“People with courage and character always seem sinister to the rest.”

Hermann Hesse

Отдавна имах едни статии за довършване, но заради стотиците ядове, които имах с WordPress, изобщо не ми се занимаваше с допълнително влизане в блога. Сега, когато открих решение на проблемите си, съм тук, готов да довърша започнатото из света на една от най-добрите игри, някога създавани от човешка ръка – Final Fantasy.

Когато последно писах за това, правих ревю на Final Fantasy X-2 и казах, че следва ревизия на героите. Е, дойде време за тази ревизия. Добре дошли в Спира – дом на познати и непознати герои, вече бивши призователи и членове на нови организации, заменящи религиозната световна политика с… каквато намерят за добре. Както обикновено, откриваме с главните герои и баво ще преминаваме към останалите. И тъй… запознайте се с:

Yuna (Yūna)

Вече писах за Юна в темата с героите на Final Fantasy X, така че ще спестя background историята и направо ще премина към промените през двете години, делящи FF X и FF X-2. Юна вече е зряла жена (поне физически), минава през пълна козметична промяна – почти всяка част от външния й вид е сменена, а изключение на хетерохромния й поглед. Както вече е споменато, сега тя е ловец на сфери, издирвайки сфери, които ще й разкрият истината зад съдържанието на една случайно открита сфера, съдържаща образи с човек, безкрайно много напомнящ за Tidus. Тя вече не е безпомощната, невинна и наивна призователка, каквато беше в оригиналната игра. Въпреки че все още е добросърдечна, тя е с една идея по-близо до сериозността и се отнася с пълно внимание към всичко пред себе си, но и никога не отказва да помогне, когато някой поиска от нея нещо.

Rikku (Ryukku)

Рику е вероятно единствения образ в играта, който не е претърпял никакви промени извън козметичните. Все така невинна, дяволита и забавна, тя е единственият източник на реално комедийно развлечение в цялата игра. Най-добрите забавни реплики идват от нейната уста и понякога просто own-ва пейзажа. Да не говорим, че нейният базов външен вид (макар и малко оголен за 17 годишна… е, поне е реалистично) е на светлинни години пред този на другите, въпреки че това е стандартното облекло на Thief Dress Sphere-a. Юна и Пейн… просто изглеждат странно в тези дрехи.

Paine (Pain)

Най-новото попълнение на отбора на Юна и един от новите герои. Тя се различава коренно от добросърдечните си, открити и весели партньорки, бидейки отдалечена, хладна и често груба. Естествено, понякогашната глупост на останалите става заразна, така че и този образ не остава лишен от досадни моменти, в които съвсем излиза от роля и става същата като тях. Пейн има интересна история с другите нови персонажи от известно-неизвестния Crimson Squad, чиято връзка не се разкрива чак към средата, а пълната история е разкрита единствено, ако се изиграе страничния куест с crimson сферите.

Shuyin (Shūin)

Както често се случва във FF игрите – врагът се оказва най-интересната част от играта. За този дори има спор, че е враг. Историята му е най-интересна от всичко, предложено в играта. Шуин е живял преди 1,000 години в понастоящем унищожения от Син Занарканд, по времето на войната му с Бевел. Шуин бил влюбен в Лен (Lenne) – певица и призователка и когато чул, че Ю Йевон е призовал всички призователи на война, той отказва да го приеме. Шуин отива с Лен в Бевел, за да използва новото им свръхоръжие – Вегнагън (Vegnagun). Войниците на Бевел обаче ги откриват и ги разстрелват на място. Оттогава неизпратеният дух на Шуин се подвизава в една пещера в Ми’ихен, наречена Леговището на Скръбта (The Den of Woe). Той желае унищожението на Спира, за да предотврати всякаква бъдеща подобна война, която да сломява любови, подобни на тази между него и Лен. За разлика от другите Неизпратени, той може да обсебва други същества, включително и fayth и аеони, подчинявайки ги на волята си като ги засипва със собствената си скръб. Шуин всъщност е трагичен образ, чиято история и мотиви бегло напомнят на Сефирот и е всъщност един от любимите ми антагонисти в серията.

Именно Шуин е човекът, когото Юна вижда в една от сферите и го помисля за Тайдъс. Неговата външност е точно копие на Тайдъс и се предполага, че е така, защото призователите, които са създали Сънувания Занарканд са създали Тайдъс по негов образ, като едно от нещата, които са помнили от оригинала.

The Gullwings

Групата от ловци на сфери на Юна, състояща се от Brother – брата на Рику, Buddy и Shinra. О, дори няма да започвам да обяснявам тази група. Мога да сумирам всичко за нея в две изречения – Най-досадната група. Ever. Който седне да поиграе ще разбере точно какво имам предвид. Ако има нещо, което да те кара да мразиш играта, то това е тази група тъпаци.

Leblanc Syndicate

Синдикатът на Лебланк е друга група от ловци на сфери, която постоянно се сблъсква с The Gullwings – групата на Юна. Лебланк е арогантна лидерка, станала ловец заради влиянието на Мейвин Нуудж. Нейни последователи са Орми и Логос – клишета в лицето на висок и кльощав умен тип и дребен и едър силен тип. В началото те правят всичко възможно да пречат на Gullwings, но след изчезването на Вегнагън, те започват да помагат – или поне да не пречат – на Юна, търсейки също изчезналия Нуудж, а в края на играта дори навлизат в битка срещу свръхоръжието.

New Yevon

Групата е открита от Трема, който преди това е бил водач на група ловци на сфери, наречени The Seekers, търсещи исторически сфери с целта да разкрият пълната истина на Спира. Голяма част от сферите обаче изчезват заедно с Трема, който потъва във Via Infinito – най-опасното подземие в Бевел.

След това Ню Йевон става политическа група, чийто смисъл е да поправи всичко, сторено от старите лъжи на реда Йевон и да се въведе ред в Спира, опитвайки се да спре анархията, причинявана от другата политическа група – Youth League, които все още не са си върнали доверието в Йевон и искат всичко с това име да бъде свалено от власт. Ню Йевон е предвождана от Праетор Баралай – бивш член на Crimson Squad и наследник на Трема. Други членове на Ню Йевон са бившият призовател Исаару и пазителят Бартело, познати от FF X.

Youth League

Новосформираната след унищожението на Син организация иска свалянето на всичко с Йевон в името си от власт, изпитвайки крайно недоверие към лъжливата религия. Тя е съставена предимно от младежи и бивши Кръстоносци, с което става известна като безразсъдна групировка. Водачът им е Мейвин Нуудж – бивш член на Crimson Squad и Търсач на Смърт, изгубил лявата си ръка и левия си крак в битка срещу Син. Други членове на групата са призователката Дона и кръстоносците Лусил, Елма и Марода от FF X.

Machine Faction

Това е група на Ал Бед, която е специализирана в разучаването на макина. Групата притежава тежка военна сила и стои настрана от политиката на двете фракции. Откривателят им е Гипал – бивш член на Crimson Squad, отдал се на това да разучи всичко за макината и да открие начин да унищожи Вегнагън. Друг член на MF е Надала – водачка на разкопките по остров Биканел.

The Crimson Squad

Това всъщност не е точно групировка, а проект, който обаче си струва да бъде споменат, тъй като еидн от най-интересните странични куестове се върти именно около него. Това е проект на църквата на Йевон, които са искали да съберат и обучат елитни войници. Грешката им обаче е да използват точно Леговището на Скръбта – пещерата, в която подвизава неизпратения Шуин. Там те вкарват десетки отряди и до един войниците внезапно полудяват и започват да се избиват взаимно. Последният отряд, който вкарват вътре, се състои от Nooj, Baralai и Gippal, заедно със записвачаката им – Paine. Те са сполетени от същото и духът на Шуин ги обзема, но успяват някак да му устоят и не се избиват взаимно. Те остават единствените оцелели от проекта, който пък бива изтрит от всякакви записи, с изключение на десетте пурпурни сфери, с които се отваря входа на пещерата. Когато излизат, четиримата остават приятели… докато един ден се оказва, че Шуин все още е в групата или по-точно в Търсача на Смърт – Нуудж. По време на една от почивките им, той полудява и прострелва Баралай и Гипал и прогонва Пейн. След това четиримата се разделят и днес, както вече се спомена, всеки е глава на различна организация, с изключение на Пейн, която е само ловец на сфери.

Други –

Има още герои за споменаване, но честно казано, никой не си струва времето. Останалите варират от безкрайно посредствени, до безкрайно досадни и при които би предпочел да се самоубиеш, вместо да слушаш или гледаш (fucking Tobli…).

Горе-долу само толкова може да се каже за FF X-2. С тази тема затварям всичко за тази игра и някъде в далечното бъдеще вероятно ще постна нещо за следващата от поредицата… не, не XI, а XII.

Have a nice fucking day!

“You need chaos in your soul to give birth to a dancing star.”

Nietzsche

Месеци след последната тема, която пуснах за Final Fantasy, се завръщам с готово ревю за Final Fantasy X-2 (чете се десет-две, а не дванадесет, както мнозина си мислят; това не е обърканата система за номерации на WrestleMania). Prepare to be amazed… или нещо такова. Този път ревютата ще са в по-малко теми, тъй като не е игра от основната поредица, както и в края на основния преглед ще добавя едни мисли от автора, защото и аз имам какво да казвам по въпроса.

И така, започваме…

На 13 март 2003г. излиза Final Fantasy X-2 – първото директно продължение на игра от поредицата (Final Fantasy X). Играта е позитивно приета от критиците и е считана за рекламен успех. Само девет месеца след издаването й в Японоя, тя продава милион копия в Северна Америка и приблизително четири милиона копия по света. FFX-2 е обявена за 32-рата най-добра игра от читателите на Famitsu и получава 86% рейтинг на Game Rankings и 85% на Metacritic. Английската версия на играта печели и наградата на Academy of Interactive Arts & Sciences за „Изпъкващо постижение в образ на герой” благодарение на героинята Rikku.

Историята –

Внимание: Съдържанието на история съдържа спойлери за историята на играта. Макар да не разкрива абсолютно всички сюжети от играта, а само най-важния и свързан с главната история, на авторът му е през дулото дали сте прочели тези редове преди да минете надолу.

Играта започва с презапознаването с героините Yuna, Rikku и Paine, които нататък ще пиша на български за мое удобство. Те участват в концерт на двойничка на Юна, която се оказва ЛеБланк, носеща сфера-костюм на Юна. Те я посрещат на доковете на Лука и си взимат сферата, след което мъглата започва да се издига, а историята – да се разкрива. Две години след унищожаването на Син, две години след началото на Вечния покой, Юна и Рику стават ловци на сфери след като Юна открива странна сфера-запис, на която вижда младеж, изключително много наподобяващ Тайдъс от FFX. Тя става член на групата Gullwings, основана от брата на Рику – Brother и друг Ал Бед на име Buddy, и започва да издирва още сфери, за да разбере откъде е дошла тази и дали има някакъв шанс да си върне Тайдъс. Юна и Рику получават и допълнително помощ в лицето на нова героиня на име Пейн.

Мисията на Юна за издирване на сфери се оказва само една част от историята – въпреки, че Син вече го няма, Спира е разкъсвана от политически конфликти след създаването на две нови фракции – New Yevon и Youth League. Първите твърдят, че са нова и по-добра версия на лицемерните йевонити от FFX, докато вторите твърдят, че Йевон ще си остане Йевон и че имат нужда от власт, за да се изчистят Спира от всичко, извършено от тях. Заедно с това, племената Ронсо започват да ловуват членове на расата Гуадо след стореното от Сиймор във FFX. Ал Бед пък вече са част от обществото, занимаваща се с развитието на технологията и връщането й в света на Спира след забраните на стария йевонски орден. И това не е всичко – по време на сферотърсенето, Юна и ко. се натъкват на още видео сфери, които им разкриват съществуването на огромна машина, която се оказва мощно оръжие, разработено в Бевел още по време на войната Макина отпреди 1,002 години. То – Вегнагън (Vegnagun) по име – остава неизползвано оттогава поради неспособността му да различава приятел от враг и огромната му огнева мощ, способна да унищожи цяла Спира. Вегнагън бива съхраняван в подземието на Бевел от Баралай, праеторът (водач) на Нов Йевон, за да бъде разучен и да се установи как може да бъде управляван, или да бъде унищожен. Юна, Рику и Пейн влизат в подземието на Бевел в едно от търсенията на сфери, но не намират Вегнагън, а огромна дупка, водеща към Далечната равнина на мъртвите и мрачен аеон, който ги напада. След като се измъкват живи, те разузнават и научават всичко за Вегнагън, както и за връзката му с тайдъсоподобния младеж от сферата на Юна.

Последните мигове на Шуин и Лен.

Maechen (Мейчен), който е неизпратена душа-историк, живял още по времето на войната на машините, разкрива на Юна цялата история за Вегнагън и лицето от сферата. То се оказва младеж на име Шуин (Shuyin), млад блицбол играч, живял преди 1,000 години, по време на войнатана машините. Неговата физическа прилика с Тайдъс не е случайна – когато бива създаден Сънувания Занарканд, Тайдъс е създаден именно по негов образ.

Обратно към историята, военачалниците на Занарканд искали да пратят всичките си призователи на фронтовата линия в битките срещу Бевел. Шуин обаче бил любовник на една от призователките – чаровна певица на име Лен (Lenne) и не се примирил с пускането й. Затова той опитвал да използва тайното оръжие на Бевел – Вегнагън – за да спре войната и да спаси любовта си. Лен обаче го посреща в подземието на машината и го спира. Тогава и двамата са открити от войници на Бевел и са застреляни на място точно пред Вегнагън. И така, духът на Шуин продължава да живее като форма на неизпратен в пещера, наречена Бърлогата на Скръбта, която се изпълва с огнулки, непрекъснато повтарящи спомените на Шуин от деня на смъртта му, за да напомнят на Шуин за Лен и за любовта, която е изгубил.

The Crimson Squad - Nooj, Baralai & Gippal.

По време на една от операциите в Ми’ихен, Бевел тренира Пурпурния отряд – елитна група войници. Те навлизат в Бърлогата, но там отрядът открива само смърт, когато войниците внезапно започват да се избиват взаимно. Единствените оцелели от отряда са настоящите водачи на трите фракции, управляващи Спира – Нуудж (Nooj), мейвин на Младежката лига; Баралай (Baralai), праетор на Нов Йевон; и Гипал (Gippal), лидер на Машинната фракция. Те били самостоятелен отряд и заедно с тях има и оператор, който да заснема мисиите им – това се оказва Пейн. Четиримата също били в пещерата и били обсебени от нещо непознато за тях. След като успели да се отърсят и излязат, всичко привидно е наред… преди Нуудж да застреля спътниците си. Оказва се, че той не го е направил по собствена воля, а че все още е управляван от призрака в пещерата. Призракът на Шуин. Душата остава в тялото на Нуудж дълго време без негово знание, но не се опитва да го контролира. Когато призракът отново опитва да превземе тялото му, волята на Нуудж се оказва твърде силна, за да бъде пречупена от Шуин и той скоро напуска тялото му и се преселва в Баралай, използвайки го, за да пренесе Вегнагън в Далечната равнина. Подобно на Сиймор Гуадо от FFX, целта на Шуин е да активира Вегнагън и да унищожи Спира, за да сложи край на всяка вероятност някой друг да изпита неговата болка от загубата на любим човек.

В резултат от заселването си в равнината, огорчението на Шуин покварява огнулките от Далечната равнина и настъпва хаос, в който аеоните в различните храмове започват да създават неприятности и да призовава различни чудовища. След като Юна, Рику и Пейн разчистват храмовете в Бисед, Килика, Пещерата на открадната вяра и Джосе, те решават да влязат в Равнината, озовавайки се лице в лице срещу Вегнагън и управляващия го Баралай, който на свой ред е управляван от призракът на Шуин. И тогава следва решителната битка…

Какво става по време и след нея? Изненада: има цели 4 завършвания! Лош, стандартен, добър и съвършен край. Тук вече оставям на всеки да види сам – има клипове в YouTube, може да си вземете и играта.

Геймплей –

Макар да е продължение на FFX, Х-2 не използва същата система като предшественичката си. Разликата веднага се забелязва – като за начало, игровите герои в тази игра са само 3! Юна, Рику и Пейн. Това е първата и единствена засега FF игра, в която героите са толкова. Както в игрите преди FFX, качването на нива е върнато, за да решава основните статистики на героините. CTB системата от FFX в битки е заменена с по-бърза ATB система, създадена от Хироюки Ито и вече използвана във FFIV.

За да има разнообразие в героите, разработчиците връщат класическата система с професиите от старите серии, пресъздадена като Dressphere система. Вместо да се налага играчът да превключва между герои, както беше във FFX, сега той може да превключва между „облекла”, представляващи различни класове с най-разнообразни активни и пасивни умения, ъпгрейдвани чрез Ability Points. Въведени са и Garment Grids, които представляват плаки, върху които се нарежда определен брой облекла и при смяната им, героят получава достъп до различни умения извън дарените от използваната dressphere. Заедно с тях, всяка героиня разполага и с два свободни слота за пръстени с допълнителни умения.

Общият брой на сферите-облекла в играта е 14, които могат да бъдат използвани и от трите героини, плюс още по една уникална сфера за всяка от тях. Основните сфери, които се получават автоматично в хода на играта са Gunner (стрелец), Thief, Warrior, Songstress (бард), Black Mage и White Mage. Допълнителни са Gun Mage (син магьосник), Alchemist, Samurai, Dark Knight, Berserker, Lady Luck, Trainer (звероукротител) и Mascot. Трите специални сфери са Floral Fallal – уникалната сфера на Юна, ориентирана към магически атаки и защита; Machina Maw – уникалната сфера на Рику, ориентирана към обстрелване и бомбандиране на опонента; и Full Throttle – уникалната сфера на Пейн, ориентирана към физически атаки срещу опонентите.

В интернационалната версия на FFX-2 се появяват още две dresspheres – Festival-Goer и Psychic.

Всяко от облеклата има уникален вид върху всяка от героините и въздейства върху атрибутите им, подсилвайки ги откъм една област и отслабвайки ги в друга – например, Black Mage сферата им увеличава атрибут магия и магическа защита, но им намалява живота и физическите атрибути, докато при Warrior е обратното, а сфери като Dark Knight, Samurai и Mascot ги балансират. Уменията на облеклата обаче остават същите за всяка от героините, с изключение на Trainer, при който всяка героиня разполага с различно животно със свои различни активни способности.

Приемане и критика –

Сайтът IGN приема за смяната на тона на играта като „нещо интригуващо”, етикирайки историята като „дълбока политическа драма”, която „винаги успява да не прави нещата твърде сериозни”. RPGamer също дава позитивни ревюта, рекламирайки играта като „лекосърдечна забавна игра” и „лесна за навигиране”. Подобни коментари се срещат и в ревюта на GamePro, 1UP.com и Electronic Gaming Monthly.

Играта получава и някои негативни ревюта, някои наблягайки върху смяната на духа в сериите. Причината за това е рязката промяна на трагичната атмосфера във FFX в безгрижната в продължението. Критикувано е и началото на играта, което докато във FFX то представлява унищожението на град, тук то е поп концерт, както и някои от куестовете в играта, изглеждащи твърде глупави. Критикувани са и някои от облеклата на героините, като това на Thief Rikku, което е твърде „разкриващо”.

И няколко думи от автора –

Сега, освен обичайния преразказ от Уикипедия, който обикновено правя на тия игри, ми се ще да добавя и някои мои мисли, защото имам нужда да си изкарам чувствата към играта:

Историята е приятна, защото е разказана точно както беше разказана и в предната игра – чрез главния герой. Юна е разказвачката от началото до края на играта, запазвайки вече започнатата система от предната игра. Също така, сюжетът е добър, вкарва те директно в желанието на Юна да разбере кой е младежа от откритата сфера – веднага казваш: „Това не е ли Тайдъс? Той е. Ако не е, защо толкова прилича на него?” Това не ти дава мира до края на играта, дори и след като узнаваш кой е това, защото историята на Шуин е трагична и много добра. Малкото клипове с него и Лен, когато биват застреляни пред Вегнагън, са меко казано страхотни и те привързват с лекота към образа му. Тъй като отначало те са само загадъчни, те карат да искаш да разбереш цялата му история – защо прави това, какво иска и как можеш да го спреш, след като вече е мъртъв?

Още в самото начало разполагаш с цяла Спира – докато в другите игри трябва да разкрива света на играта малко по малко, тук всичко е достъпно от самото начало и във всяка област има достъп до различни истории и странични куестове, включващи познати и непознати герои. Макар някои от шибаните критици да са прави за глупавите куестове, други истории обаче са си интересни и не са за пренебрегване. Две от областите от FFX са премахнати, но са добавени и някои нови.

Хубавото в играта е, че може да бъде изиграна както за 20-30 часа, така и за 50-60, в зависимост от това колко от куестовете ще изиграеш. Играта отчита какъв процент от нея си изиграл, но за превъртането й не е нужно да си направил 100%. Всъщност, играта може да бъде изиграна и на 48% процента изпълнение, ако се придържаш само към главните куестове. Единствената функция на максималното изпълнение е достъпът до съвършения край, което също не е малко, макар и да изисква много търпение и усилия – но пък това е точно в стила на Final Fantasy, така че кой може да се оплаква?

Отново присъстват уникални допълнителни занимания. Имаме Sphere Break – интересна игра с монети, изискваща минимални умения по математика и интелект колкото да можеш да смяташ прости числа за 20 до 60 секунди. Помните ли FFVII и чокобо фермата? Е, тук отново могат да се отглеждат чокобота, да бъдат развивани и пращани из цяла Спира, за да ти търсят предмети. Блицболът също се завръща, но вместо да го играеш лично като във FFX, тук заемаш ролята на мениджър на отбора – тренировки, ъпгрейд на ростера, избор на опоненти, участоя в лигата и турнирите се извършва от твоя милост. Това прави играта по-трудна от предната му версия, но и донякъде по-интересна. Също така, при достигане на добър край, при преиграването на играта можеш да отключиш Zanarkand Abes, заедно със техния Star Player – познайте кой е това.

Преиграване! Да, когато превъртиш играта, тя отключва опция New Game Plus, с която можеш да започнеш нова игра с всичките си предмети и сфери от предната, позволявайки ти да си поправиш всички грешки с по-добри аксесоари.

Много герои правят своето завръщане, други правят своя дебют. Лично за мен повечето герои са ми безразлични, като изключим бившите членове на Crimson Squad – Nooj, Baralai и Gippal, които са страхотни образи със страхотна история и напомнят на някои от героите в предната игра.

Приемам новата система с палци нагоре, но само защото е еднократна употреба. По-динамична е и имаш по-малко време за мислене, но пък изглежда далеч по-добре от шахматоподобната система в предната игра. Във всички игри имам проблеми при избора на герои и вечно се чудя кой да развивам и кой да не използвам, но тук вече е по-различно – героите са само три и нямам никакво право на избор. Това ме устройва изключително много, а използването на различни облекла за класове го прави още по-интересно, позволявайки десетки комбинации. Също така тук няма оръжия за избор, така че това е с едно търсене по-малко.

В играта има и няколко т.нар. dungeon-a, като мини-игрите в Бисед и Биканел, по-сериозните в Cactuar Nation и Calm Lands, любимия ми Den of Woe, където е обитавал духа на Шуин, както и абсолютния overkill в Бевел – 100-стайния Via Infinito, където се срещат и някои стари противници от FFX като мейстър Кинок и лейди Юналеска и съпругът й, и мейстър Мика, както и някои нови като най-силния бос в играта – Trema. Всички те са останки от fayth, обитаващи подземието на Бевел до вечни времена.

Дотук с добрите неща. Сега да поплюваме малко играта. МРАЗЯ The Gullwings. Не говоря за Юна, Рику и Пейн, макар и те самите понякога да си просят оралното проникване, само и само да ги накараш да млъкнат. Говоря за Brother, за Buddy и Shinra, както и всички присъстващи в кораба. Те са пълни идиоти, дразнещи при всяко свое изречение, просещи си крак в задника с всяко поместване на пиксел от тялото си. МРАЗЯ Square Enix за поддържането на Brother и създаването на Buddy и Shinra. Разбирам, че YRP трябва да са в гилдия, но не разбирам защо точно с такива идиоти. Дори и те трите често пъти зарязват сериозния тон на ситуацията и си пускат умопомрачително тъпи шеги и скапани идеи, явно с единствената цел да те дразнят. На Рику й е простено – 1. защото е малолетна (на 16); и 2. защото такъв си й е характера.

Някои от куестовете действително са безкрайно тъпи. Преследване на чокобо? Преследване на задника ми! В играта присъства и НАЙ-ДРАЗНЕЩИЯ ОБРАЗ, НЯКОГА ПОЯВЯВАЛ СЕ В ИГРА – Tobli. Това… същество, защото нямам идея какво е… получава моята WHAT WERE THEY THINKING награда. Единствената причина да мразя Уолфгар повече от него е частта с клишето. Тобли е уникален образ, но това изобщо не го прави дори и за миг интересен – не, той е създаден с едничката цел да трови всяка секунда, прекарана в гледане и слушане на слабоумните пиксели по екрана. Творение като това НИКОГА не трябва да вижда дневна светлина. То трябва веднага да бъде взето и пъхнато обратно в задника на твореца – несъмнено мястото, откъдето така или иначе го е извадил!

Битките в играта, макар и по-бързи и ефектни, са отчасти дразнещи. Тъй като всичко трябва да минава в действително време, когато се избере действие, трябва отново да изчакаш да дойде реда на героинята ти. Ако имаш нещастието да играеш с магьосница и се биеш срещу повече от един противник, дори и bar-ът да е заредил, тя ще изчака всички на полето да изиграят ходовете си и едва тогава ще освободи зареждането с действие, като дотогава я те убили, я те оставили. Динамиката на битките понякога е твърде бърза – още докато търсиш из уменията си, опонентът ти може да освободи порой от атаки, които да те смажат за броени мигове. И не говоря за сериозни босове, а за обикновени random encounters! Често пъти ще изпаднеш в ситуация, където ще се ядосваш, че не са върнали системата от FFX.

Al Bhen Psyches са отвратителен блицбол отбор. Абсолютно непоклатими. FUCK THEM!

Край –

Като изключим горните редове, всички останали неща са пренебрежими при гледката на обновената Спира. Все пак това си остава Final Fantasy игра и позитивните страни са с жестоко мнозинство над негативните. Каквото и да ви кажа, не мога да ви опиша колко добра е играта без сами да я видите. Очаквайте тема за героите, след която минаваме към Final Fantasy XII (да, този път е 12).

Have a nice fucking day!

“Without leaps of imagination, or dreaming, we lose the excitement of possibilities. Dreaming, after all, is a form of planning.”

Gloria Steinem

Други герои, други герои, други герои…

Друго, с което Final Fantasy може да се похвали, е множеството антагонисти и второстепенни герои, не по-малко важни за историята на играта, както и непременно интересни персонажи със своите особености и история. Всеки, играл игра FF поне веднъж, знае за какво става дума. Във FF X става дума за:

Enter Final Fantasy Support Characters:

Seymour Guado (Shīmoa-Guado)

Сиймор Гуадо е син на лидера на Гуадо – Джискал Гуадо, и на човешка жена. Той е опит да бъдат събрани двете раси, ала много от расата Гуадо гледат на момчето като на изчадие от решението на Джискал да се ожени за човешка жена и това води до разединение в племето Гуадо. В опит да прекратят бунта, Джискал, съпругата му и сина им заминават на остров Бааж. Там той бива обучаван в черната и бялата магия, както и в изкуството на призоваването. По-късно, майката на Сиймор – страдаща от смъртоносна болест, дава живота си на лейди Юналеска, за да се превърне във fayth на аеона Анима, вярвайки, че ако жертва живота си за временния мир, настъпващ по време на Спокойствието, сина й ще бъде приет от хората. Ужасèн, Сиймор отхвърля аеона и се връща в храма на Бааж, където заживява сам с години и става все по-циничен и мрачен. С времето, той става зъл, вярвайки, че смъртта е единствения начин някой да се освободи от страданията на живота и че е най-добре за всички да умрат и така развива комплекс на месия. Но, за да постигне целите си, той имал нуждата от по-голяма сила от тази на Анима, както и от тази на всички аеони заедно.

На осемнадесет годишна възраст, по времето на Спокойствието на лорд Браска, изгнаничеството на Сиймор било прекъснато и той бил призован в Гуадосалам, столицата на нацията Гуадо, където станал жрец в храма на Макалания. Седем години по-късно, той се връща в Занарканд и приема силата на Анима, чиято статуя на fayth пренася в храма Бааж. След това той развива плана си да се издигне в йерархията на Йевон и да се превърне в следващия Син, за да убие всички в Спира. Малко преди пристигането на Тайдъс в Спира, Сиймор убива тайно баща си, за да седне на мястото му като мейстър на Йевон.

Първата поява на Сиймор в играта е в Лука, където се обявява новата му позиция на мейстър. Когато стадиона по блицбол е атакуван от чудовища (пратени от него), Сиймор призовава Анима, за да ги унищожи и да спечели доверието на хората. По-късно, той подкрепя морално Кръстоносците и Вен Кинок в Операция Ми’ихен, макар че те използват забранената от ученията на Йевон макина.

По-късно в Гуадосалам, когато Юна и пазителите й посещават имението му, Сиймор предлага на Юна да се омъжи за него, за да повдигне духа на хората из Спира, макар и за малко. Когато те посещават Далечната равнина обаче, неизпратеният Джискал се появява и оставя сфера на Юна, в която той разкрива злата същност на Сиймор.

Юна се бори с мисълта да се омъжи за Сиймор, но след като вижда сферата, тя решава да го спре. Тя и пазителите й се бият със Сиймор и след като бива победен, той умира. Когато Аурон казва на Юна да го изпрати обаче, Тромел – личния слуга на Сиймор, се намесва, попречва й и чупи сферата на Джискал, игнорирайки истината за убийството му. След това той праща отряди Гуадо след Юна, обявявайки нея и пазителите й за предатели на Йевон.

По-късно, след като Гуадо нападат Дом – столицата на Ал Бед и отвличат отново Юна, тя е принудена да се омъжи за Сиймор, който вече живее като неизпратен. Тайдъс и компания прекъсват сватбата, състояща се в Бевел, но по-късно са заловени и затворени.

Когато Юна и компания са осъдени за предателството, тя разкрива истината за Джискал. Макар мейстър Келк Ронсо да е обезпокоен от новината, присъдата е изречена, когато се оказва, че и Висшия мейстър Мика е неизпратен и съгласен със злото на Сиймор. Уплашен от тях, Келк отстъпва и осъдените са хвърлени във Виа Пурифико – тъмницата на Бевел. Сиймор решава да застане на стража в случай, че те избягат, а с него идва и Вен Кинок, който му няма доверие. Когато Юна и пазителите излизат от Виа Пурифико, Сиймор ги посреща с двама свои стражи и убития мейстър Кинок. Тогава той разкрива плана си: откакто е станал неизпратен, Сиймор престанал да се тревожи за смъртта и Син и сега планира да унищожи всички жители на Спира, за да ги освободи от тревогите им. Той казва, че е „спасил” мейстър Кинок от тревогите за властта му. След това, той поглъща жизнената сила на Кинок и стражите си, за да се превърне в съществото Сиймор Нейтъс.

Групата побеждава Сиймор и бяга от Бевел, но го срещат отново на планина Гагазет, след като е убил всички Ронсо, застанали на пътя му. Той е разкрил истината за баща на Тайдъс – това, че Джет е станал Син. Той разкрива, че планира да се превърне в Син и така да унищожи цяла Спира. По-късно, групата разбира какво е имал предвид Сиймор – още в началото той е искал да се омъжи за Юна, а когато тя отиде при Юналеска, тя да го превърне във fayth на Последния Аеон и да победи Син, след което самият той да се превърне в него. Той навлиза в нова битка срещу групата, този път под нова форма – Сиймор Флукс.

Последната среща на групата със Сиймор е вътре в Син, в Градината на Болката. Погълнат от Син, той възнамерява да го контролира отвътре и да го защитава от всички, които посмеят да го нападнат. Той се превръща в Сиймор Омнис и започва последната си битка с групата на Юна. Когато Юна го изпраща, той е изненадан, че е толкова наранен. Преди да умре, той я уверява, че страданието на Спира ще продължи дори и след като Син изчезне. След това той бива изпратен от призователката.

Въплъщенията на Сиймор:

Seymour Guado –

Стандарния му образ на живо същество. С него е първата битка на групата. Той е напреднал черен магьосник, владеещ и няколко бели магии за защита. По време на битката, той призовава и своя аеон – Анима. Използва всички черни магии, които могат да се видят по време на игра, дори ги смесва с Doublecast умението.

Seymour Natus –

Когато поглъща огнулките на стражите и мейстър Кинок, той се превръща в ужасяващо същество с чудовище-любимец – Mortibody. Неговата основна сила отново са черните магии, но ги комбинира с атаките на Мортибоди, използвайки и вкаменяващи магии. В тази форма той използва умението Banish, с което убива призован аеон с един удар.

Seymour Flux –

Предполага се, че Сиймор приема тази форма след като поглъща огнулките на мъртвите същества и Ронсо из планина Гагазет. Така той създава нов любимец, служещ и за тяло – Mortiorchis. Това е една от най-трудните битки в играта. Той използва зомбифициращи атаки, които комбинира с full-life магии, които убиват мигновено зомбифициран герой. Ако битката продължи твърде дълго, Сиймор избива цялата група с единствена атака.

Seymour Omnis –

След победата над Юналеска, групата на Юна навлизат в Син. Едно от местата във вътрешния му свят се нарича Градината на Болката. Там те срещат Сиймор за последен път, вече превърнал се в част от Син. Заявявайки, че ще се научи да контролира Син отвътре, той опитва да го предпази и се превръща в Сиймор Омнис, подобие на Нейтъс, но ограден от стихийни кръгове, наречени Mortiphasm-и.

Yu Yevon (Ebon-Ju)

1,000 години преди събитията във FF X, между Занарканд и Бевел се водела война. По това време, Бевел била огромна военна сила, използваща машинна технология (макина), за да създава оръжия, докато в Занарканд макината била използвана само за поддържане на града. Нежелаещ да остави Занарканд да умре, Ю Йевон накарал всички оцелели жители на града да се превърнат във fayth и започнал масивно групово призоваване, превръщайки съня на тези fayth в Сънуван Занарканд, който никога не спи. За да защити себе си, Ю Йевон събрал множество огнулки и ги трансформирал в броня, която се превърнала в чудовище – съществото Син.

Йевон дал на съществото прости инструкции: да унищожи всичката макина и всички населени места, израстнали повече от село, за да спре технологичната еволюция. Усилието да призове Син и да поддържа Сънувания Занарканд обаче се оказало твърде голямо за силите му. Човечността му скоро умряла и Син се превърнал в сила, разчитаща на инстинкта и интрукциите, дадени му по време на създаването му. Първото действие на Син било унищожението на истинския Занарканд. Армиите на Бевел видели това унищожение и се оттеглили, първи донасяйки вестите за великото чудовище. Според тези fayth, които поддържали Сънувания Занарканд, Ю Йевон не е нито добър, нито зъл. Неговото съществуване има само една цел; да поддържа Занарканд и да призовава постоянно бронята си Син, а когато тя бъде унищожена, да се пресели в Последния Аеон, който я е унищожил и да изгради Син наново от него.

Преди да създаде Син, Ю Йевон информира дъщеря си – лейди Юналеска за плана си и й предава знанието за „успокояването” на съществото. Юналеска предала това на лидерите на Бевел, започвайки по този начин ученията на Йевон и безкрайната спирала на смъртта, обгръщаща Спира – призовател жертва свой пазител, за да създаде Последния Аеон, който убива призователя, а след това и Син, който по-късно да се прероди в тялото на Последния Аеон и да продължи унищожението си.

Всеки път, когато призовател използвал Последното Призоваване, Ю Йевон обладавал аеона и го използвал, за да пресъздаде Син. 1,000 години след раждането на Син, Тайдъс и Юна проникнали в бронята му и победили Ю Йевон, прогонвайки го завинаги.

Jecht (Jekuto)

Джет е най-известният и добрият играч на блицбол в Сънувания Занарканд. Той е баща на Тайдъс, който заявява, че го мрази заради тежките ситуации в които е поставял него и майка му и защото е бил оставен под високо напрежение в опити да постигне славата на Джет. Когато Джет бил наоколо, майката на Тайдъс не бръщала никакво внимание на сина си. Джет постоянно обвинява сина си, че е „ревящо бебе”. Джет всъщност обича Тайдъс, но е неспособен да го изрази по нежен начин. Най-много желае сина му да стане силен и мисли, че критиката ще му помогне. Тайдъс обаче не вижда намеренията в обидите му и ги приема присърце, започвайки да го мрази. Един ден, докато тренирал из морето, Джет изчезва от Занарканд след като навлиза в обхвата на Син, който почивал във водите. Син издърпал Джет от сънувания свят и го превхвърлил в реалната Спира, където той бива заловен и затворен в Бевел под обвиненията, че е луд пияница.

Скоро след като е затворен, лорд Браска го посещава и му предлага да стане негов пазител, заедно с изпадналия в немилост монах Аурон. Аурон протестира, но Браска го приема като съвършената ирония: тримата най-малко вероятни противници на Син.

По време на пътуването им, пиенето на Джет ги вкарвало в бели, най-вече когато нападнал един шуупъф в Лунния поток, смятайки го за огромно чудовище. Заради това, Браска бил принуден да изплати щетите на търговците с всичките си пари. След тази случва обаче, Джет се отказва от пиенето. По време на поклонническия поход, Джет израства и научава за Спира и какво се е случило със Занарканд – минава през всичко, което Тайдъс ще види десет години по-късно.

Когато достигат руините на Занарканд, Джет, Аурон и Браска вече са станали трима близки приятели и когато срещат Юналеска, Джет предлага живота си, за да се превърне в Последния Аеон на Браска, вече свикнал с мисълта, че никога няма да се върне у дома. Джет иска последна услуга от Аурон – да наглежда Тайдъс.

Джет побеждава Син, но „спиралата на смъртта” около Син продължила. Джет се превръща в новия Син, неспособен да се справи с могъщите инстинкти на съществото. Той можел да връща волята си единствено, когато чувал Химна на Fayth.

Използвайки тази слабост, той парализира за кратко Син, за да успее групата на Тайдъс да влезе във вътрешността на съществото. Групата открива Джет и след диалог между него и Тайдъс, навлизат в битка помежду си, като Джет приема формата на Последния Аеон на Браска. Те го побеждават и последните думи на Тайдъс към него са „мразя те”. В края на играта обаче, двамата са показани със стиснати ръце, посочвайки, че Тайдъс е простил на баща си.

Sin (Shin)

Син е гаргантуанско чудовище, заплашващо света на Спира. То е именувано от хората в Спира, вярващи, че то е създадено като наказание за греховете им в използването на технология и макина, особено по време на Макинната Война между Бевел и Занарканд.

Хиляда години Син обикаля из Спира с една цел: да унищожи технологията. Син е бронята на Ю Йевон. Известен е само един начин тя да бъде унищожена – призовател, способен да контролира аеони, трябва да започне поход до руините на Занарканд, където да предаде човек, с когото дели силна връзка, в жертвоприношение на лейди Юналеска, за да го превърне в могъщо същество, известно като Последния Аеон. Въпреки че Последния Аеон има силата да унищожи Син обаче, Ю Йевон обсебва съществото веднага след това и създава от него нов Син. За това е нужно време и докато Син расте, за да върне старата си форма, настъпва мирен период от време, наричан Спокойствието.

Призователят, използвал Последното Призоваване е обречен да умре. Обратно на общото вярване, това не се случва защото Последния Аеон го атакува, а защото призователя използва собствената си жизнена сила, за да го призове, както и поради факта, че за да го създаде, той/тя трябва да дели емоционална връзка с него. Когато Аеона победи Син и Ю Йевон го превземе, връзката между двамата е рязко прекъсната, което води до смъртта на призователя. Мейстър Сиймор Гуадо искал това да се случи като се ожени за Юна и той самия да стане fayth за нейния Последен Аеон, след което да се превърне в Син.

Син може да създава по-малки същества от люспите си, наричани Sinspawn-и. Те имат различни способности и се разпръскват из Спира, докато Син не дойде да ги прибере. Вътрешността на Син всъщност не е анатомна, а всъщност е един изцяло нов свят, водещ до крепостта на Ю Йевон в него. Вътрешния му свят се състои от Морето на Гореста, Градината на Болката, Града на Умиращите Мечти, Кулата на Мъртвите, Ядрото и Края на Мечтата. Последното представлява платформа, гледаща към Сънувания Занарканд, където групата на Юна посреща Джет и се бие с него във формата на Последния Аеон на Браска. Когато бива победен, Ю Йевон се появява, за да търси нови аеони за обсебване.

В крайна сметка, след дълги и уморителни битки, Син е победен от групата на призователката Юна, за да настъпи Вечното Спокойствие и да освободи Спира от спиралата на смъртта.

Braska

Браска е бащата на Юна и Висш Призовател, победил Син десет години преди събитията във FF X. Той започва като жрец в Бевел, който посетил Ал Бед, надявайки се да основе връзки между тях и Йевонитите. Той се влюбва и жени за сестрата на Син, лидера на Ал Бед. Когато църквата научава това, Браска е прогонен от духовниците, а съпругата му е отритната по подобен начин от Сид. Двамата обаче остават заедно и дори си раждат дъщеря – Юна. След раждането й, майка й заминава за остров Биканел, за да поправи отношенията със семейството си, но корабът й е атакуван от Син и тя загива. След това събитие Браска решава да стане на призовател и да победи Син, за да не му позволи да причини това и на други хора. Жреците на Йевон не вярвали в успеха му, все още преценяващи го с това, че се е ожени за Ал Бед и че има полу-Ал Бед за дъщеря. Браска избира Аурон и Джет за свои пазители, тъй като и те също като него били отритнати от обществото.

В крайна сметка, Браска достига руините на Занарканд, където Джет избира да бъде жертван за Последното Призоваване и Браска получава своя Аеон, с когото побеждава Син. След като Ю Йевон обсебва Аеона, за да създаде новия Син, Браска загива. След смъртта му обаче, той е почитан от хората в Спира за Спокойствието, което е предизвикал с победата си и издигат негови статуи в храмовете на Йевон.

Yunalesca

Лейди Юналеска е дъщерята на Ю Йевон и първия призовател, успял да победи Син. Тя използва съпруга си – лорд Заон за да призове своя Последен Аеон. След като Ю Йевон го обсебва и тя умира, тя се превръща в неизпратено същество, живеещо в руините на Занарканд, където да посреща призователи, търсещи начин да победят Син.

Цяло хилядолетие тази традиция останала непроменан, докато един призовател на име Юна (която била именувана след Юналеска) и пазителите й не научили, че не е възможно да унищожат Син завинаги. Юна отказва да последва фалшивата традиия, въпреки думите на Юналеска, че това ще донесе надежда на хората в Спира. В резултат на това, Юналеска я напада, за да – според нея – я „спаси” от отчаянието, което ще последва след като „захвърли надеждата”. Юналеска била победена и изпратена от Юна, слагайки край на единствения начин да бъде използван Последния Аеон. Тя всъщност не бива изпратена изцяло, а се пренася във Виа Инфинито – подземие на Бевел, където живял духа на Заон. Две години след смъртта си, „безцелната” Юналеска се превърнала в огромно базилископободно чудовище.

Юналеска е загадка. Не е ясно дали тя е злодей или наистина е правела това, което смятала за най-добре за Спира. Възможно е тя да е била разкъсвана от семейна лоялност и хората от Спира и макар да е помагала в побеждаването на Син за кратко, тя да е желала баща й да остане на власт в религията на Йевон. Няма начин да се разбере, но има и други герои във FF X, имащи добри цели, но причиняващи проблеми. Пример за това е Сиймор, който смятал, че единствения начин да „спаси” Спира е като я унищожи.

Cid

Сид е лидера на Ал Бед, баща на Рику и Брат и чичо на Юна. След отритването на Ал Бед от Спира, те се разпръскват из нея, но той ги събира заедно и създава град Дом на остров Биканел, където ги събира. Той започва мисията да отвлича всички призователи, за да не им позволява да извършат Последното Призоваване и да жертват живота си напразно. Когато Гуадо нападат Дом, той пренася оцелелите Ал Бед с аревен Ал Бед-ски въздушен кораб, с който унищожава останките на Дом, използвайки забранената макина. Той помага на групата на Юна да я спаси, сбивайки се с пазителя на Бевел – червея Еврае, а по-късно и да влезе в Син, навлизайки във въздушна битка с него.

Have nice fucking day!

“The hero is one who kindles a great light in the world, who sets up blazing torches in the dark streets of life for men to see by.”

Felix Adler

Герои, герои, герои…

Една от по-силните страни на всички игри на FF са именно героите – различни, уникални по вид, характер и умения образи, с които свикваме и с които не искаме да се разделим в края на играта. FF X не прави никакво изключение, дори напротив. Тук героите са много, историята им е дълга и за тях могат да се кажат толкова много неща.

Тази тема ще ви запознае с главните игрови герои, с главните врагове, с по-маловажните неигрови герои и легендарните образи в Спира.

Enter Final Fantasy Characters:

Tidus (Tīda)

История:

В началото на играта, Тайдъс е седемнадесетгодишен младеж, живеещ в метрополиса Занарканд и на път да вземе участие в блицбол турнира в памет на изгубения му баща Джет – The Jecht Memorial Cup. Разкрива се, че десет години преди този миг Джет е изчезнал мистериозно, докато е тренирал блицбол в морето. Тайдъс презира баща си заради арогантността му и затова, че никога не му е обръщал внимание и че му се е присмивал, но е твърдо решен да го надмине по умения в блицбола.

По време на турнира, Занарканд е нападнат от огромно същество, обвито от вода. Градът бива унищожен, а Тайдъс успява да избяга тази съдба преди блицбол стадиона да се срине. По време на бягството си, Тайдъс се събира със стар приятел на Джет и негов ментор – Аурон. Той му разкрива, че съществото се нарича Син и двамата тръгват към него. Когато го достигат, Аурон хвърля Тайдъс в дълбините на Син, казвайки му, че историята му започва оттук.

Тайдъс се събужда в дълбините на необитаван храм в един нов свят и бива намерен от ексцентрична раса – Ал Бед – сред които е и младата Рику, от която научава, че Занарканд е унищожен преди 1,000 години. След поредната атака на Син, Тайдъс се събужда на остров Бисед. Там е открит от блицбол отбора на Уака, който го приема в своя отбор с извинението, че може да открие някого, който познава по време на турнира в Лука. В Бисед Тайдъс се запознава с Юна – едва превърнала се в призователка, която едва сега ще започне поклоническото си пътешествие през Спира в опит да унищожи Син. Заедно с пазителите й – Уака, черната магьосница Лулу и ронсото Кимари, Тайдъс потегля на пътешествие из Спира, надявайки се да намери пътя си към дома. По пътя, той отново среща Аурон, който също става пазител на Юна и прави и Тайдъс такъв. Тайдъс няма представа какво включва поклоничеството на призователите – знае единствено, че трябва да се моли на Fayth във всеки храм, през който минат, за да получи нов аеон и накрая да получи Последния Аеон, с който да унищожи Син. Той знае също, че и баща на Юна – лорд Браска, е постигнал това преди десет години с помощта на своите пазители – Джет и Аурон. По-късно, Тайдъс научава от Аурон, че Син всъщност е баща му – Джет.

По време на пътуването, Тайдъс печели уважението и приятелството на спътниците си, най-вече на Рику и Уака, но така и не успява да разбере някои неща – като защо Джет е Син, защо Син отново е прероден, след като е бил победен и защо всички са тъжни, че Юна може да победи Син. Той дори получава предупреждение от Лулу да не се влюбва в Юна.

Тайдъс научава, че когато Син бъде унищожен, настъпва Спокойствието – период от време, през което цари мир в Спира, след който Син отново се завръща. Потресаващата истина той научава по-късно: Ако Юна призове Последния Аеон, той ще унищожи Син, но ще унищожи и призователката. Според Ал Бед, призователите са хора, които биват жертвани единствено за няколко години спокойствие.

С приближаването на Занарканд, Тайдъс научава друга потресаваща новина – този Занарканд, от който идват той и Джет е само сън, сънуван от Fayth – оцелелите души на истинския Занарканд. Тези Fayth искат Тайдъс да унищожи Син веднъж завинаги, за да могат да спрат да сънуват. Но ако това се случи, Сънуваният Занарканд ще изчезне заедно с всички в него – включително и Тайдъс. Единствената му надежда са думите на fayth-а на Бахамут – „Ти си докоснат от Син… ти си повече от сън.” Когато групата достига Занарканд, те срещат първия призовател, който е побеждавал Син – лейди Юналеска, която отговаря на много от въпросите им:

За да получи Последния Аеон, призовател трябва да жертва свой пазител. Браска е жертвал Джет, който се е превърнал в Последния му Аеон и е победил Син, но след това е убил и Браска и сега, десет години по-късно, Джет се е превърнал в Син.

Когато Син най-сетне е победен, fayth-ите на Сънувания Занарканд спират да сънуват и Тайдъс се изпарява в Далечната равнина, веднага след сълзливо сбогуване с групата си и най-вече с обичната му Юна.

В играта:

Тайдъс е класическия клас боец във FF и използва мечове и щитове. Неговите статистики са средни и уравновесени – в основното си развитие, той е малко по-слаб физически от Аурон, по-бавен от Рику и по-малко точен от Уака, но ги бие по статистики във всички други атрибути. Второстепенния му клас е времеви магьосник, получавайки с развитието си магии за ускоряване и забавяне на хода (класическите Haste и Slow). Неговият Overdrive се нарича “Swordplay” и се състои от четири вида удари – Spiral Cut (нанася големи щети на един противник), Slice & Dice (нанася няколко последователни удара на няколко противника), Energy Rain (нанася единични щети на всички противници) и Blitz Ace (нанася 8 слаби + 1 силна атака на един противник). Новите видове overdrive се учат, когато той използва определен брой пъти старите.

Селестиалното оръжие на Тайдъс е Caladbolg. Етимология: В японската версия, това оръжие се казва Ultima Weapon като традиция за главните оръжия на главния герой, но е променено във версиите на Щатите и PAL версиите. Името му идва от мистичния меч, принадлежал на келтския боец Fergus mac Roich, който бил толкова силен (меча), че веднъж срязал хълм на две. По традиция на Ultimate Weapon-а на главния герой, оръжието е по-силно, когато героя е на максимум енергия.

Образ:

Сценаристът на играта, Казушиге Ноджима, винаги се е тревожел за отношенията герой-играч във FF сериите. Във FF X, той е искал да опита нещо ново, да опитва да създаде връзка между играча и героя, играчът да започне да разбира Тайдъс с напредъка на играта и развитието в разучването на един нов свят. Затова той прави Тайдъс разказвач в по-голямата част от FF X.

Дизайнерът Тетсуя Номура, за да помогне с това, той се отдалечава от предишните си творения на главни герои – мрачните и затворени образи от FF VII и VIII – и дава на Тайдъс весел характер и вид, който да отразява и избраното му име – Tiida на окинавски означава „слънце”. Името на Тайдъс също е интересно. Тъй като във FF то може да бъде променяно (по традиция във FF игрите), в диалог то не се изрича никъде и остава неясно. Произнесено е само от Уака, който го нарича Тийдъс заради акцента си, но същото произношение е потвърдено в Kingdom Hearts, както и от разказвачът на History of Final Fantasy, включено в колекционерското издание на FF XII. В KH 2 обаче, Селфи Тилмит произнася името Тайдъс, което води до още объркване. Авторът на тези редове предпочита името Тайдъс – изговаря се и звучи по-добре от Тийдъс, въпреки че го отделя от значението му на „слънце”.

Други участия в игри един по-млад Тайдъс прави в Kingdom Hearts, заедно с по-младите версии на Уака и Селфи Тилмит от FF VIII. Там той е на 13 и е атлет, който обича спаринги със Сора и Рику (не тази от играта). Появява се и в Itadaki Street Special, заедно с Аурон и Юна, както и ще бъде игрови играч в излизащата скоро Dissidia.

Yuna (Yūna)

История:

Юна е отгледана от лорд Браска в Бевел. Когато Юна става на 7, Браска се отдава на това да бъде призовател и да победи Син. Когато той започва поклоничеството си, той казва на Аурон да заведе Юна в Бисед след него. След поклоническия поход обаче, Аурон не е в състояние да изпълни обещанието си и предава мисията си на ронсо на име Кимари.

Кимари отива в Бевел, където намира Юна и я води в Бисед, където тя се сприятелява с Лулу и Уака, които я обикват като своя по-малка сестра. Евентуално тя решава да стане призовател и отказва да промени решението си, въпреки възраженията на Лулу и Уака. Тя, Лулу и Кимари минават през Стаята на Изпитанията в Бисед, след която тя се моли на fayth-а там, за да я дари с аеон и да стане на призовател.

Ден по-късно, тя напуска залата на fayth-а като истински призовател и открива Уака, заедно с друг мъж на име Тайдъс в стаята. Тя довършва тренировката си, призовавайки първия си аеон – Валефор (или Вейлфор). Тогава тя започва поклоническия си поход заедно с Уака, Лулу, Кимари и Тайдъс. Благодарение на собствените й срещи с Джет (единия пазител на баща й), тя е единствения, който вярва на Тайдъс, че идва от Занарканд. В Килика, тя взима аеона Ифрит и потегля към Лука, където добавя към групата си от пазители и пазителя на баща си – Аурон.

Докато пътува към Джосе, Юна става свидетел на операция Ми’ихен, където се запознава с мейстър Сиймор Гуадо и вижда как Син избива голяма част от Кръстоносците. Когато достига Джосе, тя добавя и Иксион към аеоните си. Близо до Лунния поток, Юна бива отвлечена от Ал Бед, а когато пазителите й я спасяват, тя се запознава с братовчедка си Рику, която става шестия й пазител.

В Гуадосалам, Сиймор предлага на Юна да се омъжи за него и й казва да го посрещне в храма на Макалания, където да му отговори. Юна обаче научава, че Сиймор е убил баща си, за да стане на мейстър и когато достига Макалания, тя и пазителите й навлизат в битка срещу него, побеждавайки го. Когато групата бяга от него, Юна е отвлечена от група Ал Бед за пореден път и отведена на остров Биканел, където я затварят в Светилището на Призователите. Ал Бед й обясняват, че те не отвличат призователите, за да ги наранят, а за да ги предпазят от съдбата им, защото ако изпълнят Последното Призоваване, Последния Аеон ще ги убие. Ал Бед не искат призователите да се жертват за няколко години спокойствие. Домът на Ал Бед обаче, е нападнат от отряд Гуадо, които я отвличат и занасят в Бевел, където е принудена да се омъжи за Сиймор. В Бевел тя открива, че църквата на Йевон използва макина въпреки ученията си и вече разклатената й вяра към Йевон е напълно разбита. В Бевел, тя се моли на последния си fayth, от който получава аеона Бахамут. На сутринта след като тя е спасена от пазителите си и те бягат от Бевел, Юна потегля отново към Занарканд, решена (и убедена от Тайдъс) да открие начин да победи Син без да се жертва на Последния Аеон.

Когато те най-сетне достигат Занарканд и срещат лейди Юналеска – нейната кръщелница и първия човек, победил Син – Юна научава ужасната истина, че за да се сдобие с Последния Аеон, тя трябва да жертва един от пазителите си (този, с когото споделя най-дълбока връзка), за да го превърне във fayth – в душата на Последния Аеон. Тя отказва да жертва когото и да било и в крайна сметка се оказва изправена пред Син без Последен Аеон. С помощта на Тайдъс, тя решава да открие друг начин да сложи край на терора на Син, така че повече да не се изправи. Това води до среща със Син и истинската причина за страданието на Спира – Ю Йевон. Вътре в Син, Юна побеждава Последния Аеон на баща й Браска, а след това и самия Ю Йевон.

В резултат на победата над Йевон обаче, Юна спира съня на fayth-ите, сънували този Занарканд, откъдето идва Тайдъс и в крайна сметка той изчезва заедно със Сънувания Занарканд.

В играта:

Класът на Юна е призовател и стандартен Бял магьосник. Тя използва жезли като оръжие, пръстени за защита и е единствената с уникалното умение да призовава аеони. Тя е силна в атрибутите магия, магическа защита и избягване. Нейният Overdrive се нарича Grand Summoning, което е призоваването на аеон със запълнена Overdrive скàла.

Селестиалното оръжие на Юна се нарича Nirvana и е най-лесното за придобиване последно оръжие. Етимология: В будистката вяра, Нирвана е състояние на пълно щастие, придобито след множество прераждания.

Образ:

Дизайнерът Тетсуя Номура запълва дрехата и огърлицата на Юна с образи на цвете, което също се казва “yuna”. Името й означава „нощ” в превод от окинавски, за да подчертае контраста между нея и Тайдъс (чието име значи „слънце”), както и с предметите, които дават сила на оръжията им – тези на Тайдъс са слънчеви, а на Юна – лунни. Номура обяснява, че това може да не е от значение, но иска всичко в дизайна да има смисъл. Юна има хетерохромия, състояние, в което някой има две различни на цвят очи. В случая на Юна, синьото й око подчертава жителството й на Спира, а зеленото – полу-принадлежността й към расата на Ал Бед.

Облеклото на Юна са окинавски кимона, но когато Номура разбира, че ще изпълнява „изпращащия танц”, той иска по нея да има и нещо, коеот да се вее. Затова избира фуризод – кимоно с дълги ръкави.

Юна е главна героиня в продължението на FF X – FF X-2, където е ловец на сфери. Извън FF, тя се появява в Kingdom Hearts II, където работи като наемен агент за Малефисент, заедно с Рику и Пейн – съюзничките й във FF X-2. Също така взема игрова роля и в Itadaki Street Special.

Auron (Āron)

История:

На двадесет и пет години, Аурон е отдаден монах-войн на Бевел, наблюдаван от висшите ешелони на Йевон и приготвян за висша позиция в църквата. Неговите лични убеждения обаче слагат край на всякакви амбиции, когато отказва да се ожени за дъщерята на висш жрец. Аурон губи благоразположението си и повишението получава неговия приятел Вен Кинок, който по-късно става мейстър на Йевон. Въпреки това, двамата остават приятели, поне докато Аурон не напуска Бевел.

Скоро след това, един призовател на име Браска взима Аурон като свой пазител по време на поклонническия си поход. Двамата намират обща почва в това, че са изгнаници на Йевон. Аурон бързо се сприятелява с Браска заради неговия благороден характер и искрени намерения да унищожи Син за името на народа на Спира. Приготвяйки се за похода, Браска и Аурон посещават една килия в Бевел, в която държат Джет (бащата на Тайдъс), за когото чуват, че разправял, че идва от Занарканд. Другите жреци сметнали Джет за мърмореща пияница, но Браска го приема на сериозно и го прави свой пазител. Аурон протестира срещу наемането на пияница като Джет, но Браска не го слуша и тримата потеглят по поклонническия поход, търсейки стария Занарканд, където да открият начин да победят Син.

Ролята на Аурон в похода е на сериозен човек, контрастиращ остро с търпеливия Браска и отпуснатия Джет. Умът на Аурон винаги е зает с дълга му, казвайки, че похода не е „разходка в парка”, когато Джет записва травелог (сфера, съдържаща мигове от живота – еквивалент на модерните камери), който да покаже на семейството си. Аурон непрекъснато упреква Джет за държанието му, често последствие от пиенето му. Скоро обаче Аурон започва да има доверие на Джет и го възприема въпреки предишните му грешки.

Когато най-сетне достигат руините на Занарканд, тримата срещат лейди Юналеска, която трябва да им даде Последния Аеон. Там те научават за „уловката”: за да бъде създаден Последния Аеон, призователя трябва да жертва живота на един от пазителите си. Джет доброволства, казвайки, че е приел, че никога няма да се прибере у дома. Аурон умолява Браска да не го прави, казвайки, че Син така или иначе ще се завърне и всичко ще е било напразно. Браска настоява, че дори няколко години мир ще са достатъчни. Джет е напълно готов да помогне на браска и преди да се жертва, казва на Аурон да му обещае, че ще открие неговия Занарканд и ще наглежда Тайдъс. Аурон се заклева, че ще го стори; по-рано, Аурон се заклева и пред Браска, че ще завде дъщеря му Юна в Бисед, когато Син бъде премахнат.

Когато Джет и Браска се жертват, за да победят Син, Аурон се изправя ядосано пред Юналеска. Той научава истината за природата на Син: той е вечен, преражда се след като поглъща всеки Последен Аеон и никой призовател не може да го премахне завинаги. Осъзнавайки, че Джет и Браска са загинали нахалост, и че душата на Джет е затворена в Син, идеализма на Аурон около който е изградил живота си бива разбит. Той вбесено напада Юналеска, която с лекота го поваля, оставяйки го едноок и смъртно ранен.

Поддържайки се жив само от клетвите, които е дал на другарите си, Аурон буквално лази през планина Гагазет и достига Спокойните поля, където е открит от Рин, който го приема в пътническата си агенция. Въпреки раните си, Аурон продължава пътя си към Бевел още през нощта. Точно преди него, силата на Аурон го изоставя и той бива открит от младия Кимари Ронсо. Той убеждава Кимари да изпълни клетвата му към Браска, да открие Юна е Бевел и да я заведе в Бисед. След това той умира, започвайки нов „живот” като неизпратен, като за това знаят единствено той и Кимари. Тъй като вече не е жив човек, а поддържат от огнулки, той е способен да се качи на Син и да отиде в джетовия Занарканд.

От този ден, Аурон е изпълнен с омраза не само към църквата на Йевон, но и към себе си, презирайки титлата „легандарен пазител”, с която го описват хората. Виждайки саможертвата на Бракса и Джет като ненужна, той е решен да направи така, че да има значение. Времето, прекарано като неизпратен, превръща Аурон от млад идеалист в навъсена личност, която не пести думи. След като открива Сънувания Занарканд, той прекарва следващото десетилетие наглеждайки Тайдъс, макар че не участва в израстването му, дори и след смъртта на майка му. Вместо това той го наблюдава отдалеч, като суров ментор.

Евентуално Джет събира достатъчно контрол в Син и доближава Сънувания Занарканд, казвайки на Аурон, че иска да отведе Тайдъс в Спира, където да разбере какво е живот и да открие начин да победи Син завинаги. Аурон праща Тайдъс през портала на Син, но двамата биват разделени. Срещат се едва, когато групата на Тайдъс отива в Лука, където Аурон става пазител на Юна. По време на пътуването им, Аурон служи като опитния ветеран в групата, макар и да е човек, който знае повече, отколкото разкрива. Той не казва нищо на другите за Йевон, оставяйки ги да разкрият всичко сами. Когато групата разбира за операция Ми’ихен, Аурон знае, че е нахалост, но не казва нищо. Там той среща стария си приятел Кинок – вече мейстър на Йевон, покварен от позицията си. Тъй като вече не е монах, Аурон изразява циничната си позиция към религията и управлението. Когато групата среща Рику, тя и Аурон се оказват два огледални образа, но и двамата споделят презрение към Последното призоваване и жертвите в него. Той повежда групата в Бевел, където всички разкриват лицемерието и покварата на Йевон.

През целия поход, Аурон играе ролята на разказвач, предлагайки на Тайдъс информация за баща му, за Спира и баща на Юна, опитвайки да намали омразата на Тайдъс към баща си. В края на играта, когато Юна започва да изпраща своите аеони, Син и Ю Йевон, тя забелязва, че изпращането засяга и Аурон. Тогава всички разбират, че той е неизпратен и тя се поколебава, но той й казва, че всичко е наред, че вече може да си тръгне, след като всичко се е наредило. Тогава той отива в Далечната равнина, изпълнил мисията си да освободи Спира от цикъла от лъжи и смърт, както и обещанията си към покойните си приятели. Последните му думи са „Сега това е вашия свят.”

В играта:

Типичен клас самурай, Аурон върти тежки катани с умението да пробива бронирани чудовища. В началото той е с високи сила, защита и живот, но с ниска бързина и точност. Неговият Overdrive се нарича Bushido и се състои от четири атаки – Dragon Fang (нанася щети на всички противници), Shooting Star (нанася силни щети на еидн противник и го елиминира от игра, ако е податлив на смърт), Banishing Blade (нанася щети на един противник, заедно със статусови промени) и Tornado (нанася тежки щети на един противник). Неговите умения се изучават с откриването на сферите, които Джет е оставил на Тайдъс.

Селестиалното му оръжие се казва Masamune. Етимология: Във всички наскорошни FF има по една катана, казваща се Масамун. Името идва от известна японска легенда за ковач на мечове на име Масамун. Горо Нуидо Масамун бил считан за най-великия японски ковач на всички времена.

Образ:

Дизайнът на Аурон наподобява типичния „скитащ ронин”; той наподобява героят Саджуро във филма Йоджимбо. И двамата оставят единия си ръкав да се вее празен, докато скриват ръка под робата си – ронинска характерна черта, отбелязваща загубата на господар (символичната загуба на въоръжената ръка). Червения плащ на Аурон наподобява арабски бишт, който се носи от мъже, страдащи от печалба или загуба в живота, като женитба или приятел. Освен физическия вид, Санджуро и Аурон са тихи, говорят само когато е нужно и често почесват брадичките си.

Аурон се появява за кратко във Final Fantasy X-2, заедно с Браска и Джет като гласове, помагащи на Юна със съвети в битката й срещу Шуин и Вегнагън. Визуална поява той прави в глава 5 като част от спомен.

Появи извън FF, Аурон има в Itadaki Street Special, заедно с Тайдъс и Юна.

В друга роля, той се появява в по-млада версия в Kingdom Hearts II. Той е мъртъв войн, призован от Отвъдното от Хадес, лорда на Мъртвите. Той отказва да помогне на Хадес в злите му действия и се присъединява към Сора като част от групата. Двамата с него могат да изпълнят Limit на име Bushido, като Overdrive-а му във FF X. След битка с Церберус, той изчезва.

По-късно, Хадес покорява волята на Аурон и го принуждава да се бие с Херкулес. Сора и останалите взимат фигурката, в която е поставена душата на Аурон и когато я докосва, Сора разкрива истината за миналото му, което Аурон пази в тайна. Сора окуражава Аурон да спре да пази другите и да изживее своята история. Накрая, Аурон минава през портал към Подземния свят, където огнулките го обграждат и той се връща към спокойствието си, както във FF X.

Wakka

История:

Уака израства на остров Бисед. Когато Кимари довежда Юна на острова, той става като нейн брат, заедно с Лулу. Уака губи родителите си от Син и става като родител на брат си. Чапу по-късно решава да се запише за Кръстоносец и бива убит от Син. Поради това, както и защото Чапу избира да се бие с макина на Ал Бед, религиозната омраза на Уака към тях става и лична. Когато Юна решава да стане на призовател, Уака става нейн пазител, заедно с Лулу и Кимари.

Освен пазител, Уака е и играч на блицбол и капитана на отбора на Бисед – Биседските зубри. Отборът му обаче винаги губи на първенствата, поне докато не се появява Тайдъс.

Уака пръв среща Тайдъс, когато се появява на Бисед. Поради приликата на Тайдъс с брат му, Чапу, Уака бързо го обиква. Той показва на объркания Тайдъс как да се справя в спира. По време на пътешествията си, той става все по-презрително настроен към Ал Бед и има нужда от Лулу, която да го успокои. Когато обаче научава, че Юна е наполовина Ал Бед, той се обърква и започва да се съмнява дали в омразата му има смисъл. Той се ужасява, когато разкриват истината за Йевон и предателството на Сиймор и дори започва да се съмнява в ученията.

След победата над Син и настъпването на Вечното Спокойствие, Уака се устройва в Бисед заедно с Лулу.

В играта:

Вечният спортист, Уака използва спортна екипировка като оръжия и броня в играта. Той използва разнообразие от топки за блицбол за оръжия и е единствения герой, който е надежден в улучването на летящи противници. Уменията му са насочени към повдигане на точността на групата си и намаляване на шансовете да бъде уцелена чрез статусови промени на противника като мрак, тишина или сън. Неговият Overdrive се нарича Slot и наподобява този на Tifa от FF VII. Състои се от уменията Element Reels (елементална атака), Attack Reels (няколко последователни атаки), Status Reels (нанася статусови промени) и Auroch Reels (нанася по-големи щети с една атака). Всеки нов reel се изучава с печелене на турнири по блицбол.

Селестиалното оръжие на Уака е World Champion. Това е едно от по-трудните за отключване оръжия, тъй като се набавя с игра на блицбол и печелене на много турнири.

Образ:

Уака е отличен пазител, боец и блицбол играч. Той е на 23 години (във FF X) и е характеризиран с дълъг червеникав перчем и биседски акцент, който е еквивалент на полинезийския акцент, завършвайки всичките си изречения с “ya?” Макар да е старомоден, Уака има голямо сърце и винаги се стреми да държи духа на групата повдигнат, макар и невинаги да се получава.

15-годишната версия на Уака се появява като неигров играч в Kingdom Hearts, където е акомпаниран ит Селфи Тилмит и Тайдъс. Той се появява и в Kingdom Hearts: Chain of Memories, но този Уака е само част от спомените на Сора и Рику.

Lulu (Rūrū)

История:

Лулу е родена на остров Бисед и израства заедно с Юна, Уака и по-малкия му брат – Чапу. Тя е често строга и язвителна (най-вече към Уака) и не се усмихва често. Въпреки това, тя има мило сърце и е чувствителна към другите. Тя е интелигентна и е един от малкото Йевонити, които поставят под въпрос религията на Йевон по някои явни въпроси. Но и тя е потресена от лицемерието на ордена на Йевон и все пак се осъзнава и го приема много по-бързо от други в групата си.

Преди да стане пазител на Юна, Лулу е била пазителка на двама други призователи, чиито поход приключил внезапно преди да достигнат руините на Занарканд. Първия призовател, когото тя пазила, била лейди Гинем, която загинала в Пещерата на Открадатия Fayth, докато опитвала да вземе аеона Йоджимбо. Втория призовател, когото пазела, заедно с Уака, бил отец Зук. Той не достигнал дори дотам. Походът му приключил в Спокойните поля, когато той избрал да не продължава – решение, което много призователи правят, щом достигнал Полята.

Лулу се отнася настойнически към Юна, но и уважава решенията й. Когато Сиймор Гуадо предлага брак на Юна, Лулу го одобрява, защото ще дари хората на Спира с щастие. Преди смъртта му, Лулу била влюбена в по-младия брат на Уака – Чапу. Смъртта му нанесла дълбока рана в сърцето на Лулу, но тя по-късно обиква и Уака и шест месеца след края на FF X, те се женят. Във FF X-2, Лулу е бременна и ражда сина на Уака, който е именуван Видина (Ал Бедската дума за „бъдеще”).

В играта:

Лулу е черен магьосник – нейните физически атаки са смехотворно слаби и тя разчита на магически атаки. Нейните оръжия представляват кукли на класически FF същества: мог, кайт сит, моомба, кактуар и пупу. Лулу притежава и най-високия атрибут „избягване”. Нейният Overdrive се нарича Fury. При него играчът избира една нейна магия и я използва многократно, в зависимост от това колко пъти е завъртял десния аналог на джойпада. Fury не изисква MP, но нанася сравнително по-ниски щети, отколкото би нанесло оригиналното заклинание.

Селестиалното оръжие на Лулу е Onion Knight. Това е едно от най-досадните за взимане оръжия в цялата игра, имайки предвид, че за него е нужен предмет, който може да се получи само след избягването на 200 (200!!!) поредни гръмотевици в Гръмотевичните поля. Етимология: Нищо специално, името идва от onion хлапето от FF III.

Образ:

Въпреки определянето на Лулу като черен магьосник, Тетсуя Номура казва, че иска да я направи да изглежда като нещо между модел и черен маг, за да избегне класическия стил от другите FF игри (като Виви Орунитиа от FF IX). Това е постигнато с ексцентричната коса и рокля на Лулу. Номура иска предната част на роклята на Лулу да се състои от поредица колани, кръстосани по определен начин, поставяйки под изпитание уменията на дизайнерския тим на играта.

Kimahri Ronso (Kimari-Ronzo)

История:

Като млад, Кимари не бива възприет добре от другите ронсота, които го смятали за низш поради ниския му ръст – въпреки че е по-висок от останалите раси. По време на дуел с Биран, агресивен млад ронсо, рогът на Кимари бива пречупен, което се смята за унижение сред расата му. Кимари е мълчалив през по-голямата част от играта заради срама му от счупения рог. Кимари дал обет никога да не пристъпва в дома си на планина Гагазет заради този срам, но връзката му с Юна му позволява да го наруши.

Кимари става пазител на Юна много преди тя да стане на призовател. След като напуска Гагазет, Кимари открива младия Аурон извън Бевел. Аурон му предава клетвата си към лорд Браска и Кимари отвежда Юна от Бевел в Бисед, където тя да израстне в мир. Когато приключил с обещанието си, Юна го моли да остане и той се съгласява. Когато групата достига Гагазет, старите му познайници Йенке и Биран го пресрещат и предизвикват на дуел, за да докаже, че е достоен да премине Гагазет. Той ги побеждава и двамата и останалите спират да го гледат с пренебрежение. С това всички ронсо се заклеват да попречат на всеки, който се опитва да спре Юна, но това само води до изтребването на почти цялата раса от ръцете на Сиймор.

В играта:

Кимари е представител на Драгуун класа. Той използва разнообразие от копия и пики. Той няма собствен път по Sphere Grid-а и може да последва развитието на всеки друг от героите. Като Аурон, Кимари използва пронизващото умение, което му позволява да пробие броните на противниците. Overdrive-ът му се казва Ronso Rage и е типичната синя магия – чрез умението си Lancet, той си присвоява някои способности на определени противници и може да ги използва, когато запълни Overdrive-a си. Началното му OD умение е класическото Jump.

Селестиалното оръжие на Кимари се нарича Spirit Lance. Това е най-дразнещото за придобиване оръжие, тъй като трябва да се мине през две изпитания с гонене на пеперуди… да… Етимология: Не само вида и намирането на оръжието са скапани. Името му е просто случайно събрано заедно с превода. В японската версия на играта, то се казва Longinus, което е името на римския войник, който пронизал хълбока на Христос с копието си. Това е метафора за оръжие, което може да прониже божественото. Уви, името не било вместено в превода.

Образ:

Няма много за казване за образа на Кимари… той е просто типичен ронсо без специални черти. Явно това е най-малко уникалния герой в играта. Интересен начин за развитието на нечия история.

Rikku (Ryukku)

История:

Рику се появява от рано във FF X, макар и да не става ясно коя всъщност е тя. Тя е членка на групата Ал Бед, които откриват Тайдъс в подводния храм, а по-късно първа му казва, че неговия Занарканд е унищожен от 1,000 години. Когато се разделят с Тайдъс, той разпитва друга група Ал Бед за нея, докато е в Лука, но не открива нищо.

Рику се появява отново, когато групата на Тайдъс прекосява Лунния поток. Тя опитва да отвлече Юна с подводна макина и да спре поклонническия й поход. Когато макината й е победена от Тайдъс и Уака, Рику едва доплува до брега, където е открита от групата и става най-новия пазител на Юна. Единствен негодуващ от това е Уака, който изпитва неприязън към расата на Ал Бед, но постепенно свиква с нея.

Когато групата достига Гръмотевичните поля, Рику изпада в паника, разкривайки, че страда от астрафобия (страх от гръмотевични бури), откакто брат й (Брат) я улучил случайно с гръмотевица.

На остров Биканел, Рику завежда групата на Тайдъс в Дом – дома на Ал Бед – за да открият отвлечената преди това Юна. Градът обаче е нападнат от Гуадо и мнозина от приятелите й са избити. Когато оттървават града от Гуадо, тя разкрива на Тайдъс, че ако Юна продължи пътешествието си и изпълни Последното призоваване, ще умре. Нейният баща Сид измъква групата от развалините на Дом с въздушен кораб и го унищожава със забранена макина.

Бащата на Рику – Сид – е лидер на Ал Бед и е брат на съпругата на Браска – бащата на Юна. Това прави Рику и Юна биологически братовчедки.

Освен това, повече не се казва за Рику и тя няма голяма роля в общата история на играта.

В играта:

Класът на Рику е смесица от алхимик и крадец. Тя е най-бързия персонаж и в началото единствена може да използва по-специалните предмети. Нейният Overdrive се казва Mix и чрез него може да комбинира всеки два предмета за огромно разнообразие от ефекти.

Селестиалното оръжие на Рику се казва Godhand и е сред по-лесните за откриване. Етимология: Ултимативните ръкавици на Тифа от FF VII също се казват God Hand. Името се среща и в други игри на Square – Secret of Mana 2 (име на клас) и Ehrgeiz (игров герой с ръка-оръдие).

Образ:

По време на играта, Рику е на 15 години и допринася във всяка ситуация с голямото си сърце и безкраен запас от енергия, въпреки че тя и останалите Ал Бед са отритнати от Йевонитското мнозинство. Още не съм открил някаква подробна информация защо Тетсуя Номура е искал да изглежда точно така и какво е целял с образа й.

Рику е един от главните герои във Final Fantasy X-2, заедно с Юна и Пейн.

Тя се появява и в Kingdom Hearts II с дрехите си от FF X-2, отново заедно с Юна и Пейн. Те са изобразени като малки феи, които се появяват и изчезват в играта. Имената им не са споменати нито веднъж, за да не предизвикат объркване (името на един от героите е Riku и често се бърка с нейното име – Rikku), но могат да бъдат проверени в журнала на Jiminy.

И тъй

Това са всички игрови протагонисти във FF X. В следващата тема ще разгледам антагонистите. Дотогава –

Have a nice fucking day!

“Odd how the creative power at once brings the whole universe to order.”

Годината – 2001. Датата – 19 юли.

На тази дата Square издават десетия си продукт от немалко известната поредица, изаглавен с простото заглавие Final Fantasy X. Това е първата игра на FF, появила се на PS2 платформа и веднага застава сред двадесетте най-продавани конзолни игри на всички времена, след като биват закупени 6.6 милиона копия из целия свят, а някои списания я определят за най-великата видео игра на всички времена.

Final Fantasy X е първата игра от поредицата, поставяща началото на изцяло променените пейзажи в 3D области, постигнато чрез Emotion енджина на PS2. Тя е и първата игра, в която се появяват реалистични лицеви изражения, както и други постижения на графичните ефекти. Отново, FF X е първата озвучена FF игра, както и първата, получила директно продължение – Final Fantasy X-2.

Историята –

Играта започва с представянето на главния герой Тайдъс (Tidus) – известен блицбол играч на отбора „Zanarkand Abes” от космополитния град Занарканд. Той отива в „стадиона” за поредния си мач, раздавайки автографи на фенове по пътя. По време на мача обаче, Занарканд е нападнат от огромна вълна и Тайдъс, заедно с дългогодишния си ментор, Аурон (или Орън – Auron), който му казва, че това е чудовището Син (Sin), се опитва да избяга от нея, като по пътя са нападнати от цял порой странни същества. Когато вече няма къде да бягат, Аурон сам хвърля Тайдъс междупространствения портал, създаден от Син.

Тайдъс се събужда в изоставен храм, откъдето бива спасен от група гмуркачи на Ал Бед (Al Bhed), един от които е момиче на име Рику (Rikku), която му казва, че Занарканд е унищожен преди хиляда години. Двамата изпълняват мисия за Ал Бед, когато Син се появява отново и Тайдъс пада от кораба на Ал Бед. Той се събужда насред малък плаж, където го намира група скромни блицбол играчи – отбора на Besaid Aurochs, с капитан Уака (Wakka). Впечатлен от уменията му, той го канида се присъедини към отбора му за предстоящия турнир в Лука, където може и да срещне някой, когото познава.

По това време Тайдъс разбира, че се намира в свят, наречен Спира (Spira), състоящ се от малко и малки градчета, поради честите нападения на Син. Уака му казва да извинява невежеството си към Спира с това, че е бил твърде близо до Син. Той се присъединява към поклоническата група на призователката Юна (Yuna) и нейните пазители – Уака, Лулу и Кимари. Тайдъс разбира, че призователите са единствения начин Син да бъде победен – те се молят във всеки храм по пътя си, като пътешествието им ги води до руините на Занарканд, където получават своя „Последен Аеон”, с който да унищожат великото чудовище. Разбирайки това, както и че Юна е познавала Аурон и Джет (или Джект – Jecht) – бащата на Тайдъс, които са били пазители на баща й – великия призовател лорд Браска, той потегля с нея в поклоническото й пътешествие, за да разбере къде се намира, дали ще се върне обратно в света на Занарканд, който познава и как омразния му баща се е озовал тук. И най-вече – потресаващата тайна, която Аурон му споделя, разклаща света му.

Spira –

Спира е фентъзи света, в който се развиват всички действия във FF X. Той е разделен на три континента, оградени от малки тропични острови. Всеки континент има различни климатични условия – от тропичните Бисед и Килика, до умерения Ми’ихенски регион, до мразовитите Макалания и планина Гагазет.

Спира е главно обитавана от хора, но включва и разнообразие от раси. Сред тях са Ал Бед, технологично напреднала група хора със спираловидни зелени очи и лоша репутация, която ги откъсва от главното насление на Спира. Те са единствените, които имат собствен език. Гуадо са също човекоподобни, но имат издължени ръце и пръсти, както и вродена дарба към магията и измагьосването на чудовища (обикновени, не аеони). Най-много се отличават расите на еднорогите Ронсо – антропоморфични лъвове с рог на челото и тъмна, варираща от светлосиня до тъмносива кожа, и жабоподобните Хипело.

Спиритология –

Една от отличителните черти в митологията на Спира са огнулките (?) (pyreflies), светещи „купчини енергия”, която се появява от току-що умрелите и обикалят из земите. Ако са оставени на воля, те се събират и образуват чудовища (fiends), най-разнообразни видове, които също стават на огнулки, когато бъдат победени. В редки случаи, огнулките се превръщат в неизпратени – същества, които са запазили достатъчно енергия и съзнание, за да останат в оригиналната си форма и се превръщат в живите останки на мъртва личност, която е напуснала Спира с недовършена цел. Може да се каже, че те са еквивалента на немъртвите същества в други фентъзи светове.

Едно от задълженията на призователите в Спира е да „изпратят” огнулките в Далечната равнина (The Farplane) – земята на мъртвите. Те извършват това с ритуален танц, известен като „изпращане”. Другата им цел е да се молят в храмовете на различните градове в Спира, за да получат своите аеони – могъщи магически същества, които се образуват, когато някой жертва душата си и я загради в статуя, превръщайки се във фейт (не faith, а fayth). Те даряват призователите с аеоните, които са образували.

Популяцията на Спира почита религията на Йевон (Yevon) – древна огранизация, създадена от Ю Йевон (Yu Yevon), която описва Син като наказание за гордостта на хората и употребата на макина (машините в Спира) и забранява употребяването на технология. Йевонитите са управлявани от четирима висши жреци, наричани мейстери (maester).

Задължението на призователите е да започнат поклонническо пътешествие, минавайки през всички храмове на Спира да се молят на the fayth в тях, за да събират аеони, с които да повишат силата си. Те са придружавани от пазители – обучени вòйни, чието единствени задължение е да защитават призователите с цената на живота си. Краят на пътешествието е в руините на Занарканд, където призователите получават своя Последен Аеон, единствената сила, която може да унищожи Син. Когато Син бъде унищожен, настъпва Спокойствието (The Calm) – период от десет години мир, след който Син се завръща и започва наново разрухата си.

Блицбол –

Както FF VIII има Triple Triad, а FF IX – Tetra Master, FF X представя нов вид дълготрайна мини-гра – Blitzball. Това е световноизвестен спорт, смесица от футбол, ръгби и водна топка. В играта се противопоставят два отбора с по шест играча (2 нападателя, халф, 2 защитника и вратар). Те се състезават в огромен сфероподобен стадион, който се изпълва с плазмено поле, заместител на вода. Целта в играта е да се отбележат повече голове от противника. В Спира има няколко отбора и огромно количество от играчи на блицбол и те могат да бъдат издирвани и записвани в отбора на играча. Отборът на играча се състезава в лига или турнир, където получава различни награди, засягащи развитието на играта или получава предмети, използвани в основната игра. В отборът всеки един играч има статистики, които се подобряват с трупането на опит по време на игра.

Геймплей –

Първата новост, която се забелязва когато се играе FF X, е наличието на миниатюрна карта в горния ляв ъгъл на екрана, която отбелязва къде се намира играча, евентуални save spheres – точките за записване на игра, и посоката, в която се намира главната цел на играча.

Бойната система на FF X се наирча Conditional Turn-Based (CTB), която замества ATB системата от предшествениците си. Това е същата система, използвана и във FF IV. Тя е създадена първоначално от Хироюки Ито и доразвита за FF X от Тоширо Тсухида и позволява на играча да се отпусне по време на битка и да осмисли своите действия и стратегия. Тук всеки атрибут на героите играе важна роля в битка. Редът на героите и противниците е отбелязан в горната дясна част на екрана по време на битка. Върната е бойната система с трима герои, а нововъведение е възможността да се сменят герои по време на битка чрез използване на L1 бутона.

Специфичните умения на героите (Limit Breaks във FF VII и VIII, Trance във FF IX) тук се наричат “Overdrives”. Те са по-усъвършенствана форма на вече споменатите – умението се пълни в различен режим, в зависимост от това какво е избрал играчът и какво е начуил героят. Стандартният е “Stoic” (скàлата се пълни, когато героят понася щети), но могат да бъдат научени и режими като “Warrior” (пълни се, когато героят нанася щети), “Comrade” (пълни се, когато съюзниците на героя поемат щети) и др. Всеки герой има уникален Overdrive и изучава нови по различен начин, с изключение на Рику, чийто Overdrive изисква единствено различни комбинации между предмети.

Системата на призоваване също е сменена. Аеоните, които могат да се призовават не изчезват веднага щом нанесат един удар, както досега в другите игри, а заместват героите и стават игрови персонаж със свои атрибути, умения и Overdrive.

Класовете на героите в играта са ясно различими. Системата на развитие се нарича “Sphere Grid” и представлява огромна карта с разпръснати атрибути, свързани с линии. Всеки герой започва от една точка на grid-а. С победи в битки, той получава AP точки, с които събира сферни нива и различни сфери, с които се подобряват атрибутите (Poer, Mana и Agility Sphere) или се изучават умения (Ability Sphere). Играчът може да мести мястото си по grid-а в зависимост от това колко sphere нива има и може да подобрява само атрибутите, за които има съответните сфери. Общо казано, развитието на героите наподобява една игра на дъска. С напредъка на играта, развитието на героите може да се смеси и така един герой да изучава и уменията от класа на другите герои. Така, с напредъка на развитието на героите, различията в класовете се размива. Двама напълно развити герои са напълно идентични в отношение на умения. Изключение прави само Юна, която притежава уникалното умение Summon, недостъпно за никой от другите герои.

Приемане и критика –

FF X е приета позитивно, с високи оценки и разпордадена в огромни количества. FF X става първата игра за PS2, която е продадена в 2 и 4 милиона копия. През юли 2006г., играта става единадесетата най-разподавана игра на 21 век. През октомври 2007, на седмата годишнина на PS2, играта е обявена за осмата най-продавана игра за PS2. Тя е обявена и за 3-тата най-добра игра за PS2 от IGN.

В част от ревютата на играта, някои критици казват, че системата за развитие е твърде сложна, или недостатъчно широка, тъй като в крайна сметка води до едно място. Критика получава и озвучаването на играта.

Наследство –

Поради успеха си, Square Enix създават и директно продължение на FF X през 2003г., наречено Final Fantasy X-2 – първото продължение, което игра на FF получава, разказващо за събитията две години след FF X, което създава нови интриги и дилеми и запълва дупки, оставени от оригиналната игра и за което ще стане дума в някое от бъдещите издания на The Remus Fantasy.

Край –

Това е всичко, което може да се каже в един бърз преглед на Final Fantasy X. Спира е огромен свят, има развита митолология, съдържа обилна история и за тях могат да се кажат стотици неща. По-подробни прегледи на отделните елементи от света ще оставя за други теми. Дотогава…

Have a nice fucking day!

Завръщаме се към Final Fantasy VIII и една от особеностите му. Този път става въпрос за любимата ми част от цялата игра – Силите-покровители (Guardian Forces или GFs). Както е известно на игралите игри от поредицата на FF, в игрите винаги има по някой със специално умение да призовава могъщи същества за единствена атака. Във FF VIII призоваващата магия е част от второстепенната сюжетна линия. Тя се състои в екипирането на Сили-покровители, които да дават специални умения на героите и да увеличават силите им до невероятно ниво, в което се състои и употребата на новата “junction” система. По време на играта се разкрива, че силите на GFs са опасни за човешката психика и редовната употреба на такъв тип магия често води до амнезия или загуба на част от паметта. Именно заради това главните герои от играта са забравили голяма част от детството си, поради което те не се помнят, въпреки че са отрасли в едно и също сиропиталище. За да използват GF, героите трябва да го съединят със себе си (junction), при което героят получава и новите си сили и умения. Ако герой няма GF във себе си, той няма да може да прави нищо друго, освен да атакува с оръжието си и да прилага своя “limit break”.

Следва списъка на Силите-покровители във Final Fantasy VIII –

Quezacotl

Четете и изричайте това име както знаете, аз лично се примирявам с Кицекотл. Та, Кицекотл е една от първите две сили-покровители, достъпни във FF VIII. Той се дава на героя още с изчитането на инструкциите в компютъра на Скуал в самото начало на играта. Кицекотл е гръмотевично същество и използва атаката “Thunder Storm”. Той е сравнително слаб, затова се използва главно заради уникалното си умение Card Mod, което позволява на героя да превръща карти от играта Triple Triad в полезни предмети. Други негови полезни умения са командата “Card”, която превръща редовни противници в карти, както и поддържащото му умение да превръща предмети в гръмотевични и въздушни магии.

Етимология: Кицекотл е именуван след Китцекоатл (?) (Quetzalcoatl), едно от главните божества в мезоамериканската митология. Китцекоатл е представян като „пернато създание” и повечето истории го представят като бог на утринната звезда, създател на книгите, календара и дарител на царевицата, въпреки че тъй като е бил почитан около 2,000 години от различни цивилизации (маите, ацтеките, толтеките и т.н.), точната му същност на божество е неясно.

Shiva

Шива, любимата ми призоваваща магия във всички серии, е вторият GF, даден на Скуал още в началото на играта, по същия начин, по който се взима и Кицекотл. Нейните уникални умения са командата “Doom”, която може да се използва за убиването на по-силни врагове, уязвими към смъртната стихия, и умението да превръща предмети в ледена магия. Нейната специална атака е “Diamond Dust”.

Етимология: Шива, естествено, дели името си с индийския бог Шива (Shiva, наричан и Śiva). Според индийската митология, Шива спасил/а света от поглъщащата го отрова, придавайки си по този начин син цвят около врата и гърлото. Шива е бог на двойствеността, което означава, че е едновременно мъж и жена, както и бог на живота и смъртта.

Ifrit

Ифрит е третата достъпна сила-покровител. Скуал се изправя срещу него като част от изпит в Огнената пещера. Той е някак уникален, имайки предвид, че е единствения GF, който говори по време на битка, изразявайки изненада и тревога, когато се призове Шива по време на битка. Ифрит е специален заради умението му да повдига атрибута „сила” на героя с уменията “Str+40%” и Str Bonus (уникално умение). Други негови особености са уменията да превръща предмети в огнени магии и амуниции за limit break-а на Ървин. Специалната му атака е “Hell Fire”.

Етимология: В арабската митология, Ифрит (Efreet или Afreet са други думи, описващи го) е име, дадено на определен клас на Джин (сещате се, магическите духове, изпълняващи желания), създаден от огъня. Макар да живеели по хиляди години, те не били безсмъртни и ако бъдат порязани, ще кървят с огъня, течащ по вените им, докато той не погълне телата им.

Siren

Сирен е първият GF, изтеглен от враг. Тя се взима от Елворет при битката върху комуникационната кула в Долет или от Tri-Point в Замъка на Ултимесия, ако не е била изтеглена в началото. Тя използва неелементална атака на име “Silent Voice”, която нанася слаби щети и статусова промяна “silence” на уязвимите противници. Тя е използвана най-често за умението й “Move-Find”, чрез което могат да се открият скрити точки за теглене на магии или запис, и за “Mag Bonus”, увеличаващо атрибута „магия” на екипирания с нея герой. Уникалната й команда е “Treatment”, лекуваща статусови промени, а поддържащото й способност е превръщането на предмети в животворна магия, медикаменти или предмети за ъпгрейд на оръжия.

Етимология: Сирените са от гръцката митология. В историята на одисей сирените са красиви жени, подмамващи моряци с гласовете си. Одисей избягал от сирените като запушил ушите на моряците си с пчелен мед и ги завързал за мачтата. Бил любопитен как звучат сирените.

Brothers

Братята са чифт сили-покровители с вид на минотаври на име Sacred и Minotaur (Свещен и Минотавър…?), които се крият в Гробницата на Неизвестния крал. Те се взимат след като играчът трябва да победим първо Sacred, а после и двамата едновременно. Използват земна стихийна атака на име “Brotherly Love”, която няма ефект върху летящи противници. Най-добрите им умения са огромният жизнен ъпгрейд “HP+80%” и “HP Bonus”, умението “Defend”, позволяващо на героя да поема по-малко щети и командата “Cover”, чрез която героят покрива други членове на групата с по-малко от неговия живот.

Diablos

Диаблос може да бъде придобит още преди битката с Братята. Той се крие в Магическа лампа, която Сид дава на Скуал. След като лампата бъде потъркана, групата на Скуал се сбива с Диаблос. След като го победят, той става на GF. Специалната му атака е “Dark Messenger”, нанасяща поражения на противника, зависещи от общия му брой жизнени точки и нивото на Диаблос. Така, например, Диаблос от 30-о ниво нанася 30% щети на уязвими на атаката му противници. Обикновено Диаблос няма никакъв ефект върху босовете. Специалните му умения са командите “Darkside” (с която се жертва живот, за да се повдигне силата), “Mug” (крадене при атака) и умението “Enc-Half/None”, което намалява/нулира шанса за случайна битка. Той може да превръща предмети във времева или статусова магия.

Етимология: Името и видът на Диаблос идват директно от испанската дума “Diablo”, която означава „дявол”. Името му може да бъде свързано и с гръцката дума “diabolous”, означаваща “divider” (превеждайте си го както искате, не съм речник, а и скапания ни език няма дума за това).

Carbuncle

Карбънкъл се тегли от Игуион-ите в Делинг, преди битката с Едея, или от Криста в Замъка на Ултимесия. Специалната атака на Карбънкъл – “Ruby Light” – е първата, която не нанася щети, а покрива групата на героя с магията Reflect (отразява магически атаки обратно към противника). По-важните умения на Карбънкъл са „Vit Bonus”, даващо допълнителни жизнени точки, “Counter”, позволяващо контраатака и “Auto-Reflect”, което автоматично покрива екипирания с него герой с Reflect. Той може да превръща предмети във възстановителни медикаменти.

Етимология: Карбънкълът (carbunkel) е митично същество, видяно от испански конквистадори. То е описано като малко същество, наподобяващо птица или бозайник, със скъпоценен камък на челото си, кристализирано от мозъка на мъртъв дракон. Според суеверията, да хванеш карбънкъл носи добър късмет. „Карбънъл” също е архаичен термин, описващ нешлифован скъпоценен камък, най-често червен.

Leviathan

Левитан (или Левиатан) се тегли от НОРГ в битката срещу него в Баламб, или от Траума в Замъка на Ултимесия. Той използва водна атака, наречена “Tsunami”. Той има множество полезни умения като “Spr Bonus” (увеличаващ атрибута „дух”), “Auto-Potion” (самолечение по време на битка) и командата “Recover”, която възстановява пълното здраве на жив герой. Уникалните му умения включват и превръщането на премдети в поддръжна магия и медикаменти за лечение на сили-покровители.

Етимология: Левитан е жестоко морско създание, споменато в Стария завет на Библията (bleh… ето начин да си развалиш удоволствието от играта), както и в Талмуд и други древни еврейски текстове. С времето думата левитан започнал да се отнася за всяко огромно водно същество, понякога описващо и китове. Някои смятат, че левитанът е термин, идващ от истинско същество, най-популярната верия от които е Нилския крокодил. За Угаритите, Левитан е бог на злото. За японците, Левитан беше, и все още е, бог на морето.

Pandemona

Пандемона може да бъде изтеглен/а от Фуджин по време на битката срещу нея и Райджин, или от Червения Гигант в Замъка на Ултимесия. Той/тя атакува с вятърна атака, наречена “Tornado Zone”. Макар да не е силен, колкото някои от предишните сили-покровители, Пандемона е първия GF, даващ точки към атрибута скорост на героите. Уменията му са командата “Absorb”, която взима живот от врага и дава на героя, и “Initiative”, което позволява на екипирания герой да започне битката пръв. Пандемона не може да превръща предмети.

Етимология: Името Пандемона идва от думата “Pandemonium”(бел. реч. – хаос, ад, безредие, врява), което е и оригиналното име на силата в японската версия на FF VIII. Името може да се свърже единствено с това, че Пандемона е изтеглена от Фуджин, която е японската митология е бог на вятъра. В испанската версия на играта Пандемона е преименувана на Аеолус, гръцкия бог на вятъра, а във френската версия – в Зефир, гръцкия бог на западния вятър.

Cerberus

Церберус е открит в главния коридор на Галабадианската градина по време на нападението над Баламб и се присъединява към групата след като (и ако) бъде победен. Ако сте го пропуснали, може да бъде изтеглен от Гаргантуа в Замъка на Ултимесия. Атаката на Церберус се нарича “Counter Rockets” и покрива групата с магиите “double” и “triple” (магии за използване на повече от едно заклинание за един ход). Специален е заради уменията си “Auto-Haste” и “Spd Junction”, увеличаващи атрибута бързина на екипирания герой. Заедно с това, той има и “Alert”, с помощта на което групата не може да бъде атакувана от гръб.

Alexander

Александър е огромна машина, която може да бъде изтеглена от втората битка с Едея в Галабадианската градина или от Катоблепас в Замъка на Ултимесия. Той използва атака от свещената стихия, наречена “Holy Judgement”, която е изключително полезна срещу немъртви противници. Заради свещената си природа, GF-ът е полезен при лекуването, както е показано при уменията му “Revive” (команда, съживяваща герой на пълно здраве), “Med Data” (увеличава ефекта на лекуващите предмети) и “Med LV Up” (вдига нивото на даден медикамент). Също така, Александър може да превръща магия от средно ниво в магия от висше ниво.

Doomtrain

Съдбовния влак, или Гибелния влак, е сила-покровител (и влак), която се придобива чрез събиране на няколко предмета и Пръстена на Соломон. Специалната му атака, “Runaway Train”, нанася слаби отровни щети, но и нанася всички статусови промени и понижава жизнеността на врага. Той има уменията на Диаблос и Пандемона – Darkside и Absorb, плюс уникалните си умения Auto-Shell (покрива героя с Shell) и Junk Shop, което служи за автоматичен достъп до магазин за ъпдейт на оръжия. Също така може да превръща предмети в забранена медицина.

Bahamut

Бахамут е могъщ GF, който се придобива след битка с него в Дълбинския Изследователски център, скрит в най-югозападната част на картата. Преди него има битка с два Рубинени дракона. Атаката му, “Mega Flare”, нанася мощни неелементални щети на всички врагове. Той има уменията на Диаблос и Церберус “Mug” и “Expendx2-1”, както и уникалните си “Auto-Protect”, “Move-HP Up” (възстановява автоматично жизнените точки, когато не си в битка) и “Rare Item”, което увеличава шанса героя да получи рядък предмет от битка. Той може да превръща предмети в Забранена магия.

Етимология: Бахамут е оригинално огромна риба в арабската митология. На гърба на Бахамут имало бик с четири хиляди очи, носове, усти, езици и крака, наречен Куджута. Между всяка част на тялото му имало 500-годишно пътуване. На гърба на Куджута има рубинена планина. На върха на планината има ангел, носещ на рамене шест ада и седем рая. В модерните времена, Бахамут е именуван крал на драконите от ролевата индустрия Dungeons & Dragons, и е изобразяван като платинен дракон; противоположното на Тиамат, която е петглава хромотична (многоцветна) кралица на драконите.

Cactuar

Кактуар е сила-пазител кактус, която героят получава след като победи Jumbo Cactuar на Кактуарския остров. Неговата атака “1,000 Needles” нанася по 1,000 щети за всеки десет нива, които той има. Той е полезен, тъй като има бонуси за почти всички атрибути. Също така има “Initiative” на Пандемона, “Auto-Potion” на Левитан, “Move-HP Up” на Бахамут, “Defend” на Братята, както и собствената си команда – “Kamikaze”, която нанася грандиозни щети на цената на живота на един герой. Като допълнение, той дава бонуси и към атрибутите късмет и evasion.

Tonberry

Тонбери се присъединява към групата, ако героят победи Tonberry King, но за да се срещнеш с него, трябва да победиш 20 Тонберита подред. Неговата атака “Chef’s Knife” нанася слаби неелементални щети. Уменията му са “LV Down” и “LV Up”, които увеличават/намаляват силата на противника/героя. Той има и няколко умения на предишните GFs, а собствените му уникални умения са “Call Shop” (повиква магазин от менюто), “Haggle” (дава намаления в магазините), “Sell-High” (продаваш предмети на по-висока цена) и “Familiar” (позволява купуването на редки предмети в магазините).

Eden

Еден може да бъде изтеглен от Ultima Weapon в Дълбинския Изследователски център, или от Тиамат в Замъка на Ултимесия. Това е най-силния GF в играта. Атаката му е соларна атака, наречена “Ethernal Breath” и може да надмине 9,999 щети. Той има уменията “Mad Rush” и “Darkside”, както и новото “Devour”, с което героят изяжда враговете си. Той може да превръща предмети в умения за GF.

Етимология: Градината на Еден в Стария завет на Библията е рай, който Бог създава сред началните си създания, включително и първите хора, Адам и Ева.

Други –

Освен стандартните 16 сили-покровители има и полу-сили, които се получават по време на играта, но не могат да бъдат екипирани. Някои от тях се призовават чрез предмети, като Boko, Moomba, Phoenix и Mini Mog. По-специалните в това отношение са Odin и Gilgamesh.

Один се присъединява към групата в страничен куест в Руините Сентра, след като бъде победен от групата. По време на битка той се появява по собствено желание за единствена атака – “Zantetsuken”, която веднага убива противника, независимо кой е той. Да получиш Один е единствения начин да получиш и Гилгамеш. При третата битка със Сайфър, той убива Один при появата му, а в края на битката с него се появява Гилгамеш, който побеждава Сайфър и се присъединява към групата.

За разлика от Один, Гилгамеш има четири атаки, в зависимост от кой от мечовете си ще си избере. Той се появява по всяко време на битката, включително и по време на битки с босове. Неговите мечове са Zantetsuken, Masaume, Excalibur и Excalipoоr. Първият меч убива враговете както при Один, вторият и третият нанасят тежки щети на един враг, а четвъртият нанася само 1 точка щети на всички врагове.

И тъй, връщаме се към The Remus Fantasy, продължавайки с

Антагонистите –

И като начало, веднага започваме с най-често срещания от тях и мой личен любим в поредицата:

Seifer Almasy (Saifā Arumashī)

Съученик (или съакадемик, знам ли как ги водят…) и враг от самото начало на Скуал. В някои отношения Сайфър е като огледало на Скуал – бивш приятел на Риноа преди тя да се запознае със Скуал, както и бивш водач на отряда на главните герои. Както Скуал, Сайфър върти гънблейд на име Хиперион (Hyperion). Той е нетърпелив и често е описван като грубиян, който изисква внимание. Също така е жестоко независим и често бива наказван заради безразсъдието си. Той лидер на дисциплинарната комисия на Баламбската градина, заедно с приятелите си Фуджин и Райджин, за които по-късно ще стане дума.

Сайфър е представен още в началото на играта, в тренировъчната битка със Скуал, където и двамата си оставят по един белег. На следващия изпит на отряда им в град Долет, Сайфър безразсъдно оставя отряда си (Скуал и Зел), за да действа независимо, при което се проваля при изпита си и не е издигнат до SeeD. Подмамен от сънища за ярко бъдеще, той се присъединява към магьосницата Едея и бива наречен нейния „рицар”. От тази гледна точка Скуал и останалите стават „зли” и Сайфър се смята за герой. Докато мозъкът на Сайфър бива промиван от магьосницата, той започва да страни от приятелите си. По-късно Райджин и Фуджин го напускат и той бива победен скоро след това. В края на играта Сайфър се появява на док да лови риба и да се забавлява с Райджин и Фуджин.

По начало, Тетсуя Номура имал намерението Сайфър да не е само враг на Скуал, ами и част от любовен триъгълник между него, Скуал и Риноа. Макар във финалния сценарии да не се набляга на тази гледна точка, Сайфър остава първи съперник на Скуал и дори видът му контрастира с този на Скуал. Не само, че двамата имат еднакви огледални белези по челата, но и палтата им са с различен цвят и дължина. И двамата използват гънблейди; този на Скуал е по-голям и изисква две ръце, докато този на Сайфър е по-лек и може да се носи и с една ръка.

Сайфър се появява и в Kingdom Hearts II като член на дисциплинарната комисия на Twilight Town. В английската версия, той е озвучен от Уил Фридъл.

Edea Kramer (Idea Kureimā)

Едея (или Едеа, по желание на клиента) Крамър е първоначално представена като жадна за власт магьосница, която поема контрола над Галабадианската градина от президент Делинг. Мотивите й са неизвестни, но елитните сили SeeD тръгват след нея и се опитват да я екзекутират. По-късно се разбира, че Едея е съпруга на Главнокомандващия Сид и е била известна като Матрон на Скуал и приятелите му, когато те живели в сиропиталище. Евентуално се разкрива, че Едея е обсебена от магьосница от бъдещето на име Ултимесия. Когато контролът на Ултимесия бива пречупен, Едея заема страната на SeeD в битката и дори става игрови герой за кратко. Въпреки това тя случайно предава силите си на Риноа, превръщайки и нея в магьосница.

Едея е една от трите идеи за герои, заедно с Райджин и Фуджин, които са създадени преди създаването на Final Fantasy VIII. Първоначално видът й е трябвало да се появи дори преди Final Fantasy VII и е създадена от Йошитака Амано.

Адел (Aderu)

Адел е магьосница от Естар и е причината за Войната на Магьосницата. Като владетел на Естар, тя наредила на войниците си да дадат всяко момиче по света на подходящ приемник, включително и Елон. По време на революцията на Естар, Лагуна Лоир и д-р Одайн я поставят в изкуствен живот в космоса извън планетата. Когато Ултимесия освобождава Едея и се заселява в Риноа, тя освобождава Адел, за да я превърне в свой приемник. Адел е главен противник в края на третия диск на играта и отрядът на Скуал се изправя срещу нея, когато се опитва да погълне Риноа в Лунатичната Пандора в Естар.

Fujin & Raijin

Фуджин е млада жена с бледа кожа, къса сребърна коса и превръзка на окото. Тя е член на дисциплинарната комисия на Баламбската градина със Сайфър и Райджин и тримата са приятелскат група, която се запазва дори след като Сайфър напуска Баламб. Фуджин предпочита да говори с изразителни изречения, често състоящи се само от една дума. В края на играта, обаче, тя свободно обяснява на Скуал, че временно ще прекъсне връзките си със Сайфър заради поведението му. В битка, Фуджин използва шакрам (метателно оръжие, подобно на шурикен) и въздушна магия. Тя дели име с японския бог на вятъра, Fūjin.

Райджин е едър мъж с тъмна кожа и глуповат характер. Той има навика да завършва изреченията си с “ya know”. Като Фуджин, той подкрепя Сайфър след като предава SeeD и Градината, за да се съюзи с Едея. В края на играта, той също подкрепя молбата на Фуджин към Скуал да спаси Сайфър от него самия. В битка, Райджин използва тояга бо с тежести в двата края и гръмотевични заклинания. Той дели име с японския бог на мълниите, Райджин.

Райджин и Фуджин трябвало да се появят още във Final Fantasy VII, но дизайнерите решили да не го правят, тъй като наподобявали групата Turks. В Kingdom Hearts II, Райджин и Фуджин се появат като Рай и Фуу, членове на бандата на Сайфър. Фуу е озвучена от Джилиан Боуен, а Рай – от Брандън Адамс.

Ultimecia (Arutimishia)

Ултимесия е главния антагонист във Final Fantasy VIII, въпреки че съществуването й се разкрива чак към третия диск, тъй като дотогава действа чрез тялото на Едея Крамър. Докато е обсебила Едея, Ултимесия поема контрол над Галабадия, а по-късно обсебва и Риноа, за да освободи магьосницата Адел от орбиталния й затвор. Като магьосница от бъдещето, Ултимесия е способна да се връща назад във времето чрез специална машина, с която обсебва други магьосници. Нейната главна цел е да използва заклинание, наречено Времева компресия (Time Compression), чрез което да слее всички времеви ери. По този начин тя ще унищожи всичкия живот, освен своя-собствен. Скуал и приятелите му използват това заклинание, за да пътуват в нейното време и да я победят, като по този начин започват цикъл, който създава и групата SeeD.

- Следва преглед на The Guardian Forces във FFVIII.

След няколко смешни и неуспешни опита да започна нова сесия Willmore Chronicles (писна ми от тъпи теми, а напоследък просто няма за какво да се говори), продължавам с The Remus’ Fantasy и

Героите –

Естествено, първо ca протагонистите –

Squall Leonhart (Sukōru Reonhāto)

Още от началото, до самият край на играта, Скуал е един затворен и отегчен студент, привидно без никакво настроение, непозволяващ на никой да се доближи до него (психологически и емоционално, де – не гони всеки, пристъпил на крачка от него).

Макар така и да не става ясно и да не е изложено като факт, силно се спекулира, че Скуал е син на Рейн и Лагуна Лоир, роден в селцето Winhill, като майка му почива скоро след раждането му. Лагуна така и не узнал, че Рейн е бременна, тъй като се намирал в Ищар, където спасявал осиновената си дъщеря Елон от лапите на магьосницата Адел. Става ясно, че след като Рейн почива, Скуал и Елон са пратени в сиропиталище, намиращо се на континент Сентра.

Скуал израства именно в това сиропиталище, създадено от Едеа Крамър. Поради способността на Елон да праща съзнанието на даден човек назад във времето, тя е отпратена от сиропиталището и попада под защитата на група бивши сираци, наречени Белите SeeD. Поради внезапното й изчезване, Скуал, който дотогава бил най-близък и емоционално свързан с нея, решил, че тя го е изоставила. Именно това се счита за източника на отталечеността му и липсата на социални умения. На десетгодишна възраст, Скуал е приет в Баламбската градина, за да се обучава за SeeD.

В академията Скуал специализира най-трудното за употреба оръжие – The Gunblade, което представлява смеска между меч и огнестрелно оръжие. Това оръжие е просто уникално и вечно ще си остане любимото ми оръжие във FF сериите. По време на обучението си, Скуалл бързо си създава враг в лицето на Сайфър, който е огледалния му образ в много отношения.

Освен във FF VIII, Скуал има появи и в игрите на Kingdom Hearts, където обаче е пременуван на Леон. Той сам си избира това име, след като се проваля да защити дома си, когато бил малко дете. В Kingdom Hearts Скуал за първи път бива озвучен от актьора Дейвид Бореаназ (в KH) и от Дъг Ерхолтс (в KH 2).

В KH той се появява, когато Сора е изгубен в град Траверс. Сора се сбива със Скуал и бива отведен в скривалището му. Оттогава Леон се превръща в информатор на Сора. Разкрива се, че Леон, Юфи и Аерит (от FF VII) са от Hollow Bastion – град в KH. Леон се появява и в колизеума, в отбор с Юфи или Клод от FFVII. Има невероятно силни атаки и след силни поражения използва друг меч, подозрително напомнящ Ултимативното оръжие на Клод, макар че прилича много и на Лъвското сърце, последната постройка на гънблейда във FF VIII. В края на играта Леон е видян в библиотеката на Hollow Bastion, заедно с Юфи и Аерит.

В Kingdom Hearts II Скуал (или Леон, както е в играта) е лидер на възстановителния комитет на Hollow Bastion и това минимизира ролята му в играта. Тъй като тук има повече герои от FF VII, той става съвсем рядко срещан. Когато Безсърдечните атакуват Hollow Bastion, той се съюзява с Клод за една битка, също така е и NPC герой в защитата на HB по време на инвазията, но само се един сегмент. Врагът му Сайфър също има поява в играта, също с нов външен вид, като всички FF герои в KH и също така те не знаят нищо един за друг.

Скуал е първият герой, който Тетсуя Номура създал за Final Fantasy VIII. Първоначално той искал да му даде дълга коса и по-женствен вид. Йошинори Китасе, обаче, решил, че видът не става и накарал Номура да скъси косата и да му даде по-мускулест вид, което довело и до крайния резултат. Когато създавал героя на FF VII – Клод Страйф – Номура му дал остра руса коса, която да го отличава като главен персонаж. По тази причина Номура искал да даде и уникален вид на Скуал, давайки му патентования белег от гънблейд, пресичащ веждата и носа му. Тогава още нямало история за героя, затова Номура оставил сценариста Ноджима да обяснява откъде е дошъл белега.

Като добавка към външния вид на Скуал, Номура искал да му даде и сребърна принадлежност, която се появила в лицето на пръстена, верижката и първоначалното му оръжие. Сценаристите наричат лъва, изобразен на пръстена „Грийвър” (Griever), използвайки го като символ на смелостта на Скуал, а и служещ за подистория с напредъка на играта.

Rinoa Heartilly (Rinoa Hātirī)

Риноа е дъщеря на генерал Карауей от град Делинг и Джулия Хартили, известна певица. Когато Риноа е на пет, Джулия загива в катастрофа и оттогава връзката на Риноа с баща й става уклончива. Вероятно родена като Риноа Карауей, тя сменя името си и се съюзява с анти-Галабадианска бунтовническа група, наречена Горските бухали, в Тимбър. Оръжието й е голям завръщащ се шурикен, подобен на оръжията на Юфи от FF VII, понякога заместван от арбалет, закачен за китката й.

Риноа се запознава със Скуал на бала на SeeD-овете в Баламб, където тя едва го убеждава да танцува с нея. Тя всъщност е на бала, за да убеди Сид Крамър да й позволи да наеме малка група SeeD, с чиято помощ да освободи града си от галабадианската окупация. Тримата избрани са Скуал, Зел Динкт и Слфи Тилмит, които по договор остават свързани с Риноа, докато не освободят напълно Тимбър. По тази причина Риноа става и част от главната група в играта, заедно с вярното си куче Анджело (което изпълнява и ролята на “Limit Break” на Риноа).

Характерът на Риноа е всичко, което този на Скуал не е: Тя е избухлива, състрадателна, топла и приятески настроена. Тези черти поначало са досада без граница за Скуал. С развитието на играта, обаче, двамата започват да се влюбват. След нападение на Едея с Галабадия, Риноа получава силата й и се превръща в магьосница. Ултимесия обладава Риноа и чрез нея освобождава Адел, само за да обладае нея и да изостави Риноа насред космоса, откъдето Скуал я спасява.

Когато избирал вида на Риноа, Тетсуя Номура наблегнал, че иска да избегне възможностите, представени му от напредъка на FMV (Full Motion Video) технологията, вярвайки, че нововъведенията ще направят женските персонажи „твърде красиви”, което ще привлича внимание повече на физическия й вид, отколкото на личността й. С това на ум, Номура избегнал да направи Риноа прекрасна, а само сладка. Заедно с това, той направил и списък с думи от речника и навици, които също да намекват, че тя е само „сладка, не прекрасна”, който предал на Ноджима.

Макар FF VIII да не е най-богатата откъм сюжет игра, самото наличие на Риноа и Ултимесия развиват десетки спекулации. Тя няма други появи в игри, както повечето от другите FF персонажи, но за сметка на това е източник на десетки фантазии (Не такива, перверзници!). На доста места из интернет са пуснати спекулации за нейна връзка с Ултимесия и дори има смятащи, че тя самата е магьосницата Ултимесия – тъй като в края на играта Скуал се завръща назад във времето, за да предупреди Едея за случващото се в бъдещето и за Ултимесия, не се знае какво се е случило във времевата линия, когато още не е имало Ултимесия. Изнамерих една много добра, почти отлична хронология и някой ден ще я блогна. Историята просто не е за изпускане.

Quistis Trepe (Kisutisu Turīpu)

Родителите на Куистис не са известни, но се разбира, че и тя е израстла в сиропиталището на Едеа, заедно с повечето главни герои. Тя бива осиновена, но не развива връзка с родителите си и се премества в Баламбската градина на деседгодишна възраст. Куистис е „детето-чудо” в Баламбската градина, получавайки титлата SeeD на петнадесет години и ставайки на инструктор на 18. В началото на играта Куситис е личен инструктор на Скуал и му помага да премине последния му изпит, преди и той да стане на SeeD. По-късно тя става по-близка със Скуал и провежда разговор с него за понижението си. Когато Ървин Кинеас освежава спомените на героите, те си спомнят причините, поради които Скуал е толкова антисоциален. От това разкритие Куистис разбира, че чувствата й към Скуал са по-скоро сестрински, отколкото романтични. Тя дори критикува Скуал, когато той едва не изоставя Риноа.

Куистис използва камшик, стандартно оръжие, а нейното специално умение е Синята магия, чрез която може да използва противниковите нападения срещу тях. Емоционално Куистис е несигурна и лесно се депресира, макар да е спокойна личност. Рано в играта Куистис е уволнена като инструктор, след като не успява да спре предателството на Сайфър и я обвиняват за липса на качества на водач. Оттогава тя се присъединява към групата на Скуал и остава с нея дори и след като е назначена отново, след победата й над НОРГ.

Докато създавал вида на героите, Тетсуя Номура искал поне една героиня да има пола. Куистис трябвало да поеме тази роля, но Номура решил, че за нея по-подходящо облекло ще бъдат панталони под дълга пола. Обикновената пола останала за Селфи Тилмит.

Selphie Tilmitt (Serufi Tirumitto)

Селфи е студент в Баламбската градина, наскоро преместена от Трабианската градина. Тя е жива и енергична, както и детинско настроена, вечно търсеща начин да се забавлява. Не е глупава и разбира от електроника, дори има свой-собствен интернет сайт и е глава на Фестивалния комитет на Градината. Също така е пилот на Рагнарок и през голяма част от играта се опитва да извади Скуал от черупката му, което всъщност го вбесява допълнително. Тя носи нунчаку, а специалното й умение е “Slot”, което й позволява да нанася многобройни стандартни магически атаки, включително и няколко уникални.

Нейната първа поява в играта е, когато налита на Скуал в академията, бързайки за час. Тя не разкрива името си, но моли Скуал да я разведе из Градината, тъй като е новопристигнала. По време на изпита в Долет, тя се присъединява към Скуал и Зелл Динкт, след като Сайфър ги изоставя. След този изпит, тя става пълноправен SeeD и бива причислена за постоянно към неговия отряд. През играта Селфи си припомня детската си близост с Ървин Кинеас.

Селфи е втората създадена от Номура героиня, като бива преправена след създаването си, получавайки къса пола, след като Куистис получава панталони. Тя има поява и в Kingdom Hearts, където е жител на Destiny Island. Първоначално това трябвало да бъде Рику от FF X, но за да избегне объркването с друг герой на име Рику, Слефи е поставена в тази роля. Тя е приятелка на Тайдъс, Уака, Сора и другите и прекарва много време с първите двама. Тъй като играта използва нейна по-млада същност, тя използва въже за скачане, вместо нунчаку. Селфи се завръща и в KH 2 в няколко отделни сцени край острова, заедно с Кайри. По това време носи училищна униформа и споменава Тайдъс и Уака, които не се появяват в играта.

Zell Dincht (Zeru Din)

Зел е студент в Градината, заедно със Скуал и Сайфър. Той е специалист по бойните изкуства, а оръжията му са ръкавици. Неговото специално умение е най-интерактивното в играта, позволяващо на играча сам да избира и набира комбинацията от удари, които използва. Зел е отворен, енергичен, импулсивен и твърде самонадеян за уменията си. Зел е често използван и като комика в групата, получавайки прякора “chicken-wuss” от Сайфър, при което и другите герои започват да го използват. Той има и голяма страст към хот-дозите, въпреки че те винаги са разпродадени, когато той достигне кафенето.

Зел също е израстнал в сиропиталището с другите герои; именно оттам Сайфър започва да го обижда. По-късно е основен от семейство Динкт в град Баламб. Негова мотивация за влизането в Градина е да достигне популярността на дядо си, известен войник.

Зел е изобразен да прилича и да се държи като главен герой в манга. Дори съседите му в Баламб го описват като герой от комиксите. Татуировката на лицето му е вдъхновена от музикално видео по MTV.

Irvine Kinneas (Āvain Kiniasu)

Ъривн е студент от Галабадианската градина, третата от академиите в играта. Той е елитен снайперист, винаги въоръжен с пушката си. Специалното му умение е “Shot”, позволяващо на играча да изстреля множество и различни видове куршуми. Ървин е описван като каубой, висок и мургав, с дълга кестенява коса, вързана в конска опашка. Той обича да флиртува с женските персонажи, което го прави известен и с чара му. Държи се безгрижен самотник, макар и това да е фасада, чрез която да прикрие липсата му на увереност.

Когато Едея се превръща в посланик на град Галабадия, Градините на Баламб и Галабадия заповядват на Скуал да я елиминира, при което към групата му се включва и Ървин. Миг преди опита за убийството, той обяснява на Скуал, че винаги се задушава под напрежение. В Градината на Трабия именно Ървин разкрива, че повечето други герои също са живели в сиропиталището, собственост на Сид и Едея Крамър. Другите обаче не могат да си спомнят това, поради обучението им да упротебяват Сили-покровители (Guardian Forces) – магически създания, допълващи силите им – при което са получили загуба на паметта от страничен ефект. Тъй като Ървин никога не е използвал Сили-покровители, той помни миналото си и помага и на другите да си спомнят. По време на играта Ървин става все по-близък със Селфи, с която бил най-близък още от сиропиталището.

Когато създавал Ървин, Номура се опитал да създаде баланс, за да не засенчи Скуал, но и да не бъде твърде грозен. Той му придал красив облик, но и обичаен характер, надявайки се това да го снижи в сравнение със Скуал. Воден от тази идея, той му сложил и очила, но ги премахнал, след като му придал каубойския вид, тъй като в сериите на FF има много герои, носещи очила.

Others –

Други протагонисти в играта са Laguna Loire, Kiros Seagill и Ward Zabac – игровите герои в спомените, които Елон изпраща на Скуал. Няма да разгръщам тяхната история, тъй като за Лагуна се казва достатъчно, а при Кирос и Уард няма нищо по-особено от това, че са просто негови приятели.

Също така мога да спомена Headmaster Cid – директора на Баламбската градина, както и отчасти съпругата му, Едея Крамър, която става положителен герой чак към края на играта.

Едва три седмици след издаването си, Final Fantasy VIII получава над $50 милиона в продажби, превръщайки се в най-бързо разпродадената FF игра. Тя е избрана и за 22-рата най-добра игра от всички читатели на японското списание Famitsu.

Final Fantasy VIII се отдалечава от много традиционални стандарти за поредицата. Това е първата игра, в която всички герои са реалистични същества (хора), първата игра, която включва вокална част във фоновата си музика, първата игра, която не използва традиционната система с магически точки и единствената, която използва друг начин за увеличаване на силите на героите. Също така е и първата, която не използва напълно фентъзи свят.

Историята на Final Fantasy VIII се развива в един огромен, неименуван свят. Планетата се разделя на пет големи континента, като най-големият от тях (Истар) покрива по-голямата част от източната и североизточната част на картата. Вторият най-голям континент (Галабадия) се намира на запад. Позициониран малко над средата на картата, се намира най-малкият континент (Баламб), където започва и самата игра. Другите два континента са по-малки и изолирани от останалите, покрити с груб скалист терен, причинен от сблъсъка на “Lunar Cry” – събитие, при което чудовища от луната падат върху планетата. Преди чудовищата да се появят, на мястото на грубия терен е живяла цивилизацията Сентра, унищожена от Лунния писък.

Историята

Final Fantasy VIII се открива със сцена на вече започнал дуел между Скуал Леонхарт (Squall Leonhart) и Сайфър Алмаси (Seifer Almasy) в тренировъчна сесия извън военна академия, известна като Градина (“Garden”). По време на битката, двамата кадети нанасят рани по лицата си, от които им остават по един белег, пресичащ лицата им и са върнати в Градина за лечение. По това време Галабадианският режим, воден от Винзер Делинг, нахлува в град Долет, принуждавайки Долет да наеме бранш SeeD – елитните сили на Баламбската Градина – за да му помогнат. SeeD използва тази мисия като изпит за способните да завършат кадети. Един от тях Е Скуал Леон харт, който се класира за мисията, благодарение на интрукторката си, Куистис Трипе (Quistis Trepe). Скуал влиза в един отряд със Зел Динкт (Zell Dincht) и Сайфър Алмаси. В Долет Сайфър изоставя отряда си по средата на мисията, и на негово място застава Селфи Тилмит (Selphie Tilmitt). След като изпълняват мисията, SeeD спира нападението на Галабадия, Скуал, Зел и Селфи получават статут на SeeD, а Сайфър е дисциплиниран за независимо действие по време на мисия.

Скоро след като се дипломира, Скуал е изпратен на друга мисия, заедно със Зел и Селфи и тримата се запознават с Риноа Хартили (Rinoa Heartilly), чийто характер е пълната противоположност на затворения в себе си Скуал. Мисията на отряда е да помогне на Риноа в нейна задача и по време на мисията, Скуал научава, че магьосница на име Едея (Edea) е отговорницата зад враждебното отношение на Галабад. Едея убива президент Делинг и превръща Галабадия в имперска диктатура. По заповед на Галабадианската и Баламбската Градина, Скуал и спътниците му – към които се присъединяват Куистис и снайперистът Ървин Кинеас (Irvine Kinneas) – опитват да елиминират магьосницата. Въпреки безупречното изпълняване на плана, подреден от бащата на Риноа и генерал на Галабадия – генерал Карауей – групата е победена и затворена в пустинния затвор на Галабадия. Преди това групата на Скуал научава, че Сайфър е напуснал Баламбската Градина и се е превърнал в дясната ръка на Едея.

След като бягат от затвора, групата се разделя на два екипа, контролирани от играча в две отделни действия. Групата на Скуал трябва да спре вътрешен конфликт, стартиран от НОРГ, финансовия отговорник на SeeD, докато групата на Селфи се проваля да спре ракетната атака срещу Баламбската и Трабианската градина. За да спаси Градина от изстрелваните ракети, Скуал превръща Баламбската Градина в мобилна крепост, за да избегне атаката, оставяйки цялата постройка временно неуправляема, докато не се разбива в Рибарския хоризонт, малко градче в средата на океана. Докато Скуал води преговори с кмета на града, Галабадия нахлува в него в търсене на момиче, на име Елон, която доскоро се намирала в Градината.

През играта, Елон често праща Скуал и съюзниците му през серии от спомени за събития отпреди седемнадесет години. Всички спомени имат за център мъж на име Лагуна Лоир (Laguna Loire) и двамата му приятели – Кирос и Уард. По време на спомените, Лагуна се превръща от Галабадиански войник в независим защитник на малко селце, а после и лидер на съпротива срещу Магьосницата Адел, водачката на Иштар отпреди седемнадесет години.

Междувременно Скуал се бори с лични конфликти, засилвани от настоящите събития, като назначаването му за водач на цялата групировка SeeD от Главнокомандващия на Баламбската Градина, Сид, както и нарастващите му чувства към Риноа. Скуал дълго се бори с последното, тъй като е изоставил всичките си чувства за обич заради страх да не стане уязвим.

Докато Едея и Сайфър продължават да обикалят из света в търсене на Елон, Скуал навлиза в още интрига, след като разучава руините на Трабианската Градина. Там той и спътниците му (Зел, Селфи, Ървин, Куситис и Риноа) научават, че, с изключение на Риноа, всички са били отгледани заедно със Сайфър и Елон в сиропиталище на Едея, а по-късно за развили амнезия заради употребата на Сили-Покровители (чудовища, даващи им допълнителни способности). Още повече, научават, че Едея е съпруга на Сид, като двамата са създали заедно SeeD като отряд за премахване на зли магьосници.

По-късно в играта, силите на Баламб и Галабадианската армия, водени съответно от Скуал и Сайфър, навлизат в битка. След като Баламб побеждава Галабадия, отрядът научава, че Едея е само неволен инструмент на по-могъща магьосница, известна като Ултимесия, живееща в бъдещето и желаеща да затвори всичкото време в един-единствен миг, което да й даде силите на всички съществували някога магьосници; това е и причината, заради която търси Елон. Последвалата битка с Едея принуждава Ултимесия да предаде силите си на Риноа, позволявайки на Едея да оцелее, но вкарвайки Риноа в дълбока кома. Скуал се обсебва от идеята да я събуди и дори търси помощта на известен учен, живеещ в Иштар – Доктор Одайн. Ала докато Риноа е лекувана в космическата станция на Иштар, Ултимесия я използва, за да освободи Адел, затворената магьосница, отговорна за войната отпреди седемнадесет години. Ултимесия тогава нарежда на Сайфър да активира съоръжението Лунатична Пандора в Иштар, стартирайки дъжд от чудовища от луната във феноменът, известен като Лунния писък.

Използвайки Адел за нов гостоприемник, Ултимесия напуска Риноа в космоса. Скуал я спасява, но двамата биват изгубени, докато не срещат изоставен космически кораб. След като го използват, за да се завърнат на повърхността на планетата, са посрещнати от делегати на Иштар, които затварят Риноа, страхувайки се от магьосническите й умения. Скуал и останалите спасяват Риноа и се запознават с Лагуна, който се оказва приемен баща на Елон. Заедно с Д-р Одайн, те създават план, в който ще позволят на Ултимесия да използва Елон, за да компресира времето, позволявайки на групата на Скуал да посрещне Ултимесия в собствената й ера. Когато започва Компресирането на времето, Скуал отново е принуден да се бие със Сайфър и след като го побеждава, убива Адел в опита й да погълне Риноа. Използвайки приятелството си като връзка с реалността, Скуал и приятелите му се имунизират от ефектите на Времевото компресиране и отиват в ерата на Ултимесия, където я побеждават.

Когато Ултимесия е победена, вселената се връща в нормалния си вид, а Скуал едва не се загубва в потока на времето, докато се опитва да направи временен скок назад. Когато умиращата Ултимесия се връща тринадесет години назад в миналото на Скуал, той казва на Едея за Градините и SeeD фракцията, която ще създаде. След това той отново е понесен от потока на времето и не успява да открие пътя си до настоящето, докато не е спасен от Риноа. В края на играта, SeeD прави банкет, за да отпразнува победата, а Скуал е показан да се усмихва за пръв път.

Още –

Още от началото на играта Йошинори Китасе – директора на играта – знае, че иска тематична комбинация от фантазия и релизъм. Затова той включил като герои поредица образи, имащи вид на обикновени хора.Дизайнерът на героите Тетсуя Номура и Юсуке Наора успяват да го впечатлят, създавайки реалистично пропорционални герои, за разлика от миналите чиби дизайнинги в миналите игри.

Сценаристът на играта, Казушиге Ноджима, казва, че динамиката на връзката на играча с протагониста е важна за него. FF VII и FF VIII включват тихи и затворени протагонисти в лицата на Клод Страйф и Скуал Леонхарт. За разлика от FF VII, обаче, във FF VIII Ноджима прави така, че героят да изразява мислите си пред играча, което е в контраст със сценария на FF VII и позволява на героите да спекулират. Това се изразява чрез диалозите, често използвани в ума на Скуал, за да може играча да прочете мислите му и да разбере за какво мисли.

През 2000-та година излиза PC версия на Final Fantasy VIII. Тя е с малко подобрена графика и звук и към нея е включена минииграта Chocobo World.

И така, това е Final Fantasy VIII. Подобрение или не, решава само играча. Единственото нещо, гарантирано в нея са десетките часове, които всеки впечатлен от нея ще прекара пред монитора или телевизора, в изучаване на неименувания FF VIII свят. Бъдещи теми около FF VIII ще са:

- Героите;

- Силите-покровители;

- Противниците.

Напоследък съм на една друга вълна, далеч по-различна от про-борбата. Откакто си взех PS2 и закупих Final Fantasy X, не мога да си намеря място от кеф. Виждате ли, FF е една от най-невероятните игри, създавани някога. По мое мнение тя просто няма равна в жанр, история и геймплей. Ирония е името Final Fantasy (Последна фантазия), имайки предвид, че е поредица с поне 15 игри и се готвят дори още. Явно никога няма да се види точно последната фантазия, но нима някой, играл играта, се оплаква?

Свалям шапка на Squaresoft и препоръчвам с две ръце и два крака (и други-там-останали крайници) играта на всеки почитател на Adventure/Turn-based RPG игрите. FF е поредица, която може да завладее всяко въображение и внимание, стига да й се даде време. Аз лично винаги гледах скептично към играта, имайки предвид, че никога не съм обичам да се хвърлям в нови светове и да се придържам само към такива, каквито познавам.

Допреди години не обръщах внимание на игри, които не са свързани с Фаерун (света на Forgotten Realms) или Средната земя (Толкиновото сътворение, пленило толкова фенове на Властелина на пръстените), а по-късно и Крин (света на Dragonlance). Наречете ме geek, nerd, не ми пука – The fuckin’ worlds are AWESOME! Новите светове ме дразнеха, защото за мен представляваха просто някакъв опит за копиране или преборване на вече доказани сътворения или просто някакъв нахален аматьорски опит за прославяне („Хей, виж какво създадох!”, etc.).

Final Fantasy, обаче беше игра, на която дадох шанс и, макар всяка следваща част имаше съвсем нов различен свят, с различни раси, в различни времена, на различни светове, всяка следваща част всъщност беше адски интересна и поглъщаща. Колкото повече дълбаеш в играта, толкова повече искаш да продължиш, толкова повече искаш да научиш повече за проклетия свят, за съществата в него, дори – и понякога най-вече – за самия антагонист (лошковец, главна гад), чиято история често е по-интересна и от тази на игровите герои.

Друго нещо, с което Final Fantasy успява да завладее, е подвеждащата цел на всяка една игра. Сюжетът винаги е еидн и същ – лошковец иска да завладее/унищожи (по-често унищожи) света – и въпреки че това звучи адски досадно, имайки предвид, че вече подобни цели и сюжети са станали банални клишета, срещани от често по-често в почти всички приключенски филми и 99% от книгите, които не са романтични романи, екипът на Squaresoft всъщност го прави с толкова оригинална (пред)история и по толкова често уникален начин, че изобщо не ти пречи. Всеки път дори стимулира желанието ти да разбереш причината за това, да се потопиш още по-дълбоко в историята на самия лошковец, да видиш абсолютно всичките му мотиви, дори понякога се опитваш да избереш безсмислената опция да го откажеш от това, само за да разбереш колко дълбока е омразата му всъщност, ненавистта му към всичко и да откриеш истинското желание да го спреш.

Какво? Всичко това звучи невероятно? Нереално, може би? Е, предизвиквам всеки, невярващ да опита играта, да изиграе поне десет от средно 50-те игрови часа и да види сам дали после няма да кипи от желание да победи играта и да научи всичко за света, който винаги е по-дълбок от това, което изглежда.

И тъй, аз, в няколко теми, странящи от кеча, и в новата рубрика – The Remus Fantasy (Какво? Все още работя върху заглавието!) – ще пускам историята на някой от героите в определена част от FF (но само между VI и X-2, другите не съм играл) или част от историята на света на тази игра.

ПП: Това не означава, че спирам ревютата за кеча и Willmore Chronicles – просто добавям малко колоритност в блога.

Why the fuck not? ‘Njoy, bitches!