Tags » Solitude » Page 2

Quiet

The kind of quiet that feeds the soul is more than just the absence of noise.

Quiet means no demands
Nowhere to be
No one to please… 92 more words

Writing

Just like Music

Music is the one activity that brings soliciity to ones mind, body and emotions. Of all the things in this world, it illuminates every section of the brain and allows for individuals to completely rid of stress, anger and frustration. 69 more words

A Profound Loss

I have been haunted  by something that I witnessed on my way to lacrosse practice yesterday.

My son had to be in Bangor at 10:30am so we were traveling down the highway with music playing and conversation… 267 more words

Maine

clark creek ramblin

solitude road solitude toad
rest in peace
on five leaves of green
mister arachnid came to see
and hear my simple eulogy
though different shells… 306 more words

“The interpretation of our reality through patterns not our own, serves only to make us ever more unknown, ever less free, ever more solitary.”
Gabriel Garcia Marquez

Самотата е състояние на вътрешна вглъбеност и едновременно с това ограничение, което често ни налагат условия и обстоятелства. Те са и външни и вътрешни, но всъщност най-точно е да кажем, че са ни чужди. Редица философски школи интерпретират усещането за свобода и стагнация в живота на човека – една вечна дилема, която волно или неволно занимава всеки. Разпознаваме ли естествения инстинкт за повече свобода и как да живеем и балансираме между тези два свята?

Самотата е част от естествения процес на осъзнаване. Тя е нашият двойнствен живот с другите – живот, разкъсван между фрагменти от истина и илюзия. Тя е сблъсъкът на множествени светове, които сме припознали като свои, за да направляват бъдещите ни търсения. Защото самотата – и буквално, и метафорично – е състояние на несвобода. Тя е липса на истина и посока. Тя е колебанието на идентичността и усещане за нелюбов. Тя е кодът на отчуждението от самите себе си.

Самотата е и нашето движение между хаос и ред – едно вечно търсене на автентичността. Тя е като дежа вю, чрез което всъщност проглеждаме. Тя е начинът да се свържем с възприятия, запазили свежестта на отпечатъка вътре в нас. Отпечатъци от време и пространство, които с годините са се превърнали в нещо повече от обикновен спомен. Жизнеността на толкова много впечатления може да ни връща към реалността отново и отново, да ни помогне да се отворим към една по-различна рефлексия за собственото ни битие и бъдеще. Към един свят, в който ще разпознаем очите си, усещайки сладостта на вътрешното освобождаване… Една желана реалност като огледало от чудни картини, подредени в собствената ни легенда за времето и самотата.

Transformation

Original/opposite

Solitude gives birth to the original in us, to beauty unfamiliar and perilous – to poetry. But it also gives birth to the opposite: to the perverse, the illicit, the absurd.

Thomas Mann Death in Venice

Current