Em mais uma daquelas sextas-feiras geladas de Outubro em São Paulo, o ambiente do Manifesto não poderia estar mais quente, afinal, um dos grandes vocalistas do Heavy Metal se apresentaria naquela noite.

Tim Ripper Owens: técnica impecável, qualidade inigualável e set list matador.

A banda de abertura foi a paulistana Burn Down, que apresenta um som que certamente agradaria fãs de Pantera e BLS. As 3 primeiras músicas foram bem executadas, porém, logo na terceira música aconteceu um fato gerador de desconforto à banda e aos presentes: uma das cordas da guitarra do único guitarrista da banda estourou. Mesmo com o susto, o guitarrista Guiler Cruz fez o possível para manter-se no palco, mas em determinado momento foi impossível continuar as músicas sem esta corda.

Após uma demora considerável para conseguir uma nova corda, já que não havia outra guitarra, a banda voltou ao palco e tocou outras 3 ou 4 músicas, incluindo um cover de “Mr. Crowley”, do madman Ozzy Osbourne.

MySpace do Burn Down: http://www.myspace.com.br/burndownmetal

Após este pequeno inconveniente, a ansiedade em ver Ripper Owens só aumentava.

Eis que sobem ao palco os integrantes do Tempestt, banda paulistana de Heavy Rock, que já está há 10 anos na estrada. Está aí algo que gosto no Ripper: ele sempre convida músicos locais para ser seu staff em apresentações. Ponto positivo, pois isso só valoriza a cena local. (OBS.: Além de Ripper, o Tempestt também já foi staff de palco do vocalista Jeff Scott Soto – ex-Yngwie Malmsteen).

MySpace do Tempestt: http://www.myspace.com/tempesttbrasil

Quando as luzes se apagam, começa a famosa introdução de bateria de “Painkiller” (Judas Priest) e Ripper aparece no palco, para delírio do público. Com este começo matador, dava pra perceber o que viria pela frente.

Tim Ripper Owens (Foto: Letícia Melo)

A partir daí, somente clássicos:

• The Ripper (música do Judas que fez com que “Ripper” fosse escolhido para substituir Halford, lá em 1996)
• Burn in Hell (também da fase Judas, porém, do álbum em que Ripper fazia parte da banda, o sensacional Jugulator)
• Believe (do último álbum solo de Ripper, Play My Game)
• Highway Star (Deep Purple – precisa falar mais?)
• Eletric Eye (uma das minhas favoritas do Judas)
• And… You Will Die (música da banda oficial do Ripper, Beyond Fear)
• Rising Force (cover de Malmsteen – OBS.: Imaginei que ele tocaria alguma da fase em que ele esteve com o Malmsteen)
• Starting Over (também do álbum solo, Play My Game)
• The Green Manalish (outra do Judas Priest)
• Flight of Icarus (Iron Maiden)
• Grinder (mais uma do Judas Priest, do sensacional British Steel)
• One on One (do álbum Demolition, último que Ripper gravou com o Judas Priest)
• Symptom of the Universe (Black Sabbath)
• Breaking the Law (Judas Priest)
• Living After Midnight (Judas Priest)

"What is my name?" - RIPPER! (Foto: Letícia Melo)

Além deste show, também tive a oportunidade de assistir um show do Judas com o Ripper nos vocais e não há como negar que o cara tem uma sensacional presença de palco e técnica vocal de sobra.

Durante todo o show, Ripper interagia com o público, fazia brincadeiras com alguns e houve até os mais desavisados que vestiam camisetas do Iced Earth imaginando que o cara tocaria alguma música da época em que fez parte da banda. Entretanto, Ripper levou na “brincadeira” e somente apontou para a camiseta do Iced e fez um sinal de negação (é fato dizer que o cara não saiu do Iced Earth de maneira amistosa).

Infelizmente, no Manifesto, por vezes eu consegui ouvir a voz do Ripper mais pela proximidade do palco do que pelo microfone, mas confesso que ninguém se preocupou com isso: o show por si só foi completíssimo.

Com mais essa apresentação, pode-se dizer com certeza que Ripper tem seu nome consolidado no meio musical, independente de ter feito parte de grandes bandas, e (chega a ser redundante afirmar) é um dos melhores vocalistas de Heavy Metal que ainda estão em atividade.

A seguir, um vídeo que eu fiz da introdução do show com “Painkiller” e “The Ripper”.

Enjoy \m/

Във вторник, на 18.03.2008, в клуб Black Box една шепа избраници на съдбата имахме невероятното щастие да присъстваме на концерта на Jeff Scott Soto и група Tempestt – едно фантастично и незабравимо преживяване! Толкова бях изпълнен от емоцията на преживяното, че ми трябваха три дни, за да се фокусирам и да успея да опиша впечатленията си от онази вечер!

Stand Up and Shout: I am a Viking! Концертът на Jeff Scott Soto в София

За по-лесно преглеждане на този блог препоръчваме използването на RSS FEED! Направете своята регистрация от тук!

Във вторник, на 18.03.2008, в клуб Black Box една шепа избраници на съдбата имахме невероятното щастие да присъстваме на концерта на Jeff Scott Soto и група Tempestt – едно фантастично и незабравимо преживяване! Толкова бях изпълнен от емоцията на преживяното, че ми трябваха три дни, за да се фокусирам и да успея да опиша впечатленията си от онази вечер!

Малките, “домашни” концерти дават възможност за по-пряк контакт между изпълнителя и публиката и винаги се получава по-добро шоу, отколкото на големите изстъпления на стадион, където едва виждаш и чуваш своите любимци. Затова винаги съм предпочитал малки концерти, въпреки че у нас рядко се случват такива (друг такъв пример е концертът на Evergrey миналата година), но това, на което бяхме свидетели онази вечер надмина всичките ми очаквания!

Джеф надмина себе си и показа, че е един голям певец и голям шоумен – човек, който се кефи невероятно много на това, което прави и раздава душата си на публиката. За първи път видях на живо невероятният му талант да импровизира, да се вдъхновява от най-разнообразна музика и да се шегува с публиката.

То не бяха поздрави на български, то не бяха бъзици с групата, обяснения в любов към България и дружно наливане с ракия. Оказа се, че Джеф не идва за първи път у нас (как ли съм го пропуснал преди?) и вече и истински приятел на България, почитател на българските жени и на нашата легендарна национална напитка.

Върха на майтапа беше обявата му да се кандидатира за следващото издание на Мюзик Айдъл и да участва с придобилата култов статут песен “Кен Лий” Няма да се учудя, ако един ден тази песен полети в космоса и това ще е най-важното, което хората на земята и извън нея ще знаят за България.

Песните, които изпя, бяха от различни периоди от кариерата му – имаше неща от най-новия му албум, който предстои да излезе, от по-стари солови албуми и от времето на група Talsiman, с която може би е написал най-добрите си парчета. На последния бис изпълниха едно парче на Journey – групата, където Jeff се задържа съвсем за кратко, а когато започна да пее “I am a Viking” – любимата ми песен от култовия албум “Marching Out” на Yngwie Malmsteen – залата просто се взриви. Жалко, че изпя само един куплет – явно не искаше да се връща задълго толкова назад в миналото.

Много съм доволен и от представянето на група Tempestt. Не само бяха изключително добри инструменталисти, но и подкрепяха Джеф с перфектни бек вокали, а на моменти техния певец BJ се включваше и солово в едни чудесни дуети с батко Джеф. Групата загря публиката с кратко самостоятелно изпълнение преди на сцената да излезе Jeff Scott Soto, което никак не беше лошо. Личеше си, че още са млади и имат нужда да поработят на композирането на песни – не случайно най-много овации обраха кавърите “Start from the Dark” на Europe и вечната “Burn” на Deep Purple, но като изпълнители бяха на изключително високо ниво.

Някрая нямаше среща с публиката, на което много се надявах, но група фенове успяхме да хванем басиста на Tempestt Paulo Soza на излизане от тоалетната и да го изнудим за кратък разговор и няколко автографа. За съжаление, младежът беше погълнал доста голямо количество алкохол (не беше само ракията, която пиха на сцената) и трудно се държеше на краката си. Все пак, доволен съм, че успях да си купя тениска на Джеф, както и дебютния албум на групата с автограф от Paulo.

В заключение мога да кажа, че този концерт беше някакво пречистване за мен. Имах нужда от емоционален отдушник и шоуто на Jeff Scott Soto беше идеалния вариант. Много готина музика, много настроение, невероятен купон!

За тези, които не познават Джеф и неговото творчесто (срамота!), мога да кажа, че той е музикант, който трудно се вписва в някакви рамки. Започнал на 18 години като хард рок и хеви метъл вокалист, неговите музикални вкусове минават през всички стилове като поп, фънк и дори рап. Много обича хубавата песен и често прави кавъри на любимите си изпълнители, сред които Seal и Madona. Изключително силно повлиян от творчеството на Queen и на своя идол Freddie Mercury, записва няколко кавъра на Queen, което става причина мениджърите на официалния фен-клуб на Queen да го поканят да изнесе самостоятелен концерт с техни песни, където доказва, че неговите вокални и артистични качества не отстъпват на тези на великия Фреди. За 25-те години на сцена е написал и изпял толкова много песни, че доста хора могат да му завидят за активността и неизчерпаемата енергия. Повече информация за него можете да прочетете кратката му биография от Wikipedia или от официалния му сайт.

Сигурно пак ще бъда критикуван, че не съобщих предварително, но и аз успях да науча малко преди самия концерт. Този път нямаше реклами и за концерта разбрах съвсем случайно. По този повод напомням за концерта на Kamelot, който предстои на 18.04.2008 – да не каже някой “Не чух, не разбрах” – всички да сте там!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Dia 24 de Março os Tempestt actuam no MusicBox em Lisboa.

Hora: 22:00

Entradas:

Venda antecipada: 15€

Venda no dia: 17,50€