Tags » Thief

A Present from Marrakech - Short Story.

I promised myself I wouldn’t write a long story today. I have some friends coming round for dinner later and the place is a mess so really I should be tidying up the place. 657 more words

Word Prompt

Деветнадесет

Отново заедно

Двамата вървяха през опразнените коридори на имението. Тъмницата, където бяха вкарали Они, се намираше на най-долното ниво от масивната постройка и първото препятствие по пътя им бяха стълби. Ама много стълби. Сорин бе сигурен, че е развил алергия към тях, понеже не спираше да киха (остатъчният прах от джаджите му не бе сред главните заподозрени за кихавицата. Дори и да бе, крадецът вече прекалено много бе намразил стълбите, че да си признае). – Откъде си сигурна – попита той след като бяха приключили със стълбите и обувките им тропаха по лачения под, – че вървим в правилната посока? – По миризмата – отвърна простичко тя. Сорин се изсекна настрана и вдиша дълбоко. Ноздрите му се изпълниха с миризма на изгоряло. Отначало не можа да разбере връзката, но впоследствие успя да събере две и две: – Оливър? Тя кимна. Они вървеше пред него, леко приведена, като все още придържаше корема си с ръка. Сорин прехапа устни. Очевидно бе ранена, но въпреки това бе решила да подгони Трупата. Защо не се бе излекувала досега? Нямаше особен проблем с раните на Маршал. Сорин знаеше, че дори и да пита, отговор нямаше да получи – просто си беше такава. Но пък имаше други неща, на които би му отговорила. – Какво ще правиш с Трупата? Синекосата не отвърна веднага. – Няма Трупа – рече тя, – отдавна я няма. Дойде време да го направим официално. Крадецът потръпна. – Да не смяташ да ги избиеш? – Они не отговори, – Не че нещо, но не мисля, че можеш в това си състояние. Тя замръзна на място и се извърна рязко. В очите й се четеше повече гняв, отколкото решителност и студените тръпки избягаха от гърба на Сорин. Ако погледите можеха да убиват, дори потомците му щяха да са на два метра под земята. За щастие, тя реши да го пощади и продължи напред. Сорин издиша дълбоко, облекчено, и тръгна след нея. Все още имаше много въпроси, но не смееше да зададе нито един от тях. Излъсканите, изтъркани подове скоро бяха сменени от напукани, почернени и окървавени такива, което само затвърди мнението им, че бяха на прав път. Они ускори крачка, доколкото тялото й позволяваше, а спътникът й я следваше неотлъчно. Никой от тях не изкоментира касапницата, през която вървяха. Тя внезапно спря. Сорин едва овладя краката си по хлъзгавия от кръв под и току не се блъсна в нея. Надигна се леко и погледна през рамото й. Очите му, по стар навик, бързо се разшириха. Бруно седеше на пода пред тях, голите му гърди пропити с кръв, с коса по-рунтава от всякога, а изражението му предполагаше, че е видял шест призрака едновременно. В скута му лежеше Ана, с алена коса и пурпурни дрехи. Очите й бяха плътно затворени, устата леко притворена, но сякаш бе застинала. Они бе преценила ситуацията по-бързо от крадеца, приближи се до двойката и коленичи. – Кой го направи? Яростта сякаш бе напуснала гласа й. Сорин не спираше да се учудва колко бързо момичето можеше да сменя държанието си. Бруно изви малките си очички към нея и я погледна тъжно. Тя положи ръка на рамото му. – Гилиан? Гигантът извърна поглед към мъртвата магьосница в скута си. Они се изправи. – А другите? – Бруно не отвърна. – Гласа ли си изгуби? – той поклати глава. Они въздъхна тежко. – Няма смисъл да говориш, ако тя не може да те чуе? Сорин зяпна. Нима тя до такава степен познаваше Трупата, че не й трябваха думи, за да ги разбере? Ако бе вярно, с какво сърце бе решила да ги избие? Бруно вдигна умолителен поглед към нея. – Знаеш, че е прекалено късно да я спася – след което се обърна към Сорин, – Тръгваме. – Ами той? – Казах тръгваме. Сорин не можеше да откъсне поглед от гиганта. Преди толкова мощен, издръжлив и да, леко глуповат, но въпреки това изпълнен с хъс,с решителност, с енергия. А сега сякаш гледаше малко дете, на което бяха счупили любимата играчка и не знаеше какво да прави. Крадецът тръсна глава. Наистина ли сравни живота на човешко същество, на Ана, с детска играчка? – Они – рече той, без да откъсва поглед от Бруно, – Давай да си ходим. Остави тая работа – не искаше да вижда повече кръв, повече смърт. През изминалите няколко дни бе видял достатъчно за цял живот и знаеше, че скоро няма да може да издържи повече и ще полудее. – С теб или без теб – отвърна тя през рамо, – отивам. Гилиан прекрачи границата. Ти нямаше ли същото намерение? – Ами ти? – излая Сорин, – Ти нямаше ли да направиш същото? Они спря. – Нямаш си на идея какво смятах да направя – рече тя тихо. – Не си въобразявай, че ме познаваш, пале. – На това ли му викаш отговор? – не издържа той, – Още недомлъвки и общи приказки? – Какъв ти е проблемът?! – извика тя и се обърна към него. – Не искам и ти да умреш, това ми е проблемът! Тя млъкна. Двамата не отделяха поглед един от друг. Дишаха тежко, на пресекулки, къде от яд, къде от умора. Сорин стискаше зъби с всичка сила в опит да не избълва някоя друга простотия и чакаше с нетърпение отговорът й. – Да му… – разнесе се нечий глас насред коридора. – Тая фригидна кокошка се оказа права. Сорин и Они се извърнаха по посока на гласа и видяха Маршал и Оливър да се влачат към тях с бясната скорост на разярен охлюв. Маршал измъкна тлъста кесия, в която дрънчаха жълтици и я подхвърли на Оливър. Шишкото доволно я сграбчи и прибра в бездънната яма, замаскирана като джоб. Двамата ускориха крачка и преди Сорин да осъзнае какво се случваше, Маршал летеше към Они, а острите метални нокти проблясваха на ръцете му. Крадецът искаше да извика, да предупреди синекосата, но бе твърде зает да избяга от огнената топка, която прелетя над всички и заплашваше да се стовари въху му. Сорин скочи настрана и светкавично се претърколи назад, за да избегне второто кълбо. Скочи на крака и стрелна разтревожен поглед към Они. Синекосата бе успяла да избегне първоначалното нападение и използваше случайно намерен на земята меч, за да се отбива атаките на Демона. – Дори и ранена – изцъка раздразнено той, – пак се правиш на интересна! – А ти си все така скучен – озъби му се тя. Маршал изрева и се хвърли напред.

Съдържание

Fantasy

War of Nytefall, on #LisaBurtonRadio

Welcome all you night stalkers and day walkers. You’ve landed on Lisa Burton Radio. The only show that brings you characters from the books you love. 2,764 more words

Lisa Burton Radio

'General Lee Sno-Cat' Suspected Thief Arrested In Boulder

The man accused of stealing that General Lee Snow-Cat from Minturn back  in March has been arrested by Boulder Police. The 27 year old suspect, Jason Cuervo, was also wanted on other charges including possession of a weapon by a previous offender and possession with intent to distribute 12 ounces to 5 pounds of marijuana as reported by… 43 more words

Skiing

Japan minister sorry as 6,000 police hunt fugitive thief

(Source: sg.news.yahoo.com)

About 6,600 Japanese police officers are now engaged in a manhunt for 27-year-old Tatsuma Hirao, who escaped an open prison where he was serving time for multiple thefts… 341 more words

Current Affairs

When Does Being A Douchebag Tweeker/Junkie Thief Become A Disability Claim?

Seriously…. not dissimilar to the way my mother in law has turned being an unrepentant sycophantic drunk into a disability. Into a social security check, for excessive anti social behavior. 260 more words

Geo-politics, Socio-economics