Tags » Books » Page 2

My life in books. 

I have always been obsessed with books. From a young age I would curl up under the covers with a torch not able to sleep until I had found out how the book ended. 1,135 more words

Motherhood

Alice by Christina Henry book review

Note: This review is spoiler free!

In a warren of crumbling buildings and desperate people called the Old City, there stands a hospital with cinderblock walls which echo with the screams of the poor souls inside.In the hospital, there is a woman. 408 more words

Book Review

Five places I do not want to go for a destination wedding

5. Mordor from Lord of the Rings by Tolkien

Since the bestselling travelogue and memoir Lord of the Rings came out, Mordor’s reputation has quickly skyrocketed from obscure natural orc reserve known only to the truly dedicated, to a must-go travel destination found on nearly every bucket list. 1,049 more words

Books

Why You Shouldn't Give Up (1 min read)

Written by Millionaire’s Digest Staff Member: Amanda Sanchez

Founder & Owner of:  Bibliosmia

Staff Member, Contributor, Successful Living Writer

When you were young, you probably had a dream job. 306 more words

Fiction

Review of "This is Where the World Ends"

Hey guys! I am back with another review that may surprise all of you guys reading if you keep on reading this post. I know that everybody reading may be shocked, but I am ready to say what I have to say. 699 more words

Books

Вътршният социализъм

Светлана Алексеевич, “Время секънд хенд”

Прочетох „Време секънд хенд“ на Светлана Алексеевич. В оригинал. Защото една мила душа ми изпрати оригинала и в последните седмици кръстосвах Европа с него. А и защото съм от това поколение, което с досада учеше руски, спрягаше падежи и четеше под строй любовна поезия и милитаристични песни. Та сега благославям това щастливо стечение на геополитиката и училищния соц заради способността да чета и разбирам Виктор Суворов, Анатолий Рибаков. А сега и Алексеевич.

(В ранните си години съм чела „Войната не е с женско лице“ и помня, че ме порази с човешките си детайли: как момиче прави любов, навряно под танка, с войник. Защото хормоните, природата, желанието да си жив, работят и по време на поход през Европа.)

„Време секънд хенд“ е в уникалния жанр на Алексеевич – това са документални разкази от първо лице. Очевидно на реални хора от различни поколения, които говорят за своята Русия, история, ГУЛАГ, Сталин, Елцин, преврата в Москва, Горби, перестройката, войните в Абхазия, Чечня, новите руски, расизма в Москва…

Обаче това е хроника на живота на истинските хора, неофициалните пропаганди, които предъвквахме. И не версията на Кремъл, тогавашен или сегашен. Този много труден за преглъщане и мащабен текст дълбае в „нормалността“ на няколко епохи, в които нормите са ненормални. Разказва ни личните истории на „редови“ хора: прекалено много от тях са свързани със смърт (с която руснаците имат особено, прекалено близко отношение), таен ужас, публична гордост. Очевидно постоянно пита „съветските“ дали някога са научили и вкусили какво е това свобода.

Тази книга е записвана в кухните: в комуналките или в новите квартири в Москва, в подземните скривалища на нелегалните емигранти, в Сибир дори. Тя се е раждала край масата, на чай или водка, в предълги часове на разговор и сълзи. Там, където винаги е царяла най-голямата опозиционност в Русия, поне в смисъла й на търсенето на някакви отговори.

Кара те да мислиш, много да мислиш. Какво знаеш, какво не. Има ли нещо вярно във всичко, което знаеш за миналото въобще?

Това са историите на хора, минали ГУЛАГ. Или през войната. Или и през двете. Или неминали оттам, а просто през живота, изпълнен с много алкохолизъм, опашки, унижения, липси, домашно насилие, простички илюзии. Има много кръв, жестокост, безпросветност, романтична наивност. Книгата е за трагедиите и нечовешкото страдание, в които далдисва руснакът от която и да е епоха. Историите си ни разказват много самоубийци, някои – малко преди да сложат точката.

Тази книга е велика антиутопия.

Има хора, които искрено са си обичали Съюза и неговата сигурност (живота, оцеляването, малката заплата, гарантирана), а има хора, които са оживели върху руините му. Поразяващо е всичко, което е изтърпяла руската душа. Както и какви изводи си вади от това…

С тази книга Алексеевич е направила дисекция на вътрешния, душевен социализъм. И трябва да се прочете под строй. От старите – заради ужасяващите им илюзии. И от младите – заради тревожната им игнорантщина.

Кой как ще я разбере, е друг въпрос.

книги