Easy there Peops. A while back Maelstrom from France did a Remix for us. The Original is called “I like Skirts” by SBRF.. I decided to give out this tune for free due to some difficulties with Maelstrom and SBRF… Anyways enjoy it

FREE Download – I Like Skirts (Maelstrom remix) by Lee Bass (I:LYKE)

Image taken by the space shuttle as it passed over the whirlpool.

The National Reporter
Boaters navigating the coastal waters of New Jersey got the shock of their lives this week when a massive whirlpool began to form a mile out to sea from Seaside Heights.
“It was weird as hell.” Captain Frank Bright told The National Reporter. ”We were on a routine trip passing Seaside heights about a mile out at sea when we noticed that our compass was indicating that we were turning in a large circle and heading back in the direction that we had just came. It was very strange. i’ll tell you that. I was holding the ship’s wheel perfectly straight, and we were turning around facing the opposite direction within a few minutes.
After I checked all my instruments I realised that there was nothing wrong with the ship, the ocean was turning in a large circle.”
The National Reporter – Were you being sucked into the vortex of the whirlpool?
“No,..it wasn’t strong enough at that time. It was just starting to become a whirlpool as we were going past. We did however see the surface of the ocean lower into a mile wide circular depression. That was when we decided to high tail it out of there and head back to port.”

The coast guard has issued an emergency warning for all shipping to stay out of the area.
No ships are permitted within twenty miles of the phenomenon which the coast guard has described as a ship swallowing class maelstrom.
The mouth of the vortex is estimated to be a quarter mile wide.
A whirlpool of that size can easily grab hold of the largest ships in the world today and drag them under the surface with very little effort.

Two curious onlookers brave the freezing cold to gaze out at the massive whirlpool from atop a lifeguard stand

Dr. Kevin Terpin of the national oceanic research center has been on the scene studying the whirlpool since it began.
He had agreed to give The National Reporter an exclusive interview.
The National Reporter – Can you tell us what caused this whirlpool and why it is so huge?
“I think I can.” He said. “First we have to examine the ocean currents in the area. We have a strong current coming up from the south that is carrying warm water. That current is colliding with cold water coming down from the north. ordinarily the cold water from the north would have no effect because there is so little of it, but due to all the rain and cold weather we have had this year there is an ample supply.”
The National Reporter - So it was caused by cold water colliding with warm water?
“Exactly. What we are witnessing is an aquatic tornado. The whirlpool has formed exactly like a tornado only with warm water colliding with cold water instead of warm air and cold air.”
The National Reporter - How long do you think it will last?
“A week or two. After that the water will become to chilly to generate the rolling effect that is causing it. It will disappear as suddenly as it appeared.

If you live in the area and would like to see the whirlpool, make sure to dress warm and bring binoculars.
Please obey the local police and by all means, stay out of the water!
Do not try to launch any small craft like kayaks of row boats.
Even though the whirlpool is a mile out at sea, it has the strength to grab your boat a mere hundred feet from shore and drag you out to it.

© The National Reporter, 2009. Unauthorized use and/or duplication of this material without express and written permission from this blog’s author and/or owner is strictly prohibited. Excerpts and links may be used, provided that full and clear credit is given to The National Reporter with appropriate and specific direction to the original content.

The third release from new label ‘Katorza’ bought to you by label head Maelstrom who’s label mantra is similar to that of their own releases, to deliver top notch music, be it taking in the styles of breaks, electro, techno and all with a serious dollop of funk to get the party going.

Maelstrom has had releases on Jalapeno Records, Rotax, Labrok, Menu Music, West Records and Expressillon. Maelstrom has quite simply exploded onto the scene in the past two and half years, drawing the support of artists across the globe, including the likes of Aquasky, Elite Force, Krafty Kuts, Affie Yussuf, Dj Zinc, Heavyfeet, Dopamine, Rennie Pilgrem, or Soul of Man.

Newcomers on the scene,  Sebastian Klimt, DJ and former member of Berlin based electro act Neo Filigrante, and Sascha Burghard, both living in Düsseldorf (Germany), recently founded Shila’s Bedroom Fashion to establish their own vision of mayhem for the dancefloor.

Their first single “I Like Skirts” is a mixture of banging beats, screaming synths and the furious vocals of Californian rapper Ms. Vybe – a fist-in-the-air club tune with production ethos reminding of Boys Noize or Justice : tough techno beats, outer space melodies and distorted basslines.

“She definitely has the same powerful attitude as the track itself,” says producer Sascha Burghard, “It’s just in-your-face!”

Therefore joining forces was a no-brainer for the producer team and gave them the ability to create a bastard love child of dance and hiphop.

Label heads Maelstrom & Redux provide the remix work on the B-Side, turning this electro monster into a breaks anthem.

Shilas Bedroom Fashion:  DJ MIX

TRACK LIST:

1. Henrik Schwarz, AmÈ, Dixon- D.P.O.M.B (Version1) – Innervisions
2. DJ Fergie – Senderon – Excentric Muzik
3. Ben Klock – Sub Zero – Ostgut Tontr”ger
4. Friendly People – Music Is Improper (Damian Schwartz Remix) – Apnea
5. Zombie Nation – Forza – UKW
6. Herve – Rocky Raver – Dubsided
7. Vandal & Blende – Healthy Boy – Lot 49
8. Deadmau5 – Desynchronised – Rising Trax
9. Elite Force & Meat Katie – Fabulous Mint 400 (Richard Dinsdale Remix) – Lot49
10. The Clash – Rock The Casbah (Rhythm Scholar Boogie Bombs Remix) – Promo
11. Fake Blood – Mars – Cheap Thrills Records
12. Shila’s Bedroom Fashion – I Like Skirts – Katorza
13. Death From Above 1979 – Blood On Our Hands (Justice Remix) – 679 Recordings
14. SebastiAn – Killing In The Name Of Sebastian – Because Music

DOWNLOAD: CLICK HERE (zShare)

Avviammo l’ìincendio, scorgendoci tra flotte maiuscole, cani inseguitori esplulsi a velocità maghetiche percorrendo dighe di latta io e te. Attraccammo a mezzogiorno in Alta Arabia con tutte i tuoi lapislazzuli nei fustini di Dixan con quella manovella plastica che ti sfondava la mano. Mi guardavi oceanica, illumavano col solito presagio apocalittico quegli occhi che mi stendevi davanti come un tappeto cinese, io lo percorrevo tra l’angoscia, nell’invisibilità di passi senza suono, tenendomi aggrappato al tuo braccio esile che mi portavo come un cordone ombelicale. Abbiamo viaggiato tra luce e spazio tutti le guerre Omayyadi, tutte le radure dove sfoggiavano i cavalli meravigliosi, e siamo arrivati nel deserto con scorte di liquidi sacri senza bisogno di fontane nascoste; senza bisogno di niente. La sabbia cristallizata eplodeva tra i capelli nostri, divagando sulla carestia ed i conti cifrati, dato che nell’altrove di un paese senza geografia, c’era solo materia chimica, parole omesse, gesti d’appartenenza clinica. Tu ed io foderammo l’Oceania, pittammo l’albero di nero che riprese a crescere, anche quell’albero figlio di Dio, come il creato, cospargeva cenere e carbone macchiandoci il tessuto delle mani. Lo piantasti nel retro del tuo giardino, e mi sembrava impossibile che crescesse. Tra noi due, non c’è stato viaggio cosmico che non abbia percorso tutte le guerre e tutti i miraggi di quei guerrieri che arrivavano sfasati sul terriccio, ridotti alla loro millesima parte, ma in pace verso il sole, che non abbia fatto voto di parola come sua missione assoluta. Varcammo l’Eden, tenendoci sulla rima del ghiaccio, anche tu rilucevi, le giornate sorgevano e la terra roteava e dentro il nostro cervello, senza abbandonare la paura, c’era un presagio micidiale che ci dava capogiri, che ci accompagnava al sentiero.

At this point, we’re using the term “Monday” quite loosely.

That being said, this bitch is insane. There’s nothing I could write that would prepare you for this, so just sit back and turn the speakers UP.

portavo una chiave nascosta: apriva armadi, congegni a calamita, ventole elettrificate. portavo quella nostalgia nascosta; c’era sempre di mezzo la parola “tempo”. corrodevo le frasi come un cellophane per trovare l’angolo d’attracco. mi riparavo dalla strada portante, sfilavo lo struscio stradale a passi veloci e senza guardarli.
mi facevo strada coi colpi di spalla e gomitate, c’era personalità in quei colpettini a tradimento. miravo al busto, alle braccia, a volte ai fianchi.
mi sembrava sempre di stare sul ring.
il supermercato mi faceva vomitare ma il carrello era sempre pieno. riponevo gli oggetti in frigo e rimanevo sul balcone con quel disgusto che chiamavamo “la nausea”.
finsi di leggere “l’essere e il nulla” ma conoscevo Castoriadis a palate, il suo volto terrorizzante mi dà tuttora fiducia. tutti i volti dovrebbero far paura come quello.
tra il postalmarket e la phusis sono intercorse tre manate di sabbia, della pece, poco ossigeno.
vedo gli scioperanti come aggangiato al sudore delle telepatie; gli stessi di quando i miei mi trascinavano in culla, tra molotov, proteste e contestazioni.
poi le persone cambiano, diventano meschine, putride, e puzzano schifosamente. cadono a pezzi per la forza di gravità. mi rincresce vederle così.
mi ricordo quell’aula dove venimmo tutti parcheggiati; l’aula-magna. presi il microfono, annunciai uno sciopero spontaneo-persistente. come potevo? in nome di cosa?
mi richiamai a quel diritto di fronte a gente inorridita, arcigna, che voleva bastonarmi per diritto di cronaca. annusai l’orrore. umberto mi salvò da un pestaggio, pace all’anima sua.
c’erano figli di sindacalisti, deleuziani, e spartachini… collette che servivano a comprare vino e sciarpe annodate tutte allo stesso collo, dello stesso colore, nella stessa maniera.
poi c’era uno che parlava da dio, ed amavo i suoi occhiali ed il suo taglio di capelli. aveva una splendida ragazza e sembrava uno fighissimo.
lo rividi anni dopo tumefatto, senza più voce, e con più nemmeno l’ombra dei suoi secoli.
nando attraversava il corridoio, la stazione, le mura di cemento, l’arcobaleno per studiare storia greca. portava un pugnale in tasca per ira rubiconda. faceva paura anche lui.
lo trovavo al solito posto alla solita ora.
furono anni solitari lo stesso.
mi ricordo quando decisi di non rivederli più. dissi: “qualcosa è cambiato; non voglio più rivederli”.
quelle parole servirono a cancellarli tutti. si dissolsero i volti e sparirono le voci.
e così divenni tutti loro, estinguendo tutti loro.
prenotavo i laddio bolocko alla wide dall’ufficio rosso; ogni tanto gli intercettori della polizia mandavano quei segnali morse e pensavano che quei dischi fossero un codice segreto.
ritornai in quel luogo ma la porta era murata e le scale scomparse sotto una pedana per handicappati e fuori pioveva e brillava il disgelo.

abbiamo invecchiato l’asfalto, presiedendo la fortezza.
rughe, ghiandole, assiri nel tunnel senza entrata.
il nostro anno-zero, zenith.
decido io cosa fare,
senza chiavette navigazioni in regalo.
se vuoi non puoi, se puoi non vuoi.
sembra sgangherato il vesuvio, con quella sua palla al centro.
la memoria disseppellisce tutto,
poi tira a raffica dromedari.
mitraglierei ogni cosa.
abbiamo posto la notte come un sigillo.
l’intervistatore non fa più domande,
l’intervistato sembra un silenziatore.

1. Soarin’ - A “high-flying adventure” located at The Land Pavilion, Soarin’ allows you to take a bird’s-eye view of California’s spectacular scenery, including Yosemite National Park, Redwood forest, Golden Gate Bridge, Napa Valley and Disneyland.

2. Test Track - Climb aboard a six-passenger Test Track vehicle for an amazing journey that races you up bumpy terrain, through hairpin turns, into freezing cold chambers and onto 50-degree banked curves at 65 miles per hour.

3. Mission: SPACE - An incredibly realistic thrill ride, Mission: SPACE gives you the opportunity to experience what it’s like to be an astronaut as you rocket through outer space on your way to Mars.

4. The American Adventure - Hosted by the audio-animatronic likenesses of Benjamin Franklin and Mark Twain, the patriotic American Adventure theatrical show presents an entertaining, educational and sometimes humorous journey through American history.

5. The Seas with Nemo & Friends - Take a fun-filled trip under the sea with the lively characters from the hit animated film Finding Nemo such as Nemo, Dory, Pearl, Bruce, Anchor, Chum, Gill and Marlin.

6. Maelstrom - Climb aboard a Viking boat for a fascinating voyage forward and backward through a Norwegian forest and 10th-century village on your way to the treacherous North Sea. Beware of the trolls!

7. Ellen’s Energy Adventure - Travel back in time and witness the creation of the universe during Ellen’s Energy Adventure, which is hosted by talk show host Ellen DeGeneres and features a thrill ride complete with menacing dinosaurs.

8. Living with the Land - Take a fun-filled and educational boat ride that cruises through a tropical rain forest, African desert and the American plains as you learn all about the latest agricultural technologies, including aquaculture, desert farming and experimental greenhouses.

9. Honey, I Shrunk the Audience - Go beyond 3-D during this interactive and frequently hilarious adventure that features characters from the hit 1989 Disney movie, Honey, I Shrunk the Kids.

10. Reflections of China - Hosted by ancient Chinese poet, Li Bai, this magnificent 360° presentation takes you on a whirlwind journeyacross China, including Beijing, Shanghai, the Great Wall, the Forbidden City, Hunan province and more.

Looking for great deals on comfortable accommodations that provide convenient access to Epcot and other Disney World theme parks? Look no farther than Westgate Resorts. For more information about Westgate Resorts, visit www.westgatedestinations.com.

è come se un vento mi avesse strappato da tutti voi

Music is constantly being defined and reinvented around our planet every single day. With ever watchful eye and ears aimed to sounds that set direction, we turn the music of our heart across the Atlantic to Norway.

Allow me to introduce the Helge Lien Trio, a piano trio certain to add a rich dimensionality to your listening pleasure. They are an innovative jazz ensemble that communicates the feeling of the mysts of the fjords where the trolls reside through their musicianship. Considering I have never been any closer to the actual fjords than the Norway Maelstrom attraction at Epcot Center that is no “small” feet

Their album, Hello Troll, has earned them the prestigious Norwegian music award, “Spellemannprisen 2008” in the jazz category.

Listen and purchase here:

A Casa de Cultura Mario Quintana

convida para a estreia
do espetáculo multimídia (cinema, literatura e música)

MAELSTRÖM

em homenagem ao bicentenário de nascimento de Edgar Allan Poe

apresentado pelo grupo

UM OLHAR SÓ
Tomaz V. Borges (cineasta)
Paulo Bacedônio (poeta)
Carlos Bica (músico)

Sábado, 26 de Setembro de 2009, à 1:00 h (da madrugada)

Local: Acervo Mario Quintana – Mezzanino
Casa de Cultura Mario Quintana
Rua dos Andradas, 736 – Centro
Porto Alegre – Rio Grande do Sul
Brasil

Parceiros Culturais:
Acervo Mario Quintana/CCMQ
Instituto Cultural Português
Revista Literária Paralelo 30
Casa do Poeta Latino-Americano

- CAPÍTULO 1

Edward acordou, ainda confuso, e olhou ao redor o seu quarto bagunçado. Se levantou, pegou suas muletas – porque teve má formação na tibia, fíbula e fêmur direitos, e esses ossos eram quase ocos por dentro - foi ao banheiro lavar o rosto e depois desceu as escadas para ir até a cozinha tomar uma enorme caneca de café quente. Seu pai já estava comendo uma torrada enquanto acessava a internet do seu notebook.
- Bom dia, que horas são? – edward resmungou essas palavras e foi se servir de café.
- Oito e meia, está atrasado pra faculdade – respondeu Marcus
- Hoje é sabado – resmungou com raiva
- Se prestasse atenção nos dias da semana, perceberia que na verdade hoje é sexta feira, não sábado, e, a propósito, hoje é o exame final. – respondeu marcus indiferente
- Droga. não tem café – resmungou de novo após virar a jarra vazia cinco vezes. Foi então até a geladeira onde pegou uma garrafa de água e começou a beber lentamente. Após terminar, jogou a garrafa no lixo e se dirigiu para o pai:
- Me dá uma carona?
- Você tem cinco minutos, ou vai sozinho – Marcus se levantou e foi pegar sua mala.
Menos de cinco minutos depois, Edward já estava descendo as escadas mal arrumado vestindo uma calça larga cinza, um suéter creme com listras pretas, e seu lápis no bolso.
- Bem, vamos então? – perguntou edward enquanto ia mancando até a garagem
- Vamos – Marcus entrou na garagem, vestindo calças jeans pretas e um casaco azul por cima de uma camisa branca. Entrou no carro, deu partida e poucos minutos depois já estavam indo em direção a oxford.
- Você sabe – lembrou seu pai – que segunda feira nós vamos embora, certo?
- Sim, eu vou pegar os resultados dos exames na internet e saber se passei – respondeu Edward
- E você ainda tem dúvidas? – perguntou Marcus, sorrindo.
- Não – respondeu edward, alegre.
O resto da viajem conversaram sobre a casa onde iam morar, como era a cidade, e assuntos cotidianos. Quando chegaram em oxford, Edward agradeceu e foi de cadeira de rodas até o campus de química da faculdade. Marcus continuou até o escritório da sua empresa – Marcus era dono de uma rede de laboratórios de biologia e biomedicina -resolver assuntos de mudança, pois na segunda feira eles iam se mudar para o Rio de Janeiro, para pesquisas com doenças tropicais.
Na universidade, Edward já havia começado a fazer seu longo exame. pergunta após pergunta ele ficava cada vez mais entediado, porque, na verdade, tinha certeza que ia passar. não precisava de cerimônia de formatura nem nada disso. só queria seu diploma em Química. Quando o relógio marcou 12h, Edward já havia terminado os exames a tempo, e saiu da sala. Se dirigiu a secretaria e avisou que não ia comparecer a cerimônia de formatura.
- Eu gostaria de receber o meu diploma por correio, se possível. – pediu.
- Está certo. o diploma será entregue ao endereço que você fornecer. qual seria?
Edward Escreveu um endereço numa folha de papel, agradeceu e foi embora. Pegou um taxi e foi para casa. Ás duas da tarde, já estava em casa, usando seu computador, quando seu pai chegou.
- Então pai, tudo certo na empresa?
Seu pai tinha o péssimo hábito de fumar, porém, muito raramente. jogou seu cigarro no lixo e respondeu:
- Sim. Acertei tudo com os diretores, e amanhã já devem ter um coordenador de pesquisas bom o suficiente, ou podem transferir um do laboratório no Rio de Janeiro.
- Ótimo. o que tem pro almoço?
- Não sei. Se quiser cozinhar, a cozinha é toda sua – respondeu o pai.
Edward pegou suas muletas, foi até a cozinha e começou a preparar macarrão ao molho de tomate, e em meia hora já estavam comendo. Passaram o resto do dia, o sábado e o domingo dormindo, ou indo pescar em um barco alugado, no mar.
Na segunda feira, Edward viu seu quarto, ainda como se ele continuasse morando lá. Obviamente não precisaria de roupas de frio no Brasil, então deixou suas roupas no quarto. levava apenas seu notebook, seu celular, uma peça de roupa adequada ao calor, e seus habituais óculos, pois sofria de hipermetropia. Vestiu uma calça, uma camiseta e seu suéter, pegou suas muletas e foi até o banheiro. tomou banho e desceu as escadas. Lá seu pai estava pronto, esperando por ele.
- Demorou, preguiça!
- Acordei, não acordei? Vamos logo com isso – resmungou Edward
Não trocaram nem uma outra palavra, e entraram no carro. Foram até o aeroporto de heathrow, em londres, e pegaram seu voo para Rio de Janeiro.
Edward sentou na sua poltrona e dormiu plácidamente durante toda a viagem. Horas depois, seu pai o acordou, pois o havião já havia pousado.

- Prólogo
Ele se dirigiu á ponte de observação em passadas curtas e uniformes. ocasionais turbulências sacudiam a nave levemente, enquanto ele lentamente se dirigia á janela de onde poderia observar o caos que tomou controle desse dia. apertou o botão de abertura, e a parede metálica cromada a sua frente lentamente se abria em uma janela.
Observou sua silhueta refletida na parede, alta e esguia. Envolvendo seu corpo liso e frágil estavam dispostas placas de metal lisas e brilhantes, levemente bronzeadas, curvas e elegantes formando quase uma roupa, porém muito mais resistente. Sua cabeça se projetava para fora do traje. azul escura, como o resto de sua pele, com apenas dois bulbos negros  e suaves no seu rosto, seus olhos. acima deles, no meio de sua testa, um símbolo em dourado adornava sua cabeça.
Lá fora, o caos dominava a imensidão do planeta Thanus. Naves do império e naves rebeldes voavam em todas as direções em lutas aéreas acrobáticas, enquanto, a milhares de quilômetros abaixo, no solo, o “artefato” se preparava para transporte. Do planeta Thanus ele seria levado até Shion, para pesquisas. Porém rebeldes do planeta thanus, colônia do império Teloniano se recusavam a deixar que o “artefato” fosse retirado de seu planeta.
Aparentemente, para o império, era vital que esse objeto fosse levado para Shion, mas Chrös não sabia dizer por quê. Mas, em pouco tempo seria promovido a Regente da colônia Thanus, e poderia participar do conselho Teloniano.
Alguns minutos depois, a nave de carga estava se dirigindo para fora da atmosfera Thanoniana se preparando para dobra espacial. Chrös tinha ordens expressas de escoltar a nave, então começou a segui-la e se preparar para a dobra espacial. dois cruzadores espacias rebeldes entraram em rota para interceptar a nave de carga, e Chrös começou a se preocupar com a integridade da nave. ordenou que se alojasse na baía de carga do seu Cruzador imperial e seguisse a viajem protegida dentro do cruzador.
Depois de alguns minutos, a nave e o “artefato” estavam seguros no interior da nave, e Chrös ordenou que preparassem o cruzador para dobra espacial. Imediatamente um painel Digital com um círculo e um “zero” no meio apareceu na janela. Chrös deslizou seu dedo pela circunferência até que o número estivesse em “285.153″, e dezlizou seu dedo por uma linha abaixo do círculo, até que o número abaixo da linha estivesse em “120ºx241ºx62,3º”. um mapa se sobrepôs aos dados mostrando um grande planeta saturado de pontos de luz, com o nome “Shion” acima dele. Chrös então dezlizou seu dedo até o círculo vermelho, e a nave começou a vibrar levemente.
Então, subitamente, um grande tremor abalou a nave, e Chrös pôde ver, através dos caracteres translúcidos, fora da nave, os cruzadores rebeldes abordando a nave com seus raios de fissão. imediatamente uma barra apareceu na parede a sua frente indicando os níveis do escudo de repulsão em 99,785% e caindo rapidamente, e ao lado uma barra que já estava lá, indicando a carga de dobra espacial, em 13%. Chrös ordenou que interceptores fossem mandados até os cruzadores para desviar sua atenção.
Imediatamente, naves pequenas começaram a sair do cruzador imperial como vespas furiosas de uma colméia, avançando para os dois cruzadores rebeldes. em poucos minutos um dos cruzadores, o de menor porte, já havia sido subjugado e voltava para a atmosfera para reparos. Então os interceptores direcionaram seus ataques ao cruzador maior, que parou de atacar o cruzador imperial e lançou defesas contra os interceptores.
Novamente, poucos minutos depois, o cruzador maior estava com danos sérios, e Chrös se viu fora de perigo, quando, de repente, percebeu que, ao invés do cruzador rebelde estar se direcionando para a atmosfera, avançava perigosa e descontroladamente para o cruzador imperial. Chros observou o nível de escudo, e viu que estava em perigosos 21,87%, enquanto que a dobra espacial estava iminentemente próxima, uma vez que a carga já estava em 97%.
Chrös ordenou que o cruzador se afastasse, mas por estar se preparando para dobra espacial os motores de locomoção convencional estavam desativados. Poucos segundos depois um grande tremor abalou a nave, e Chrös caiu no chão. quando se levantou, a nave estava em estado de emergência, e na parede a sua frente mostrava que toda a baía de carga e os alojamentos foram destroçados de encontro ao cruzador rebelde, que havia se fundido ao cruzador imperial ao se destroçar de encontro dele.
Então, Chrös sentiu outro tremor, e perdeu seus sentidos. poucos segundos depois, acordou, e quando se levantou e olhou para fora da nave, viu um planetóide grande, cinzento e sem vida vindo em sua direção rapidamente, e então, seu cruzador se chocou contra ele. Após se recompor de tantos choques, olhou novamente para fora da nave e viu um grande planeta azul com porções verdes de terra, e percebeu que o planetóide em que estava era na verdade seu satélite. após mais uma olhada atenta, percebeu uma estrela grande e amarela, que iluminava o planeta.
Ele, então, viu uma coisa que o chocou profundamente. em rota de colisão com o planeta, ainda próximos da lua em que se situava, estavam os destroços do cruzador rebelde, e um pouco de metal retorcido do que devia ser a nave de carga. no meio disso tudo, estava uma grande esfera prateada do tamanho da sua cabeça, que, para o espanto de Chrös, se tratava do artefato.

guarda il video

“Pilonner les livres est aussi barbare que les brûler, mais provoque moins dindignation. Les feuilles vierges obtenues grâce aux pages imprimées recyclées fourmillent de fantômes. Des mots ressurgissent, des terminaisons de verbes achèvent de se décomposer, des bribes de ponctuation affleurent. Lautodafé lave quand même plus propre.”
(Roland Topor)

A chi s’adagiava a razzia infinita,
a coloro che entravano ed uscivano,
alle eliche immobili sull’altiopiano dove guardavamo l’immenso…
…si posava su costoroi la mia attenzione,
- ripetendosi con gesti ciclicamente identici -,
essi coincidevano col venire e l’andare al nulla,
come fosse un gesto circolare, lineare e definitivo
sembrava di sparire all’improvviso senza lasciare traccia umana.
Era un pensiero che non concedeva più molte energie;
qualche volta finivamo a terra stremati.

Ti dicevo sulla porta di casa, che insieme a Dio, mancavano anche quelli…
gli usciti.
E “Che non tutti gli usciti si sarebbero potuti definire morti!”.

Bisognava mantenere il caos per partorire una stella danzante.
Ma la velocità schiacciava quello stesso sfinimento che precipitava a valanghe.
Senza lasciare più alterazioni né sostanza.

Ti parlavo SEMPRE di loro,
e più silenzio c’era, più s’ingrossava la gittata egemonica di quel disavanzo invisibile.
A volte li citavo a gesti, tra spirali di braccia e movimenti onirici.
Sembrava che uscissimo sempre di scena, che i mobili che prima erano fissi, lasciando quel luogo, si riconfigurassero su pareti meno stabili e più liquide.
L’orologio diventava catramoso, e la notte più indecifrabile.

L’amore era quel movimento posto sulla circoscrizione dell’andare.
Visto da qui mi pare di toccarlo ancora.
Ti toccavo con la stessa audacia di un cadavere.
C’era quel tormento in quella nostra posizione.
Quello era il mio modo, il NOSTRO modo.
Quella era la nostra passione, amore mio.

Ti dicevo che riguardava anche noi “entrare ed uscire dal nulla”
stavolta si trattava di uscire senza sapere quando.
Quella percezione sfumava con una mitragliata tante altre cose viventi,
il passato mi appariva irrisolto.
Dove erano finiti costoro?
Da che parte erano?
Dove si dileguavano?

Immaginavo che ci fosse qualcosa di eroico “nell’uscire nel nulla”,
che quell’uscita fosse l’unica cosa che ci riguardasse,
quell’uscita anticipata.
Non c’era più sfida, né sorrisi. Solo un macello visto di facciata,
tanti animali morti e noi due di fuori.
Si disintegrava tutto a frotte
e tra quelle mitragliate scomparivano volti, passaggi e movimento.
Tu guardavi il cielo senza commentarlo.

Quando si esce di scena si smette di parlare per sempre.
Volevo parlarti solo di questa paura.

Quando gli attori escono dalla scena sembra che abbiano detto tutto.
la scena stessa li risarcisce in un’immortalità sublime.
Talvolta parlavo allo specchio che fissandomi non mi risarciva di una parola.
Mi sembrava che dietro quello specchio ci fossero tutti quanti voi,
uno ad uno accovacciati come dietro ad un filo spinato,
ognuno con le sue richieste ed i suoi sogni spezzati pronto ad accusarmi.
La stanza amplificava quel vocio che nessun silenzio avrebbe disarmato.

Just a quick heads up on the release of the next installment
of the excellent Cosmic Balearic Beats. If you’ve been listening
to our show a while you’ll know we absolutely loved the first
volume of this series and played many of the tracks on the air waves as well as featuring a mix from one of the artists Maelstrom on the recess show #8 his mix was without a doubt the most interesting and original mix we’ve had on the show so far.

Download it here

This bad boy isn’t out til the 21st of september but if you cant wait
check out this promo page on newrecords.be for a streaming preview
of the playlist and get yourself an email alert over at Juno download here.

Nice!

“Abendlicht” di Reichmann mi scorticava vivo;
mi apparvero finalmente chiare la terra e lo spazio in quel preciso momento.
Avrei dovuto chiamarti e dirti tutto?

Rara prigionia, l’abbandono.

……” Abendlicht, abendlicht, abendlicht, abendlichtì duri così poco che devo mandarti in ripetizione!!!”…
“Wunderbar sei la parola d’ordine!!!..
….ma “Abendlicht” è più di una calamita che risuona da questo laptop supersonico….
Anche l’universo è chiaro, meno sbiadito tra i possibili, l’universo così chiaro a buon rendere.
Così friabile, analcolico, così leggero.
Pur sempre il peggiore…

Né particolare, né universale… così siamo; così è.
Talmud…: il multiplo luogo comune.
“dal momento che la compiutezza è senza lamento“.

In quel particolare riprendevamo il cammino senza-meta, ambedue per una luce qualunque, ed i rottami si disintegravano sotto quei passi ed i cipressi risalivano a monte gelandosi tra le pupille quando il sole o pagano o cattolico allungava un braccio per essere altro. Sembrava che qualcuno dovesse annunciare l’Apocalisse, solo dieci lettere, l’Apocalisse. Stava in cielo e stava accanto all’invulnerabile biancore quando la testa nella penombra meccanica trapassava i ristagni di magma dove ogni stanza era vana per qualsiasi abbandono dove stendere il cuore.

Resti infinitamente tra la veglia e l’invisibile ai confini della tregua in mezzo al sudore senza aneddoti tra riviere celesti;
altrimenti detto: “Tu resti”.

Mendes scriveva:

“Qualcuno intanto esiste ancor più forte
che trasporta conchiglie di morti:
il fantasma meccanico della guerra
che passa
con suo pennacchio di fumate e sangue”.

“Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht” “Abendlicht”

Няма такова нещо като перфектен продукт… Въпреки това обаче, от време на време на пазара се появяват продукти които се доближават до перфектността. Тези продукти ме дразнят! Дразнят ме, защото за тях трудно се пишат готини ревюта За да има готини ревюта трябва да има негативизъм и хейт я вижте колко успешно е ревюто ми на ГАЛА премиерата на Х-мен Началото: Върколак да речем.

Но да се върна на “съществото” на темата, а именно… високият клас геймърски слушалки на Razer, кръстени на митичната гигантска акула, която според уикипедия е живяла на земята преди около 1.5 милиона години
Мда, говорим си за Razer Megalodon! Ето че след като вече повече от месец си играя с тежката категория геймърски слушалки на “остриетата”, най-накрая съм готов да дам на света своята “професионална” оценка.

Както може би знаете, Razer Megalodon се явяват 7.1 слушалки т.е. най-просто казано, когато сте с тях би следвало да може да чуете звук от 8 различни места. Демонстрирам:

Тук, както и при Logitech G35 7.1 това става виртуално т.е. нямате 8 говорителя около главата си, а имате два (по един “на” всяко ухо), които са така направени, че създават чувството за наличието на 8 При Razer това действие се случва посредством “Razer Maelstrom Audio Engine” които се явява нещо като следваща стъпка в развитието на HRTF технологията. “Остриетата” твърдят, че “Maelstrom” е базиран на военна технология, която е разработена с цел пилотите да имат система за прецизно аудио предупреждаване за наближаващи ракети. Стъпвайки на тази основа, Razer са разработили система съобразена с геймърските нужди, и адресираща проблемите на традиционните HRTF алгоритми. Мен честно казано много повече ме интересува какъв е крайният резултат, от колкото как се стига до него, но хората с нужда от повече информация (и техническа грамотност) може да искат да хвърлят един поглед върху White paper-а на Razer Megalodon А аз се заемам с обсъждане на това до колко успешни в действителност са тези “технологични иновации”.

Първо обаче, предлагам да започнем с разопаковането и кратко инфо за това “какво има в кутията”. За всички които са пропуснали Unboxing video-то, заповядайте:

Както виждате, комплекта е издържан в стандартните за Razer рамки – функционалност и УЛТРА куулнес!
Книжките и стикерите ги прескачам (човече обичам стикерите на Razer) и директно се насочвам към първото голямо нещо – нечовешкият кейс.

Въпросният е твърд, стабилен и предлага почти перфектна защита на слушалките. Тоест няма да имате притеснения, че ако си метнете “никак-не-евтините” слушалки в раничката, можете в последствие да ги намерите така (снимка Bloody).

За мен обаче най-интересен беше факта, че всичко което ви е нужно за да се насладите максимално на Razer Megalodon, се намира във въпросният мега як кейс. И под всичко необходимо имам предвид само… самите слушалки. Какво имаме предвид?
Разопаковам значи аз кутията, и по стар навик още докато ръчкам USB-то в компютъра, отварям razersupport.com за да търся драйвъри (в новите си продукти Razer спряха да слагат CD с драйвъри, за да може човек директно да си дръпне най-новите от сайта). Ровя си аз, обаче нещо не намирам въпросните. В един хубав момент осъзнавам, че такива драйвъри на сайта няма! Следва минутка на чудене, и вземане на най-крайното решение евър – да погледна в упътването. Следва кратка консултация с “мануела”, и извода че понякога излишно си усложнявам живота. В крайна сметка, се оказа че въпреки, че слушалките се включват на USB (ахъм, няма жакове има само USB), светят като коледна елха и извършват множество сложни дейности, те работят без инсталация на каквито и да е бози на компютъра, т.е. НЯМА драйвъри.
Идеята за това естествено е безумно семпла (и съответно гениална) – Razer Megalodon са направени така, че да можете да ги включите на който и да е компютър (стига да има свободно USB), където и да е, и да можете само след няколко секунди да чувате и комуникирате по най-добрият и пълноценен за геймърският ви живот начин. Реално погледнато, всичко нужно ви за тези цели, се намира върху контрол пода на слушалките, но за него ще ви разкажа малко по-късно.

Слушалките имат семпъл и изчистен дизайн, в който се забелязва сериозна липса на излишни елементи. Конструкцията е елегантна и здрава:

*Стойката не е част от комплекта
Позицията на “наушниците” се контролира посредством доста фино изглеждащи (но изключително здрави)… нещица

Една от първите мисли която прескочи през главата ми, когато разглеждах този елемент от конструкцията, беше че е възможно с времето частта които държи “железцата” да се по разхлаби и да поотпусне хватка, което да доведе до твърде лесно и нестабилно движение на “наушниците”. Естествено след повече от месец ползване, съм твърде убеден, че притеснението ми е било прибързано и неоснователно – конструкцията все още не е мръднала!

Наушниците са направени от приятна и мека материя, която е доста удобна за носене, но за съжаление има свойството да събира косъмчета…

За радост на чистниците, този елемент от слушалките може да бъде свален и почистен сравнително лесно. Както се вижда от горната снимка, мен тази опция не ме вълнува особено.
Горната част на слушалките също е мека и доста удобна, а от външната и страна гордо седи любимото лого!

В интерес на истината, при първо поставяне (аз ги нося при най-затегната позиция) ми се стори като че ли, слушалките са ми една идея по-широки от необходимото, но в последствие осъзнах че това очевидно е търсен ефект, и осигурява чувството за свобода на главата ви Голяма екстра е и факта, че слушалките всъщност са доста леки и това в съчетание с удобните елементи, означава че спокойно ще можете да ги носите в продължение на дълги часове, без след това да се чувствате все едно имате дупка в главата Това го казвам в следствие на десетки часове гейм тестове.

Микрофона е прикрепен към лявата слушалка, и се върти на 240 градуса, така че да можете да го поставите на най-точното и удобно за вас място. Тук също имах известно притеснение за това дали след известно време, врътката няма да се разхлаби, но отново… Razer си знаят работата. Микрофона е пластмасов в началото и края, но свръзката по средата е каучукова (аве не знам дали е каучук, ама е нещо гумено). Това в най-общи линии, ще ви позволи не само да си завъртите микрофона в най-подходящата позиция, но и да го изкривите по-близко или по-далеч от устата си, придавайки му форми подходящи за репертоара на жената каучук.

Семпло, но гарантиращо ви спокойствие, че ако се развихрите и разгорещите в някой онлайн спор, няма да си скършите микрофона, докато го приближавате по близко до устната си кухина (за да крещите по отчетливо).

От двете страни на слушалките естествено са трите змии, които светят в любимото корпоративно синьо и ви придават особена аура в тъмното

Лампичките нямат никакво практично приложение, но пък за сметка на това изглеждат смазващо добре, и гарантират че никой няма да се блъсне във вас в тъмното

Надолу слушалките продължават с кабелче, което е направено от вече стандартният за Razer гъвкав кабел с текстилна оплетка (тип въженце) който ги свързва с Maelstrom контролера. От Maelstrom-а до USB-то, системата продължава със същият кабел, които обаче е една идея по-твърд от горния защото както се досещате от него не се очаква повече здравина, от колкото гъвкавост, защото има голяма вероятност да се въргаля по земята Цялото нещо завършва с “позлатен” USB накрайник, отново стандартен за продуктите на R. Общата “стойност” на кабела е 3.3 метра, което трябва да е напълно достатъчно за нуждите ви (освен ако не си държите компютъра и монитора в различни стай).

И така стигаме до Maelstrom контролера, който е ключов за функционирането и контрола на системата. Въпросният е гумиран от долната страна, така че стабилно да се “закрепя” на всякаква повърхност (в момента е безсмъртно застанал на новото ми стъклено бюро). За съжаление жената му е направила снимки само върху стойката, за която ви споменах по-горе, но знам че няма да ви е много трудно да си го представите полегнал на бюро

Както се вижда на картинката, Maelstrom контролера има доста светкащи неща по себе си, така че ще карам едно по-едно. Най-горе ще видите копче с надпис “Maelstrom”. То се използва, за смяна на двата налични режима за възпроизвеждане на звука – 2.1 и 7.1. На горната снимка, системата е в 7.1 режим. От всички страни на контролера, са разположени светлинни индикатори за различните активни канали. Логично при режим 2.1 на контролера светят, само предните две колони (горе в ляво, и горе в дясно) и “bass”-а. Ако “мютнете” системата от уиндоус, акткивните спикъри започват да мигат налудничаво
По-средата, около трите змии, има механично колелце, което се използва за контрол на звука, като силата се индикира от скаличката у лево.

Трите змии по средата пък, освен чисто естетична, изпълняват и една ключова функция – отделна настройка на силата на “колоните”. Всяко натискане на “змиите” ще ви прехвърля на отделна част от колоните (централна, предна лява и дясна, странични, задни и бас) и ще ви позволява, посредством специфична за всяка една от тях скаличка да си настройвате това което чувате (малко по силни задни колони, малко повече бас и т.н.). Ако натиснете и задържите бутона за 10-секунди, всичко ще се върне до дефаут настройките. Между другото нагледна демонстрация на контрол пода, можете да видите тук – Megalodon/controlpod-demo/.

В долната част на Maelstrom контролера са разположени и последните три бутона, отделени специално на нуждите на микрофона.

Първото копче, естествено заглушава микрофона и затова се нарича “mic mutе”
Според демото на сайта на Razer, “mic sens” (вторият бутон) отговаря за Noise Filtering технологията, и в общи линии когато бъде натиснато ще ви позволи ръчно да определите каква част от шума около вас да бъде филтриран (уж). Според мастър гайда пък, това е просто “чувствителност на микрофона”. В общи линии и двете неща би трябвало да бъдат едно и също, въпреки това обаче, колкото и да тествах с различни източници на шум, не зависимо къде е индикатора за “mic sens” в изходният сигнал нямаше дори минимална разлика. От една страна това не е проблем, защото така или иначе колкото и шумно да е около мен “Noise Filtering”-а си бачка и гласът ви ще се чува перфектно, а страничните шумове звучат приглушено, но просто аз нямам контрол върху тази опция. Чекнах в гугъл и съпорт форума на Razer, но не намерих някой друг които да се е оплакал от такова неща, съответно вариантите са три -1. нещо при мен не работи; 2. тази опция е прах в очите или 3. не съм успял да генерирам правилният (като количество и качество шум); Продължавам да разследвам случая, и своевременно ще ви уведомя ако има някакво развитие. За сега, при мен “mic sens”-а не променя нищо в изходният сигнал т.е. е излишен бутон

Последният бутон пък, (“mic level”) ви позволява ръчно да усилите или намалите “силата” на микрофона без да се отделяте нито за секунда от играта която цъкате. За щастие тази опция работи безотказно, така че ако случайно от другата страна на линията има “глухарче”, винаги ще можете да си буустнете (или съответно намалите) сигнала, до толкова че да не ви се налага да прекъсвате играта си.
При натискане на този, или предишният бутон, Maelstrom-а автоматично ще заглуши звука който върви в слушалките и ще ви пусне плейбек на звука от микрофона, за да можете точно и прецизно да настройте това което искате човека отсреща да чува.

Реално погледнато това е всичко необходимо ви, за контрол и ползване на Razer Megalodon!

А относно качеството на mic-a:

Като се заговорихме за контрол “панела” държа да отбележа, че работата с него е сравнително лесна и удобна, като единствената забележка би следвало да е, че колелото за звука трябва да се хваща с два пръста иначе е малко трудно за въртене и се изплъзва. Това обаче щеше да е единствена забележка, ако преди това не бях работил с един друг аудио продукт на Razer – Razer Mako 2.1. Едно от специфичните неща при тези невероятни колонки, е именно феноменалният контрол под, който е изцяло сензорен:

Не че, този на Megalodon-а е лош, но просто докато работя с него няма как да не си задам въпроса, защо не са ползвали сензорната технология от Mako-то, което е по-старо от разглежданите тук слушалки?! Да цената сигурно щеше да бъде още по-висока, но удобството да настройваш отделните канали само с едно докосване ме блазни неотразимо… Знам ли, явно си пазят нещо за Megalodon 2?!

Важната отбелязка е, че Razer Megalodon не се нуждае от звуковата карта на компютъра ви Точно за това слушалките се включват посредством USB, а не с жакове. Както казах, всичко нужно за ползването на слушалките е в кутията Реално погледнато, Megalodon си излиза като (и е) отделна звукова карта в контрол панела ви, и точно за това въобще не му дреме каква имате вие. От една страна това е огромен плюс, защото ви гарантира че звука ще е еднакъв където и да отидете, но от друга може да е малко неприятна новина за хората инвестирали някакви трицифрени суми в аудио карта
В този ред на мисли в Maelstrom контролера, освен контролите се намира и процесора които отговаря за изчисленията и правилното разпределяне на сигнала. Принципно средностатистическият потребител не може да достигне до въпросният процесор, но тук на помощ идва Bloody които за разлика от средностатистическият потребител обича да разглобява скъпи неща. Какво имам предвид? Еми, ето:

Естествено след това е последвала и малка игра с поялник докато се стигне до написаното тук.

2 минути по-късно с поялника в ръка и “щитът” е свален, за да стигнем до сърцето на Razer Megalodon, което се оказа под формата на 600-мегахерцов BlackFin RISC процесор ADSP-BF527 на Analog Devices в комбинация с 8MB SDRAM памет на Micron Technologies. Не случайно някъде в сайта на Razer забелязах хвалебствията за мощния процесор в основата на слушалките, който има възможност да изпълнява до 500 милиона инструкции в секунда (500 MIPS). Хубавото на тази серия BlackFin (BF52x) процесори е, че разполагат с динамично управление на енергопотреблението в зависимост от необходимата изчислителна мощ.

Аз нямам какво да добавя, защото не съм много запознат с тематиката, ама аудио карта с 600 мегахерцов процесор ми се струва доста мощно животно.
Това между другото обяснява и факта, защо при продължителна работа в 7.1 целия контролер се нагрява осезаемо. Естествено всичко е изчислено, и до сега няма документиран случай на прегряване и надали някога ще има, защото температурата е в напълно допустимите граници, но в първият момент леко се стреснах когато взех контролера и забелязах, че е топличък

BTW добре е да отбележа, че целият процесор е доста добре “екраниран” което ще рече, че няма опасност да чуете ефекта на звънящият джиесем в слушалките си. Аз лично тествах с нокия и сони ериксон, а Bloody е провел и експеримент с два телефона при разглобен контролер, без това да доведе до каквито и да е смущения върху изходният сигнал. Eвалата на Razer!

Снимка Bloody.

И така, бавно и неусетно стигаме до най-съществената част от Razer Megalodon – ЗВУКА!
Принципно ако източника ви на звук не е поне 5.1, е препоръчително да го слушате в 2.1 режима на слушалките. Тоест, стандартният стерео звуков сигнал (mp3-ките примерно) се слуша в 2.1. Не че не можете да си пуснете 7.1 режима, но това обикновено води до една идея по-глухо звучене, въпреки че има и изключения в който mp3 в 7.1 звучи по добре от колкото в стандартния 2.1 режим. Естествено в този случай голяма част от каналите стоят неизползваеми. Важното обаче, е че при 2.1 слушалките звучат почти перфектно, и ще са повече от достатъчни дори за по изтънчените аудиофили Традиционно за Razer звука е много добре балансиран, и въпреки че имате отделен контрол върху баса, трудно ще направите Megalodon-а да звучи като голф с по-голям от двигателя му буфер в багажника. Да се разбира като – баса има на къде да бъде усилен, но не и пресилен. Все пак е нужно да кажа, че ми се струва, че слушалките можеха да имат още малко нагоре в силата на звука. Да сега максимума е прилично висок, но можеше още мааааааааалко отгоре. Същото се отнася и за баса.

Основната причина за съществуването на Megalodon-а обаче е прословутото 7.1. Първото нещо което забелязах, при пускането на многоканален звук, е че за разлика от Logitech G35 саунда тук наистина звучи разделено, а усещането за звук зад вас, пред вас, отстрани и т.н. е мнооооооооого по реален. Съответно филмче с поне 5.1 звук е “като истинско” и ще подхрани егоистичните ви нужди да гледате филми сами със слушалки, вместо с жена си и колонки Страховитата сила на митичната акула обаче се усеща най-много когато минем към графа гейминг. За всеобща радост, вече все повече игри поддържат 7.1 канален звук, като излезлият наскоро Wolfenstein е най-пресният пример за който се сещам. Не зависими дали говорим за CoD, Fallout 3 или WoW разбира се, удоволствието от това да чуваш “многоканално” е огромно. Друго си е докато се дебнете на CoD да чуеш стъпки, и с 100% убеденост да знаеш че врага идва от зад и от дясно да речем Наистина Razer са се справили перфектно с развитието на HRTF алгоритмите, и това (колкото и невероятно да звучи) са най-добрите геймърски 7.1 слушалки на пазара в момента.

Относно съвместимостта – под Vista всичко е ток и жица. Системата автоматично отчита слушалките и дори автоматично ги слага като дефаут плейбек дивайс. Под OS X, нямам наблюдения на тема геймниг, но послушах малко музичка и отново всичко беше чудесно. Там обаче, се наложи ръчно да кажа на OS-а да свири през тях. Нямах възможност да тествам под Win 7, но на теория и там положението трябва да е същото като при Vista. Другите две важни операционни системи които не съм пробвал са Win XP и Linux. И докато според ревюто на Bloody в hardwarebg всичко е наред под Linux, там се споменава за проблеми под XP породени от калпавите USB аудио протоколи на бозицата. Аз за съжаление нямам наблюдения по-темата.

Стабилност – от както ползвам слушалките, съм имал само един единствен случай при който въпросните са “забивали” и се е налагало да ги изключа и включа за да тръгнат отново. Това забиване беше в следствие на неспазване на едно ключово правило за правилното функциониране на Razer Megalodon – пускайте ги директно в USB-то на компютъра, и не използвайте хъбове и удължители. Все пак, “акулата” се захранва както с енергия, така и със сигнал от USB-то т.е. разводняването на сигнала, посредством каквито и да е бози не е препоръчително. Аз лично успях да ги забия, след продължително ползване при положение, че ги бях включил в USB-то на “Apple Cinema Display”. От тогава ги ръчкам директно в USB-то на компютъра и не съм имал никакви грижи. А иначе, слушалките са тествани върху личният и служебният ми компютър, лаптопа ми, мас бук про-то на шефа + още 2 лаптопа и едно PC на приятели т.е не е като без хич.

И все пак – няма перфектни продукти така че следват няколкото недостатъка които успях да си изсмуча от пръсчетата
1. 300 лева. Каквото и да си говорим 300 лева са си 300 лева. Като контра пункт обаче – И все пак, въпреки че много хора ще кажат че за тези пари могат да си купят доста прилична аудио система, аз винаги ще предпочитам да играя със слушалки, и ви уверявам предизвиквам, да намерите аудио система която да се вмества в тази цена, и да може да се конкурира с усещането от игра при режим 7.1 и слушалки. А и все пак тук говорим за слушалки + доста зла аудио карта
2. Липсата на бутон “mute” върху контрол пода – даааа, повечето клавиатури вече имат бутон за мютване, и все пак ми се струва, че нямаше да е лошо да сложат и един на контрол панела, на които принципно са ти всички необходими аудио контроли;
3. Липсата на мастър off за цялата система. Тъпото е, че дори да изгасите компютъра, Maelstrom контролера и лампичките на слушалките ще продължат да светят, което лично на мен ми се струва ненужно. Наличието на едно копче за изключване някъде отдолу да речем, щеше да реши този “проблем” и също така да улесни (поне под виста) превключването между слушалки и колонки, ако ползвате и двете;
4. Контрол пада – казах го по горе, но ще го повторя още веднъж. Ако от Razer бяха използвали технологията зад контрол пода на Mako, вместо механичните части тук, това щеше да е ДЪ изродщина! Естествено няма да се учудя, ако освен ценови тук е имало и някакви съвсем практични съображения – все пак в кутията се намира и процесора, но това не пречи да спекулирам как щеше да е по-добре. Просто в момента механичната врътка, не е толкова удобна колкото трябва да бъде.

И така, се стига до тежката присъда и някакво заключение: Това не са слушалки за скайп! Това са слушалки за геймъри които обичат качественият звук, и искат да извлекат максимума от аудиото в една игра, без значение да ли говорим за сингъл плейър или мулти плеър изживяване. Razer Megalodon са изключително качествен и мобилен продукт, които определено издухва конкурентните виртуални 7.1 на пазара! Това е почти перфектният продукт, като наистина не му достига съвсем мъничко за да бъде обявен за съвършен.
Razer Megalodon – 9/10!

BTW на въпроса, от къде да си купя Razer Megalodon се отговаря с – вижте тук.
Снимки: Грациела Тонева a.k.a Strangerka-та

Ако имате желание, можете да гласувате този материал в svejo.net и да цъкате по звездичките по-долу. 10x

Още информация за продукта на razerzone.com/Megalodon/

Der Mahlstrom, in Zamonien: Malmstrom.

Gefahr, Gefahr, das Loch im Meer.
Da möchte ich nicht hineingeraten, wirklich nicht, um nichts in der Welt. Lieber würd ich allen ohne Bedenken alle Kacheln aus meinem Ofen schenken.
+

Dieser schiffeverschlingende  Mahlstrom vor den Lofoten stammt aus einer Seekarte von Olaus Magnus mit dem ausführlichen Titel: “Carta marina et descriptio septemtrionalium terrarum ac mirabilium in eis contentarum, diligentissime elaborata Anno D(omi)ni 1539 Veneciis liberalitate R(everendissi)mi D(omini) Ieronimi Quirini: Patriarche Venetiai”.

Die Carta marina steckt voller Wunder; wer alle Wunder der nördlichen Länder sehen will, klicke sich über die kleine Karte auf die große bei Wikimedia. +

_

Today I thought I’d share with you some pretty cool free (and totally legal) albums and EPs, because I’m in a giving mood.

We’ll start with a really good progressive metal solo project by a man who calls his project Cloudkicker.  He’s done a couple of self-released EPs and albums which he distributes for free, because in his words other than the cost of guitar strings what he does costs nothing and he’s simply wants to share his work.  This album is called The Discovery and features a very powerful instrumental sound, there are no vocals which is a shame in many ways but nonetheless it’s a fantastic piece of musicianship that’ll get you nodding along in no time.

Artist: Cloudkicker
Release: The Discovery
Format: Full-length
Year: 2008
Label: Self-released
Country: United States of America
Genre: Instrumental Progressive Metal
Official Website

01. Genesis Device
02. Dysphoria
03. Avalanche
04. Everything’s Mirrors
05. Viceroy
06. Segue:
07. The Discovery
08. Covington
09. Triumvirate!
10. States

Download MP3

Preview:

___________________________________________________

Next up is one of my all-time favourite metalcore releases, and Maelstrom by Haunted Shores is totally free for added awesomeness.  It’s a seven track EP featuring some really melodic guitar riffs and solos, be sure to check out the final two minutes or so of The Hollows.

Artist: Haunted Shores
Release: Maelstrom
Format: EP
Year: 2007
Label: Self-released
Country: United States of America
Genre: Metalcore
Official Website

01. Via
02. Wraith
03. The Turning of Tides
04. The Hollows
05. Crown of Ages
06. Flourishing
07. The Shading of Sin

Download MP3

Preview:

___________________________________________________

Finally (for now), this is an interesting release from a Swedish outfit who call themselves Sai.  You wouldn’t know that looking at them because they play visual kei music, which is almost exclusive to Japanese artists.  They pull it off convincingly with this EP however, finishing off with a very good cover of a Luna Sea classic.  Great stuff for fans of bands like malice Mizer and Moix dix Mois, or for those simply wanting to try something a little different.

Artist: Sai
Release: Neurotic Disorder
Format: EP
Year: 2008
Label: Self-released
Country: Sweden
Genre: Visual Kei/Alternative Rock
Official Website

01. 1989
02. In Chaos
03. Lunatic Moon
04. Shallow
05. Dawn
06. Rosier (Luna Sea Cover)

Download MP3

Preview: