Ето и обещаният материал!

Както сигурно знаете, на 2 юни Пулсар организираха промо парти, по-случай европейската премиера на Guitar Hero: Metallica. В следващите редове, нагледно ще ви разкажа как протече партито през погледа на моята псевдо критикарска душица.

Събитието беше обявено за 21:00, така че ударната ни група се изтъпанчи в Бекстейдж към ту 20:00 с цел заемане на стратегически позиции. Тъй като с компанията знаехме, че ще има и турнирче по Guitar Hero: Metallica бяхме решили да включим двамата ни най изтъкнати играчи – kainy и Malek. Както се вижда и на снимката по-долу, бях се постарал и двамата да са добре брандирани

За щастие (и за съжаление) въпреки страховете ми Бекстейдж се оказа напълно широк за нуждите на ивента. Казвам за щастие, защото имаше място да се диша, а за съжаление защото наистина очаквах, че в София има малко повече фенове на Guitar Hero поредицата.

По стара Българска традиция събитието започна с 15-тина минутно закъснение, но това беше продиктувано най-вече от липсата на достатъчно навалица. В 21:15 малко след като емблематичните Александър Бакалов (Snake) и Антон Дишков (doomy) влязоха в залата, събитието започна. Това го казвам без никаква ирония, и защото не събрах смелост да отида да ги поздравя лично, и да им кажа че съм от поколението геймъри израсло с техните GW писания

ПО СЪЩЕСТВО!
В 21:15 PR-ката на Пулсар – Nightwish откри събитието с кратка история на Guitar Hero франчайзът.

След това обаче, концепцията на организаторите малко ни изненада… Беше обявено, че програмата ще протече така – ще ни разяснят как се играе на Guitar Hero, ще ни покажат и след това 8 желаещи ще могат да премерят сили в турнира.

За показването няма лошо. Все пак някой от момчетата се справяха наистина добре

Но взимайки предвид факта, че това е петата (шестата) игра от поредицата, ще остана крайно изненадан ако се окаже, че в залата е имало дори един човек който да не знае как точно се играе играта
Както и да е, след демонстрацията започна записването. То протече на принципа – кои превари той завари, което е малко… хъм. Така или иначе Malek получи начален тласък от csdemo, а kainy използва внушителните си размери и и двамата успяха да се запишат. За мое щастие, организаторите проявиха здрав разум и заявиха, че поради големият интерес бройката на участващите ще бъде увеличен на 16!
Правилата бяха прости – двама човека се изправят един срещу друг в режим “Battle” като победителя продължава напред, а загубилия… отпада.

В първата двойка, една девойка показа, че и момичетата могат да мачката на Guitar Hero

Malek излезе на сцената, като част от втората двойка.

За моя огромна изненада обаче, малко след началото на “битката” Malek пусна китарата и заяви, че копчетата на му не бачката. Играта беше спряна, китарата проверена, а водещият обясни, че разбирате ли в играта имало пауаръпи които можело да ти блокират копчетата и т.н. Рунда беше рестартиран, а Malek бързо отпадна като твърдението, че част от копчетата му не бачката беше отхвърлено с довода за пауъръпите. Естествено, теорията звучеше нормално и сигурно и аз като страничен наблюдател бих си обяснил уж не работещите копчета с кофти игра… Но, проблема е, че достатъчно добре познавам Malek и многократно съм го наблюдавал как играе на “expert” и мачка kainy, така че не съм склонен да обясня загубата му на “medium” с “липса на умение”
Естествено го сложихме да седне, и му дадохме да изпие още една бира за да се успокой оставяйки “инцидента” на страна. Състезанието продължи прогресивно нагоре, като с всеки мач игрите ставаха все по-интересни, и по-интересни. kainy направи няколко особено атрактивни игри, като особено тази с младежа от втората снимка по-долу, трябва да остане в историята като един от най-оспорваните “Guitar Hero: Metallica” двубой евър.

Двамцата показаха завидни умения и направиха много запомнящ се мач, в които ту единия ту другия аха да загуби и успяваше посредством “some mad skills”, като феникс да “възкръсне” от червената зона и да продължи, а поради равният резултат се наложи да играят парчето и втори път (+150% speed и +200% power). В крайна сметка kainy победи на четвъртфинала, но за съжаление отпадна на полуфинала най-вече заради много кофти стечение от пауъръпи и известно количество умора от предишният много продължителен и изтощаващ “двубой”:

Въпреки това смея да кажа – БАЦЕ, за нас ти си победител!

Докато течаха различните “битки” обаче, сподайчно някой се оплакваше от проблеми с едната китара, и докато първите няколко пъти можеха да бъдат подминати с лека ръка, накрая стана съвсем очевидно, че Malek наистина е бил прав… Липсата на резервна китара, доведе до нуждата полуфиналите да се играят по два пъти (с размяна на китарите). Все пак, чест прави на Пулсар че си признаха, че очевидно има някакъв проблем, и предложиха някакъв междинен сълюшан. Съжалявам само, че Malek отпадна още в самото начало, защото ако това не се беше случило задължително щяхме да наблюдаваме един доста по интересен финал

Иначе, в крайна сметка този млад “металист”:

Отнесе първата награда след две безапелационни победи и с двете китари “Mad skills man, mad skills”
Браво за което.

BTW умните глави (Аз и kainy) стигнахме до извода, че “бъгавата” китара сподайчно губеше връзка с плейстеишън 3-ката, и това е причината за изненадващи и неприятни “не работещи бутони” при въпросната.

От другата страна аз като страничен наблюдател основно се забавлявах и мисля, че въпреки бъговете, това се отнася и за по-голямата част от присъстващите на събитието.

Както казах и пред камерата на TV7, пред която незнайно защо се озовах “винаги могат да се намерят кусури, важното обаче е да има повече такива събития, и геймърите да се кефят”. Така че за сега Пулсар получават доста положителен добър и се надявам, ако има следващо Guitar Hero парти, за състезанието да се използва по-добрата конзола (Xbox360) и някой да се сети да вземе резервни китари Тогава ще минем на много добър

BTW това май е първото събитие на родна земя, което отразявам и което няма да попадне в категория плюнка така че Пулсар имат с какво да се гордеята *rofl*

Превод и легализация – Strangera & Friends
Фотографи: Strangerka-та и csdemo

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х

Тъй като версията на Mirror’s Edge за Xbox360 и PS3 вече е факт, а аз нямам нито едното, нито другото “кашонче”, моят добър приятел Kainy удари едно Xbox-ко рамо
Следват малко от неподредените мисли на въпросното високо нещо (Kainy) по-тема (с малко добавена стойност от мен)

—

Честно казано, нямах никакви по-специални очаквания към играта. Знаех, че ще е нещо нови и най-вероятно интересно, като единствено факта, че зад проекта стои името ЕА ми пречеше да се доверя на “хорските приказки”.

На трейлърите и геймплей филмчетата, всичко изглежда доста странно и естествено различно от това, което сме виждали досега, ама… Когато пуснах играта обаче, мигновено осъзнах колко са били прави хората.

Идеята на играта е доста оригинална и уникална, т.е. е нещо, което не сме виждали и играли досега. Да естествено е веднага да си кажем: “Хм, що па да е ново… малко ли сме се кълчили по разни тесни пространства с Принца на Персия и мис Лара Крофт?” (бел. на Strangera – да не забравяме и Assassin’s Creed). Но повярвайте ми, разликата е огромна!

Може би преди много време, когато някой от вас е гледал филма “Ямакаши”, и когато “фрии ръна” (вече по известен като parkour) не беше така популярен, си е представял, колко весело ще е да подскача по балконите на хората или от сграда на сграда. Факт е, че спорта набра популярност доста бързо, завладя Франция а след това и целият свят… Че даже и България Може би знаете (а ако не знаете сега ще ви светна), че през октомври Делян Димитров (Дидо) спечели първо място на световното състезание по паркур, състояло се в Германия…

Така де, спорта набира популярност… но колкото и да е як, има стари хора като нас с Stranger-a който никога няма да заподскачат по покривите… освен ако не държат джойстик в ръка За щастие тук идват EA Dice и Mirror’s Edge, който ни предоставят невероятната възможност да поподскачаме наляво надясно без грижи (и опасност да ни карат в Пирогов).

Естествено поставянето на един толкова freestyle спорт в рамките на една игра е близо до невъзможно, но въпреки това от ЕА Dice са успели да направят… невъзможното.

Въпреки, на пръв поглед, пошлия свят, възможностите за акробатични комбинации са 10-ки на всеки 10 метра. Играта се играе основно с 2 бутона (скачане и приплъзване), но един задобрял играч, може спокойно да се възползва от всичките 4 и весело да подскача по най-приятния и свободен възможен начин. Разбира се, ако единственото което правим през цялата игра е а подскачаме и разнасяме пакети, щеше да е малко скучно. Истинската веселба идва, когато отвсякъде прииждат “сините” (и само Левски и само ЛЕВСКИ) и най-настървено стрелят по пъргавата ни героиня. Тогава вече всичко се променя! Изведнъж най-важно става чувството за ориентация и неуспоримия нюх на закоравелия геймър.
Това е така, тъй като играта въпреки, че предлага разни основни наставления, за това на къде да поемете, успява и без особен усиля да заблуди играча.
Това се случва най-често, когато сте решили да се движите по собствен маршрут и естествено, когато са ви погнали. Бързото ориентиране е от огромна важност тъй като в противен случай се наказва… е ясно е как. Само ще вмъкна, че хората са помислили и за тези мили душички, които не могат да се ориентират достатъчно бързо на къде да ходят и са сложили бутонче, което много удобно насочва вниманието на героинята ни към желаната дестинация.

Нормално е обаче да се чудим, какво става ако срещнем някой противник, докато бягаме устремено към спасението. От ЕА са се постарали “акробатичните ви умения” да са остро намалени ако сте с оръжие в ръка, така че не си мислете, че ще подскачате свободно и ще мятката куршуми от патлака в “Матричен” стил. Все пак, за да е по-интересно, е добавена опцията за обезоръжаване и след това за калпаво използване на придобитото оръжие. В интерес на истината обезоръжаването си е изкуство и предизвикателство едновременно, като за да е по-лесно за някои играчи, е добавена опция за забавяне на времето, защото ако се провалите с първия си опит при първите 2 трудности ще имате право само на още 1, но при 3-тата трудност, директно захапвате приклада.

И тъй като вече изписах цял роман по играта, ще обобщя нещата и май направо трябваше горе да напише да четете от тук .

Като изпълнение откъм геймплей, иновативност и оригиналност, играта е страхотна и е направена много добре. Няма ужасни бъгове, няма неудобни моменти, няма (засега) невъзможни ситуации. Всички е балансирано и ако се заиграете, ще може да минавате всяка част от играта от първия път.

Графично играта също е на ниво. Вярно е, че когато сте отвън, детайлите са прекалено малко и общо взето има 20-тина елемнта, който се повтарят непрекъснато, само с променена форма и големина, но това се налага, най-малкото защото иначе ще ни трябва бая мощничка машина да го пуснем (а и вие с тия кашони). Щом обаче се влезе в сграда, нещата се променят, и всичко става далеч по детайлно, интериорът е по-разнообразен и паниката е по-голяма като е тясно

Музиката нещо не ме предразполага, както предполага ситуацията, но все пак става.

Като трудност играта е изключително лесна, като самата трудност променя единствено и само силата на противниците. Както споменах при повишаване на трудността, забавянето при препятствията се наказва по-тежко.

И най-накрая, Mirror’s Edge определено ще ви накара да се напрегнете малко, да се постресирате и понапънете при преминаването през нивата и ще ви занимава дълго време с нещо интересно и ново.

—
PC версията през януари

Ако имате желание, можете да гласувате за този материал тук. 10х

Hulk… smash!

Още през март си наплюх, че това ще е още един филм който ще гледаме на кино (превюто тук). Тия дни обаче пак се завъртях на въртележката… За щастие, един мой ненормален френд – kainy a.k.a мастъра на xbox360 на територията на България също му се дояли пуканки и ето, че дружно се замъкнахме да гледаме прожекцията на The Incredible Hulk от 23:00

И те така, готов съм за едно бързо ревю.

Както казах и в превюто (май го казах) този филм не е свързан с първият Хълк-ът от 2003-та година (което определено е добре). Още по-добре е, че Eric Bana е заменен от Edward Norton!!! Гениално добро решение.. Възражения ли чух? Аве тове е Едуард Нортън ве! (Даам, фен съм).

Малко в грешна посока поех, ама като съм почнал дайте да си поговорим за актьорите. Едуард Нортън е блестящ (както винаги).

Същото обаче не може да се каже за другата част от актьорският състав… Уилиям Хърт (в ролята на Генерала) се мота из филма остро неадекватно. Очевидно е, че не си е приел ролята много на сериозно, ама очаквах малко повече “актьорска игра” от него. По едно време имах чувството, че са го накарали да участва на сила (и имах огромното желание Хълка да го направи на палачинка).

Тим Рот принципно е доста добър актьор (въпреки, че ми е доста антипатичен) но според мен не беше много подходящ за ролята… И как да е подходящ? Героят му Емил Блонски е (забележете) Руснак, отрасъл в Англия и изпратен в САЩ… дъъ?! Що е отрасъл в Англия ли? Еми семпличко е – как го виждате Тим Рот да изкара Руски акцент, то щеше да стане страшно. Ми намерете някой дето го може тогава де… Е вярно, че може и да е направено от “политически коректни” съображения, ама това не променя факта че гусин Рот, не беше за тая роля (но страшно много ми хареса как се блъсна в дървото)

Лив Тайлър – сега. Факт е, че бащата на Лив е човека с “големата джука” – Стивън Тайлър (от “Aerosmith”) ама устните на туй момиче са станали много големи ве! Не се шегувам, съвсем сериозен съм. Направо са мутирали, не е нормално това

Опа, обратно на темата:
Всъщност от моята камбанария изглежда че, Лив се справи доста добре с ролята си – изглежда просълзена и да гледа тъжно :*( Автентично е. И тук достигаме до малкият проблем на филмът… Нали знаете как сценаристите обожават да развалят хубавите екшъни с любовни сцени? Е и тука са се постарали. Но за това след малко.

Филма почва повече от прилично – още с началните надписи, ни разказват как се е появил Хълк ( малко повече гама радиацията и хоп…), и филма ни посреща с героят на Едуард Нортън, скатаващ се из забутаните Португалски провинции (май Португалски бяха) и търсещ начин да се пребори с големия “зелен дзвер” който се появява когато нашият човек се ядоса. Хубаво е че ни спестиха момента със създаването, че нямаше да го понеса още веднъж

Естествено нещата не продължават дълго по-този начин, и скоро идват военните (и разни неща започват да се взривяват). До тук всичко е повече от чудно, след това обаче почва любовната драма… и действието започва да спада главоломно надолу, после пак екшън (ура), любов (ууу), екшън (26 минути), голяма мистерия и край на филма (поправете ме ако пропускам някоя любовна сцена). Реално погледнато, любовта в филма не е чак толкова много, че да ви стане “твърде” скучно, а и трябва да имате оправдание защо сте замъкнали приятелката си на некакъф филм, с нещо голямо и зелено Дори е доста вероятно средностатистическият зрител да не се размрънка, но аз предпочитам некакви неща да се взривяват вместо героите да си обясняват колко много се обичат, и как не трябва да правят *нещата който големите хора правят в леглото* защото Bruce Banner ще стане голям и зелен О_0 Хората страдащи от МПС (мръсно под съзнание) да напуснат блога веднага! BTW kainy беше много разочарован от въпросната “любовна сцена” а аз обещах да го цитирам:

- А любовна сцена, ся ще си доям пуканките.
*Няколко секунди по-късно*
- ееееее, ма аз още не съм ги почнал, а тя свърши.

За не разбралите, Bruce Banner не трябва да се вълнува, щото ще се превърне в Хълк и затова не може да прави такива неща! Съжалявам за спойлера, ама трябваше да поясня за да не загубим детската аудитория.

Добре де, въпреки че пак се размрънках филма всъщност ми хареса доста. Този път с каскадите се е заел Луи Летрие („Транспортер”) и този път ще видите няколко мнооого прилични екшън сцени, а аз мрънкам, щото ми се искаше да има повече

Както винаги ми се спи, и мисълта ми тече малко не праволинейно така, че не знам до колко ми се разбира (и нямам намерение да си редактирам утре) =) но това което се опитвам да кажа е, че филма е доста забавен и си заслужава да се гледа на кино. Приятелката ви ще е доволна от романтичните сцени, вие ще се изкефите поне на последните 26 минути от филма (чист екшън), а и като цяло във филмчето има няколко много прилични сцени, лафове и моменти.

Ако някой не знае, този филм както и Iron Man (ревюто тук) е по-комикс на „Marvel”, и тъй като “вселената на Марвел” го позволява, между Невероятният Хълк и Железният човек има съвсем лек крос овър (пресичане) така, че препоръчвам първо да гледате Железния. Не че ако не го направите, ще пропуснете нещо жизнено важно но Iron Man, така или иначе си заслужава да се гледа (определено по-добрият филм) а и така ще можем заедно да поразсъждаваме върху последният кадър от Невероятният Хълк защото се задава нещо голямо.

Принципно винаги съм аплодирал и апелирал за крос-овъри между всякакъв вид медия (малко по темата тук), но всички добре знаем, че това не винаги е възможно. В случая обаче, всички предпоставки са на лице – автора на “вселената” е един и същ, филмите се снимат в някаква последователност и т.н. Добър пример за това е и факта, че Генерал Рос споменава, че серумът, който превръща Блонски в чудовище, е създаден през Втората световна война. Това е намек за следващия филм на „Марвел” „The First Avenger: Captain America” (2011), който е създаден с помощта на специален серум (много подобен на този, който споменава Рос). (това последното го copy->past-нах от тук).

Трябва да има повече такива неща в филмите
За хората не гледали филма, мисля че е добре ревюто да спре до тук

Spoiler:
За гледалите филма – сега нека поговорим за финалната сцена
Та, значи в края на филма Тони Старк a.k.a Iron Man влиза в един бар и отива да си лафи с Генерала. Разменят си една, две остроумни реплики за “костюмите” на Старк, и Тони казва на генерала, че… организира нещо…

Естествено първата ми реакция беше – и ся какво, в следващият филм ще има Hulk vs. Iron Man. После обаче се замислих за това, че очакваме Iron Man 2 през 2010-та, а в краят на Железния човек има скрита сцена (клик) в която се появява Самюел Л. Джаксън като Nick Fury от S.H.I.E.L.D. (Supreme Headquarters International Espionage Law-enforcement Division) и казва на Старк, че иска да говори с него за инициативата Avengers:

“Nick Fury of SHIELD. And I’m here to talk to you about the Avengers initiative.”

И тук нещата вече стават сериозни. Защото Avengers е нещо МНОГО ГОЛЯМО!
Там е железният човек, там е Хълк, таме и Капитан Америка… Аве какво ви преразказвам вижте сами – www.marvel.com/universe/Avengers

И да, Avengers е първата част от заглавието на „The First Avenger: Captain America”.

Значи какво става сега? Iron Man 2 – 2010г. Доразвиваме леко идеята за Avenger и джойнваме леко железният с Хълк? Или действието в края на Хълк, е след втория Iron Man? След това идва Капитан Америка и всички се събират… 0_о
Сещате ли се накъде бия? Определено може да стане нещо МНОГО ГОЛЯМО, и много интересно… Да се надяваме, че и от Марвел разсъждават така