„Никой не се завръща от едно пътешествие, такъв, какъвто е тръгнал.”

Греъм Грийн

„Но как може на унгарски Виктор да е Дьозьо?”

Триин, в часа по унгарски

„Който учи унгарски в живота, със сигурност може да повярва на всичко!”

Петър Дурст, За някои особености в унгарската граматика, които ни отварят очите за нещата от живота.

В ноемврийския ни брой ще прочетете повече:

Как да опитомим дивите животни.

За разходките в облаци

Вечер в една естонска кухня.

Как да носим ботуши и да се преструваме, че е студено.

Интервю с един фен

Хороскоп за на една фалшива самоличност

И специалният въпрос в този брой: Is it Christmas?

Ноемврийската разходка започва с пътуване в автобус – музей из лингвинистичните пространства.

Спътници са ни преподавателката ни по унгарски – Жужана, Йоана от Германия и Меди от Франция. Мъглата е толкова гъста, че едва виждаме пътя пред себе си, но успяваме да разберем, че на света съществуват повече от 3000 различни езика, макар че само 16 от тях се говорят от повече от 50 милиона човека.

Разходката продължава в облак.

Отправяме се в търсене на подходящ подарък за Марие, която скоро има рожден ден. Макар че прекарваме голяма част от деня си заедно, за нас тя все още е доста мистична личност: Лъчезарна, руса девойка от Естония, която слуша реге. Обича да се въплъщава в ролята на диджей, но не говори много за приключенията си в Ямайка, където е прекарала цял месец. Според нея, в Сегед има повече младежи!, които носят косите си на расти, отколкото е видяла на острова на Боб Марли.

Асоциациите към името на Марие ни отвеждат в подземни магазинчета, пълни със загадъчни предмети. Бързо се опияняваме от силните източни аромати, ярките цветове и усмивките на продавачите. Попадаме в капаните на ароматни свещи, парчета дърво и метални предмети. Не откриваме Марие никъде тук, затова изчезваме в мъглата отново. Загубили пътя от асоциации, се озоваваме пред чудновато място, в което се продава  носталгия: Метални кутии за сладки, стари снимки, пумпали, музикални кутии, ретро играчки, пин ъп момиченца с рокли на точки, винтидж* и мистерии. С Виша сме единодушни, че взимаме гигантския метален термометър с дебела негърка, която рекламира ликьор Ла Негрита.

Рожденият ден се случва в дома на Триин и Марие, които всъщност не живея толкова далече от нас. Озозоваме ме се в топлата кухня и предчувстваме удоволствиеото от добре подправеното  греяно вино. Компанията е необичайна: пет русокоси естонки, две полякини, един французин и две българки – на втория етаж на малка кооперация в Сегед, Унгария.

Харесва ми да слушам естонска музика, смесена  с доволно реге и необичайните за тези ширини Бийт дис. Освен това няма достатъчно място за всички и някои хора седят на възглавници на пода. От време на време с Виша се споглеждаме широко усмихнати. Чувстваме се добре с тези хора.

Гвоздеите в програмата на ноемврийското турне в Сегед са Ява и Колорстар.

Мишфолк вечерта започва в 5 часа следобед с традиционна гръцка музика. На мен сиртакито все още не ми се струва толкова екзотично, но тези музиканти са наистина впечатляващи. Сръбските музиканти също са симпатични, но ние сме нетърпеливи за истински фолк метъл.

Прибираме се изтощени от другия край на града. Минаваме по улицата, на която живее Матяш. Покрай дома в който се прибирахме рано сутрин, след фестивалните концерти на брега на реката. Правим планове за следващото лято. Със сигурност ще има SZÍN фестивал. 00:15 е. Минаваме през единствения работещ по това време магазин, за да си осигурим поредната нездравословна вечеря.  Има невероятна опашка от младежи, които си купуват бира точно в тази част на денонощието. Налага се да чакаме. И няма да повярвате с кого се срещаме. Разбира се, че с човека, които се занимава с озвучителната техника в Милениум. Държим се като стари познати, макар че не се познаваме. Това май е първият път, в който той не е на работното си място, и ние не сме на концерт.

Колорстар ще свирят в Яте. Не е любимият ни клуб, но нямаме избор.

Докато чакаме бандата да се приготви, с Виша пием джинджифилова лимонада и си измисляме нови същности, в които ще се въплъщаваме от сега нататък. До тук с истината.

Родена съм в Лима, Перу. Дядо ми плете перуански шапки в малка колиба под планинското било. Уча в Бразилия, но сега съм в Унгария, защото снимам късометражни филми за унгарските фестивали: преди всичко за фестивала на лука и фестивала на паприката.

Защо учим точно унгарски? Благодарим за въпроса. Ами всъщност обикаляме източна Европа и сме тук от няколко месеца. Нямаме разрешително за престой, затова се укриваме от властите. Нямаме работа. Пари? Ами.. не знам, някакво наследство, някакви работи на черно, предполагам. А унгарски уча в следобедите, докато седя на маса до прозореца в някое малко кафене и тайно правя снимки на останалите хора наоколо.

Слушаме Колорстар за втори път. Най-отпред сме, разбира се. Вечерта е толкова добра, че решаваме да проследим бандата и в следващия град. Да. На 5-ти декември, въоръжени с табела за Печ, на стоп.

Термометърът на един от централните площади показва 23 градуса. Чувствам се така, сякаш идва Великден, но навсякъде строят коледни базари. Украсяват ги с изкуствени елхови клонки. По няколко пъти на ден си задаваме въпроса: “Is it Christmas?” Ако и вие се губите в подобни чуденки, тогава препоръчваме този източник за повече информация: http://isitchristmas.com/

Такива съдбовни неща се обобщават и със съобщения от статуси  в джитолк:

В неделя правим околосветско пътешествие на зоопарка в Сегед. Обожавам начина, по който животните са разделени по континенти.  Рано сутринта тръгваме, в студ и мъгла от Азия, а следобед вече се разхождаме под горещото слънце на Южна Америка. Наистина има много, твърде много маймуни за град като Сегед.

И две снимки от онази сутрин, когато исках да напиша нещо тук, но не се получи:

Виша, с чаша кафе, малко преди да се наслади на експозицията на съседчето Пети, вж. по-долу!

Kezdem egy jó hírrel: holnap nincs suli. Rossz hír: ez így nem igaz, mert délután be kellene mennem emelt infóra…nem fogok.:)

Ugye Szeged. Ott tanulok, a 2. otthonom. Mint tudjuk Szeged többek közt egyetemi város, így tudományegyetem is található itt. Ráadásul holnap lesz az összevont nyílt nap a TIK-ben (egy nagy modern könyvtár, amúgy sokkal több:). Egész napos elfoglaltság lesz. 10-től kezdődnek a tájékoztatók, de mi már fél 9-re megyünk, mert körbevezetnek.:P Na jöjjön a fekete leves.

Van egy olyan gyöngyszem, hogy Bölcsészettudomáyi kar . Ez még így semmit sem mond. DE! Ennek a karnak van valamije…már sejthetitek. Igen. Neki van anglisztika/amerikanisztika szaka. Fáj érte a szívem…jókor már. XD Nem baj, meghallgatjuk, stb. Ismerem már annyira magam, hogy amíg nem mondják a pofámba hogy “nem”, vagy hogy “kevés”, addig nem nyugszom meg. Így holnap 11-től a TIK kongresszusi termében fogok ülni és sóvárogni.:D Előtte persze ugyanebben az előadóteremben lesz az Informatikai kar ismertetője. Természetesen azt is meghallgatom annak ellenére hogy matekból egy rakás híg halmazállapotú “valami” vagyok.

Egyébként már csak a hely szelleme miatt is megéri elmenni. I have a very good feeling.:P Amúgy lesznek standok is, meg minden. Első utam oda vezet majd…gondolom rengetegen lesznek.

A lényeg: Most megint bezsongtam emiatt a továbbtanulási mizéria miatt, holott tisztán látom hogy semmi esélyem. Meg persze semmi kitartásom. Így pedig ezt nem lehet.

Ha valakit érdekelne a szak, csak úgy érdekességből, az katt IDE.

A karácsonyosat pénteken írom meg leghamarabb, meg van még 1-2 témám. Időm viszont nuku. Még ezután megyek hajat mosni, stb. DE! Holnap legalább elég lesz 6-kor kelni.:P

A végére Gaga új száma (Fanni ajánlásával…mert a macskák Whiskas-t vennének):

Hozzáteszem, hogy Gaga egy beteg ember. XD

Pár nap óta akkora köd van itt is- mint az egész országban-, hogy az orromig nem látok. Ezt vegyétek szó szerint. Ráadásul ugye tegnap úgy adódott -mint minden pénteken-, hogy mennem kellett vissza angolra. Na kezdjük.

Hering party:

Mint ismeretes, a magyar tömegközlekedési szokások/technikai adottságok nincsenek a topon. Bár itt Szeged környékén nem sűrűn van ok a panaszra. Tegnap történt ugyanis, hogy a fél 2-es busszal jöttem volna haza, de a drága 52-kor jött. Ami alapjában véve nem lett volna baj, mert egy ismerősömmel eldumáltunk. A bökkenő ott kezdődik, hogy nekem 4-re vissza kellett volna érnem Szegedre, mert akkor kezdődik a külön angol órám. Ahhoz hogy visszaérjek, a fél 3-as busszal el kell indulnom itthonról. Követhető még?:) Ehelyett 14:27-kor szálltam le itthon a buszról. Gondolom nem is kell mondanom, hogy 3 perc alatt nem érek haza, majd vissza. Ja meg persze kajálni is kellett volna, meg az angol cuccot összeszedni.

Ugye 52-kor jött a busz. Egy nagyon hosszú, 3 ajtós modernnek mondható. Én az utolsó ajtó legalsó lépcsőfokára tudtam magam felpréselni. Szó szerint felpréselni. Hogy teljes legyen a kép, ennek a busznak a hátsó ajtaja időnként nem csukódik be rendesen. Kapaszkodtam mint az állat. Közben aszaltunk egész úton, mint két idióta beszélgettünk…már amikor nem volt a fél fejem a kukában és a mellettem álló kapucnijának a szőrméje nem a számban volt. Ezt is szó szerint kell érteni. XD Ez így ment egy szűk óráig. Közben hívtam Nórit, hogy az angolt nem lehetne-e 4 helyett 5-kor kezdeni. Szerencsére el tudta intézni. Közben kérdezte a telóban hogy miért késett a busz és hogy miért vannak ennyien. Annyit mondtam, hogy (idézek magamtól:):

“Nem tudom, talán mert Magyarországon vagyunk.”

Nem enyhén mindenki odanézett. Sajnálom, ez van. XD Ilyen hering partyban még nem volt részem. Ez se kellett volna.

Angol:

Na kérem szépen. Kikaptuk az angol fogalmazást. Csak 3 hiba volt benne. Még egyszer hálás köszönet Tinkmarának a javításért!!!:P

Ezek voltak: “ten-years-old”—->”ten-year-old”; ugyanebben a mondatban kimaradt egy “got” a have után; és az “elementary student”-be belerakta hogy school. Ennyi.:)

Azt mondta hogy a javított verziót másoljuk be a füzetbe…biztos nem fogom emiatt újraírni ezt a 1,5 oldalas szöveget.

Emellett órán csináltunk egy érettségi feladatsorból kiszedett nyelvhelyességi feladatot. Adott szövegből hiányoznak bizonyos szavak. Írj be olyanokat, hogy értelmes legyen a szöveg. 10-ből 7 jó lett. A többi olyan szerkezet volt, amiről még nem is hallottam. Szerintem nem olyan rossz.:D

A külön angol órákat nehezen kezdtük el, nagyon nem volt kedvünk hozzá, de aztán nagyon jól sikerült. Jól esett.:P

Most látom hogy már a köd is felszállt, a nap is süt. Lehet(ne) takarítani, de ilyen hideg időben sosincs kedvem.

Más:

Hmmm, ha láttátok volna tegnap, hogy milyen szép amikor a ködön átszűrődnek a város fényei!:P:P Annyi képem csináltam volna…de mivel? XD Kéne már egy fényképező.

Na most megyek takarítani. Have a nice day!:D

Tegnap múlt három éve, hogy elhunyt minden idők egyik legjobb labdarúgója, Puskás Ferenc. A ballábas zseni tiszteletére szentmisét és jótékonysági koncertet tartottak a szegedi dómban. Özvegye, Bözsi néni, valamint a legendás sportriporter, Szepesi György is részt vett azon a koszorúzáson, amelyet az Aranycsapat szobránál tartottak – számol be a delmagyar.hu

Misét mondtak Puskás Öcsiért a Dómban – videóval
Galéria Hozzászólok! 14 hozzászólás
Szélpál László
2009.11.18. 09:00
Értékelem a cikket!
Betűméretet növelem Betűméretet csökkentem Cikket küldöm e-mailben Nyomtatom E-mailt írok a szerkesztőnek Később elolvasom
Tegnap múlt három éve, hogy elhunyt minden idők egyik legjobb labdarúgója, Puskás Ferenc. A ballábas zseni tiszteletére szentmisét és jótékonysági koncertet tartottak a szegedi dómban. Özvegye, Bözsi néni, valamint a legendás sportriporter, Szepesi György is részt vett azon a koszorúzáson, amelyet az Aranycsapat szobránál tartottak.
Hírlevél feliratkozás

Értesülni szeretnék a napi friss helyi hírekről! E-mailemre levél érkezik, amelyben megerősítem a feliratkozást.

Milyen a legutóbbi hírlevél?
betöltés
A három éve elhunyt Puskás Öcsi minden idők legjobb labdarúgója volt. Magyarországon mindenképpen, de amióta feltalálták a futballt, a nagyvilágban is csak kevesen tudtak úgy bánni a labdával, mint ő. A zöld gyep volt az ő igazi világa, de embersége, segítőkészsége miatt legalább annyi tisztelője akadt, mint szurkolója. Nem véletlenül érdemelte ki a legismertebb magyar titulust.

A „száguldó őrnagyot” Szegeden is rengetegen szerették, ennek egyik megnyilvánulási formája a tiszteletére adott szentmise. A világverő Aranycsapat élő tagjai, Buzánszky Jenő (a felesége betegeskedik) és Grosics Gyula (egészségi állapota nem tette lehetővé az utazást) nem lehettek itt a tegnapi szegedi megemlékezésen, eljött viszont özvegye, Bözsi néni, valamint a legendás rádiós sportriporter, Szepesi György, aki mikrofonnal a kezében az Aranycsapat 12. játékosának számított.

– Hálát adok istennek, hogy abban a korban élhettem, amikor ezek a csodálatos focitudással megáldott fiúk – mondta Gyuri bácsi a Roosevelt téri halászcsárdában történt beszélgetésen. – A szerencse fiának tartom magam, hogy egy kivételével az Aranycsapat összes meccsét közvetíthettem.

Arra a kérdésre, előfordult-e, hogy kritizálta a játékosokat, a következőt válaszolta:
– Egyszer azt mondta nekem Öcsi: „Gyurikám, azt mondasz a mikrofonba, amit akarsz, egyrészt úgysem halljuk, másrészt meg ha rossz színben tüntetsz fel bennünket, úgysem merik azt nekünk visszamondani.” Félretéve a viccet, ugyan miért kritizáltam volna egy olyan csapatot, amely 31 válogatott-mérkőzésen maradt veretlen, ebből 25-öt megnyert, és csak hatszor ikszelt?

Puskás Ferenc özvegye természetesen nagyon büszke férjére.
– Akármerre járok, Öcsi miatt mindenhol nagy szeretettel, tisztelettel fogadnak – nyilatkozta lapunknak Bözsi néni. – 1950-ben házasodtunk össze, három évvel ezelőtti haláláig nagy szeretetben, egyetértésben éltünk. Külön boldogsággal tölt el, hogy a FIFA az év legszebb góljának szerzőjét ezentúl minden esztendőben Puskás-díjjal jutalmazza.

(delmagyar.hu)

“Водата носи вкуса на почвата, в която тече, а качествата на човека зависят от особеностите на климата, в който е роден.”

Балтазар Грасиян.

Списък на удолствията за последните десетина дни:

1. Едит Пиаф. И филмът за живота й в библиотеката, оцветен в розово.
2. Есен вкъщи, макар и за кратко.  Въпреки разправиите на гарата и жалбите до мобилните оператори!
3. Печените ябълки, дюли, тиква и кестени.
4. Пост – рок и суинг. И пънк. Гениална музика.
5. Играта на Цитадели в бензиностанцията на километър от границата и колко ми беше смешно, когато вървяхме пеша по магистралата с Виша и Алекс, докато не ни огря светлината от прожектора на полицая от гранична полиция.. Какво търсим тук, а? Ти как мислиш? Можем ли да минем границата нелегално с толкова чанти?
6. Изложбата на Шагал.
7. Как Миши от групата ни по унгарски при Жужана е прекарал есенната ваканция:  „Въпреки че работих всеки ден, ходих на Хелоуин парти, на което бяхединственият дегизиран –  като Кучето от Дисни (Гуфи). Свирих в рок банда, а в неделя бях на обяд при леля ми.. “

Тази вечер пак сме врабчета.

Стоим под стрехата на спирката и се опитваме да разчупим с усмивки тъжната, дъждовна неделя, а момичето, което стои до нас сякаш се чувства  неловко, чувайки българската, може би арабска и каква ли не още, реч. Унгарците, които чакат автобус 8, 83, и трамвай 3Y и 4 явно са малцинство.

С Виша  слушаме малко и подхващаме врабчешки разговор за лингвистиката и теорията на Бенджамин Уорф, които смята, че начинът, по който човек мисли и действа, е силно повлиян от родния му език. ( После виждам, че Сапир го допълва с думите, че: „.. ние  виждаме и чуваме, или иначе казано, преживяваме до известна степен нещо по точно определен начин, защото езиковите навици на нашата общност преодпределят изборът ни на интерпретация.”

Уаау!, Добре.)

По-рано се намираме на втория етаж в кафенето. Оказва се, че сме пристигнали по-рано и трябва да изчакаме малко останалите. Прекарвам блажена минута с менюто, предвкусвайки истинското кафе. Капучино с мента.  Броени минути след Алекс се появяват и момичетата от Велико Търново.  Пренасяме времето между масивната дървена маса, тъмно червените стени и чашите със съблазнително съдържание в някое българско кафене и забравяме, че сме в Сегед. Ол дъ сейм тингс – образованието ни е кофти, приемните изпити  в софийския са идиотски трудни, а някои от преподавателите ходят пияни на работа. Всичко това е адски забавно, тук.

Само 22 часа преди да уловим времето в това кафене, отново сме в Милениум. Не знам какво точно слагат в греяното вино, но ухае страхотно.  За кратко се опитваме да проучим съдържанието на чашата, но после просто обобщаваме, че е добре през зимата да се пият подобни топли напитки. Човекът, „който оправя звукът” е облечен официално и носи тиранти.

Чакаме и се чувстваме точно като у дома си.

За кратката ваканция вкъщи съм успяла да забравя за енергията. Енергията, която се освобождава от музикантите, докато свирят на инструментите си, за да се превърне в лека еуфория  и да накара нивата на допамин в кръвта да се покачат.

В един момент В. възкликва: „Ама те имат и сетлист!” и тогава  разбирам, че сме избрали най-добрия начин да прекараме съботната вечер.

В събота вечер – пеперуда Нинджа и слънце пънкар на задното стъкло на трамвая

С любезното съдействие на Виша, се сдобихме със снимков материал на едно от нейните най-значими платна, изложено в топлия трамвай номер 4. (И сега се сещам за Камен Донев и „За народното творчество” )

На преден план е слънце, което определено има ясно изразени предпочитания към пънк музиката, което може да се забележи по симпатично оформената му коса, в стил „гребен” и думите Punk’s not dead.

Под словото в подкрепа на пънк музиката, се вижда името на Пеперудата Нинджа, която не е фотографирана заради рязък завой от страна на ватмана точно в този момент.

Експозицията можеше да бъде видяна още около час или няколко спирки по-надолу, след като беше създадена във въпросния трамвай, тъй като времето навън беше студено, а пък вътре пътуваха много хора , и при така създалият се конденз по стъклата, не успяхме да го съхраним за по-дълго.

Но се надяваме, че съвсем скоро ще имаме възможността да се насладима на платна от същата художничка и в други превозни средства на масовия градския транспорт в Сегед или София.

Тя е по-позната у нас като „Авторката на принципите за живота”, сред които: „Винаги е по-добре с кафе, отколкото без кафе” или „ По-добре в 8, отколкото в 9” и един от най-универсалните принципи: „Винаги е по-добре да правиш нещо, отколкото нищо.”

Before I left America for Hungary, just about everyone I talked to had a cautionary tale of horror related to the Central/Eastern European medical experience.  None, of course, had ever had any Central/Eastern European medical experiences, but everyone has an uncle, who has a friend who has a friend…  And the friend is always missing an eye now, because of it.  Even on ex-pat websites in Hungary, these socialized systems are easy to make fun of, at the expense of  hard-working professionals who are sometimes on the bad side of a difficult-to-maneuver system.

Ever since arriving in Hungary, I’ve had a completely opposite experience.  A kind and intelligent private doctor who has given me quick access to my allergy medication and an anti-biotic for my awful strep throat last year.  And just recently, a trip to a private clinic for a complete physical workup, with procedures that I would never have gotten, nor have been able to ever afford, in America.  Full disclose:  where I went was a private clinic.  So you pay for it out of pocket, and it is not part of the free, socialized health care system.  And of course no, not everyone can afford it. But in this lovely clinic staffed by perhaps some of the finest doctors in Hungary, the entire of the procedures (including consultations, blood work, ultra sounds, physical analyses, vaccinations, and other procedures that I’m having a hard time even remembering from that day) was around 300 dollars.  I’ll wait here for a second, Internet, until you get back into your chair.

Here is a breakdown of my experience:

Everything was arranged by the super-organizing-genius Varga Szilvi.

I don’t know what Szilvi eats in the morning, or what she puts in her coffee, but I desperately need to get my hands on some of it.  When we arrived in Szeged at the Medicenter, she was standing in the lobby and ready to immediately take us to the first doctor.  She was smartly dressed and kind of sassy and I felt like I had my own personal attaché for my physical, even though she seemingly was helping everyone around in this way.  In addition, when the day was almost over, and because I couldn’t eat for my stomach ultrasound, she went out and bought me a little spread of sweet and savory biscuits, which she put on a plate in the little lounge for me.  It was the sweetest thing anyone has ever done for me at a doctor’s office.  Anyway, I never personally address people on this blog, but honestly, thank you Szilvi, you made my day totally easy and manageable, and I can say that my experience at your clinic was truly the best medical care that I’ve ever received.

In the morning I received two vaccinations for H1N1 and the regular flu shot.  It took about five minutes and was administered by the vaccination doctor.  After the vaccinations I went right downstairs to have my blood drawn by Dr. Kóczián Zsófia, who both did the drawing and analyzed it for me that day, so that when I had my other consultations in the evening, the blood work was ready.

At about 10:30, I left the Medicenter building and went across town to the public clinic so that I could get chest x-rays there.  And let me tell you about the HORRORS of the public, socialized public health care clinic… I waited in the waiting room for about 8 minutes, was called into the x-ray room, the nurse said two words “bra off”, the x-ray was taken, processed, and we were out of there in about 20 minutes.  Yes, I see now what these Republicans (and Lieberman) want us to fear.  TWENTY MINUTES.

Then it was time for a little early lunch.  All of my fears about the whole thing, I realized at this point, were really unfounded, and it made the rest of the day much more eye opening.  I wish I had taken pictures of the doctors, but you know, after you get a pap your first instinct isn’t to whip out your camera for a candid.

When I got back to Medicenter, I had another round of consultations and procedures.  The first was with Dr. Halmai László who is the Cardiologist.  We chatted for a little bit, he did a few exams and went over what he saw in my EKG and my blood work.  Then he did an ultrasound on me to look at my heart, all the while asking me some questions about my writing life and telling me about a friend he met from America who also teaches writing.  He was so friendly and knowledgeable and I really felt at ease.

Then I was sent to the next room to see Dr. Vass Gábor, the ear, nose, and throat doc. We talked about a few of my allergy problems, he did a thorough exam, told me to stop using Q-tips because they’re bad for me, killed a little ear wax, and told me that my septum was a little deviated.  Tennis injury!  Again, like all of the doctors that I met that day, he was friendly, chatty, and knowledgeable.

Back to the ultrasound room to meet with Dr. Hoffmann Csilla.  I had met Dr. Hoffmann the previous week because she did a breast ultrasound on me.  This day, however, she did my stomach ultrasound to check my internal organs and such.  Her secondary language is French, but she spoke English quite well.  I only needed Györgyi to translate one time after Dr. Hoffman said that I had sand in my kidney and I immediately thought about the big wave that knocked me down two years ago in Hilton Head.  Of course what she meant was just some buildup in my kidney that I needed to wash out and prevent from becoming a kidney stone.  Anyway Dr. Hoffman was awesome.  She was especially calming the week before and I really appreciated it.  She also told me I don’t have to give up coffee, so she’s totally rad in my book now.

One last exam before my final consultation:  Gyno! Dr. Nyirati Ildikó is the Gynecologist and she did the usual exam plus an ultrasound. She said I had nice ovaries, so I was really feeling good about myself at that point.  I looked at them too, on the ultrasound.  I’ve never seen the inside of my body except the pictures of my knee surgery that made me vomit.  But the inside is such a wonderland, isn’t it?  Anyway Dr. Nyirati was so friendly and soft spoken and gentle, which of course are fabulous traits to have as a doctor, but especially a Gynecologist.

The final consultation of the day was with the surgeon Dr. Szabó István.  He was the cutest thing since sliced kolacs, seriously.  His job was to go over all of my results for the day, and then he did a few additional tests to check my veins and everything.  He really made me feel at east and comfortable and told me practical, understandable things about health and the body and everything.

The morning procedures lasted about 1 hour, including two tests and one chest x-ray at a different location.  The afternoon tests, procedures, and consultations, lasted a total of about 2 ½ hours.  All of the doctors were absolute experts in their fields, spoke English well, and didn’t make me feel like I was wasting their time or that they had other patients they wanted to shuffle me past to see.  Some of the doctors even came in especially for these consultations, on their days off.  And why?  Well I can tell you one thing, it’s not because they’re making the big bucks.  It does seem, however, that they actually care about taking care of people.  And the nurses too, were incredibly kind.  The nurses who, by the way, are going on strike this week, because they only make 90,000 HUF per month.  That is insultingly low money (about 450 dollars).

I’m not trying to make any political statement here or get people up in arms about the American health care system.  The people who read this blog, for the most part, are like-minded people on this issue.  The only ones who are significantly out of touch with reality seems to be the tea-bagging conservatives who use fear scare tactics about “Comrade” Obama’s health care system, with the reality is much different.  But this post doesn’t really have to do with any of that.  All it will serve as, hopefully, is a counter argument to your uncle’s friend’s friend who is missing an eye from a medical procedure in Eastern Europe.

And a nagyon nagyon köszönöm szépen, for all of the doctors and staff members of Medicenter who gave me excellent medical care and treated me with respect while doing it.

Halálos baleset Szentesnél

Halálos baleset történt Szentes és Derekegyház között szerda délelőtt, a rendőrség két órára lezárta az útszakaszt.
Egy kisteherautóval ütközött frontálisan egy Saab típusú személyautó, amelyet egy ukrán állampolgár vezetett.  A Saab vezetője a helyszínen meghalt, a kisteherautó vezetőjét súlyos, életveszélyes sérülésekkel szállították kórházba.
Forrás: délmagyar.hu

Magyar Nobel-díjasok emlékparkja lehet Szegeden

Péter Szilveszter, az előterjesztést benyújtó fideszes képviselő elképzelése szerint a 13 magyar származású tudós munkásságát elismerő szobrok a Fekete ház melletti téren állnának.
Az emlékpark megvalósítását – az ország nehéz gazdasági helyzete miatt- több évre elhúzódó programként tervezik.

Forrás: délmagyar.hu

Általános iskolások csínytevése a battonyai románellenes provokáció

Újabb ablakbetörésük után elfogták a battonyai románellenes cselekmények tetteseit. A fiúk, akik Honvédelmi Csoport aláírású papírlapot hagytak a helyszínen, szórakozásból törték be a románok lakta házak ablakait. A román sajtóban “Magyar szélsőségesek románokra vadásznak” és hasonló szalagcímekkel kommentálták a battonyai eseményeket.

Forrás: beol.hu

Elfogták a műlábtolvajt

Keddre virradó éjszaka kiraboltak egy 83 éves tiszakécskei férfit. A tolvaj elvitte a bácsi lecsatolt művégtagját, benne 3 db aranyórával összesen kb. 1.000.000,-Ft. értékben. A rendőrök még aznap elfogták a lopással gyanúsított 29 éves helybéli fiatalembert.

Forrás: híröshír.hu

Saját testvére rabolta ki

Mezőtúron egy helybeli nő tett feljelentést a rendőrségen, akit elmondása szerint testvére és annak élettársa támadott meg a buszpályaudvar mögött: leteperték, és kitépték a füléből a fülbevalót.  A rendőrök elfogták az elkövetéssel alaposan gyanúsítható párt. A támadásban az áldozat nem sérült meg, viszont 70.000 forint kára keletkezett.
Forrás: Szoljon.hu

Olaszliszka: egyezkedés a holttest mellett

Debrecenben az olaszliszkai lincseléses gyilkosság tárgyalásán kiderült: az elkövető csoport tagjai az agyonvert tanár holtteste mellett egyezkedtek: ki mit valljon, ki vigy el a balhét. Van olyan család, amelynek öt tagja ül a vádlottak padján. A kommandósok által biztosított tárgyalóterembe tanúként megidézték azt a lányt, akit az agyonvert tanár a lincselés előtt elsodort kocsijával, ő azonban nem tett vallomást. Az igazságügyi szakértő elmondta, hogy az autó állt, amikor a sérülések keletkeztek rajta. A harmadik tárgyalási nap rendbontás nélkül, de sok indulattal zajlott.

Forrás: cívishír.hu

Küldjön nekünk egy hírt!

Október 14-én az Őszi Kulturális Fesztivál keretében, a Somogyi könyvtárban tartott verses-zenés előadást Pécsi Ildikó. A művésznő szívesen beszélt munkájáról, gondolatairól, terveiről.

Hogy tetszik önnek Szeged, van-e valamilyen kötődése a városhoz?

Nagyon tetszik, nagyon szeretem a várost. Elég sokat jártam ilyen önálló műsorokkal , de ami meghatározó emlék az életemben: a főiskola elvégzése után a Szent Iván-éji Álomban Bessenyei Ferenc oldalán itt játszottam a Földi Királynőt.

Miért egy könyvtár lett a helyszíne az előadásnak? Milyen helyeket szokott választani?

Megmondom őszintén, hogy én nem választok, engem választanak. Általában mondjuk ha az ember egy ilyen gyönyörű könyvtárba jön, az egy nagyszerű dolog, mert nagyon szeretem a könyveket, szóval nekem az egy élmény, amikor egy könyvet a kezembe foghatok. Gyönyörű ez a könyvtár-és a közönség is nagyszerű, értő közönség volt.

Hol láthatja a nagyérdemű legközelebb?

Jelen pillanatban mindenféle írással foglalkozom, mert van egy újság, amiben „Nagymama” vagyok, és gyerekeknek válaszolok már három éve. Azonkívül előadóestjeim is vannak – holnap is lesz egy Budapesten. November végén pedig egy Blaha Lujzáról szóló estet készítek „Isten Kegyeltje” címmel, amely gödöllői vonatkozású. Én ugyanis már nagyon régóta Gödöllőn lakom, és neki ott utcája van, és mindenféle története. Szerintem az, aki azzal foglalkozik, amit mindig is szeretett volna, az Isten kegyeltje. Így ő is, és én is az vagyok.

Ön szerint korfüggő-e, hogy az ember meddig marad egy adott pályán?

Szerintem nem, a mi szakmánkban sem. De én úgy gondolom, ha az ember végiggondolja a görög klasszikusokat,  az akkori időszakban nem volt véletlen a vének tanácsa, és ez nagyon nagy baj. Hiszen mostanság sokan úgy gondolják, hogy nem kell azokat a dolgokat átvenni az embertől, amikért ő maga megszenvedett. Különben úgyis mindenki saját fejével megy a falnak. De ha útközben a felénél eszébe jut, hogy mit mondott például egy idősebb ember, akkor nem biztos hogy akkorát koppan a falon.

Mik a jövőbeli tervei?

Nagyon szeretnék a hetvenedik születésnapomra egy műsort csinálni azokból a dolgokból, melyeket én magam írtam, és nagyon neves kollégáim játszottak el, vagy énekeltek, és esetleg életem első cédéjét megcsinálni. Készítettem hangoskönyvet meg ezt-azt, de egy „sajátot” is szeretnék.

Szerző Vass Attila

Amit eddig még nem hallott a közönség. Győri Lilla Szegeden készített interjút Szibillával. Operatőr: VASS ATTILA
2009, október 3.

Специален клип, с който най-удобно се настаних в този град:

„Есента е втора пролет, в която всеки лист е цвете.”

Алберт Камю

There is a wind where the rose was;
Cold rain where sweet grass was;
And clouds like sheep
Stream o’er the steep
Grey skies where the lark was.

Карла Бруни

Тия дни съм на есенно пътешествие.

Печени чушки, джаз музиканти, моторист, който предния ден е спечелил готварско състезание Мотокотле, вишновка, сецесион, датски музикант разказва приказка за шведската гора, гледаме Хаус в колата, докато чакаме два часа на границата, а вечер потропващи в ритъм по коляното пръсти и горещ шоколад с ром.

Ако имахме английски в гимназията, госпожа Дурева щеше да каже за 10 минути да измислим история от синтагмите по-горе, като използваме пет времена и поне две от думите да са в едно изречение. Този път щеше да ми е наистина лесно..

Толкова много ми харесва последната седмица, че на картата очертах с розовия маркер маршрутите.

Миналата неделя с Виша седяхме на слънчевата веранда в дома на Томице. По средата между Палич и Суботица, по средата между унгарски и сръбски, по средата между още 15-тина чудесни хора, с които се чувствахме съвсем като вкъщи. Meжду Приятели. Пиехме турско кафе. Когато се обърнах, видях Матяш да стои на малката пейка зад мен, да гледа вълшебния двор пред себе си и да се усмихва. А аз се усмихвах, защото си мислих как Юдит нарече кирилицата science fiction.

Пак е лято.

http://lyubena.deviantart.com/gallery/

Вечерта, докато чакахме безумно дълго време на сръбско-унгарската граница, митничарят да попита що дирят в Сърбия двама унгарци и две българки,  си мислех, че това е първият път, когато се прибирам в Унгария, защото сега живея тук.

Един месец „Есенен културен фестивал”, организиран преди всичко от Университета в Сегед. Университет, който не просто участва в културния живот на града, а е негов навигатор. С Виша разглеждаме програмата и тя ми казва, че такъв фестивал е особено необходим на хората наесен, за да могат да се справят по-лесно с промените на времето. Програмата е толкова добра и разнообразна, че наистина не усещаш как е дошло времето на тъмната бира и вместо риза, вече носиш пуловер,  отивайки към Милениум кавезо. Да,обикновено там ходим на джаз или блус концерти. От дясната страна, пред сцената, има маса с меки кресла. Там можете да ни намерите вечер, след 8.

„Дни на българската култура в Сегед”. Побиват ни тръпки от песента за пролетта на новата група на Емил Билярски. Не съм виждала толкова много хора да стоят така тихи по време на целия концерт. Изумително. Ние само се споглеждаме.

После идва вечерта, в която трябва да познаем истинските си размери. Българската постановка в малката синагога ми прилича на камерната сцена на нашия театър, макар тук да е доста по-хладно и призрачно. Керана Ангелова. Думите се забиват със  страшна сила в съзнанието, изречени от актрисата Габриела Хаджикостова, която без да става от единствения стол на сцената, прави така че пред нас се появяват картини на бягства, болки, любови, израстване, които героинята Елада Пиньо старателно е подреждала в руло по полиците на своя живот.

Никак не сме се наспали за пореден ден. Почти на косъм хващаме автобуса към Опустасер.

http://lyubena.deviantart.com/art/Comes-and-goes-139776534

http://lyubena.deviantart.com/art/You-ride-my-bike-139776311

Хубаво време, панорама с внушителни размери, следобед на пейката до малкото езерце в големия парк.

Не искаме нищо друго сега..

We moved from a place near to Budapest to a place near to Szeged. That’s something I’ve already written about. A lot of things are different here, but what surprised me the most is cats.

We don’t have cats. We don’t really like them. Most of our neighbours  had cats at the place where we lived. I don’t know if cats leave their dirt at the place where they live (because I’ve never had a cat), but they do in the yard next to the place where they live. I don’t like to collect other people’s cats’ dirt. I don’t like having to go out to check for dirt in the yard before I let children play there. Here it’s different. It’s one thing that this place is very sandy. Thus it’s easier for cats to bury their dirt. I saw a cat burying its dirt here and it really surprised me the special attention that it paid to do it properly.

Another thing is when we leave the dumpster out for garbage trucks to collect and empty them. Some people leave plastic bags only, some put plastic bags next to their dumpster. In any case, the cats at the old place always used their nails to open the bags looking for something they could eat. It was annoying to see how fast the street became dirty because of this. Here? No plastic bags will be even touched by any cats, but left as is. Are they not hungry? Do they have more to eat in such a small village where we live? Don’t know. Just that cats are different.

Tote

Sie sehen: eine Aufnahme der vermeintlich glücklichsten Kleinfamilie Ungarns in der erwiesenermaßen sonnenreichsten Stadt des Landes, Szeged:

I attended a conference today, where the topic was Open Source. Its web page is at Szabad Szoftver Konferencia – you already know that presentations were in Hungarian. I especially liked the ones that were about

• Open Source and our beloved Hungarian tax authority, APEH. It turned out that this authority doesn’t accept the fact the software can be free of charge and can’t cope with the case when a company gives support on such software. Etcetera, etcetera.
• Open Szeged – it’s a grandiose initiative that we should make Szeged an Open Source centre or even more that I don’t even dare to write down here. Grandiose or not, I agree with the intent of making a better use of the resources and talent pool that are available here.
• Android for developers – even though the topic was not new to me (hey, I even wrote about it in a book) it was interesting to hear about it from a Linux developer’s point of view.

What I didn’t like is that the conference was a bit disorganized, at least in the beginning. Then the presentations were allowed to take at most 20 mins, which was a good eye-opener, but since they followed each other very closely there wasn’t too much time to discuss with the speakers in public. I think there could have been a 5 mins Q&A session allocated to each talk.

Tote

Tartozom már régen ezzel a blogbejegyzéssel. A Gyoma utáni hetem eléggé megviselt úh csütörtök este 11kor felhívtam Kóbász barátomat h milennehaesetlegmásnap lemennék hozzá hétvégére… Tzupi úgyis ment le kocsival, mert fellépésük volt szombat-vasárnap akárhol, Szegedtől 3 órára, talán Szigetváron, ha emlékeim nem csalnak – de ez talán nem is annyira érdekes info. Inkább csak önigazolás h egy ilyen hétvége után még három hét távlatából is emlékszem jelentéktelen részletekre

Kóbász persze szívesen fogadott – vagy hazudott, de ez most már mindegy

Péntek este Tzupival beültünk otóba és lementünk Szögedre, de nem rögtön a Kóbászhoz, hanem Jazz kocsmába, ahol Anna, Geri és Kedves Szállásadónk várt minket. Vittem nekik sütit, mer az jo. Sörözgettünk, beszélgettünk, aztán valamikor jó későn mentünk haza. Tzupival a nappaliban aludtunk, én a földön, mert fájt a hátam. Tzu a kanapén. Nem kellett győzködni

Szombaton igazi semmittevés volt. Tzu elment, szedte fel a flameflowereket és mentek dógozni. Mi meg kimentünk Kóbival a halászléfőző versenyre. Mert az volt A sorsnak van a legjobb humora, ahogy szoktam volt mondani. Barátnőm tett egy megjegyzést h minek megyek le, ott nem lehet semmit csinálni, csak várost nézni meg halászlevet enni Hát ettem! ÉS nagyon finom volt. Ilyen finomat tán még nem is ettem, pedig a Duna mellett nőttem fel és Keresztszüleim nagy mesterei a halászléfőzésnek. No meg a házi meggybor. Az beütött. Estefelé lekóvájogtunk a kisbajorba, de még senki se volt uh Kóbi rögtönzött városnézést tartott. Dóm és a Magyar Kétfarkú Kutya Párt utcája szerepelt az idegenvezetésben Természetesen Aztán vissza kisbajorba, ahol egész szép kis társaság gyűlt össze. Megismertem jo sok embert, köztük Rovót, aki Mikrofontos barátjával ezt követte el: http://www.youtube.com/watch?v=Y9T68kLzhyw Megmutatta az új számát, nem publik, de kiröhögtem, mert hirhedt híre megelőzi és a track ennek fényében vicces volt. Aki ismeri, az tudja, miről beszélek, aki nem, annak meg hosszúúúú Btw. respect (nem oltás)

Visszatérve, egész jó lett a hangulat, csak aztán átmentünk egy közeli szórakozóhelyre, ahova nem mentünk le, hanem az utcán állva beszélgettünk mindenkivel, aki kijött. Meg a Kóbit úgyis ismeri mindenki… Elég érdekes emberekkel találkoztam (vigyázok h mit írok, részletekre, ha valaki kíváncsi, inkább szóban ), de overall jo volt Aztán elsétáltunk Jatéhoz, mert páran ott voltak, de végül nem mentünk le, hanem a streetet toltuk tovább Fél óra alatt hárman próbáltak letarhálni belépőre. Nincs pénz, nincs buli – nekem ez az elvem. Aztán a harmadik gyereknek már elmagyaráztam h Budapesten 30000 hajléktalan van, az olyan, mintha Szegeden minden harmadik az lenne uh én úgy szocializálódtam h ne adjak pénzt. Bármi mást igen, de pénzt nem. Végül is megértették. Találkoztam Jedder öccsével, akire nem emlékeztem :/ Aztán valamikor a hajnal és a reggel időkontinuumának találkozásánál hazasétáltunk. Még fotózkodtunk vmi akárhol. Ilyen gép a falon, aztán lehet fotot készíteni és elküldik e-mailben. Vicces.  :D Éjszaka is voltunk várost nézni, de sajna, nem emlékszem, hogy hol

A vasárnap igazi punnyadás volt – nem csináltunk semmit. Átjött Gme és videot vágtak. Felemlegettünk nagyon régi underground magyar rap számokat, mint EZ. Jó is lesz háttérzenének az olvasáshoz Kóbi főzött, mert h szakács. Aztán este lementünk a Sánta Egérbe. Na, itt volt egy társaság, akik rendre lettek utasítva, annyira hangosan énekelték az egyetemi indulókat… Találkoztam Kóbi ismerőseivel, köztük Lacival, akivel nagyon jót beszélgettünk, miközben tetemes mennyiségű árpa-komló koktélt elfogyasztottunk. Éjjel fél4kor megérkezett Tzupi Szigetvárról. Mondanám h kihasználtuk a kihúzható kanapé téradta lehetőségeit, de azt mindenki félreértené. Pedig elég nagy volt Itt tennék egy olyan apró megjegyzést h elvileg vasárnap este vonattal jöttem volna vissza, de ez eleve veszett ötlet volt, amikor vasárnap este fél7kor még fetrengtem és nem volt kedvem megmozdulni. Úh megbeszéltem Tzuval h éjjel átjön és hétfőn megyünk haza együtt kocsival.  Ehhez fel kellett kúsznom az ETR-be és átjelentkezni egy másik kurzusra h ne hagyjam ki a gyakorlatom Ilyen ez…

Hétfőn úgy volt h Tzu és Kóbi videot vágnak, de végül nem lett meg a nyersanyag uh csak lazultunk, aztán hazajöttünk Tzupival.

Igazán kellemes hétvége volt, nagyon jót pihentem, kikapcsolódtam. Szükségem volt már rá. Ezúton is köszönöm Kóbinak h befogadott. Legközelebb én (is) főzök Tervezzük Tzuval h majd lemegyünk úgy is h ők nem dolgoznak és lehet csak simán bandázni.

Tömören ennyi. Tudnék még mesélni, de nem minden publikus. Próbálok disztingválni

Fúú…hol kezdjem? Olyan fáradt vagyok, hogy nem tudom összeszedni a gondolataim. Tegnap nem történt semmi érdekes, ma sem. Viszont, így a 3. hét közepén (csak nekem 3.) már teljesen kikészültem…mi lesz még itt?:O Ma sikertelen biosz doga, stb…hétköznapi hülyeségek.

Na és most jöjjön a lényeg. Mint a címben említettem, most már hivatalos. Elmesélem az egészet: Tavaly év vége előtt tudatták velünk, hogy iskolánk összevonásra kerül másik kettő, a mi sulink szintjével nem megegyező szinten levő középiskolával. OK, ezt többé-kevésbé sikerült feldolgoznunk, mert ugye mi az, hogy egy sulit megfosztják minden szabadságától (mármint a szabad döntéshozataltól, önállóságától). Még tavaly felröppentek a hírek, hogy bezárják a sulit. Ezen nem lepődtünk meg, mert ugye nem hiába volt az összevonás, illetve bizonyos tagozatok megszüntetése. But now…it is official.

Történt ugyanis, hogy a szinte mindig jó kedvű, általában pörgős, jókedvű magyar tanárunk olyan fura hangulatban jött be órára. Próbálta leplezni szomorúságát/kétségbeesettségét, de a diák nem hülye (annyira), és mindjárt kiszúrja, ha valami gond van. (Ebben az is segített, hogy a tanár nem tudta összeszedni gondolatait.) Diák rákérdez. Tanár válaszol is, ugyanis minek titkolni azt amit mindenki tud. Először csak azt mondta hogy jó hírt kapott, bá nem ahhoz eléggé szarkasztikusan, hogy mindjárt rájöjjünk hogy nem így van. Diák újra kérdez. Tanár mondja: idézőjelben.

Tehát most már hivatalos. A Széchenyi István Gimnázium és Szakközépiskola (régi neve. régi=tavalyi) jövő évtől bezárja kapuit, és úgy am blokk megszűnik létezni. Tudjátok hányszor írtam, hogy utálok ide járni, meg hogy mindent utálok itt. DE! Ilyenkor megváltozik az ember látásmódja. Annyira sajnálom mind az iskolát, mind pedig a TEHETSÉGES tanárokat…csak a tehetséges tanárokat. Köztük az élen a magyar tanárunk, majd a matek tanárunk, a francia tanár (hallottak alapján, mert ugye németes vagyok). Biztos van több is, de én őket gondolom a suli legjobbjainak. Mérhetetlenül sajnálom őket, mert ebben a helyzetben nem hiszem hogy fognak találni hozzájuk illő állást. Sajnálom, csak ezt tudom ismételgetni, mert ők valóban ritkaságszámba mennek.

A tanulókat ráosztják -az immár- tagintézményekre. Az épület sem fog sokáig a helyén állni, mert mondhatni nem valami jó állapotban van, de nem is valami roncstelep. Így ballagás előtt felmerül a kérdés, hogy legyen-e tabló. Mert annak nem sok értelme van, hogy az osztályfőnök garázsában áll. Mi már csak annyit tehetünk, hogy minél tartalmasabban, boldogabban próbáljuk eltölteni a hátralevő időt.

Széchenyi István Gimnázium és Szakközépiskola, Szeged

1964-2009

P.S.: Most már megyek tanulni a törit és az irodalmat. Ez a hír alapvetően meghatározza a hangulatom, mint mindenki másét is…

„Ако човек се озове насън в Рая и там му дадат цвете в знак, че действително душата му е била в Рая, и после, когато човекът се събуди и зърне цветето в ръката си… – Еее? Хубаво и после?”

Самюъл Тейлър Колдридж, „Записки”*

“Колкото повече опознаваш всичко, толкова повече го заобичваш, и колкото повече го обичаш, толкова повече радост създаваш в живота.”

Одриго Ирис в предговора на книгата си за Тоскана

Пътуването всъщност едва сега започва. Дълъг път между теми-табу, навици и необикновен светоглед, за които никой не ни беше споменал, нито пък бяхме прочели в някой от пътеводителите за страната. Неподготвени. Не. Но определено изненадани.

Миналата неделя имаше история с ряпа.

Правихме ежедневната си разходка в един от най-големите магазини в околността. Смеехме се на грозните бели репи, когато непознат мъж ни поздрави на български. Стъписахме се ужасно, защото българският език е един от най-тайните езици по тези земи, дори не сме и подозирали, че някой може да стои отстрани и да слуша историите ни за бели репи. Когато видя, че не знаем какво да кажем, човекът с усмивка ни попита: „Нали говорите български?”.

Оказа се кардиолог, който е пристигнал тук, заедно със семейството си преди година, за да работи. Прекарахме времето за следобедно кафе в приятен разговор за чуждата нация и типичните й черти, без да изпадаме в крайности. Обичам, когато хората споделят любимите си неща, без да се натрапват.

В сряда си разказвахме приятни истории за водни балончета.

Имахме уговорена среща с Матяш за 9 p.m. часа пред градската баня. Не мога да скрия, че определено бях скептично настроена към подобен тип прекарване на вечерта. Не можеше ли просто да отидем в някой парк или някъде да пием бира. (Виша, сигурна съм, че си спомняш думите му: „Да бях изпил една бираа..” =)) Но още когато се озовахме пред прага на нощното къпане, разбрах, че това е началото на нашето пътуване в местните тайнства, от които задължително трябва да опитаме.

Красива сграда с вътрешен двор. Пищна. Сумрак. Загадъчни млади хора. Безброй басейни. Горещата вода. Потапяне и повърхност, която се превръща в облак от миниатюрни балончета, които са създадени само, за да накарат тялото да изпадне в безтегловност, а умът да се потопи много дълбоко.

Низ от водни наслаждения. Виждаш само пръстите на краката си, които се подават из под пухкавата пяна, за да напомнят, че още си тук.. В този момент мислите си играят. Жестоки детски игри. Насълзени издрани тъги и спомени дърпат чисто новите усмивки и се опитват да ги разкривят. Решавам, че няма да мисля за нищо, защото върховете на пръстите ми, които отдавна са станали на гъбички, са по-важни от всичко. По-важни от мислените игри.

По-късно Виша ме запознава с Мигел, който е обиколил света. Говорим за снимките и музиката. Харесва ми философията, която има за снимките. Казва, че с тях не иска да покаже на приятели си как точно изглежда Сегед, а да събуди фантазията им, и да ги накара да си представят всъщност какво има тук.. Фадо. Боса нова.

С Виша се прибираме към вкъщи, както преди няколко седмици, както през лятото: с рокли и мокри джапанки. Забелязваме, че нощното къпане е успяло да ни върне наскоро тръгналото си лято.. Чувстваме се спокойни. Знаем, че всичко ще бъде наред, макар че нямаме карти за пътуването в чуждите привички и тайни.

В четвъртък – втора среща за по-малко от месец с Kowalsky meg a Vega. Отпред. Ковалски или Китаристът? Втората песен е изумително добра.

……………………………………….

*От романа на Орхан Памук „Музей на невинността”

Călătoream la sfârşitul lui aprilie 2008 cu o ramă electrică de la Suceava Burdujeni la Vama, iar un panou din acel tren amintea de Orient Express. Iată că începutul toamnei m-a găsit la Bucureşti şi am văzut şi fotografiat, pentru prima dată în viaţa mea, Orient Express. Un tren cu o tradiţie de 126 de ani, un tren care circulă mii de kilometri contra a mii de Euro…

Orient Express, garat pe linia 14 in Bucuresti

A sosit în România pe 30 august prin Punctul de Trecere a Frontierei Curtici, din judeţul Arad, orele 23.30. A poposit la Sinaia pe 31 august, unde cei aproape 100 de călători au vizitat Castelul Peleş şi Mănăstirea Sinaia. Următoarea oprire avea să fie în Gara de Nord, la ora 14 şi câteva minute. Pasagerii au făcut un tur al Bucureştiului şi au înnoptat la Hotel Hilton. Ca un fapt divers, fiecare dintre participanţii turului intercontinental a ales să plătească între 6.000 şi 7.500 de Euro.

15 vagoane, 2 locomotive, 100 de pasageri

O tabela de calatorie mai speciala

A ajuns de 120 ori pe tărâmul României, acesta circulând încă din 5 iunie 1883. Trenul a unit Parisul cu  Istanbulul şi trece prin şapte ţări şi prin oraşele Nancy, Strasbourg, Munchen, Viena, Budapesta, Szeged, Timişoara, Bucureşti, Giurgiu, Smârdan, parcurcând peste 2.600 km. În perioada celui de-al Doilea Război Mondial, 1939 – 1945, Orient Express a încetat să mai circule.

‘The train against which all other luxury trains are measured’ – Vanity Fair, April 2009

Afis cu Orient Express intr-o rama electrica z6100, Suceava – Campulung Moldovenesc

Fiecare compartiment este dotat cu un corp de toaletă dotat cu apă rece şi caldă. În timp ce pasagerii servesc masa în vagoanele restaurant, personalul trenului transformă compartimentul de dormit într-un living. Bucătarii de origine franceză pregătesc mese gurmande şi de pe masa pasagerilor nu lipsesc preparate culinare ca escalop de foie-gras (32 de euro porţia), caviar Baccari (220 de euro de 75 de grame) şi caviar beluga (390 de euro/50 de euro). Înaintea fiecărui mic-dejun, prânz sau cină, un şef de vagon preia confirmarea participării la masă şi oferă un meniu cu preparate extra pe care distinşii călătorii doresc să  guste.

Vedere a ultimelor 3 vagoane a Orientului Express

În cadrul vagonului Lalique, se află un spaţiu rezervat acelora care doresc să-şi exprime dragostea pentru  perechea sa, dăruindu-i un cadou „valoros”. Colecţia de accesorii care poate  fi achiziţionată din Catalogul „Venice Simplon-Orient-Express”.

Branza frantuzeasca in… burduf de Orient Express

Cele 15 vagoane au fost construite în timpul anilor 20’-30’, cheltuindu-se peste 16 milioane de dolari. Trenul a trecut prin multe evenimente, şi anume: înzăpeziri, atacuri în timpul celui de-al Doilea Război Mondial, a servit ca vagon de transport pentru diverse personalităţi europene şi a inspirat filmul de lung-metraj „Murder on the Orient Express”.

Întrucât am fost prezent şi la faţa locului, cât şi pe site-ul oficial al trenului, www.orient-express.com, doresc să redau câteva informaţii despre fiecare vagon în parte şi fotografiile aferente.

3309 – Sleeping Car
Acest vagon-cuşetă este cel mai vechi din seria de vagoane ale trenului Orient Express şi a fost construit în 1926 în Belgia. A circulat exclusiv în componenţa „hotelului de cinci stele”, iar în 1929 a fost blocat timp de 10 de zile de ninsorile abundente. Trenul a fost surprins la aproximativ 100 de km de Istanbul, iar călătorii au supravieţuit mulţumită ajutorului acordat de localnici.

No. 3309

Vagonul 61 87 06-70 309 – 6

No. 3309

Detaliu sigla producatorului

No. 3309, detaliu caseta tehnica

No. 3309, vagon din anii 30 pe boghiuri de 160 km/h

3473 – Sleeping Car
Vagonul a fost construit în 1929, în Marea Britanie, la Birmingham. Interiorul a fost gândit de Morison şi a fost decorat cu ghirlande şi flori. Vehiculul feroviar şi-a început serviciul în cadrul trenului ce lega Parisul de Riviera, „Train Bleu”.

No. 3473

Cuseta No. 3473

Osie monobloc, capabila de viteze europene

No. 3473

3552 – Sleeping Car
A fost construit în Franţa şi decorat de către Nelson cu o delicateţe aparte. În anii 30 ai secolului trecut, a mers pe ruta Express-ului „Pyrénées-Côte d’Argent”. În timpul războiului, a fost adăpostit la Lourdes şi apoi a funcţionat ca hotel. Cuşeta a circulat pe traseul express-ului „Costa Vasca”.

Fum la Cuseta No. 3552

No. 3552

61 87 06-70 552-1

Venice Simplon – Orient Express

3482 – Sleeping Car
Construit în 1929 şi decorat de Maple într-un stil geometric abstract numit „Trapeze”. La fel ca şi 3473, a debutat în a transporta călători pe ruta trenului „Train Bleu”, ca mai apoi să circule şi pe itinerariul trenului „Rome Express”. În timpul războiului, vagonul a servit drept hotel în Lyon.

No. 3482

61 87 06-70 482-1

No. 3482

3544 – Sleeping Car
Designul acestui vagon-cuşetă a fost gândit de către René Prou şi a fost construit în Franţa. A funcţionat pe rutele Express-urilor „Pyrénées-Côte d’Argent Express” şi „Train Bleu”. A staţionat în timpul crizei la St. Denis, Paris, ca mai apoi să circule între Paris şi Marseilles în trenul „Rome Express”. În 1946 a fost trimis la Amsterdam pentru a face parte din componenţa Trenului Regal Danez. Cu doi ani mai târziu a circulat pe ruta trenului „Train Bleu”, ca mai apoi să intre în componenţa Trenului „Orient Express”.

No. 3544

61 87 06-70 544 – 8

Voiture Lits No. 3544

Burduf de lux

3915 – Sleeping Car

Vagonul nr. 3915

Sageata albastra vs. Orient Express

61 87 06-70 915-0

No. 3915

Service Car No. 3915

4110 – Dining Car
„Etoile du Nord” a fost construit în 1926 la Smethwick de către Birmingham Railway and Carriage and Wagon Co. şi este considerat a fi cel mai frumos vagon din Europa. A călătorit între Paris şi Amsterdam, la fel ca şi vagonul-restaurant 4095. De asemenea, a circulat şi în Spania, între 1961 şi 1970 pe distanţa Cadiz şi Sevilia.

No. 4110

61 87 08-70 110-6

No. 4110

4141 – Dining Car
„Lalique Pullman” a văzut lumina zilei în 1929 şi a circulat ca vagon de clasa I. A circulat în zona Coastei de Azur, între Paris şi Calais. Restaurat la Bremen, după 1981 a făcut parte din trenul Venice Simplon – Orient-Express.

No. 4141

61 87 09-70 141-0

No. 4141

Decor exterior vagon No. 4141

\

4095 – Dining Car
Denumit şi „Voiture Chinoise”, a fost construit în 1927 în Birmingham. A circulat între Paris şi Amsterdam, via Bruxelles, călătorind astfel pe o distanţă de 560 km.

Vagon restaurant No. 4095

61 87 08-70 095-9

No. 4095

3674 – Bar Car
Vagon bar-restaurant construit în 1931, acesta a circulat în Vestul Europei între Spania şi Franţa.

Bar Car No. 3674

No. 3674

61 87 09-70 674-0

No. 3674

3912 – Sleeping Car

No. 3912

Spre Istanbul…

No. 3912 produs in Belgia, pentru transport de calatori in lux

61 87 06-70 912-7

No. 3912

3525 – Sleeping Car
Acest vagon de dormit a fost construit în Franţa şi a fost decorat de către René Prou. A călătorit pe ruta trenului express „Pyrénées Côte d’Argent”, Paris – Biarritz. A funcţionat în rutele trenurilor „Train Bleu” şi „Rome Express”, ca mai apoi să staţioneze în timpul războiului la Lourdes.

No. 3525

61 87 06-70 525-7

No. 3525

3555 – Sleeping Car
A circulat în componenţa trenurilor „Pyrénées-Côte d’Argent Express” în anii 1930, „Costa Vasta Express”, „Orient Express” între 1949 şi 1961, „Nord Express” între 1961 şi 1969, „Sud Express” între 1969 şi 1971. În timpul războiului a funcţionat ca hotel în Lyon.

Vagon de lux francez No. 3555

Detaliu cuseta No. 3555

61 87 06-70 555-4

No. 3555

3483 – Sleeping Car
Construit în Birmingham în 1929, a fost decorat de către Morison şi a fost decorat cu ghivece de flori. Şi-a „trăit” tinereţea în cadrul trenurilor „Train Bleu”, „Rome Express” şi „Nord Express”. Până în 1948, când a fost integrat în componenţa trenului „Orient Express”, a circulat pe rute ca Paris – Roma sau Biarritz – Brig.

No. 3483

61 87 06-70 483-9

No. 3483

3539 – Sleeping Car
Construit în Franţa, are un design asemănător vagonului 3525. A circulat timp de un an în componenţa trenului „Train Bleu”, ca mai apoi să circule şi în Express-ul „Pyrénées Côte d’Argent”. Din cauza crizei de atunci, a staţionat până în 1936, când şi-a reluat „viaţa de cuşetă” în cadrul trenului „Rome Express”. A fost în grija US Army Transportation Corps între 1945 şi 1947.

No. 3539

61 87 06-70 539-8

No. 3539

Interior de lux

Trenul „Orient Express” a plecat din Gara Bucureşti Nord pe 1 septembrie 2009, ora 9 şi 5 minute, îndreptându-se spre Giurgiu cu locomotivele GM 65-1395-6 şi 63-1326-6. Mi s-au părut interesante luminile de avertizare plasate la sfârşitul trenului, care se pot în vedea în fotografiile de mai jos. Destinaţia finală va fi Istanbul, unde călătorii din Europa, America şi Australia vor avea să ajungă în Asia, cu ajutorul unui tren intercontinental, cu ajutorul unui tren care transformă visele câtorva oameni în realitate, vise legate de vizitarea Turciei, României, Austriei, Ungariei, Bulgariei, Germaniei şi… locul de plecare, Franţa.

Locomotiva GM 65-1395-6

Locomotiva GM 63-1326-6

Orient Express se pregateste de plecare spre Istanbul

Spre Istanbul, verde pentru Orient Express

Si s-a dus…

În realizarea acestui blog, am folosit câteva informaţii de pe site-ul oficial de internet al trenului, www.orient-express.com .

Si ne revedem la anul…

Foto: Victor Perdevară

XXXV. Tendinţe contradictorii

Asemenea oricărui gazetar cu vocaţie, Cornel Jitariuc se bucura de fiecare dată când reuşea să fie greţos în mod natural. „Cetăţeanul Damaschin! Ce i-o trag!… Mimând astăzi acribia dogmatică, ne amintim cum, în anii trecuţi, cu binecuvântarea cetăţeanului Damaschin, a apărut un Liturghier ecumenic de natură să-i scandalizeze pe credincioşii numiţi de domnia sa, în mod peiorativ, habotnici. Dar, făţărnicia este starea naturală a cetăţeanului în discuţie, aşa cum a arătat-o şi cu prilejul caterisirii părintelui Ilarie, cu toate că – ori tocmai de aceea! – toţi parohienii îl susţinuseră pe acela. Cum majorităţii cititorilor episodul le este prea puţin cunoscut, ne simţim obligaţi să rememorăm, rezumativ…”

Aşa cum este mai rău pentru un condeier, Cornel fu întrerupt în toiul frazei de interfon.

- Da!

- Părintele Miculea…

Jurnalistul apăsă pe acces, cu toate că ar fi preferat ca sinodalii să nu-şi mai trimită negociatorul.

Părintele consilier îi explică ierarhului că gazetarul se lasă greu, pretinzând un milion cinci sute de euro, acesta cedând în cele din urmă, după ce s-a sfătuit şi cu ceilalţi colegi vizaţi. De altfel, Damaschin umflă suma, în aşa fel încât partea sa să fie acoperită de către restul arhiereilor. La rândul său, Miculea îşi zise că, deşi se înţelese cu un milion trei sute de mii, va mai negocia pentru o sută de mii, ca să-i rămână trei sute curat. Pe drum, se gândi că ar putea risca, oferind doar un milion.

- Mai mult nu s-a putut… – explică el.

- Nu s-a putut, asta e! Eu am spus destul de clar cât costă!…

Deşi Cornel se răţoi, părintele consilier văzu prea bine că banii îl impresionaseră şi că acum sunt simple fasoane.

- Uitaţi, domnul Jitariuc, cum am putea rezolva problema… Spuneaţi că vreţi două sute de mii pe cap de arhiereu, plus o sută pentru restul persoanelor implicate… Aţi putea continua serialul, dar să spuneţi doar despre Ciprian…

„Ăsta-i mai ticălos ca mine!” – observă jurnalistul cu admiraţie, apoi rosti:

- Dar, Ciprian nu-i un apropiat al Prea Sfinţitului Damaschin?

- Apropiat! E un lingău fără scrupule, Prea Sfinţitul nici nu ştie cum să-l mai domolească! În plus, v-am putea livra şi documente despre Arhelau…

„Chiar, că despre ăsta nici nu s-a făcut pomenire! Or, e de notorietate că-i, vorba lui Constantinescu, cel mai rău dintre cei răi”.

După negocieri destul de tensionate, Cornel căzu la o înţelegere să mai scrie un episod despre Vichentie.

- Am început istoria cu microbuzul care-i aducea fete… Mai pun un episod în care martorii încep să se contrazică şi-o las în coadă de peşte. În final, anunţ dezvăluiri senzaţionale despre Arhelau.

- Perfect! – zise Miculea încântat, entuziasmul provenind din faptul că, negociind cu abilitate, reuşi să-şi procure jumătate de milion de euro.

„Nici dacă primeam renovarea catedralei nu-mi trăgeam atâta! Sau, poate ieşeam tot pe acolo, dar cu muncă, plus că nimeni nu-ţi dă chitanţe dacă nu-l ungi… În plus, nici nu ai loc de Popovici, că nu se mai satură!”

Rămas singur, Jitariuc fu încercat de sentimente contradictorii. Milionul era acolo, cu toate frumoasele sale făgăduinţe,  dar ştia la fel de bine că încălcase înţelegerea cu necunoscuţii patroni.

„În definitiv, ce pot să-mi facă? Îmi bag demisia la gazetă! Dar… Sunt şi chestii care, zgândărite, se pot încheia cu penal… Mai bine dispar, şi-l dau dracului şi pe Arhelau! Să scrie cine-o vrea!”

Spre seară, îi spuse soţiei că trebuie să plece, pentru o documentare, în nordul ţării, lăsându-i cincisprezece mii de euro pentru nevoile casei. Raluca ştia prea bine că documentările îi vin întotdeauna de-a gata soţului său, astfel că presupuse o aventură. Însă, la vederea banilor, îşi spuse că toate-s deşertăciuni şi-şi alungă bănuielile ca irelevante. La rândul lor, copiii îşi luară rămas bun de la părintele lor mascându-şi bucuria de a rămâne câteva zile nesupravegheaţi, căci pe Raluca ştiau s-o întoarcă mai întotdeauna după voia lor.

Cornel demară în seara senină de septembrie, fără o ţintă precisă. „O tai până la Viena, apoi mai văd eu! Să pun parte din bani în bancă? Aş putea să opresc în Timişoara… Sau, mai bine aşa, trec la risc! Operaţiunile bancare pot fi mai uşor depistate… Pun banii sub haine…”

Confuz, ziaristul şofă întreaga noapte, zorii găsindu-l într-un motel de pe lângă Szeged. Era mulţumit, căci trecuse prin vamă nebăgat în seamă. Totuşi, un incident îl panică din nou. Deşi nu-şi instalase serviciul roaming, astfel că mobilul ar fi trebuit să-i fie ca mort, primi un sms straniu:

Oriîncotro te-ai îndrepta, la capătul drumului te aşteptăm noi.

less crowded morning cafe

It’s been hard coming back into a working frame of mind.  Without a university setting, a syllabus to ache over and reprint a million times, students names to learn, reading responses to grade, I feel a little bit lost.  Because of some consulting work and other good fortunes, I’m able to spend much more time writing this year.  Full time writing at a desk with a big window overlooking Margit Island and the Danube.  With a new printer, unlimited coke lights, and a corkboard Györgyi installed for me last night, and into which is already pushpinned my writing schedule for the two completed fiction manuscripts that I’m currently circulating to agents and important details about my new characters for my new manuscript–Erzsébet Bogár, Mrs. Csontváry, and the rest of the crew inhabiting a 1920s-1990s Budapest world.  There is very little to disturb me except for a few side-trip jobs and the elephantine snoring of a cocker spaniel.

And still I’ve been finding it a little hard to get back to the millstone.  It still feels like summer.  Two Saturdays ago, we were driving back to Budapest from Szeged on the old 5 road, the one people used to lumber along before there were super highways.  Where you can still see farms, lavender fields, old churches, mostly vacant panzios and town plazas.  And though it would be usual for my cynical side to notice only the vacancy, rather I felt peaceful, settled, and still fully summer-aware.

We stopped into a little village Tesco and bought some bread with baked cheese.  And that’s all that happened.  I can’t even finish a full paragraph because the moment was just that simple.

So in writing this I guess I’m trying to explain my blog-absence for about a week, but also to publicly contemplate the fact that it is already September 1 and I am a little caught between setting and rising.  Here at my desk with my cork board and printer and coke light.  I need to get to work.

People change the way they live every now and then. It’s very rare that somebody lives the same way as he/she had lived years or tens of years ago. This time, I changed the way of my life.

About a decade ago, my then-girlfriend/now-wife and I decided to try it out what life in Budapest looked like. We moved from Szeged to Hungary’s capitol. It was a brave step at that time and we didn’t regret it. Then after couple of years we moved into our new house outside but next to the capitol, because we wanted a family with kids and that that home be outside of the big-big city. Now we have a big family and our relatives are far away. Besides this it has become more and more cumbersome to travel between A point and B – wherever those locations are. Once again: Budapest is a big city.

We thought it was time for another brave step: to move back to Szeged. School, kindergarten, friends, neighbours, workplace – all left behind. Not forgotten, but 200 km away from Szeged. It’s a very big change, in my opinion. We chose a village (yes!) that we found an ideal place to live, find a rent (yes, since it’s very difficult to sell our house in the middle of a global crisis), new school/kindergarten/workplace (of course, latter was the first we had to arrange) and “that’s it”. In quotation marks: that’s it. Simply: we’ve changed the way we live.

I hope we won’t regret it. So far so good. It was not a sudden decision, but certainly one that has had pros and cons alike. We’re working on the pros to be dominant.

Keep fingers crossed!

Tote