I threw my shoes in the closet and ran up the stairs. I plopped on my bed with a sigh of relief. It had been one of “those days”. You know the days where nothing seems to go your way.

I sat up and looked in the mirror. My hair was still frosted with cake. I could not help but laugh. Thinking back it almost seemed like a scene from a movie.

I walked through the big glass doors wearing my bright blue t-shirt, STAFF written on the back in sunny yellow block letters. I wore my biggest smile. As I walked in, everybody smiled and said, “Hey Taylor!”

I went to the party room to start setting up. The room sparkled with red, blue, purple and yellow. I set up the plates. Then, like always, I put the cups to the right, napkins to the left. The sun shined in through the almost floor length windows, making everything look brighter.

The room was almost perfect except for one touch. The party chair. It was every kid’s dream. It was the same red, blue, purple, and yellow as the walls and floors. It was inflatable, like everything else at Pump it Up. The chair was topped off with a giant crown that signified the royalty of the special birthday child. To these children, Pump it Up was as grand as the titanic, and the chair was first class. I flicked the switch, turning on the chair and put my smile back into place. The party was about to begin.

Come to think of it, work always starts out as a good time. There is always something to laugh about. I have plenty of friends there. We are always joking around about something. They are relaxed people. They are rarely in bad moods. Sam, for instance, is short, skinny, and blond. She is always smiling. You can always have a laugh when you are with her. My boss is also very mellow. He does not really care about most things. As long as you do your job, he is happy. When there is nothing to do, you can always hang out with him. Even though they are all a lot older than me, they make me feel comfortable. I never feel out of place when I am with them. They are the kind of people that make you want to come into work.

Today, like most days, started out as a good day. However, the moment the birthday brat walked through the door, that all changed.

She stood three and a half feet tall. A pink birthday crown rested upon her dark long brown hair. She had eyes that were so brown, they appeared black. She wore a pink fluffy dress with Cinderella shoes. I would soon learn that she was far from Cinderella, but my first impression was that she was beautiful. She was a replica of her mother. They both wore the same confident smile. They were both stunning. I would not doubt that they knew it, either.

“Come take a seat in your birthday chair!” I said to the little girl. She jumped right in to the chair, almost knocking me over as she did so.

“What would you like to drink?” I asked her, “We have iced tea and lemonade”.

“I want fruit punch!” she screamed in reply.

When I told her that we did not have fruit punch she nearly threw a fit. Her mother rushed over to comfort her, then demanded that one of the other parents go out to the store and buy fruit punch.

This was not the last of the complaining. In fact, she complained the entire party. This is the downside to work. Little kids can be brats! Her mother, on the other hand did not bother us that much. She was actually very sweet. The problem was that she was a very passive parent. She laughed at her daughter’s bad manners and whining.

When it was time for the cake the little girl was so excited. She had a Hannah Montana cake. Cute right? I thought so too at first. Then as I cut out Hannah Montana’s face, all hell broke loose.

She peered over my shoulder as I cut. Her eyes burned holes through my back. She made me feel small. I stuck the fork in the center of the cake, like I did with every other piece on any other day. Except today it was wrong.

The brat threw a fit! She cried and screamed and threw cake, which might I add is now in my hair. Her mom was laughing! It did not seem like a nervous laugh either. She actually thought her daughter’s actions were comical. All the other parents did not even look phased. Was I the only one who thought that this was a little much? I guess so.

Even though the girl was five years old, I still had to kiss up to her. I went over to apologize. Apparently it was not okay because she gave me a look that came from the devil. Her mom just laughed like witch. The brat put her hand right into the cake on her plate and threw it at me. I guess she did not care about Hannah Montana’s face anymore, since it was now coating my own face.

I was speechless. I wanted to cry. I could not even defend myself. I left the room to get a rag. As I walked into the prep room, I bumped into Sam. She laughed. I was so upset that I did not even know what to say.

“Do you want me to take over so you can get cleaned up?” she asked when she realized I was pretty upset.

Of course I wanted her too! I did not want to see that brat ever again.

On my way to the bathroom, I ran into my manager. I explained what had happened, and I could tell he was trying not to laugh. I did not think it was funny. He could tell, too, because he had to turn around so I would not see him laughing. “Go clean up, then come see me,” he said.

While I was leaving the bathroom, the party mom was coming in. She actually looked mortified. She was not laughing this time. I smiled at her and politely held the door.

“Wait”, she said, “I was looking for you.”

I did not even know how to respond. I managed to stumble out, “What’s up?”

“I’m so sorry about what my daughter did. It was really wrong. I try to overlook a lot of the things that she does because she has epilepsy. It is not easy for her, but that does not make what she did right,” she apologized.

As I said that it was okay, she slipped me fifty dollars. I told her that it was unnecessary, but she insisted. I thanked her and then ran off to find my boss.

He was talking to Sam. He told her what had happened apparently, because they both laughed when they saw me. I told them that it was not funny!

Now, come to think of it, it was not funny. It was hysterical. If all that I gained from that nightmare was a good laugh, then it was worth the embarrassment. But personally, I think that I can take something more away from it. And when all else fails, just remember, kids will be kids.

Boys Like Girls tell Kiss 108’s Matty in the Morning what they thought of Kanye West taking the stage at the 2009 VMAs during Taylor Swift’s award acceptance.

O título é autoexplicativo :

Meio tendencioso, mas muito bom!

Letícia

Lea growled, but followed.

Lea looked around.

Lea muffled a snicker.

Lea shrugged, “What?”

Lea almost shouted.

Reid laughed behind her.

Lea’s watch beeped.

Lea nodded.

Lea considered herself lucky.

Lea’s eyes almost popped out of her head.

Reid’s face lit up.

Lea admitted.

Lea shrugged.

Lea smiled a little.

Kick ass, Lea!

Reid sounded furious.

Reid obeyed.

Lea’s stomach growled.

Reid looked wary.

Church left with Grant.

Lea did a double-take.

Church quirked an eyebrow.

“Give Lea Mr. Carmichael’s regards.”

Lea was now Reid’s honorary nurse.

Fox was here .

“Nothing happened, Lea.”

Reid whimpered, “Or surgery…”

Reid reeled backwards, clutching his jaw.

Lea didn’t even know people read those anymore.

What the heck, Reid?

Jeez, Reid’s grandmother was sneaky.

WORD COUNT: 45,870

DAYS LEFT: 2

WORDS LEFT: 4,130

Oh, my. How on earth am I going to do this? Wish me luck, my microscopic amount of readers. I’m going to need it.

Taylor and Ellie are two women thrown together by circumstance yet both privately fighting their attraction for the other.

When banker Taylor Hendry swaps jobs and apartments with her colleague, Samantha Crighton, it seems a good deal until she meets Samantha’s flat mate, Ellie. Taylor lusts after Ellie, from the outset, but is wary of emotional involvement with this tall, dark, sexy, femme after Sam warned her not to mess with Ellie’s vulnerable emotions.

Journalist, Ellie Lawrence, finds her attraction to Taylor confusing. She’s never had a lesbian relationship, not even a girl crush; but Taylor’s arrival provokes intense sexual feelings, which clamor for fulfillment. For the first time in her life, she wants to have full-on mad passionate sex with a woman.

Find out what happens to these two women when Loving Ellie is released on 18th December.

For more information visit

http://www.loveyoudivine.com/index.php?main_page=document_product_info&cPath=6_54&products_id=549

recordando a la maravillosa gente……

Robert Pattinson y Kristen Stewart han sufrido en los últimos días, tras el éxito apoteosico de Luna Nueva, una serie de virulentos ataques de las estrellas de Disney. Las estrellas del canal de televisión juvenil están muy afectados. Los protagonistas de “obras maestras” del entretenimiento con High School Musical o Hanna Montana ante la irrupción de dos “desarrapados” como nuevas estrellas del firmamento adolescente.

Zac Efron, Vanessa Hudgens o Miley Cyrus no entienden como un chico que no le peina, que laba, sólo de vez, en cuando que no quiere ser estrella, que quería ser músico callejero y que, además, es inglés puede arrabatarles el fervor de sus fans. Es inaceptable.

El mismo mensaja lo han repetido las tres estrellitas de Disney: Una estrella debe cuidarse, hacer mucho deporte, pasar horas en el gimnasio, cuidar mucho su ropa y utilizar perfumes caros. No es posible que vengan estos dos desaliñados y se lleven el amor de nuestros fans. No es posible.

Sin embargo para el resto de la humanidad todo esto puede traer consecuencias menos negativas. Dos chicos como Robert Pattinson y Kristen Stewart que hacen menos alarde consumista son un modelo positivo para otro tipo de juventud menos preocupada por la forma que por el fondo.

La primera compra, como nuevo potentado de Robert Pattinson, no fue un Ferrari, fue una guitarra. Gracias Robert.

Taylor dropped by Lopez Tonight on TBS on Thanksgiving. The New Moon actor reunited with his Sharkboy & Lava Girl co-star George Lopez. If you missed the interview here are the clips.

What is a blog?

The question prompts me to respond. Random thoughts, words strung together which create sentences. It’s interesting.

I’ve had many telling me for awhile to do this. So I here I am. On WordPress. Typing away my thoughts as they come.

This could get interesting.

If I were to keep typing my thoughts as they come, you’d be very confused.

Last night I drove past Home Depot on my way back to my house. I was suddenly reminded of how much I love those stores. Home Depot, Lowes, etc.

Newest Taylor guitar guide came in the mail today [Wood & Steel]. This makes me a happy girl.

I’m off to dream.

-Sara

I have a folder called Beautiful People where I keep some of my favorite photos of people I admire. Tonight I added Teyana Taylor to that folder cuz she is just too cool. I was first struck by her unique face, and then fell in love with her song “Google Me”. A crazy talented dancer, singer and totally hot… I can’t wait to hear more of her stuff! check her out. oh yea… she also does modeling on the side… whatta life. i’m officially in love with her.

We didn’t like the song at first, but now we will give it another spin.

Taylor and Ellie are two women thrown together by circumstance yet both privately fighting their attraction for the other.

 When banker Taylor Hendry swaps jobs and apartments with her colleague, Samantha Crighton, it seems a good deal until she meets Samantha’s flat mate, Ellie. Taylor lusts after Ellie, from the outset, but is wary of emotional involvement with this tall, dark, sexy, femme after Sam warned her not to mess with Ellie’s vulnerable emotions.

Journalist, Ellie Lawrence, finds her attraction to Taylor confusing. She’s never had a lesbian relationship, not even a girl crush; but Taylor’s arrival provokes intense sexual feelings, which clamor for fulfillment. For the first time in her life, she wants to have full-on mad passionate sex with a woman.

Find out what happens to these two women when Loving Ellie is released on 18th December.

For more information visit

http://www.loveyoudivine.com/index.php?main_page=document_product_info&cPath=6_54&products_id=549

We knew how much you loved Edward’s grey pea coat in “Twilight” (it was a custom design). And we bet you already own a version Bella’s blue hooded jacket (made by BB Dakota) — but with “New Moon” comes a whole new shopping list. So, starting today, we’ll look back at the making of the movie’s wardrobe with costume designer Tish Monaghan. First up: Edward (Robert Pattinson) and Bella (Kristen Stewart).

BEGINNING THE PROCESS
“There was already a particular look in place, so the first thing I did was find out from the studio and the director, Chris Weitz, if they were happy with the looks of the characters,” recalled costume designer Tish Monaghan. “Were there things they wanted changed? Once I got those instructions — there were only minor adjustments to be made.” Bella’s presentation from “Twilight” was kept consistent. “[The studio and Chris] liked that she was a tomboy and that she was in earth tones and was a little bit out of place. So I picked up on all of those comments, and when I did all of my purchasing for her, I stayed more or less in that world unless there was something specific that was required in the script.”

EVERYTHING OLD IS NEW AGAIN
During a interesting (to say the least!) double “date” with Mike (Michael Welch, left) and Jacob (Taylor Lautner, right) Bella wore the “Signe Smocked top” by Joie and American Eagle jeans. But the most notable part of her outfit is her token accessories — the turquoise bracelet and moonstone ring, which, according to Tish, were the very same trinkets Kristen wore in “Twilight.”
Get the look: “Cute Options Embroidered Smocked Peasant Top” from Target ($27)

)

READ MORE…

A estas alturas del curso ya sabéis que me gustán mucho las líneas de tiempo. Una grave carencia de manuales de Economía de la Empresa de bachillerato es que desarrollan desordenadamente conceptos y escuelas, y  al final os crea un batiburrillo en la cabeza.

Teoría: enfoques de gestión

No podemos entender la aportación de Elton Mayo si antes no valoramos lo que hicieron Taylor y Ford. Ni tampoco la obsesión de Ouchi por conocer los secretos de la industria japonesa sin maravillarnos antes del descubrimiento que les transmitió  Deming.

Parece evidente, pero este es el mayor agujero negro de los libros de texto.

La mayor parte de ellos hablan de la dirección por objetivos de Drucker (1950) como si la hubieran descubierto y aplicado hace dos días…

Normalmente las editoriales son muy conservadoras. Se copian la misma estructura unas a otras, y más ahora, en el que el sector editorial está sufriendo la mayor crisis de su historia,  los despidos son masivos y los directivos buscan más pasar desapercibidos y conservar su puesto,  que innovar y crear los libros de calidad que la nueva sociedad del conocimiento demanda.

En Economía de 1º,  Mc-Graw Hill se atrevió con el Penalonga a innovar, y logró el libro de más exito del mercado. Lamentablemente no ha salido un Penalonga de 2º de Bachillerato.

Para la línea de tiempo,  he intentado elegir a los grandes entre los grandes. Sólo me he permitido una pequeña licencia con el último nombre: Pilar Jericó.

Con sus libros (“Gestión del Talento: Del profesional con talento al talento organizativo”, “La nueva Gestión del Talento: construyendo compromiso”  y  “NoMiedo en la empresa y en la vida” ), se ha convertido en una auténtica referencia a la hora de abarcar este nuevo horizonte de la administración de empresas que es el talento.

De sus libros me encantan su elección de citas y sus didácticos esquemas.

A quanto pare non riesce a stare fermo neanche un attimo, =D…

p.d: la parte del anuncio de la gripe no podia parar reir casi me da un desprendimiento de pulmon de la tos que me ha dado la risa……..los tres han estado inmejorables!! un 10!!!!!!!!

La saga Twilight obtiene 6 nominaciones a los People’s Choice Awards

Mejor actor de película (Pueden votar por Robert)

Mejor actriz de película (Pueden votar por Kristen)

Nueva mejor actriz (Pueden votar por Ana Kendrick)

Nuevo mejor actor (Pueden votar por Taylor)

Equipo favorito (Pueden votar por la saga Twilight)

Película favorita (Pueden votar por Twilight)

Solo deberan hacer click sobre la imagen del nominado.

VOTA AQUI
http://www.myspace.com/peopleschoiceawards?TemplateId=3991&utm_source=ORM&utm_medium=email&utm_term=featuregraphic&utm_campaign=buzz1109-18plus

WHITE DIAMONDS AND SAPPHIERS By ELIZABETH TAYLOR For Women – EAU DE TOILETTE SPRAY 1.6 FL. OZ. Review

Check Price Now!

WHITE DIAMONDS AND SAPPHIERS By ELIZABETH TAYLOR For Women – EAU DE TOILETTE SPRAY 1.6 FL. OZ. Feature

• Shop with Confidence: 30 day Money Back Guarantee.
• Our Guarantee: We Only Carry 100% Original Brand Names NO IMITATIONS OR KNOCKOFFS
• SUPER FAST SHIPPING!
• Wholesale Prices on All Items!
• LJSHOPPING: SMILE, ITS CHEAPER HERE!

WHITE DIAMONDS AND SAPPHIERS By ELIZABETH TAYLOR For Women – EAU DE TOILETTE SPRAY 1.6 FL. OZ. Overview

WHITE DIAMONDS AND SAPPHIERS 1.6 FL. OZ. EAU DE TOILETTE SPRAY WOMEN. DESIGNER:ELIZABETH TAYLORDIAMONDS & SAPH. for women by Elizabeth Taylor was launched in 1993. It is a refined oriental woody blend of lilac rose peach orchid amber and vanilla. DIAMONDS & RUBIES is recommended for evening wear.

WHITE DIAMONDS AND SAPPHIERS By ELIZABETH TAYLOR For Women – EAU DE TOILETTE SPRAY 1.6 FL. OZ. Specifications

White Diamonds And Sapphiers

*** Product Information and Prices Stored: Nov 26, 2009 10:10:03

32inch lcd hdtv

Автор Miriel

Disclaimer/Уточнение Героите и историята принадлежат на Стефени Майер. Настоящият разказ няма намерение да нарушава авторските й права, а е само фен-материал с некомерсиална цел.

Все още снегът беше прекалено рехав и не се предполагаше, че може да се натрупа по земята, но традицията си е традиция. Спомням си първият път, когато Неси видя снеговалеж, бяхме на лов в гората. Неси бе очарована от формите на снежинките секунди преди да се разтопят в дланта й. Стояхме с часове и наблюдавахме как затрупват треви, дървета и скали.

За разлика от майка си, Неси обикна зимата. Можехме да стоим по цял ден навън в преспите, да строим укрепления и да се бием със снежни топки, правехме ангели, снежни човеци или просто се разхождахме през гората. Оттогава се превърна в традиция да наблюдаваме първия за годината сняг. Радвам се, че Едуард е събудил Неси. Наистина щяхме да съжаляваме, ако бяхме пропуснали първите снежинки.

Неси стоеше с все още вдигнати към небето ръце. Снеговалежа се усили и премина в големи парцали. Значи все пак щеше да натрупа.

- Хайде, Джей. Да отиваме на нашето място.

- Идвам. Няма ли да се облечеш?

Беше само по един бял плетен пуловер, дънки и високи бели ботуши.

- Не, глупчо. Нали имам теб?! Няма да ми е студено.

Обърна се и се впусна в посока към скалите над езерото. Тръгнах след нея, но не бързах. Наблюдавах я как тича сред дърветата – волна и щастлива. Косите й се рееха зад гърба й, а от скоростта й зад нея се завирхяха снежинки.

Още в самото начало, когато пристигнахме в Гранд Марайс, бяхме разучили околността и попаднахме на няколко малки пещери над езерото. Бяха едва няколко метра в дълбочина, но гледката, която се разкриваше от тях към града и околностите беше зашеметяваща. Често ходихме там бягайки от задълженията си.

И сега Неси се беше насочила натам. Побързах да се присъединя към нея. Колкото повече се изкачвахме нагоре по планината толкова повече беше натрупало. С нея постоянно се надпреварвахме и се опитвахме да разбиваме клони натежали от сняг един в друг. Резултата беше, че почти изцяло мокри финиширахме в малката пещера, която използвахме за „наше скришно място”. То не беше голямо, колкото да се съберем двамата с Неси. Имаше още една малка ниша, в която бяхме складирали няколко одеяла, сухи дървета, подпалки и кибрит. Наскоро бяхме добавили няколко ката дрехи именно за случаи като този – да сме мокри като кокошки.

Влетяхме в пещерата леко запъхтени и заливайки се от смях.

- Доста ободряващо в 3 ч. сутринта.

- Хайде, Джей, не мрънкай като баба.

- Не мрънкам. Радвам се, че ме събуди.

- Татко помни такива неща.

- Радвам се. Дай да се преоблечем. Не обичам да бъда с мокри дрехи, не че ще ми пречи, но е неприятно.

Запалих огъня докато Неси се преобличаше, а после смених и своите. Друго си е да си сух.

- Джей. – повика ме Неси

- Да?

- Ела.

Приближих се към нея. Беше застанала на входа на пещерата и гледаше навън. Гледката наистина си заслужаваше. Снегът беше покрил леко дърветата сякаш с бяло покривало. Долу, в ниското, се чуваше плисъка на вълните на езерото. В далечината фарът регулярно въртеше своята светлина ориентирайки рибарите. Беше толкова тихо и спокойно. Заслушвайки се в тишината можехме да чуем звуците на гората, колкото и да бяха леки и приглушени.

Седнах на входа, с гръб към огъня и я придърпах в прегръдките си. Този път не се съпротиви, а се сгуши в ръцете ми. Излезе вятър, който разгони снежинките и ги завърташе в различни посоки, но ние не го усещахме – пещерата ни пазеше завет, а аз бях достатъчно топъл за да не позволя да почувстваме студ. Скоро снеговалежа толкова се усили, че можехме да различаваме само очертанията на обектите пред нас.

- Хайде да влезем вътре – предложих аз.

- Добре.

Постлах на пода едно от одеялата, облегнах се на стената, а Неси се излегна поставяйки главата си на краката ми

- Разкажи ми какво прави днес преди да отидеш на летището? – помоли Неси.

Не ми се говореше много за това защото се опасявах, че може да издам изненадата, която й готвех. Не исках да се проваля точно на последната пряка преди да завърша замисъла си.

- Нищо особено. Проведох няколко разговора и нагледах как вървят нещата в сервиза. Много добре знаеш, че работата ми не е от най-вълнуващите. А твоя ден как мина?

Разроших с ръка къдравата й коса. Тя извъртя очи в знак на оттегчение, но реши да ми отговори:

- Скука и пак скука. Не знам защо нашите толкова настояват да ходя на гимназия. Според мен частните уроци са си най-добри. Всъщност и от тях нямам много нужда понеже материала вече го знам наизуст. А и след като имам Карлайл и Джаспър за какво са ми други източници на информация. Доста е скучно.

- Но така контактуваш с повече хора. Не ти ли е интересно?

На мен също училището не ми беше много забавно, но в крайна сметка реших, че за да успея трябва да завърша. Имах повече време пред себе си и няколко настоятелни вампира около мен затова и завърших първо гимназията като частен ученик и се записах в университета.

- Не особено. Искам да прекарвам повече време с теб. Вече все по-рядко се виждаме.

- Знам, миличка. Аз искам същото, но трябва да се опитваме да поддържаме историите си пред всички, а това включва да направим малко усилия, не си ли съгласна?!

- Прав си. Но понякога момчетата могат да бъдат доста досадни и ме изкарват извън нерви.

При думата „момчета” веднага застанах нащрек. Предполагах, че може да се стигне до това. Тя е прекрасно младо момиче, че кой ли би си помислил да не си опита късмета, глупаците може би?! Дали някой не си е позволил волности?! Трябваше да разбера веднага.

- Какво е станало?

Дяволита усмивка се появи на лицето й преди да отговори:

- Имам един съученик, Джонатан, който вече няколко пъти ме кани да излезем. Не се отказва дори и когато постоянно го отрязвам. Упорит е, трябва да му го призная, но вече се чудя какви оправдания да измислям. Въображението ми май не е безгранично.

- А защо не приемеш?

Не можах да повярвам, че изричам тези думи. Исках веднага да си ги прибера, но нямаше как. Какво говоря? Нима я насърчавам да излиза с други?

- Моля? – невярващо ме изгледа Неси и се изправи до мен. Косите й се посипаха по раменете, обрамчвайки като рамка порцеланото й лице. Точно сега една лека бръчица се беше появила между веждите й, изписали дъги над ококорените й очи.

- Моля? – повтори отново тя. – Искаш да приема поканата му?

- Ами… да – запънах се аз, търсейки изход от ситуацията. – Може и да ти хареса.

Защо просто не спра да си отварям устата. По-голяма лъжа не бях казвал. Една част от мен вече кроеше планове за сплашване на кандидат-приятеля Джонатан, включващи огромен вълк и тъмна уличка. Може би и една красива зъбата усмивка придружена с нежно изръмжаване.

Неси ме гледаше известно време и след малко се усмихна.

- Да, наистина, защо не. Може и да приема. Току-виж разнообразието ми се отрази добре. Е, ще се наложи да хапна малко човешка храна – тук лицето й се сбръчка от отвращение – но това е малка жертва по пътя на щастието.

Определено се опитваше да ме дразни, и за нейно удовлетворение – успяваше, и то на 100 процента.

- Да. Може и да го запознаеш с Едуард и Бела. Родителите ти ще бъдат предоволни, че се опитваш да се слееш с човешкия род.

- Аз съм на половина човек, Джейк. Защо да не го направя?

- Защото ти не си обикновен човек, Неси. Ти си на половина вампир.

- И какво ме прави това – на половина чудовище?

- Не разбира се, но и не и обикновено момиче.

Трябваше да спра. Разговорът не вървеше на добре. И двамата бяхме избухливи и не се знаеше докъде можехме да стигнем. Смътно усещах, че трябва да сложа край на последната тема.

- Неси, ти си красива и интелегентна. Щеше да е странно никой да не пожелае да те покани да излезете. Джонатан определено има вкус, но не и инстинкт за самосъхранение (поне що се отнася до мен – добавих мислено).

- Джонатан не е единствения, който ме е канил. – твърдо заяви Неси.

- Не е единствения – шок ли усешах в гласа си? Това определено не е на добре, не е хич на добре. – И колко подобни покани си отказвала?

Пустото ми нездраво любопитство. Имаше ли смисъл да разбера отговора на този въпрос? Да, имаше. Да преброя конкуренцията.

- Няколко.

- Няколко? Като колко – един, пет?!

- Горе-долу.

Леко си отдъхнах. Защо ли и аз не знам.

- На седмица – допълни Неси и чейнето ми застрашително милиметър по милиметър се спускаше, отварайки устата ми под формата на буквата:

- А?

- Да, на седмица. Приблизително.

Край. Трябваше да сложа край на това. Но трябваше ли? Имах ли правото да я спирам? Аз не я притежавах, тя не ми дължеше нищо.

- Джей? Джей, защо се умълча?

Трябваше да се опитам да не издам чувствата, които ме връхлетяха – ужасното чувство на ревност направо ме разяждаше, както и не толкова здравото чувство на собственост върху нея. Усетих зараждащите се тръпки на тялото ми, но успях да ги овладея.

- Нищо Неси. Радвам се за теб. Ще е хубаво да излезеш и с някой друг освен мен. Можеш да бъдеш приятно изненадана и да си прекараш добре. Не искам да те ограничавам. Няма да ми хареса, но няма и да се спирам. Все пак ти не си вързана за мен.

Господи, продължавах да бълвам лъжи след лъжи, а сърцето ми щеше да се пръсне от ужас. Не можех да си представя, че тя би се срещала с непознат, не можех да си представя, че тя би харесала друг, и би го обикнала. Не, това просто не беше възможно. Тя беше моя, по дяволите, моя.

- Ще се направя, че не съм те разбрала правилно.

- Неси…

- Какво „Неси”?! Аз не съм „вързана” за теб, Джейкъб Блек, аз съм „обвързана” с теб. Ние не сме само приятели, и ти не си по-големия ми брат или най-добър приятел. Никога не си бил. Връзката ни е много повече от това и аз държа на нея.

- Неси. Ти винаги си имала избор да не се обвързваш с мен. Никога не съм се възползвал от положението, няма и да го направя.

- Дори и не съм си и помисляла да се отделя от теб. Сега, докато го изричам, и сърцето ми се свива тревожно. Това ли целиш Джейкъб, да ме нараниш?

- Не разбира се. Просто искам да си сигурна в това, което искаш. Не искам след време да заявиш, че „белязването” ми те е лишило от избор, че не ти е дало свободната воля сама да избереш с кого да бъдеш. Аз те обичам, винаги е било така. Моето сърце ти принадлежи без остатък, то дори вече не е мое. Когато Едуард и Бела заявиха, че тръгваш на училище, си дадох сметка колко много различни хора ще срещнеш, колко нови приятелства ще спечелиш. Боях се, че може да не съм вече толкова интересен, все пак сме заедно от 7 години. Боях се, че ще срещнеш някой, който да харесаш повече от мен, да пожелаеш някой повече от мен. Боях се, но не бях подготвен, не можех, защото това щеше да означава че съм те загубил предварително. А за това не мога да се подготвя, не мога да преживея, Неси. Разбираш ли?

Тя продължаваше да ме гледа мълчаливо, а стените на пещерата сякаш щяха да ме затиснат. Изправих се и се приближих до входа. Поех дълбоко въздух в опит да овладея леката паника, която отново ме обзе.

- Джей? – повика ме тя.

Не се обърнах защото можеше да види изкривеното ми от ужас лице.

- Няма да го преживея, но няма и да ти попреча. Ако това е, което искаш. Аз просто искам да си щастлива.

- Какво говориш? Не те разбирам?

- Неси, аз избрах да те последвам, независимо какво ще се случи. Рискувах и не съжалявам. Последните години бяха най-щастливите в моя живот, и ако …

Спри, спри. Съзнанието ми крещеше, че говоря пълни глупости, но устата ми не спираше:

- Ще приема избора ти…

- Спри… – почти изкрещя Неси и се приближи към мен.

В този момент толкова приличаше на Бела. Шоколадово-кафевите й очи светкаха ядосано, а бузите й бяха обагрени в нежно-розово.

- Джейк. Недей.

Какво си мислих? Че ще си позволя да я пусна. Че ще позволя щастието ми да се изплъзне от пръстите заради някаква си гордост. Не, нямаше да стане. Не!

Въздъхнах и отново вперих поглед в снежната завеса навън. Опитвах се да възвърна самообладанието си и да изтласкам несигурността си на заден план.

Нежните пръсти на Неси обхванаха лицето ми и нежно, но твърдо го обърнаха към нейното. Не исках да забележи отчаянието в погледа ми и затворих очи.

- Джей, погледни ме.

Бавно отворих очи и се вгледах в нейните. Любовта, която излъчваха направо ме заслепи. Надявах се да е някъде там, но не исках да я търся, не и преди да е пораснала достатъчно, не и преди да е направила сама своя избор. Сама, а не да се осланя на една легенда и на едно невидимо белязване.

- Нима може да има някой друг, освен теб? Нима мога да погледна някой друг освен теб? Другите не ме интересуват. Дори и не ги забелязвам. Те са просто лица, с които ми се налага да контактувам. Всяка мисъл принадлежи на теб, всеки дъх принадлежи на теб, всяко вдишваше и издишване, принадлежат на теб. Аз ти принадлежа, Джейкъб и то не е заради някакво си белязване, то е заради това, което си.

Ръцете й се стегнаха и привлякоха лицето ми към нейното. Не смеех да дишам. Не смеех да мръдна. Очите й се сведоха към усните ми и разбрах какво ще направи. Нямах волята да се противопоставя, намах силите да я отблъсна дори и да исках. Затворих очи надявайки се този миг да не е плод на въображнението ми.

Първо усетих сладкия й дъх, който докосна лицето ми. Ръцете й се заровиха в косата ми, а устните й докоснаха моите. Топли, меки, нежни. Бавно, мъчително-сладко, те приложиха натиск върху моите в опит да ги разтворят…

Дишай, дишай… Трябваше да си го напомням постоянно. Господи, случваше ли се това наистина…

Езика й леко ме докосна, прокарвайки влажна следа откъдето минаваше. Мъчение.

- Обичам те, Джейкъб Блек – прошепна Неси нежно. – Ти си мой, и аз няма да се откажа никога от теб.

Издишах рязко. Понечих да кажа нещо, но тя сложи пръст на устата ми:

- Обичам те.

Да. Можех да видя потвърждението в очите й, можех да усетя бясното препускане на сърцето й, в синхрон с моето.

Ръцете ми се сключиха около кръста й и я повдигнах така че лицето й да застане точно срещу моето. Тя отново се наведе към мен, а аз я очаквах, жаден и нетърпелив.

Устните ни се сляха в първата ни истинска целувка. Всяка мисъл излетя от главата ми превръщайки ме само в кълбо от чувства. Удовлетворение, съвършенство, цялост, щастие… Щастие…

Притиснах я силно към себе си зарявайки глава в рамото й:

- Обичам те.

Нямаше нужда от повече думи. Моя, тя беше моя!

Si recuerdan, en una escena de la pelicula en la que están Jacob y Bella,el lobo le dice a la humana una frase en Quileute, concretamente Que Quowle. Todos nos hemos preguntado qué significa esa frase, bueno pues Jake le dice Quédate conmigo, para siempre.