen de 2,8″ (o que é bem incomum para um cara com teclado completo)

• Processador de 528MHz com 256MB de RAM e 512MB ROM (dá para expandir com SD)

• Conectividade via Wi-Fi

• Bluetooth 2.0

• Conector microUSB e áudio jack 3,5

• GPS interno

• Câmera de 3.2 megapixel

Como estas informações não foram divulgadas oficialmente, não temos maiores informações sobre preço e data de lançamento. Assim que souber, atualizo aqui para vocês. Por enquanto confirá mais algumas fotos do PDA:

Fonte

HP Voice Messenger iPAQ, piccolo smartphone dalle prestazioni brillanti.

HP Voice Messenger iPAQ

L’HP Voice Messenger iPAQ è uno smartphone dalle dimensioni ridotte ma con tutto il carattere dei migliori smartphone attualmente in commercio.

L’HP Voice Messenger iPAQ è dotato di Windows Mobile 6.1 e Microsoft Outlook Office Mobile, è possibile quindi sincronizzare il dispositivo in modo semplice con il proprio pc per aggiornare i propri contatti, appuntamenti e attività. 

L’HP Voice Messenger iPAQ ha un display TFT da 2,4″, 64K colori, una tastiera da 20 tasti con layout alfanumerico/QWERTY e una batteria ricaricabile ai polimeri di litio da 1260 mAh.

Prodotto ideale per chi ha esigenze di avere tanta mobilità in poco spazio.

Fonte:  http://www.infotecno.it/?p=1380

Evet, yaza yaza bunu yazdım ÖSS’den sonra. Telefonum değişti, HP iPAQ rw 6815, 2 yıllık ama akıllı bir telefon. 416 mHZ işlemcisi, 64 MB Ram’i ile Age of Empires ve Doom’u bilgisayardaki ile aynı kalitede oynadım. Hem de hiç takılmadan, Doom da zor olsa da Age Of Empires ta dokunmatik ekranın verdiği şevk ile.

Bu ÖSS Puan Hesaplama programını aslında ben çok uzun süre önce yapmıştım. Ama normal bilgisayar için. Okulda deneme olduğumuzda kullanalım, puanlarımızı öğrenelim diye. ÖSS geçtikten sonra da, Compact .NET Framework ile de, Windows İşletim sistemi olan telefon için yaptım. Bilgisayar için yaptığımdan algoritma hazırdı, ben bunu sadece telefon ile uyumlu hale getirdim. Bu benim ilk uygulamam. Umarım, daha fazlasını yapabilirim ilerleyen zamanlarda. Normal .NET Frameworkten neredeyse hiç bi farkı yok. Sadece daha küçük alanda çalışmanın getirdiği zorluklar var, o kadar.