Миналия петък…

Всички компютри в офиса ми са именовани по схема, за да има някакъв ред. С изключение на два stand-alone компа, които са извън локалната ни мрежа и служат за достъп през интернет до разни борсови бази данни, индекси и банкови сайтове. Вероятно понеже не са в мрежата съм пропуснал да им сложа стандартните имена когато съм ги инсталирал. Пропуск – нарушават ми схемата и реда, нищо че са извън локалната мрежа (и извън домейна съответно). Веднага сядам и поправям. А при смяна на името на машината, Дограмата съвсем естествено реагира с искане за рестарт. Аз игнорирам – така или иначе в края на деня ще ги изключат и ще ги включат в понеделник.

Миналия Понеделник.

В 7:20 сутринта звъни джесемето и от офиса ми съобщават, че не могат да си свалят борсовите данни, защото двата въпросни компютъра изведнъж при стартирането пожелали потребителско име и парола! WTF? Тези двата винаги са били настроени да стартират без да изискват оторизиране – не им трябва, не са в мрежа, не са в домейн?! Диктувам няколко стандартни логина и пароли, които използваме понякога при инсталация на нова работна станция – и двете компютърчета отхвърлят всички. Причината – “Не е намерен домейн контролер за това потребителско име”… WTF?!? Какъв домейн контролер, бе?!? Нахлузвам на две на три някакви дрехи, викам такси и след двадесет минути съм в офиса. За да се убедя с очите си в невъзможното – и двете машини изведнъж са решили, че са в някакъв домейн, упорито отказват да приемат каквото и да е потребителско име – дори администраторския акаунт бива отхвърлен със същото безразлично “няма домейн контролер за това име”… И сега? Не е решение да прасна нов Уиндоус отгоре – на компа има инсталирани софтуери, чиято преинсталация ще отиде до обяд, да не споменаваме разните сертификати и прочие, дето естествено никой не е бекъпнал и съществуват само на тях… ако трябва да се анулират и да се чакат нови – отиде два дена… а хората трябна да работят и трябва да работят сега и веднага!

Кратък research ми отваря очите за ситуацията… Като съм сменил името на машините е трябвало да рестартирам тутакси, за да влезе новото име в сила. Отлагането на рестарта не е опция, а сто процентова гаранция за катастрофално омазване. И други бяха яли тия пасти. С думи прости – ако не се рестартира веднага, с течение на времето Дограмата “забравя”, че името е сменено – нещо си там се омацва със SAM файла. И когато евентуално я спрете и пуснете отново – тя се опитва да верифицира юзърите пред старото име на машината… но машината вече не се казва така… и става една… измисля си едни домейни, въпреки че е в проста уъркгрупа и никакви домейни няма… не приема паролите… Няма влизане. Няма влизане – но само ако разчитате единствено на Дограмата… Защото съществува едно такова нещо наречено Offline NT Password & Registry Editor и това е Линукс базиран инструмент за редактиране, отблокиране, променяне на паролите за достъп на потребители под w2k, XP и Vista дори… Много яко! Правят се три дискети – една със самия инструмент и две с драйвъри за твърди дискове. Boot-вате от първата дискета, после слагате дискетата с драйвърите когато ви я поиска, после просто следвате указанията и… успешно оправяте кашата сътворена от вас в съучастие с гениалните програмисти на Уилям Хенри Гейтс III… Once again – the day is saved thanks to the Linux!

Cool…

Извода от тази история е – винаги рестартирайте, когато Дограмата ви помоли да го направите – за ваше добро е. Това е Уиндоус, не е Линукс. Рестартите са част от концепцията на Микромек за операционна система, независимо дали ви харесва, дали сте се научили от *nix да не рестартирате – това не е *nix. Запомнете го. А ако не сте от паметливите – свалете си Offline NT Password & Registry Editor и го дръжте някъде, където да ви е под ръка. Обичам такива малки, елегантни и умни инструменти. Може би защото съм глупав… може би защото ми се налага да работя с Уиндоус… знам ли.